Том Кланси
Срещу всички врагове (47)

45
Водата е техният дом

Лагуна „Ню Ривър“

Централен Белиз

След като Мур и Тауърс извадиха съдържанието на сака, преоблякоха се в черни панталони и тениски и си сложиха бронежилетките, коланите и скиорските маски, Тауърс провери оръжието. То представляваше две снайперски пушки с ръчен затвор, модел L115A3 с оптически прицели „Шмит и Бендер“ и пълнители с по пет патрона, два полуавтоматични пистолета „Браунинг 9“, два много хубави бинокъла „Щайнер 395“ и два бойни ножа „Феърбеърн Сайкс“ с остриета като на кама и пръстени по дръжките.

Тауърс вдигна ножа си.

— Кралската пехота има хубави играчки.

Мур се съгласи с него. Имаха късмет, че един батальон бойци от морската пехота на Великобритания често се обучаваше в района. Слейтър беше уредил да ги използва за подкрепа. Англичаните знаеха само, че Тауърс и Мур са агенти на ЦРУ по следите на някакви трафиканти на дрога и че може да имат нужда от малко мускули. Затова с удоволствие щяха да помогнат.

Мур вдигна спътниковия телефон.

— От тях ни дели само едно обаждане.

— Да се надяваме, че няма да ни трябват — каза Тауърс.

Сложиха си раниците и тръгнаха, като се взираха в тъмнината през очилата си за нощно виждане. Подобните на грухтене, пиукане и шумолене звуци от джунглата около тях не бяха сред най-успокояващите, но Мур се боеше от шума, който щеше да се вдигне, ако ги нападне някой павиан или друга маймуна, или пък друго нещо, а не от самото животно.

По тази причина се придържаха към края на джунглата, встрани от пътя, но не съвсем далеч и благодаряха на англичаните, че са включили спрей срещу комари, мухи и бълхи. По-младите оператори сигурно биха ги обвинили, че са мекушави и се притесняват за някакви си буболечки, но Мур знаеше още от тюлените и после от ЦРУ, че един дразнещ сърбеж може да разсее човека и дори да му струва живота.

Челото му вече се обливаше в пот и когато стигнаха до брега, където земята ставаше кална и нестабилна, а корените излизаха над водата като разширени вени, усещаше соления й вкус на езика си. Заведе Тауърс до групичка дръвчета и двамата клекнаха. Мур предупреди Тауърс да не докосва дърветата, защото в тях живееха подобни на оси мравки, които се наричаха псевдомирмекс. Мравките усещаха вибрациите и нападаха и жилеха болезнено всеки нашественик.

Къщата се намираше тридесетина метра на север и заемаше не повече от триста квадратни метра върху двуметрови колове, с малка врата под островърхия ламаринен покрив и прозорци с дървени капаци. Не се виждаха никакви коли. Дървеният пристан изглеждаше дълъг десетина метра и в северния му край чакаха две лодки „Зодиак“. Всяка от тях имаше надуваеми секции отстрани, извънбордов двигател и капацитет за трима до петима пътници. Една пътека, която покойният Майкъл Ансара би описал като „отлична за планински велосипеди“, започваше от пътя и се извиваше нагоре към къщата. Друга пътека, достатъчно широка за лека кола, прорязваше джунглата на север и се връщаше на главния път. В Щатите подобна къща щеше да мине за лагер за рибари, а не за промеждутъчен пункт за пренос на дрога.

Часовникът на Мур показваше 10:44 вечерта.

Смъкна рязко очилата за нощно виждане и скиорската маска, за да избърше потта от лицето си. Тауърс изруга и направи същото, след което взе бинокъла и огледа пристана. Изгледа Мур напрегнато и му подаде бинокъла.

На пристана стоеше мъж с малък газов фенер. Носеше голяма пластмасова туба с бензин. Сигурно беше от хората, предоставени от Борха в помощ на Самад. А кой знае, по дяволите, това можеше и да е самият Самад. Мур не можеше да разпознае лицето му със сигурност.

Мъжът, разгърден и с бежови шорти, се качи внимателно в едната лодка и се зае да пълни извънбордовия резервоар под двигателя.

О’Хара беше настоял да заловят Самад жив.

Затова бяха поискали газови гранати и морските пехотинци им предоставиха дузина гранати и два противогаза в раниците. Двамата само трябваше да отворят вратата с ритник, да хвърлят гранатите вътре, да изкарат онези отвътре като лисици и да ги заловят.

