Дж. Р. Уорд
Сбъдната любов (81)

78

Кор сплете пръсти и ги сложи върху лъскавия плот на масата. До него Троу говореше тихичко, но той самият не беше казал и дума, откакто се бяха отпуснали в кървавочервените кресла.

— Определено ми се струва убедително. — Войникът му обърна още една страница от набора документи, които им бяха връчили. — Много убедително.

Кор погледна към домакина им. Адвокатът на глимерата беше тънък като лист хартия, толкова, че направо да се зачудиш дали, като легнеше, образуваше някаква издатина.

— Кажи ми колко изчерпателен е този доклад? — попита Троу.

Очите на Кор се насочиха към библиотеката. Рафтовете й бяха претъпкани с томове с кожена подвързия и той беше сигурен, че аристократът насреща им ги е прочел до един. Навярно повече от веднъж.

Адвокатът наново подхвана добре обмислено и добре артикулирано излияние.

— Не бих ви го предложил за прочит, преди да съм се уверил, че са били положени всички усилия да…

С други думи — напълно, довърши Кор наум.

— Това, което не откривам тук — Троу прелисти още страници, — е каквито и да било доводи против.

— То е, защото няма такива. Терминът „чистокръвен“ се използва само в два контекста: за потекло, в смисъл на чистокръвен потомък на баща или майка, и за расова идентичност. С течение на времето е настъпило незначително размиване на по-широкия генофонд, появили са се известни примеси с човешката раса… и все пак индивиди, имащи далечни връзки с хомо сапиенс в историята на рода си, винаги са били приемани за чистокръвни по смисъла на закона, стига да е настъпило преобразяване. Разбира се, случаят съвсем не е такъв, когато става дума за пряко потомство на човек и вампир. Именно за тях се използва терминът „нечистокръвни“ и открай време, ако преживеят преобразяването си, законът гледа на тези индивиди по различен начин, те имат по-малко права и привилегии от останалите цивилни. Проблемът е, че ако кралят си вземе нечистокръвна шелан, съществува вероятност, ако им се роди мъжки потомък, при него да не настъпи преобразяване.

Троу се намръщи, сякаш обмисляше чутото.

— Но след двайсет и пет години това ще се изясни… а кралската двойка винаги може да реши да има повече от едно дете.

— Приемаш за даденост, че след две десетилетия и половина все още ще сме на земята — намеси се сухо Кор. — Само че и сега вече сме на крачка от изчезване.

— Именно. — Адвокатът наклони глава по посока на Кор. — Фактически, да си една четвърт човек, може да се окаже достатъчно, за да не настъпи преобразяването… В историята има документирани подобни случаи, а съм сигурен, че Хавърс би могъл да ни даде и още примери. Освен това мнозина от моето поколение се опасяват, че потомък, така близък до човешката раса, би могъл да предпочете човешка жена — тоест да си вземе шелан, която да не е от нашата раса. В такъв случай бихме имали човешка кралица, а това… — тук юристът поклати отвратено глава — е напълно недопустимо.

— Значи, става въпрос за две неща. — Кор се облегна назад и столът изскърца под тежестта му. — Правният прецедент и обществените последици.

— Именно. — Адвокатът отново наклони глава към него. — И вярвам, че ако бъдат правилно насочени, обществените опасения биха могли да се погрижат за неяснотите в закона относно потомството на краля.

— Съгласен съм — заяви Троу, затваряйки папката с документи. — Въпросът е как да процедираме.

Кор отвори уста, за да каже нещо, но в този миг странна вибрация премина през него, прекъсна мисловния му процес и превърна тялото му в камертон, задвижен от невидима ръка.

— Би ли искал да прегледаш документите? — попита го юристът.

Сякаш би могъл, мрачно си помисли Кор. Всъщност нямаше как да не се зачуди какво ли би си казал този образован мъж, ако знаеше, че онзи, който взема решенията, не може да чете.

— Вече съм убеден. — Той се изправи, мислейки си, че ако се раздвижи, странното усещане може би ще изчезне. — И вярвам, че тази информация трябва да бъде предоставена на Съвета.

— Имам достатъчно контакти, за да свикам принцепсите.

Кор се приближи до прозореца и погледна навън, отприщвайки инстинктите си. Дали беше Братството?

