Дж. Р. Уорд
Сбъдната любов (20)

17

Кор не беше очаквал това.

Докато той и войниците му се материализираха на предварително уреденото място, той си представяше нещо порутено, може би дори на косъм от това, да бъде съборено от общината. С две думи: място в такова окаяно състояние, че една жена би била принудена да продава вените и тялото си, за да оцелява.

Но нищо такова.

Районът наоколо отговаряше на стандартите на глимерата, както и внушителната господарска къща, издигаща се на хълм и грееща с мека светлина. Дворът беше съвършено поддържан; дори къщурката за прислугата близо до портата беше в безупречно състояние, въпреки очевидната си възраст.

Навярно жената бе далечна братовчедка на някой важен род.

— Коя е тя? — попита Кор, ала Троу сви рамене.

— Не познавам лично семейството й. Но знам, че има достойно потекло.

Бойците им наоколо бяха неспокойни, войнишките им ботуши утъпкваха снега под тях, докато те пристъпваха от крак на крак, а въздухът излизаше от ноздрите им, сякаш бяха състезателни жребци, очакващи стартовия изстрел.

— Чудно, дали знае на какво се е съгласила — промърмори Кор, без да го е грижа особено дали жената знае, или не.

— Е, да действам ли? — попита Троу.

— Да, преди останалите да са се отскубнали и да са връхлетели върху прелестната й къщурка.

Троу се материализира пред изящна входна врата, чийто извит свод и мъничък фенер повече подхождаха на къщичка за кукли. Само че Троу изобщо не беше впечатлен от чара й. Осветлението над главата му угасна несъмнено, защото той го беше направил със силата на волята си. Почукването му беше силно и бързо — настояване, а не молба.

Броени секунди по-късно вратата се отвори и в нощта се разля светлината на огън, чиито златисти лъчи бяха толкова силни, че сякаш можеха да разтопят снежната покривка… и насред тази прелестна светлина се открояваше тъмен женски силует с прекрасни форми.

Тя беше гола. А миризмата, която леденият вятър довяваше, говореше, че е повече от готова.

Зайфър изръмжа тихо.

— Не се забравяйте напълно — нареди Кор. — Да не би гладът ви да бъде използван против вас.

Троу й каза нещо и бръкна във вътрешния си джоб, за да извади парите. Жената прие това, което й дадоха, а после вдигна ръка и се подпря на вратата, извивайки тялото си така, че меката светлина окъпа една изкусителна гърда.

Троу хвърли поглед през рамо и кимна.

Останалите нямаха нужда от втора покана. Бойците на Кор се струпаха на вратата, мъжките им тела — толкова огромни и многобройни, че моментално скриха жената от поглед.

Кор изруга и също се приближи.

Естествено, Зайфър беше пръв — взе устните й и стисна гърдите й в шепа. Ала не беше сам — тримата братовчеди се боричкаха за място: единият мина отзад и изви хълбоци, сякаш се отъркваше в дупето й, докато другите двама посегнаха към зърната и женствеността й, а ръцете им бързо се стоплиха в навалицата.

Гласът на Троу се извиси над засилващите се стонове.

— Аз ще остана отвън на пост.

Кор отвори уста, за да даде друга команда, но после си даде сметка, че така би изглеждало сякаш избягва случващото се, а това едва ли беше най-мъжествената постъпка.

— Да, направи го — каза той. — Аз ще пазя вътре.

Мъжете му вдигнаха жената, хващайки я кой където свари — за ръцете, бедрата, кръста — и я внесоха заднешком в уютното жилище. Кор бе този, който затвори вратата и се увери, че няма резе, което да им попречи да излязат. Пак той бе този, който огледа вътрешността на къщата. Докато копелетата му отнасяха своето угощение към огъня, където беше метната голяма кожена постелка, той се наведе към най-близкия прозорец, повдигна завесата и провери стъклата. Стари витражни стъкла с дървени, а не стоманени рамки.

Недостатъчно сигурни. Добре.

— Някой да влезе в мен — простена жената с нисък глас.

Кор не си направи труда да види дали изпълниха желанието й, или не… макар че разтърсващият й стон подсказваше, че най-вероятно го бяха сторили. Вместо това той се огледа наоколо за други врати или места, които биха могли да бъдат използвани за засада. Такива като че ли нямаше. Къщата нямаше втори етаж — над главата му се издигаше само скелетът на покрива й; банята беше тясна и през отворената й врата запаленото осветление разкриваше вана с извити крачета и старовремски умивалник. Отворената кухня представляваше просто дълъг плот и няколко скромни уреда.

Кор погледна към сцената на действието. Жената лежеше по гръб, с разперени ръце, открита шия и широко разтворени крака. Зайфър беше отгоре й и проникваше ритмично в нея, така че главата й се движеше напред-назад върху бялата козина на постелката. Двама от близнаците се бяха лепнали за китките й, а третият беше извадил възбудата си и чукаше устата й. Всъщност почти нямаше част от нея, която да не е покрита от мъжки вампири, и екстазът й от това, да бъде използвана по този начин, не само се виждаше, но се и чуваше: тежкото й дишане и еротичните стенания се промъкваха около ерекцията, която влизаше и излизаше между плътните й пухкави устни, и изпълваха въздуха с дъх на секс.

Кор отиде до умивалника в кухнята. В него нямаше нищо — никакви останки от храна, никакви полупразни, изоставени чаши. В шкафовете обаче имаше съдове, а когато отвори малкия хладилник, откри бутилки с вино, подредени хоризонтално върху рафтовете.

