Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (19)

19

Адар слезе от таксито. Отправи се към кафенето с изглед към Банк Стрийт. Можеше да вижда предния и страничния вход на ВХН от една от масите до прозорците.

Сложи раницата си на пода и седна на празния стол срещу по-възрастен мъж в сив костюм, който говореше тихо по телефона си. Той изгледа Адар с изненада и подозрение. Минута по-късно се изправи и излезе от кафенето.

Притесни го може би начинът, по който Адар се бе втренчил в него, без да мига. Или може би качулката му, която той държеше смъкната до нивото на веждите си.

Беше я свалил само веднъж, докато вървеше през корпоративния имиграционен терминал на летище „Сити“ преди двадесет и четири часа. Имиграционните служители искаха пътниците да им се усмихват и да виждат кого допускат в Обединеното кралство.

Той им направи това удоволствие.

Самолетът „Глобал 5000“, с който беше пристигнал, щеше да бъде готов за полет обратно към „Ла Гуардия“ в Лонг Айлънд, щата Ню Йорк, след няколко часа. Това беше най-бързият частен самолет за далечни разстояния. Лизинговата компания, от която го бяха наели, позволи на лорд Бидонър да използва собствения си екипаж.

Летателният стаж на Адар беше много над броя на часовете, необходими за превозване на пасажери на дълги разстояния, а на „Ла Гуардия“ бяха свикнали със странните разпореждания на елита, отправящ се към именията си в Голд Коуст на Лонг Айлънд.

Той постави пред себе си предплатения еднодневен телефон и погледна едно запазено съобщение в папка „Чернови“.

„Червено“ — гласеше то.

Той добави думата „зелено“ към съобщението, след това го запази. Това беше достатъчно. Лорд Бидонър щеше да види, че той е на път да пристъпи към действие.

Адар изтегли приложението Instagram и се регистрира под договорената самоличност. Следващото му съобщение ще бъде снимка на черно лондонско такси. Това би означавало, че е изпълнил задачата и е на път обратно с пакета. Той погледна към входа на ВХН, като прибра телефона.

Не искаше да го изпусне. Имаше съобщение за Джордж Донован. Единственото, което трябваше да направи, беше да открие как да му го предаде…