— Направи го — каза разсеяно, докато бученето в стомаха му се усилваше и го изпълваше с чувство за неотложност, което не можеше да пренебрегне…

Избраницата му.

Избраницата му беше напуснала имението и бе нейде наблизо…

— Трябва да вървя — заяви той и се отправи към вратата. — Троу, ти довърши тук.

Зад него настъпи смут и двамата мъже подхванаха разговор… за който Кор изобщо не го беше грижа. Излезе навън, огледа земите наоколо…

И улови сигнала й.

Изчезна само за миг, тялото и волята му — устремени към неговата жена така сигурно, както умиращ крадец — към изкуплението.

* * *

Куин отиде до бара и си паркира задника върху един от тапицираните с кожа столове. Около него ехтеше музика, а миризмата на пот и секс вече тегнеше в горещия въздух и го караше да се чувства като хванат в капан.

Или пък всичко беше в главата му.

— Не съм те виждала от известно време. — Барманката, хубава жена с бюст и половина, сложи една салфетка пред него. — Както обикновено?

— Двойно.

— Имаш го.

Докато чакаше своята „Херадура Селексион Супрема“ да пристигне, Куин усещаше върху себе си погледите на хората в клуба.

— Да призная какво? Че съм гей?!

— Ти чукаш мъже! Какво означава това според теб!

Куин тръсна глава. Определено трябваше да се отърси от това — тази симпатична малка размяна на реплики се блъскаше в главата му, току под повърхността на съзнанието му, от мига, в който се бе случила преди седмица. Общо взето, прекрасно се беше справил с потискането й досега… но за съжаление, това май беше на път да се промени. Когато текилата му пристигна и той пресуши първо единия шот, а после и другия, разбра, че вече няма с какво да отвлича вниманието си и да му попречи да дълбае.

Колкото и да беше странно (а може би не чак толкова), мисълта му се насочи към брат му. Все още не беше споделил с него за детето. Струваше му се прекалено несигурно — въпреки че с бременността всичко си оставаше наред, се опасяваше, че това би било просто още една драма, от каквато брат му не се нуждаеше точно в този момент.

И определено не му беше казал нищо за сексуалния си живот или Блей. Първо, брат му все още беше девствен, поне доколкото той знаеше. Глимерата имаше далеч по-строги ограничения за това, какво можеха да правят жените преди обвързването си, така че ако Лукас беше чукал някоя просто за забавление, това би било толерирано, стига да не се обвържеше с нея за постоянно. Ала всички хранения на Лукас след преобразяването му бяха станали в присъствието на свидетели, така че нямаше как да го е сторил тогава, а нощите му бяха прекалено запълнени с обучение и светски събития, за да има възможност да направи каквото и да било.

Така че на Куин му се беше сторило някак неуместно да повдигне тази тема. Пък и, както бе казал Блей, не беше толкова интересно.

Куин потърка лице.

— Още две.

По дяволите, помисли си, докато барманката изпълняваше поръчката му, самият той беше сметнал секса с Блей за страшно интересен. А и Блей не му се беше сторил отегчен, докато го правеха…

Все тая. Обратно към Лукас. По време на всички тези разговори край болничното легло така и не бяха повдигнали темата за жени… а за мъже пък изобщо не можеше да става и дума. Преди нападенията Лукас беше хетеро, също като баща им… което означаваше само жената, с която си обвързан, в мисионерска поза, на рождения ти ден и може би още веднъж в годината след някой фестивал.

Мъже, жени, хора, вампири, в различни комбинации, на обществено място, много рядко в леглото у дома — определено не беше нещо, от което Лукас имаше и представа.

Третата и четвъртата доза „Херадура“ цъфнаха пред него и той кимна едно благодаря.

Вглеждайки се дълбоко в себе си, макар да ненавиждаше както израза, така и онова, което означаваше, той се опита да установи дали в нежеланието му да говори за живота си с единствения жив член на семейството си не се криеше още нещо. Срам? Притеснение? По дяволите, може би дори мъничко злорадстване, което не искаше да причини на осакатения си брат…

Куин се загърчи в собствената си кожа.

Я виж ти.

Ако трябваше да е брутално откровен, наистина се чувстваше малко неловко. Но то беше, защото не искаше да го гледат странно по още една причина… което несъмнено щеше да стане, ако консервативният му, вероятно девствен брат научеше за мъжете в живота му.