Но сега пред Мур се очертаваше благоприятна възможност, която не можеше да изпусне.

— Ще заловя онзи и ще те чакам тук. Така ще се движим по-бързо.

— Сигурен ли си?

Мур кимна.

С помощта на Тауърс свали бързо жилетката и оборудването си и след тридесет секунди остана по шорти и колан с кобур. Вместо да вземе един от пистолетите на англичаните, той избра своя „Глок 17“, който взе, след като разбра, че ще ходят в джунглата. Пистолетът беше оборудван специално за ползване във вода. На ударника имаше поставени пружинни капачки, които го защитаваха от водата. Така се избягваше хидравличният ефект, който забавяше ударника и отслабваше действието му. Мур използваше специални натовски куршуми с осигурени срещу вода гилзи и отвори за куршумите, което, разбира се, увеличаваше допълнително надеждността на пистолета.

След като постави пистолета в кобура, Мур взе ножа и тихо като хищник влезе в мастиленочерната вода.

Имаше чувството, че топлата вода е гъста, а растителността по дъното галеше босите му крака. В тази част реката май стигаше метър дълбочина. Мур плуваше безшумно към светлината на газовата лампа, която осветяваше вълните. Да, тук се чувстваше като у дома си. Тук Кармайкъл живееше вечно…

Сети се за крокодилите едва когато доближи пристана.

Потръпна и се приближи до втората лодка, излезе тихо от водата и бавно издиша. Мъжът се намираше в първата лодка, вързана най-навътре във водата. Мур надникна иззад корпуса на лодката. Онзи беше от хората на Борха, към двадесет и пет годишен, слаб, с няколко татуировки по лопатките на гърба. Самад и хората му не биха имали татуировки — ислямът ги забраняваше.

Когато се чу силно бълбукане, младият мъж спря да пълни резервоара, провери нивото на горивото и отново вдигна тубата.

Мур погледна обратно към къщата — цареше тишина, ако се изключи почти електрическото бръмчене на хилядите насекоми.

Гмурна се отново и заобиколи лодката, за да застане на позиция.

Формулираният наново план изискваше да елиминира този мъж и да иде при къщата. Така двамата с Тауърс щяха да се занимават с един човек по-малко и пак имаха време да ги изкарат с дим. Но трябваше да действат бързо, за да не се чудят онези къде е техният човек.

Мур хвана ножа така, че острието стърчеше от задната страна на дланта му. Преброи до три, ритна рязко и изскочи от водата, обхвана с ръка мъжа за кръста, заби ножа в гърдите му и го събори през борда — и всичко това преди онзи да успее да викне, защото Мур не можеше да достигне устата му.

Всичко вървеше гладко. Островърхият нож режеше добре. Мур беше научил по трудния начин, че ако прережеш нечия артерия с тъп нож, тя се свива и спира да кърви. Добре прерязаната главна артерия води до загуба на съзнание и смърт. Освен това сърцето на мъжа щеше да бие по-бързо под водата и да ускори смъртта му.

Всичко мина отлично, като по учебник. Мур можеше да изнася лекции за него във Военноморския колеж в Роуд Айлънд. Мъжът падна през борда само с леко охкане и едва доловимо стенание. Дори плискането на водата беше тихо, защото Мур го спусна леко и бавно в нея.

Но в този момент, когато водата скри лицето му и той затвори уста, и когато всеки мускул в тялото му се изпъна, забеляза с крайчеца на окото си, че задната врата на къщата се отваря и оттам излиза някакъв силует.

Онзи беше видял, че някакъв човек излиза от водата и събаря колегата му през борда. Мур едва успяваше да удържи тялото и се страхуваше, че е разкрит.

Сърцето му незабавно се разтуптя силно.

Искаше му се да крещи. Всичко се прецака!

Но трябваше да се успокои. Продължи да задушава мъжа, който внезапно спря да се мята.

Докато го пускаше, първите куршуми удариха водата малко зад него и той се гмурна към коловете на пристана и се притисна до тях.

След това се чу още стрелба. И още. Автоматите изпращаха куршуми в дъга от 180 градуса около пристана, а приглушеното им тупане във водата звучеше болезнено познато. Прегърнал здраво кола, Мур излезе от водата и си пое дълбоко дъх. Трябваше да се успокои. И да помисли…

Снайперската пушка на Тауърс изгърмя от дърветата и един мъж на пристана падна тежко и се разкрещя на испански. Със сигурност Тауърс стреляше, за да ранява. Той си знаеше работата, но така беше издал и местонахождението си, а и с тази пушка не можеше да отвръща бързо на стрелбата.

