Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (8)

8

МКС

8 август

Келси освободи въздушната ключалка и предпазливо надникна навън. Долу, на четиристотин километра под МКС, Западното полукълбо тънеше в мрак. Централните равнини бяха покрити с плътни, прорязвани от мълнии облаци. Можеше само да си представи торнадото, което вилнее под тях.

Всесилното присъствие на природата се виждаше по всяко време, най-вече във взаимодействието на земята и въздуха, океаните и реките. От орбита се виждаха и всички по-силни урагани, пясъчни бури и горски пожари. Част от безбрежната, яркосиня повърхност на Тихия океан беше покрита от димния шлейф на вулкана, изригнал на остров Лопеви. Учените вече предсказваха слабо повишаване на температурата в глобален мащаб, което неминуемо щеше да бъде причинено от огромното количество пепел в атмосферата.

В затъмнената част на планетата блестяха островчета от ярка светлина. Сан Франциско, Лос Анджелис, Финикс, Мексико сити, изброяваше безмълвно Келси. Според един стар и доста разпространен мит единственото човешко творение, видимо от Космоса, била Великата китайска стена. Но тя се беше убедила със собствените си очи в несъстоятелността му, а в допълнение откри, че мащабите на човешката дейност са най-осезаеми през нощта.

— Излизам — съобщи в микрофона тя.

— Гледай да не се спънеш — шеговито подхвърли Валентина.

Келси се завъртя до положение, в което Земята остана зад гърба й, после се плъзна през отвора. Продължи пътя си нагоре и спря едва когато стигна до най-горната метална релса на носещата конструкция — една шестоъгълна рамка с дължина около шейсет метра, чиито краища завършваха с бавно въртящите се слънчеви панели. Общата площ на космическата станция беше колкото две футболни игрища, поставени едно до друго.

Перпендикулярно на главната носеща колона бяха подредени шестте модула на станцията. Към тях, под прав ъгъл, бяха монтирани още два, които осигуряваха достатъчно площ за научната апаратура и място за почивка на седем души. В задната част се намираха руските модули, докато тези отпред — огромни цилиндрични пури, бяха произведени в САЩ и останалите участници в международната космическа програма.

Келси се спусна на покрива на американския лабораторен модул, а оттам се насочи към Разклонение №2. Трите му лъча се заемаха от лабораторни модули, а четвъртият бе запазен за логистичните модули, използвани от совалката за доставка на припаси.

Използвайки специалните скоби за захващане, тя измина десетте метра, които я деляха от вертикално насочения центробежен приспособителен модул (ЦПМ) — истински връх на серия от научни изследвания, продължили години. Те бяха дело на малкия, но всеотдаен колектив, проектирал и построил анализатора на невидимите космически частици „Цвики-Волф“.

Подобно на „Хабъл“ и „Чандра“, „Цвики-Волф“ беше наречен на името на прочут астроном — в случая на ексцентричния американец от швейцарски произход Фриц Цвики, който през 1933 г. теоретично доказва съществуването на тъмна, невидима материя във Вселената. Добавката към наименованието на анализатора беше фамилията на теоретика физик Джон Волф, убит в края на четиридесетте години. Неотдавна бяха открили както гроба му, така и бележниците му с изключително ценни записки, предоставили на научната общност вълшебния ключ към същността на загадъчната тъмна материя, описана от Цвики. Окуражена от подхода на Волф, тази общност бързо си осигури частни източници на финансиране и успя да създаде апаратурата за експериментиране в орбита. Апаратура, която в момента се намираше в товарния отсек на „Либърти“.

Заела позиция върху ЦПМ, Келси предпазливо се изправи до тънката мачта, монтирана при предишната мисия на совалката. Тя беше осеяна със скоби за захващане, такива се виждаха и върху здравата рамка в основата й. Оттам излизаше сноп захранващи кабели, който свършваше в солидния прекъсвач на ЦПМ, доставящ електричество и връзка за данни за антената.

— На позиция съм — докладва Келси.

— Как изглеждат нещата от гарвановото гнездо? — попита Лънди.

