Джеймс Дъглас
Заветът Изида (10)

VIII

— Мисля, че открих нещо за вас.

— Извинете, може ли да повторите? Връзката не е много добра. С кого разговарям?

— Обажда се Джейми Синклер. От Лондон. Говорихме за Geistjaeger 88.

Надяваше се връзката да е достатъчно лоша, за да скрие разочарованието му от факта, че Дани Фишер не го помни.

Но детектив Фишер току-що бе приключила четиринайсетчасова смяна, която включваше дълго ровене из най-голямото сметище в Бруклин в издирване на изчезнали части от тяло, така че на вцепенения й ум му беше необходимо малко време, за да разпознае англичанина със сексапилния акцент.

— О, здравейте.

— Мисля, че имам информация за вас — заяви Джейми.

— Давайте.

Отне му около секунда да схване, че „давайте“ означава „казвайте“.

— Geistjaeger 88 е създадена през 1942 година като конкурент на организацията за плячкосване на произведения на изкуството на Херман Гьоринг. Само че била малко по-тясно специализирана.

— Ъ-ъ?

— Задачата й била да издирва произведения на изкуството и исторически артефакти, свързани с окултното. Химлер вярвал, че ако успее да впрегне силата на миналото, Третият райх ще може да конструира свръхоръжия, които биха позволили на Хитлер да постави света на колене. Става въпрос за неща като лъч на смъртта и летящи чинии.

Джейми обясни манията на бившия баварски фермер по произхода на арийската раса, която го подтикнала да изпрати експедиции до Тибет и Сибир в търсене на подземните градове на врил — митичен народ, за когото се твърди, че населявал потъналата Атлантида.

— Освен това смятал, че Копието на съдбата, копието, с което бил прободен Христос на кръста, има магически сили, които биха помогнали на нацистите да постигнат световно господство. Бернт Хартман е един от хората, на които било наредено да издирят този артефакт. Хартман не бил стандартният есесовец. Повечето от тях били точно такива, каквито ги виждате по снимките — високи, руси и с много германски вид: с глави във формата на куршум и квадратна челюст. В началото на войната трябвало да имат безупречно съдебно минало и можело да ги изхвърлят, дори ако им липсвал един-единствен зъб. Според беглото описание, което Ритер дал на разпитващите, Хартман бил нисък, кльощав и току-що освободен от затвора в Хамбург, където лежал за банков обир. Ритер бил умен тип. След като го назначили в командата, много бързо схванал, че работата изисква екип със специфична комбинация от таланти. Сред въпросните таланти била способността да отвориш заключена каса, без да взривиш или да изгориш онова, което се намира вътре. Тук идвал ред на Хартман. Ритер го харесал и той станал касоразбивач и неофициален талисман на Geistjaeger 88. Командата преравяла цяла Европа в търсене на предмети с религиозно или ритуално значение. Насочила се към музеи, частни колекции, църкви. Издирвала кости на светци, трески от Христовия кръст — такива неща. Един от най-добрите хора на Химлер, човек на име Валтер Шеленберг, след края на войната пише, че е прекарал месеци в обикаляне на църкви из Италия. Там търсел последното известно копие на трактата на римския историк Тацит „Германия“, защото се смятало, че в него са най-ранните сведения за произхода на германските народи. Има теория, че Шеленберг намерил меча на Карл Велики, краля на франките, но дори да е така, той е изчезнал заедно с хиляди други съкровища в края на войната. За меча се твърди, че е бил използван в магически ритуали. Химлер обичал такива неща. Окултизмът бил неговата страст.

— Мислех, че страстта му е била изтребването на евреи.

— Всъщност е убивал доста неохотно, поне физически, но не това е най-важното. Geistjaeger 88 работела в южната част на Русия, в Румъния, Унгария и Франция, но при ожесточените битки след десанта в Нормандия била принудена да се оттегли обратно в Германия заедно с всички останали. Открих конкретен цитат, според който през май 1945 година са защитавали Райхсканцеларията заедно с много други подразделения на СС.

— И как ни помага това?

— Техният командир Standartenführer Бодо Ритер оцелял във войната. Изглежда, се е измъкнал, преди да попаднат в капан. Повечето от останалите са убити, а двама от тях просто изчезнали.

— Нека позная. Хартман?

— Бернт Хартман и Макс Дорнбергер.

Последва пауза, докато Дани Фишер обмисляше имената.

— Какво знаем за Дорнбергер?

— Общо взето, нищо, освен че е бил политически офицер на командата, което вероятно означава „бесен нацист“.

Известно време Дани премисля какви възможности им дава новата информация, но не се сети за нищо. Затова пък й хрумна друго:

— За малко да забравя! Имам една снимка, която бих искала да погледнете. Веднага ще ви я изпратя по електронната поща.

Джейми чу кликването, когато тя изпрати съобщението, и двамата зачакаха писмото да пристигне в пощенската му кутия.

— Е, какво прави детектив от нюйоркската полиция, когато не лови убийци? — попита, за да запълни тишината.

— Да не би да флиртувате с мен, господин Синклер?

Джейми се засмя.

— Ако наистина е така, ще трябва да се обръщате към мен на малко име.

— Спи, господин Синклер. Работи, яде и спи. Животът на полицейския детектив не е чак толкова привлекателен като този на търговеца на произведения на изкуството.

Канеше се да разсее абсурдното й заблуждение, че животът му е бляскав, но компютърът го уведоми, че електронната поща е пристигнала. Писмото съдържаше прикачен файл и Джейми кликна два пъти върху него, за да го изтегли.

— Изчакайте само секунда.

— Разбира се, колкото време ви е нужно.

На екрана се появи изображение на едно-единствено стилизирано око с извита вежда над него. Изглеждаше му странно познато с изключение на едно нещо.

— На пръв поглед бих казал, че изглежда египетско.

— На същото мнение са и нашите експерти. Проблемът е, че не можем да намерим нищо, което да свързва мъртвото семейство или някой от потенциалните убийци с Египет. Трябва да ви питам нещо. Дали символът от снимката може да има връзка с нацистката команда „Ловци на духове“ или пък с Хайнрих Химлер и манията му по окултизма?

— Добър въпрос.

— И отговорът е?

— Нямам представа.

Джейми долови разочарованието й на другия край на линията.

— Може да ми помогнете, ако кажете къде е открит символът.

— Беше върху една от жертвите.

— Какво по-точно имате предвид с това „върху“?

— По-конкретно ли? — Дани се поколеба, не беше сигурна колко информация да му разкрие. — Ами, беше издълбан върху челото й с върха на ловен нож. Какво мислите за това?