Дж. Р. Уорд
Сбъдната любов (60)

57

Асейл прие форма до един бълбукащ поток, който не замръзваше благодарение на бързо устременото си течение.

Само веднъж преди бе идвал в къщата, която се издигаше пред него — тухлена викторианска постройка, с типичната за периода натруфена украса по верандите и сводовете. Толкова очарователно старовремско. Толкова уютно. Особено с дългите прозорци с разделени на четири стъкла и дима, виещ се не от един, а от три от общо четирите комина.

Което трябваше да означава, че собственикът му се бе прибрал вкъщи за през деня.

Съвсем навреме — много скоро щеше да съмне, така че бе логично да се скрие от слънцето. Да се прибере на безопасно място. Да се подготви за часовете, в които трябваше да остане вътре.

Асейл закрачи през девствения сняг, а ботушите му оставяха дълбоки следи. Никакви мокасини за тази работа. Никакъв елегантен костюм.

Никакъв рейндж роувър, който неговата крадла да проследи.

Излезе на страничната морава и се приближи до френските прозорци на същия приемен салон, в който господарят на къщата неотдавна бе приел някои членове на Съвета… както и шайката копелета.

Асейл също беше един от присъствалите на тази среща. Поне докато не бе станало ясно, че трябва да се махне или да бъде въвлечен именно в една от онези драми, в които нямаше никакво намерение да се замесва.

Погледна през прозореца и видя Елан, син на Ларекс, да седи на бюрото си. Държеше слушалката на стационарен телефон до ухото си, до лакътя му имаше чаша с бренди, в кристалния пепелник до него тлееше цигара. Облегнат назад в огромния кожен стол, кръстосал крак върху крак, той изглеждаше отпуснат и самодоволен, сякаш току-що беше правил страхотен секс.

Асейл сви ръка в юмрук и кожата на черната му ръкавица проскърца едва-едва. А след това се дематериализира право в стаята, възвръщайки физическата си форма точно зад стола на Елан.

Част от него не можеше да повярва, че къщата не беше по-добре защитена — фина металическа мрежа над прозорците и в стените например. Но разбира се, аристократът очевидно имаше сериозен проблем с преценката на риска… и освен това притежаваше арогантност, която го изпълваше с чувство за безопасност, което изобщо не беше обосновано.

— … а после Рот разказа история за баща си. Трябва да призная, че на живо кралят е доста… свиреп. Макар и не достатъчно, за да ме накара да сменя посоката.

Не, за това щеше да се погрижи Асейл.

Елан се приведе напред и посегна към цигарата си. Тя беше поставена в едно от онези старомодни цигарета, каквито обикновено използват жените, и докато Елан я поднасяше към устните си, горящото й крайче се показа иззад ръба на стола.

Асейл извади лъскаво стоманено острие, дълго колкото ръката му. То открай време беше предпочитаното му оръжие за подобни задачи. Ударите на сърцето му бяха толкова сигурни, колкото и ръката му, дишането му — равномерно и овладяно, докато правеше крачка встрани, така че отражението му да се появи в прозореца срещу бюрото.

— Не съм сигурен дали това беше цялото Братство. Колко от тях са останали? Седем или осем? Това е част от проблема. Вече не знаем кои са. — Елан изтръска цигарата си и мъничката купчинка пепел се изсипа в пепелника. — Докато бях на заседанието, поръчах на един от сътрудниците ми да поддържа връзка с теб… моля? Разбира се, че му дадох номера ти и тонът ти изобщо не ми… Да, той беше тук, на срещата в дома ми. Ще… Не, няма да го направя отново. Ще престанеш ли да ме прекъсваш? Да, така мисля.

Елан всмукна от цигарата и изпусна раздразнено дима.

— Може ли да продължим? Благодаря. Както казвах, моят сътрудник ще се свърже с теб относно една законова клауза, която може да ни помогне. Той ми я обясни, но беше много детайлно и изпълнено с терминология, затова предположих, че ще искаш лично да говориш с него.

Последва доста дълга пауза. А когато Елан отново заговори, тонът му беше по-спокоен, сякаш помирителни думи бяха пригладили настръхналата перушина на егото му.

— А, и още нещо. Погрижих се за малкия ни проблем с онова лице, което се интересува само от бизнес.

Асейл рязко стисна юмрук.

Кожата на ръкавиците му отново проскърца едва чуто в знак на протест и Елан се изправи в стола си. Кръстосаните му крака стъпиха на пода, гръбнакът му се изпъна и главата му се показа над ръба на стола. Огледа се наляво. После надясно.

— Трябва да затварям…

В този миг погледът му попадна върху прозореца насреща и той видя отражението на своя убиец в стъклото.

* * *

Докато стоеше в стаята с дебели стени и истинско отопление, Кор трябваше да признае, че предпочита най-новия избор на Троу пред онзи подобен на тъмница склад, който обитаваха преди. Може би щеше да благодари на онази сянка, ако някога пътищата им отново се пресечаха.

Разбира се, възможно бе топлината, която усещаше, да се дължи на обзелия го гняв, а не на добрата действаща отоплителна система — аристократът от другата страна на линията опъваше нервите му до краен предел.

Той не искаше с него да се свързва никой друг от Съвета. Да се оправя с един член на глимерата, му беше предостатъчно. Въпреки че обикновено разговаряше с Елан успокоително, този път му беше трудно да сдържа раздразнението си.

— Не давай номера ми на никой друг.

Двамата си размениха още няколко реплики и Елан също започна да се ядосва. Което, естествено, не беше добре. Инструментът в ръката ти трябва да бъде годен за употреба. А не с дръжка, покрита с шипове.

