Лорънс О'Брайън
Манхатънска загадка (25)

25

Хенри Моулъм се взираше в екрана на компютъра си. Майор Финч стоеше зад него.

— Патологът има ли становище защо кожата е била отстранена? — попита той.

Не беше чел целия доклад от пет страници на екрана си, само резюмето, което заемаше половината от първата страница.

— Не. Тя казва, че няма да гадае — поясни Финч и се приведе надолу. Той усети нейния душ гел, лъхна го сладък меден мирис.

— Значи, мислиш, че е нещо повече от съвпадение някой да изреже кожата на жертвата, щом в доклада за ръкописа от Истанбул се говори за използване на човешка кожа?

Хенри се обърна с лице към нея. По-рано тя не проявяваше голям интерес към ръкописа от Истанбул, но сега беше ясно, че поне беше прочела последния доклад за него.

— Имало е всякакви странни секти, които мислели, че писането върху човешка кожа придава повече сила на текста… — Той разпери ръце. — В древни времена цели книги са били направени от човешка кожа.

— Каква гнусотия… — присви устни майор Финч.

— Една от групите, правила тези неща наскоро, е от някаква американска секта. Властите там били притеснени, че се насочват към масово самоубийство. Мислели, че наближава краят на света.

— Надявам се, че няма да се занимаваме с нещо подобно тук.

— Хората са използвали човешки тела за религиозни цели през дълъг период от време — обясни той и сложи ръце зад главата си. — Направих малко проучване във връзка с това, след като прочетох доклада. Една секта в Германия през Викторианската епоха използвала кожата на убити девици, изсушена и запазена като пергамент, при някаква извратена защитна молитва.

— Чудничко…

— Същото правели и някои нацисти.

— Те са вярвали в много извратени неща… Но все още не си разбрал защо е изчезнал Шон Раян — тихо му напомни Финч.

— Не съм. — Хенри поклати глава.

Финч въздъхна.

— Ако той е убил онова момиче, ще трябва да се върнем към случилото се в Истанбул и Йерусалим. Наясно си с това, нали?

Хенри отново кимна. Нямаше да е за пръв път, когато ще трябва изцяло да промени мнението си за някого.

Това беше един от рисковете, свързани с професията му.

— Добре ли си, Хенри? — попита майор Финч.

— Да, добре съм. Просто не мога да изхвърля от ума си четирите начина, по които би трябвало да бъдат убити хората за една от онези ужасни молитви.

— Видях го. Наистина е перверзно. Как, по дяволите, нещо подобно може да бъде свързано с християнството?

— Око за око и зъб за зъб. Предполагам, че всичко идва от това.

— По-лошо е…