Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (51)

51

Лорд Бидонър държеше ръката на Алек, докато се изкачваха с експресния асансьор.

— Гладен ли си? — попита той, навеждайки се към момчето.

То кимна. Изглеждаше замислено и неуверено. Очите му бяха зачервени, сякаш бе плакало.

— Имаме храна за теб.

— Кога ще видя моя татко? — чу се тънко гласче.

— Скоро, много скоро. Но ти трябва да бъдеш добро момче, както те предупредихме.

— Аз съм добър.

Зина влезе първа в апартамента. Тя хвана ръката на Алек и го поведе към паник стаята.

— Ще имаш стая само за себе си, докато дойде баща ти — каза Зина, когато влязоха вътре.

Алек погледна голата бяла стая и голямото стоманено легло и брадичката му потръпна.

— Искам да се прибера вкъщи. — Сълзи се стичаха по бузите му.

Зина се наведе към него.

— Това скоро ще свърши — каза тя. — Много скоро. — Подаде му плюшено мече. Беше кафяво и все още в опаковката си от магазина.

Той го прегърна. Найлоновата опаковка изскърца.

И сълзите му не спряха. Момчето седна на пода, огледа се, след това затвори очи и се залюля напред-назад. Зина го гледа в продължение на минута. Наведе се и го погали по главата. Хлипането му стана по-тихо.

Тогава тя го остави само и заключи вратата на паник стаята.

Лорд Бидонър говореше по телефона в голямата стая на апартамента.

— Господин Пилмън — каза той. — Можете ли да потвърдите на господин Вон и на вашия персонал по сигурността, че имам разрешение като потенциален купувач на ВХН да посетя банката и да направя обиколка на сградата?

Гласът от другия край се чуваше ясно.

— Разбира се, че ще го направя, лорд Бидонър. Но не мисля, че ще намерите някаква скрита ценност тук, макар че сте добре дошли като предпочитан участник в търга към този момент да инспектирате помещенията. Ще уведомя господин Вон и отдела по сигурността да ви сътрудничат. Въпреки че трябва да ви доверя нещо: шефът ни по сигурността е изчезнал, а той има достъп до места в сградата, които дори и аз никога не съм виждал.

— Съжалявам… Надявам се да се върне скоро.

Бидонър се усмихна. Всичко вървеше точно както го беше планирал. Неговият фонд „Абаносов дракон“ държеше значително дялово участие във ВХН, те бяха подходящ купувач за банката, и сега той имаше достъп дори до най-секретните части на сградата.

И те ще успеят да ги погълнат сега, когато имаха парите на Ли зад себе си. Сриването на акциите бе помогнало, както и отмяната на офертата за първоначалното поглъщане. ВХН сега беше твърде уязвима, за да се противопостави на белия рицар под формата на добре известен хедж фонд.

Той се усмихна на себе си, гледайки навън към снега, който се стелеше пред прозореца. Всичко си идваше на мястото. Цялото му планиране даваше резултат. Моментът, който очакваха, беше близо. Много близо.

Единственото, което трябваше да направят сега, бе да принесат последната жертва…