Джеймс Дъглас
Заветът Изида (6)

IV

— Божичко, някой ще провери ли дали Чарли Менсън^[1] е още в затвора?

С петгодишен стаж в отдел „Убийства“ детектив Дани Фишер можеше в общи линии да предскаже с какво ще се сблъска в къщата до магистралата в Бруклин Хайтс. Подробностите обаче подложиха на изпитание дори нейното легендарно самообладание. Застана на прага и огледа сцената с очи, отдавна обучени да виждат отвъд човешката трагедия и да съзират физиката и механиката на смъртта. Шест тела в просторно помещение без разделителни прегради. Бащата — висок, слаб и мургав — провесен гол за ръцете от полилея на тавана. От почернелите белези от изгаряне, обезобразили тялото му, личеше, че тъкмо от него идва основната част от миризмата на опърлено свинско, която почти надвиваше вонята на черва, изпразнени от ужас. Майката, която имаше руса коса, тен и допреди случилото се хубаво тяло, бе завързана за импровизирана рамка с широко разперени ръце и крака. Фишер се вгледа в лицето й. Вероятно щеше да е красива, ако не беше ужасът, белязал края й. Разкъсани парчета от копринена нощница с прасковен цвят частично покриваха тялото й, лицето й бе превърнато в кървава маска, а едната й гърда беше отрязана. На Дани не й се щеше да отгатва какво друго й е сторено. Млади хора — на около трийсет и пет години вероятно, но можеше да потвърди това по-късно. Четирите деца — три момичета и едно момче на приблизителна възраст между четири и тринайсет години — лежаха безжизнени в редица на голям диван. Русите им коси бяха сплъстени от съсирена кръв, а ръцете им — стегнати на гърба с пластмасови връзки. През устата на всяка жертва бе залепено десетсантиметрово парче кафяво тиксо.

— Дали е свързано с наркотици, как мислиш?

Фишер сви тънките си устни и се втренчи в партньора си, облечен в безформен син предпазен костюм. Ханк Зелър трябваше да е наясно, че не бива да изказват предположения пред помощния персонал.

— Съмнявам се, че дори колумбийците биха измъчвали децата. Час на смъртта?

Техникът от съдебната лаборатория вдигна поглед от тялото на едно от децата.

— Вероятно между един и три сутринта. Може би ще успея да стесня интервала, след като измеря вътрешната температура. Мъжът не става, има твърде много остатъчна топлина от изгарянията, която влияе на телесната. Най-добър шанс имам с жената, но ще ми трябва повече време.

Фишер кимна. Значи убийствата навярно са извършени преди пет до седем часа. Беше изпратила униформени полицаи да разпитат съседите. С малко късмет някой от тях страдаше от безсъние и бе видял или чул автомобила на убийците. Запушените с лепенки уста обясняваха защо никой не се е стреснал от писъците и не се е обадил в полицията.

Двамата със Зелър изчакаха още час, докато криминалистите и лабораторните техници проверяваха всеки сантиметър от къщата за пръстови отпечатъци и евентуални улики — щателно прегледаха купищата хартия, разпиляна из всички стаи от извадените и изсипани чекмеджета, като вземаха проби от праха и плата.

— Приключихме. — Началникът на екипа за обработка на местопрестъплението избърса с ръка челото си. Фишер го стрелна с поглед, който нямаше нужда от превод. Мъжът сви рамене уклончиво. — Мястото е заринато с отпечатъци във всякакви форми и размери. Мисля обаче, че повечето ще се окажат на членовете на семейството и на техни приятели. Имаме размазани петна по ключа и кабела на лампата и върху тиксото, с което са запушени устите на жертвите. Моето предположение е, че престъпникът или престъпниците са носели ръкавици. Много ви помогнах, а? Има и друго, от разположението на петната по тиксото съдя, че парчетата, използвани за бащата и майката, са поставяни и отлепяни повече от веднъж. Ще повикам патолога. Кажете ми, като стане време за изнасяне на телата.

Високата жена кимна и изчака да остане насаме със Зелър и мъртвите.

— Е, какво ще кажеш?

Зелър огледа напрегнато местопрестъплението.

— Търсели са информация. Само че каква? Мъртвият мъж е управител на магазин за хардуер. Не е известно да има контакти с криминално проявени лица. Изпратихме една патрулка да огледа работното му място. Нямаше признаци за незаконно влизане. Няма и следа от претърсване. Каквото и да са издирвали, намерили са го тук.

Изучаваше партньорката си, докато тя слушаше историята. Висока и стройна, с пронизващи електриковосини очи, Дани Фишер бе загадка дори за най-близките си колеги от 84-ти полицейски участък. Носеше й се репутация, че никога не общува с колегите си детективи, което в техния особен и доминиран от мъжете свят бе довело до неизбежните въпроси за сексуалната й ориентация. Те така и не се потвърдиха. Зелър бе чувал истории за момчетата, които се бяха опитали да свалят трийсет и три годишната си колежка, както и за болезнените последици от това. Нямаше намерение да става един от тях.

— Безшумно влизане — уверено каза Фишер. — Не са насилили входната врата, а веригата си е на мястото, така че най-вероятно са влезли през френските прозорци в задната част на къщата. Били са бързи и ефективни. Първо родителите. Пистолет до главата, докато са спели, може би. Заплашили са ги с живота на децата. Това би било достатъчно, за да ги накара да сътрудничат. Завели са ги долу. Овързали са ги и са им запушили устата. Вероятно тогава са започнали да се плашат наистина. Може би са довели и децата, за да гледат, а може би не.