Последва още тропот на крака. Пристанът се разтърси. Отново се чу стрелба от автомати „Калашников“. Два. Пушката на Тауърс отвърна с ужасяващ пукот, след което замълча под изпепеляващия ответен огън.

Към първите два автомата се прибави и трети.

След това настъпи тишина…

— Талвар? Ниази? Влизайте веднага в лодката!

Мур едва успяваше да се овладее. Това беше Самад — говореше на арабски и стоеше на пристана точно над главата му. А Мур седеше във водата с нож в ръка и с пистолет. Трима срещу един. Ако трябваше да убие Самад, щеше да изскочи изпод пристана и да ги изненада. Отново си наложи да се успокои. Нетърпението вече беше му струвало твърде много. Трябваше да чака.

Лодката се разклати, когато мъжете се качиха в нея и един от тях завъртя ключа на двигателя. Той заработи веднага.

Мур не можеше да го спре, без да го забележат и да привлече стрелба от упор, но може би щеше да успее да потопи лодката, преди онези да разберат какво става…

Лодката беше с твърдо дъно от фибростъкло, но имаше и шест или повече подобни на тръби гумени камери. Всъщност гумата представляваше пластомер, залепен със здрава полиестерна тъкан и по-издръжлив на наранявания, но това не значеше, че Мур няма да опита да я среже.

Оттласна се от пилона, гмурна се отново и отиде до лодката, чийто двигател все още работеше на празен ход. Стисна ножа и го заби в първата камера. Въздухът изсвистя силно и изпрати силна струя мехурчета във водата. Мур премина под лодката и заби ножа в друга камера.

Мощният двигател изрева и Мур се гмурна бързо, за да не го блъсне и накълца винтът. Докато лодката отминаваше над него, той се извъртя, излезе на повърхността и измъкна пистолета си, вдигна го над вълните и се прицели в задните камери на лодката. Стреля два пъти, преди мъжът до двигателя да вдигне своя пистолет и да отвърне. Мур се гмурна под вода и заплува бързо към пристана.

Когато се опита да се качи на дъските, Тауърс вече тичаше към него, понесъл цялото оборудване в ръце.

— Какво става, мамка му? — извика той.

— Давай във втората лодка.

Тауърс хвърли раниците и оръжието в нея и се качи на борда.

— Ключовете! Няма ключове!

Улученият от Тауърс мъж лежеше неподвижно на пристана в локва кръв и стискаше бедрото си. Мур коленичи до него.

— Ключовете от лодката?

Мъжът само го изгледа, стиснал зъби в агония.

Мур пребърка джобовете му. Нищо не намери. Дали ключовете не са в къщата? Трябва да провери. Но нямаше време.

А дали да не провери онзи във водата? Тялото плаваше по лице. Мур изтича до ръба на пристана и скочи във водата, след което заплува към трупа. Вероятно онзи човек беше сложил ключовете в първата лодка. Ключовете от втората лодка можеше да са в джоба му.

Мур стигна до него, бръкна в джоба му и намери ключовете. Изплува обратно до лодката и хвърли ключовете на партньора си, който ги вкара в стартера.

— Можем да тръгваме! — обяви Тауърс.

Мур вдигна ръка и приятелят му го издърпа в лодката. Той откачи въжето, докато Тауърс палеше двигателя, който изръмжа, и лодката се понесе по водата. Тауърс намести очилата си за нощно виждане.

— Доста напред са — обясни той, като посочи към първата лодка, в чиято диря се движеха. — Добре ги виждам… те са! Самад носи сива или бежова тениска. Другите са в черно.

— Чух го да вика хората си.

Мур се опитваше да успокои дишането си, силно разтреперан под въздействието на адреналина, и ровеше в раницата си, за да измъкне спътниковия телефон. Включи го и разгледа номерата. Имаше само един, наречен „ОБУВКА 5“.

Мур натисна бутона и зачака.

— Тук е Обувка пет — каза един определено британски глас.

— Тук е Речният екип — отвърна Мур. — Пакетът се движи. В лодка „Зодиак“ са и отиват към мястото на срещата. Ние ги гоним. Искаме да ги прехванете на срещата.