Това беше.

Да, това беше всичко.

В дългосрочен план се виждам с жена. Не мога да го обясня.

Беше го казал на Блей преди цяла вечност и наистина го мислеше…

Някакво чувство се надигна дълбоко в него, усуквайки вътрешностите му, пренареждайки червата и черния му дроб.

Каза си, че е от пиячката.

Ала внезапният страх, който го обзе, говореше друго.

Обърна третата чаша с надеждата да прогони това чувство. А после и четвъртата. А междувременно лицата и гърдите, и интимните части на многобройните жени, които беше чукал, преминаваха през съзнанието му…

— Не — каза на глас. — Не. Не…

О, господи…

— Не.

Типът, седнал до него, го изгледа странно и той млъкна.

Потърка лице, изкушен да си поръча още пиене, но не го направи. Нещо катаклизмично отчаяно се опитваше да излезе на повърхността; усещаше трусовете му в основата на психиката си.

Ти не познаваш себе си.

По дяволите. Ако си поръчаше още текила, ако продължеше да пие, ако все така отказваше да погледне истината в очите, думите на Блей за него щяха да се окажат верни. Проблемът бе, че той не искаше да знае. Просто… не искаше… да знае…

Исусе, не и тук. Не и сега. Не и… когато и да било.

Изруга под носа си и усети как гейзерът на себепознанието се готви да изригне — ясен и гръмовен тътен, надигащ се в гърдите му… и разбра, че излезе ли веднъж на повърхността, никога няма да може да го зарови отново.

Проклятие. Единственият, с когото искаше да говори за това, не му говореше. Май щеше да се наложи да бъде мъж и да се справи с това сам.

Всъщност идеята, че е… „е, нали се сещате“, както би казала майка му… не би трябвало да има какъвто и да било ефект върху него. Та той беше по-силен от презрението на глимерата, пък и дяволите да го вземат, нали живееше в къща, където нямаше значение дали си гей, или хетеро. Стига да можеш да се биеш и да не си истински задник, Братството нямаше проблем с теб. Ами я виж само сексуалното минало на Ви! Черни свещи, използвани и за нещо друго, освен за да разпръскват мрака. Мамка му, в сравнение с това, да си падаш по мъже, беше нищо работа.

Пък и вече не живееше под покрива на родителите си. Това не беше неговият живот.

Това не беше неговият живот.

Това не беше неговият живот.

И все пак, докато си го повтаряше отново и отново, миналото, което вече не съществуваше, стоеше неотменно зад него и надничаше през рамото му… Съдеше го и го намираше не само недостатъчен, не просто непълноценен, ами напълно и изцяло недостоен.

Беше като болката в ампутиран крайник: гангрената я нямаше, инфекцията беше спряна, ампутацията — пълна… ала ужасяващите усещания оставаха. Все още го болеше неистово. Все още куцаше като осакатен.

Всички тези жени… Каква е истинската същност на сексуалността, зачуди се изведнъж. Какво се броеше за привличане? Защото определено беше искал да ги чука, и го беше правил. Беше ги забърсвал в барове и клубове… по дяволите, дори в онзи бутик в мола, където беше отишъл да купи истински дрехи на Джон Матю след преобразяването му.

Беше избирал жените сред много други, пресявал ги бе по някакви критерии, избирайки едни и отхвърляйки други. Беше ги оставял да му духат. Беше им правил орална любов. Беше ги чукал отзад, отстрани, отпред. Беше мачкал гърдите им.

Беше го правил по свой избор.

Беше ли различно с мъжете? И дори да беше, трябваше ли изобщо да си слага някакъв етикет?

И ако го стореше, означаваше ли това, че бе нещо, което родителите му, които бяха мъртви, по дяволите, и които, така или иначе, го бяха ненавиждали, не биха одобрили?

Докато въпросите се гонеха в ума му, подлагайки го именно на онзи вид самоанализ, който досега винаги потушаваше при първите му опити да надигне глава, Куин достигна до едно още по-шокиращо просветление.

Колкото и важно да беше всичко това, колкото и непознати територии да откриваше, нищо не можеше да се сравни с най-същественото от всичко.

Ни най-малко.

Истинският проблем, който откри, накара всичко друго да бледнее, като албум с остарели снимки.