Фишер замълча и се втренчи в четирите безжизнени тела, облечени в пижами.

— Струва ми се, че не са. Това е станало по-късно. Навярно са започнали с бащата. Само леко са го опърлили с горелката, колкото да се отпусне. В онзи момент вече трябва да е бил наясно, че няма измъкване, че ще умре без значение колко дълго премълчава информацията. Трябвало е да проговори. — Обърна се към жената, все още простряна върху рамката. — Знаем обаче, че не го е направил, защото след това те са използвали жената, за да му въздействат. Наложило му се е да гледа и е знаел, че мислено тя му крещи да им каже каквото искат. Да направи всичко, за да я спаси от това, което й причиняват. Той обаче не го е сторил.

— Или не е бил в състояние.

Фишер кимна бавно.

— Защото не е знаел онова, което те са смятали, че знае.

— Боже, горкият нещастник.

— Тогава вече са му приложили пълната програма. — Фишер пристъпи пред обгорената фигура и приклекна, за да огледа отблизо овъглената плът. Що за човек би изпепелил нечии топки? — Децата са били последният им шанс да получат онова, което искат. Довели са ги: първо най-голямото, а бебето на семейството — любимото му? — последно. Трябва да са знаели, че не е необходимо да използват горелката, заплахата би била достатъчна. Само че са го сторили, а това… — Поспря, за да премисли идеята си, а после я изказа като заключение: — Това, както и фактът, че гърдата на жената е била отрязана, сочи, че един от тях е садист. Защото не е имало причина да се стига чак дотук. Първо са измъчвали децата, за да изпита бащата болката им, а след това са го разпитвали. И понеже не им е отговорил, са ги убили. Едно по едно. — Погледна надолу към сплъстените руси къдрици на най-голямото от четирите мъртви деца, слабо момиче, едва навлязло в пубертета. — Смазали са черепите им с чук.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате. — Детективите се обърнаха и видяха съдебния патолог, който се бореше с гащеризона си на прага. — Удавник при моста — поясни.

Фишер се учуди. Мъртвец във водата под Бруклинския мост беше толкова обичайно явление, че не си струваше да се споменава. И със сигурност не беше добро извинение за забавяне, което задържа разследването на шест убийства.

Мъжът видя изражението й и сви рамене.

— Политика. Син на общински съветник.

Патологът включи цифровия си диктофон и бързо отиде при телата. Докато правеше кратък оглед на жертвите, говореше в тънкото записващо устройство:

— Изгаряния първа степен и по четирите убити деца, но първоначалната проверка показва, че причината за смъртта е удар с тъп предмет по черепа. Жената е претърпяла подобни изгаряния по бедрата, гърдите и стомаха, лявата гърда е отстранена с остър инструмент, вероятно — той се наведе, за да огледа раната — с назъбен ръб. Също така има някои улики за сексуално насилие, но ще мога да го потвърдя едва след извършването на аутопсията. Нараняванията не са били достатъчни, за да я убият.

Намръщи се и огледа областта около шията на жената, скрита от тъмната й коса. След това се изправи и направи същото с тялото, увесено в центъра на стаята. Когато привърши, се обърна към Фишер:

— Първо реших, че са им прерязали гърлата, и в известен смисъл е така. Но най-големите мускули, артериите и вените на гърлото и врата, изглежда са били срязани от някаква лигатура^[2]. Който го е направил, почти е обезглавил жертвите.

— Гарота?

Патологът се втренчи в нея:

— Ами, да, предполагам. Гарота. Направена от някаква много тънка жица навярно. — Поклати глава. — Никога не съм попадал на нещо подобно. Тези хора със сигурност са имали ножове, а вероятно и пистолети. Защо някой би използвал подобно примитивно оръжие, ако разполага с много по-ефективни средства?

Фишер преглътна коментара, че не е негова работа да разсъждава над въпросите „как“ и „защо“, а нейна, но Зелър отговори на риторичния въпрос:

— За да отправи послание.

Фишер поклати глава.

— За да си достави удоволствие.

Докторът кимна уморено и се върна отново при убитата жена, а двамата детективи се заеха да огледат останалата част от къщата.

— Ей, какво е това?

Въпросът не бе отправен конкретно към някого, но Фишер се приближи към патолога и клекна до тялото, докато той проучваше засъхналата кръв по челото на жената.

— Тук има нещо. — Мъжът извади химикалка и тетрадка от вътрешността на гащеризона си. — Вижте, могат да се различат бледите очертания на раната. Не прилича на естествено срязване или сцепване. — Нарисува груба скица на една страница от тетрадката. — Виждате ли? Кръг, разположен в хоризонтален овал.

— Някакво съобщение? Символ на престъпна банда?

— Може би — допусна патологът. — Ще имаме по-ясна представа, когато почистя жертвата.

Фишер кимна и се изправи на крака.

— Такова хубаво семейство. Как, казахте, е фамилията им?

Зелър се обърна.

— Не сме я споменавали.

Фишер погледна назад към уютния дом, превърнат в сцена на масово клане.

— Хартман.