— Няма проблем, Речен екип. Надявахме се да помогнем. Ще се обадя, когато заемем позиции.

— Благодаря, братко.

— Ще благодариш после с чаша бира.

— С удоволствие.

Мур върна телефона в раницата и стисна пистолета си, след което прецени дали може да стреля точно от мястото си. Сега ги блъскаше вятър, а от брега се виждаха тънки лъчи светлина, които прерастваха в тъмни форми.

— Провери ли горивото? — запита Тауърс.

— Мамка му, не. — Мур се наведе и почука с пръст по пластмасовия резервоар. Празен. Бръкна в един джоб на раницата си и измъкна тънко фенерче, което насочи към резервоара, за да види сянката на горивото. Мамка му, новините бяха лоши. Точно затова първият мъж зареждаше резервоара на другата лодка.

— Според теб ще стигнем ли? — запита Тауърс.

— Пълна газ. Не спирай.

Мур прецени, че скоростта им е почти тридесет възела и малкият извънбордов двигател не може да вдигне повече. Посегна за своите очила за нощно виждане и от сив, тъмносин и черен светът стана блестящ в зелено и бяло. Мур се взря напред и забеляза другата лодка, зад която се образуваха три ленти бяла вода.

От лодката им отскочи един куршум.

— Залегни! — каза Мур и се хвърли върху раницата си.

Тауърс се наведе рязко, но трябваше да държи ръката си на кормилото. Мур свали очилата си и взе една от пушките. Още три куршума се забиха шумно във водата, а от дясната страна на лодката им се чу съскане на въздух. Мур пропълзя до носа, опря се на лакти на надуваемите секции и се нагласи заедно с пушката. Прицели се в задницата на лодката, но нямаше възможност за точен изстрел заради подскачането от вълните. Ако пък решеше да стреля, можеше да улучи Самад в главата. Изруга и се обърна към Тауърс:

— Не мога да се прицеля. Можем ли да се приближим?

— Опитвам!

Мур се наведе, остави пушката и измъкна пистолета си. Самад вероятно се е обадил на пилота да побърза. От Агенцията за национална сигурност вече следяха телефона на пилота, което означаваше, че хората на Мур щяха да разберат за това обаждане незабавно. Бърз поглед към телефона потвърди това. Съобщението от Слейтър гласеше „Повикан хеликоптер. Пътува към руините за среща“.

Но натам летеше и хеликоптер „Сий Кинг Мк4“ с двадесет и седем морски пехотинци, които щяха да се спуснат по въжета в зоната и да я осигурят. Обаче ако Самад видеше онзи хеликоптер, сигурно щеше да избяга с момчетата си в джунглата. И да намери смъртта си там.

Мур провери географските си координати по телефона, защото сигналът от чипа в рамото му се приемаше и изпращаше в спътниците на ЦРУ, след което се връщаше обратно до него и показваше мястото му с точност до три метра. Сега се намираха на около пет мили нагоре по реката и оставаха четири или не повече от десет минути с лодката.

Първо чуха тупането на перките и зърнаха далечните отблясъци на светлините на хеликоптера. Не, това не беше пилотът от Гватемала, а морските пехотинци, които вдигаха толкова шум, че сякаш се рекламираха с тромпети, и Самад нямаше да ги види само ако е с глава под водата. Мамка му.

Извънбордовият двигател прекъсна няколко пъти и Мур веднага почувства как носът на лодката се спуска към водата и ляга на омекналата предна гумена камера.

Лодката със Самад се намираше на не повече от петдесет метра пред тях. И те бяха забавили ход, но заради пристигащия хеликоптер, който, изглежда, беше озадачил кормчията. Тримата очакваха малък хеликоптер, а идваше голям. Мур не беше предвидил тази ситуация.

Двигателят на лодката, който вече работеше на изпарения, изпухтя още по-силно, при което Мур изруга и погледна назад към Тауърс, който каза:

— Май дойде ред на морските пехотинци, а? Надявам се да имат заповед да го заловят жив.

— Тези заповеди не значат нищо. Ако стрелят по тях, и те ще стрелят. Аз ги исках само да завардят изходите.

Към дълбокия баритон на машината на морските пехотинци се присъедини тънък вой от североизток и Мур забеляза през бинокъла си малкия R44 с подобна на гръбна перка платформа, от която стърчеше двулопатния му носещ винт. Този хеликоптер можеше да носи общо четирима души и точно това възнамеряваше да стори пилотът му.