— Моите извинения — промърмори Кор след малко. — Просто предпочитам да си имам работа единствено с онези, които вземат решенията. Ето защо поддържам връзка с теб и само с теб. Не проявявам интерес към никой друг. Единствено към теб.

Сякаш Елан беше жена и помежду им имаше романтична връзка.

Кор извъртя презрително очи, когато това подейства и аристократът продължи да разказва:

— … и още нещо. Погрижих се за малкия ни проблем с онова лице, което се интересува само от бизнес.

Кор начаса наостри уши. Какво, в името на Съдбите, беше направил този идиот сега?

Всъщност това би могло да му създаде сериозни главоболия. Каквото и да мислеше за нежеланието на Асейл да проумее, че Рот трябва да бъде свален от трона, това „лице“ изобщо не беше замесено от крехкото тесто на Елан. А и колкото и да ненавиждаше да си общува със сина на Ларекс, Кор бе вложил твърде много време и средства в тази връзка. Би било срамота да изгуби мерзавеца точно сега и да трябва да си търси ново подставено лице в Съвета.

— Какво каза? — попита той в слушалката.

Изведнъж тонът на Елан се промени и в него се прокрадна тревога.

— Трябва да затварям…

Разнеслият се писък беше толкова силен и пронизителен, че на Кор му се наложи да отмести слушалката от ухото си и да я задържи настрани.

При този звук бойците му, които се бяха излегнали на различни места из стаята, обърнаха глави към него… свидетели, заедно с водача си, на убийството на Елан.

Писъците продължиха още известно време, ала нямаше никакви молби за милост… било защото нападателят на Елан действаше бързо, било защото дори на умиращия му беше ясно, че не може да се надява на никаква пощада.

— Гадория — отбеляза Зайфър, когато откъм телефона долетя още едно кресчендо. — Истинска гадория.

— Гърлото му все още работи — отбеляза друг.

— Няма да е за дълго — подхвърли трети.

И бяха прави. Миг по-късно нещо тупна шумно на пода и с това беше сложен край на звуците.

— Асейл — рязко извика Кор. — Вдигни шибания телефон. Асейл.

Разнесе се шумолене, сякаш вдигаха слушалката, в която бе говорил Елан, от мястото, където беше паднала. А след това в нея се чу шум от дрезгаво дишане.

Което подсказваше, че Елан вероятно беше на парчета.

— Знам, че си ти, Асейл — каза Кор. — И мога само да предполагам, че Елан е преминал границата по някакъв начин и неблагоразумието му е стигнало до ушите ти. Само че ти ми отне партньора, а това не може да остане неотмъстено.

За изненада на Кор, в слушалката се разнесе гласът на другия мъж, нисък и силен:

— В Древната страна имаше правила за възмездие на оскърбления, нанесени на нечия репутация. Сигурен съм, че не си ги забравил и че през ум няма да ти мине да ми откажеш правото на разплата в Новия свят.

Кор оголи зъби, макар и не защото бе ядосан на онзи, с когото разговаряше. Проклетият Елан. Ако тъпото копеле се бе придържало единствено към задълженията си на информатор, още щеше да е живо… и Кор щеше да има удоволствието да го убие собственоръчно, когато всичко това приключеше.

Асейл продължи.

— Заявил пред представители на краля, че аз съм отговорен за куршума, онзи, който бе изстрелян на моя територия, без мое знание или позволение… а ти — продължи Асейл, преди Кор да успее да каже каквото и да било, — прекрасно знаеш, че нямах нищо общо с покушението.

По времето на Блъдлетър този разговор никога нямаше да се води. Асейл щеше да бъде преследван като обструкционист и премахнат както за наказание, така и просто за забавление.

Само че Кор си бе научил урока.

Той погледна към Троу, който стоеше, висок и елегантен сред останалите, и си помисли, че да, наистина бе научил, че понякога трябва да се спазват определени… обноски, както май беше правилната дума.

— Наистина мислех онова, което ти казах, Кор, син на Блъдлетър. — Кор потръпна при това обръщение; слава богу, че разговорът се водеше по телефона. — Не ме интересуват нито твоите планове, нито тези на краля. Аз съм просто бизнесмен. Подадох оставката си в Съвета и нищо не ме свързва с теб. А Елан се опита да ме превърне в изменник… нещо, което, както знаеш, се заплаща със смърт. Отнех живота на Елан, защото той се опита да отнеме моя. Това е напълно законно.

Кор изруга наум. Асейл имаше право. И макар че непреклонният му неутралитет в началото изглеждаше неправдоподобен, сега Кор започваше да… е, думата „вярвам“ обикновено я използваше, когато станеше дума за войниците му.

— Отговори ми на един въпрос — провлачи той.

— Да?

— Тъпата му глава все още ли се крепи на хилавото му телце?

Асейл се изсмя.

— Не.

— Знаеш ли, че това е един от любимите ми методи на убиване?

— Предупреждаваш ли ме, Кор?

Кор погледна към Троу и отново си помисли за ползата от спазването на известни правила за поведение дори между воюващи мъже.

— Не — заяви той. — Просто нещо общо между нас. Всичко хубаво, Асейл, през остатъка от вече почти изминалата нощ.

— И на теб. И както каза общият ни познат — трябва да затварям. Преди да бъда принуден да убия и догена, който в този момент блъска по вратата, която заключих.

Кор отметна глава назад и се разсмя, докато затваряше телефона.

— Знаете ли — каза той на своите бойци. — Определено го харесвам.