Мъжка ругатня го накара отново да погледне към кипящото забавление. Зайфър тъкмо получаваше оргазъм, тялото му се изви напред, а главата му отскочи назад… и още докато той свършваше, един от братовчедите го изтика настрани, зае мястото му и като повдигна хълбоците на жената, заби възбудата си във влажната й розова сърцевина. Но пък Зайфър изглеждаше напълно доволен от смяната на местата — оголи кучешките си зъби, наведе глава под повдигащите се гърди на своя другар и ухапа жената близо до зърното, така че да се нахрани оттам.

Онзи в устата й също свърши. Някой друг веднага се притече на помощ и нова възбуда се плъзна между устните й.

Кор отиде да провери и банята, ала първата му преценка се оказа правилна — нищо не се криеше между тесните й стени.

След като се увери, че в къщата не ги дебне опасност, на Кор не му оставаше друго, освен да се облегне в ъгъла, който предлагаше най-добрата гледка, и да наблюдава храненето. Нещата постепенно ставаха все по-интензивни, бойците му изгубиха всякакви обноски — замахваха един срещу друг като лъвове над прясно убита плячка, зъбите им проблясваха, очите им — пълни с агресия, докато се бореха за достъп. Все пак не изгубиха напълно контрол. А и се погрижиха за жената. Не след дълго някой захапа вената си и я поднесе към устата й.

Кор наведе очи към ботушите си, държейки мястото под контрол с периферното си зрение.

Имаше време, когато тази гледка би го възбудила… не защото сексът го интересуваше особено, а по-скоро по същата причина, поради която, щом видеше храна, стомахът му започваше да къркори. И разбира се, в миналото, когато почувстваше нужда да обладае жена, той го правеше. Обикновено на тъмно, естествено, така че скъпото момиче да не се засегне или уплаши.

Не беше трудно да се досети, че външният му вид едва ли се подобрява, когато чертите му се обтегнеха по начина, по който еротичните спазми разкривяваха мъжките лица.

Ала сега? Сега се чувстваше странно откъснат от всичко това, сякаш наблюдаваше как група мъже местят тежки мебели или пък прекопават градина.

Разбира се, виновна за това беше неговата Избраница.

Докоснал чистата й кожа с устните си, надникнал в искрящите й зелени очи, вдъхнал деликатния й аромат, той не изпитваше и следа от интерес към доволно употребяваните прелести на жената пред огъня.

О, неговата Избраница… никога не си бе представял, че е възможно да съществува подобна грация, а още по-малко му беше минавало през ума, че би могъл да бъде докоснат до дъното на душата си от нещо така диаметрално различно от него. Тя бе пълната му противоположност: нежна и раздаваща се, докато той беше брутален и безмилостен; тя бе красива, а той — грозен; тя бе ефирна, а той — изтъкан от мръсотия.

Тя го беше белязала. Така сигурно, както ако го беше ударила, оставяйки дълбока следа в плътта му — той беше ранен и отслабен от нея.

И нищо не можеше да се направи.

Дори споменът за миговете, които бе споделил с нея, в които тя бе напълно облечена, а той — тежко ранен, бе достатъчен, за да разпали огън в слабините му, а жалкият му пенис да се втвърди без никаква причина. Дори да не се намираха на противоположните страни във войната за трона, тя никога не би го допуснала да дойде при нея както подобава на мъж, запленен от достойна жена. През прохладната есенна нощ, в която се бяха срещнали под онова дърво, тя бе изпълнявала това, което смяташе за свой дълг. То нямаше нищо общо с него.

Ала въпреки това той я желаеше…

Внезапно тялото на жената пред огъня се изви в дъга под сменящите се, разтърсвани от оргазми тела върху нея, и Кор отново насочи вниманието си натам. Сякаш усетила сексуалната му възбуда, блаженият й замаян поглед се насочи към него и по лицето й пробяга мимолетна изненада… или поне онова, което Кор виждаше от лицето й през масивната ръка, която й даваше от кръвта си.

Очите й се разшириха. Очевидно не го беше забелязала до този миг… но сега, когато го бе видяла, в нея се надигна не страст, а страх.

Тъй като не искаше да прекъсне случващото се, Кор поклати глава и вдигна ръка, за да я увери, че няма да й се наложи да понесе ухапването му… или, още по-лошо — секса с него.

Това очевидно сработи, защото ужасът се отцеди от изражението й и когато един от войниците й поднесе пениса си, за да му обърне внимание, тя се протегна и започна да го гали над главата си.

Кор се усмихна гадно на себе си. Дори тази курва не го искаше, а ето че тялото му с цялата си биологична глупост настояваше да реагира на онази Избраница така, сякаш свещената жена изобщо би го погледнала.

Ама че глупаво.

Когато погледна часовника си, с изненада установи, че храненето продължаваше вече цял час. Е, така да бъде. Стига воините му да се съобразяваха с двете му основни правила, той нямаше нищо против да им позволи да продължат: трябваше да останат в общи линии облечени, а оръжията им — у тях и със свалени предпазители.

По този начин, ако ситуацията се променеше, те можеха светкавично да се защитят.

Да, той нямаше нищо против да им отпусне време.

След този антракт те отново щяха да са на върха на силите си… а като се имаше предвид как стоят нещата с Братството… определено щяха да се нуждаят от това.