Но как ли щеше да реагира той при вида на войниците, които се спускаха по въжето в неговата зона за кацане? С мигновено бягство. И Самад го знаеше.

Мур насочи бинокъла към лодката със Самад. Самият той сочеше към втория хеликоптер, след което размаха диво ръце към мъжа на руля да ги закара към другия бряг на реката.

Когато онзи не реагира, Самад пое управлението и лодката сви рязко надясно към брега, но в този момент гумата от дясната страна закачи нещо във водата. Лодката внезапно се завъртя на място, а двигателят за момент изскочи от водата. Силният удар отхвърли Самад и един от мъжете му през лодката…

Над борда. И във водата. Мъжът на руля, който го стискаше дори и когато Самад опитваше да му го вземе, извика и зави в широка дъга. Мур забеляза препятствието — едно паднало под водата дърво, почти невидимо в тъмнината. Лодката на Самад беше се ударила точно в него.

Мур погледна бързо назад. Двигателят им само гъргореше. Той вдигна пушката в мига, когато Тауърс пусна руля, посегна за своята пушка и дръпна затвора, за да се подготви за изстрел.

Двигателят угасна. Сега се движеха по инерция към другата лодка и към мъжете във водата. Двадесет метра. С крайчеца на окото си Мур забеляза някакво движение на брега. Плискане на вода. Блясък от очи. Мъжът в лодката го видя и извади пистолета си, но не преди Мур да се прицели в главата му и да натисне спусъка.

Кормчията може и да беше ценен затворник, но ако го оставеха жив, намаляваха шансовете си да заловят Самад. Трябваше да изолират целта си. Главата на онзи се отметна рязко назад и той се свлече до двигателя. Лодката тръгна право към брега.

Самад и другият, Талвар или Ниази, заплуваха към лодката, като се разкрещяха, защото знаеха добре, че не са сами във водата. Самад плуваше усилено, а партньорът му изведнъж изкрещя ужасяващо, преди да изчезне под вълните.

Тауърс загреба с приклада на пушката като с весло в опит да се приближи до другата лодка. Оставаха му десет метра.

Водата отново се размърда.

И Мур забеляза първата огромна сянка, която наближаваше Самад, и стреля два пъти. Сянката трепна и се скри.

Като човек, израснал в планините и пустините, арабинът не умееше да плува и в уплахата си се задъха и потъна.

Тауърс стреля по друга сянка вляво от Самад и Мур осъзна как трябва да постъпи.

Пусна пушката си, провери дали пистолетът му е още в кобура и скочи във водата.

Междувременно Тауърс измъкна двата си пистолета и започна да стреля около Самад, за да го пази. След това разшири кръга, за да допусне Мур до мъжа.

— Спокойно — каза той на арабски на Самад. — Ще те измъкна.

Самад не отговори, а продължи да се мята и да се задъхва. Ако Мур го доближеше прекалено бързо, можеше да пострада и затова изчака удобен момент да се хвърли напред и да хване мъжа за китката, а Тауърс докара лодката до тях.

— Хайде, лодката е тук — извика Мур.

Бутна рязко Самад напред към лодката. Тауърс хвана една от дръжките на борда и със свободната си ръка издърпа арабина вътре. Арабинът, чисто избръснат и с лъщящо от водата лице, се строполи на дъното, а Тауърс измъкна пистолета си и каза:

— Аллах акбар.

Самад го изгледа свирепо.

Мур въздъхна дълбоко, както никога досега. Справиха се. Стоеше, заловил се с ръка за лодката, и няколко секунди се бори със сълзите. Не знаеше как се чувства — в него се редуваха радост и желание да убие някого. Тези чувства го объркваха. В този момент се чувстваше добре и мечтаеше Франк Кармайкъл да е тук, за да го види. Водата беше техният дом — океаните, реките и дори басейните.

Тауърс вече беше хвърлил чифт белезници на Самад със заповедта да завърже ръцете си зад гърба. Онзи се подчини.

— Не мога да ти помогна да се качиш — каза той на Мур. — Пазя го.

— Няма проблем, приятел. Сам ще се кача.

Спътниковият телефон звънна.

Мур се извъртя към лодката и протегна ръка, за да се качи в нея. Водата се раздвижи странно.

В следващите секунди Мур измъкна пистолета от кобура си, пъхна го във водата и натисна спусъка.