Тя сведе поглед към носа на орбиталния кораб. Командирът на „Либърти“ й махна с ръка от люка на пилотската кабина.

Далеч долу Земята все още тънеше в мрак. Звездите наоколо бяха гледка, която спираше дъха й. Зад извития земен хоризонт припламна ярко сияние и тя побърза да смъкне надолу защитния визьор на шлема. В следващия миг сиянието се усили, после слънцето изскочи над хоризонта и блесна като диамант в златен обков.

— О, Господи! — замаяно прошепна тя, поразена от невероятната гледка.

В товарния отсек на „Либърти“ Пит и Керълайн развиха последните болтове от предпазната рамка на „Цвики-Волф“.

— Готови сме да придвижим анализатора — докладва Керълайн.

Келси усети как пулсът й се ускорява. От мястото си виждаше само горната част на „Цвики-Волф“. Лънди и Тош бяха в кърмовата кабина, готови да задействат ръката робот. Моли управляваше друга такава ръка, монтирана на МКС. Тя беше по-голяма и по-усъвършенствана от канадската си посестрима на борда на совалката.

Лънди огледа разстоянието между „Либърти“ и станцията, после се извърна към пилота.

— Там е тесничко, Тош… Внимавай да не ударим нещо.

— Баща ми казваше същото, когато ме учеше да паркирам между две коли — засмя се пилотът.

— И помогна ли ти?

— Тц. Изпуснах съединителя и одрасках бронята на новичката му мазда.

Заковал поглед в дисплея пред себе си, Тош придвижи ръката над товарния отсек, разчитайки на Лънди за указания, отнасящи се за двамата астронавти там.

— Почти стигнах — промърмори той, когато на дисплея изплува куката от солидна стомана на покрива на анализатора.

Секунда по-късно извитият връх на механичната ръка безшумно я докосна.

— Как изглежда оттам?

Керълайн внимателно огледа захвата.

— Не е добре, Тош — обяви тя. — Имаме частичен захват.

Пилотът разтвори механичните пръсти, изтегли ръката двайсетина сантиметра нагоре, след което започна отначало. Този път маневрата беше хирургически точна и стоманените пръсти се сключиха стабилно върху куката.

— Получи ли се?

— Захватът е солиден — обяви Керълайн. — Измествам се, да не преча.

Тялото й литна към задната част на товарния отсек, която беше празна. По време на маневрата Пит стоеше до японския експериментален модул (ЯЕМ), готов да проследи взаимодействието между двете механични ръце. Тош внимателно измъкна наежения като таралеж „Цвики-Волф“ от временното му легло. Хюстънската играчка изобщо не приличаше на апарат, който ще направи революция в изследването на космическото пространство. Но дори в разглобен вид личаха безупречните му аеродинамични форми — резултат от усилията на великолепни учени в областта на високите технологии.

Онази част от екипажа, която имаше възможност да наблюдава операцията отблизо, буквално затаи дъх, когато анализаторът се плъзна в тесния процеп между „Либърти“ и ЯЕМ, на някаква си педя разстояние и от двете. Успял да се промъкне през двойните врати на товарния отсек, Тош получи свободата да маневрира по-спокойно и без усилие приближи товара към механичната ръка на станцията, която го чакаше отсреща. Заковала поглед в увисналия в пространството „Цвики-Волф“, Келси неволно го оприличи на някаква неземна, сребристобяла хризантема.

Тош застопори електродвигателите и отдръпна ръце от командния пулт.

— На позиция съм, Моли — обяви той. — Топката е в твоето поле.

— Тръгвам — кратко отвърна командващата МКС.

Роботизираната ръка на станцията бавно се разгъна и започна да се приближава към анализатора. Лишена от възможността за пряко наблюдение, Моли бе принудена да се ориентира само по уредите и указанията на двамата астронавти в открития Космос. Пит започна серия от кратки и точни команди, благодарение на които операцията премина бързо и гладко. А когато процедурата приключи, плавно се плъзна напред за финалния оглед.

— Захватът е солиден — обяви той.

— Разбрано — отвърна Моли. — „Либърти“, „Цвики-Волф“ е захванат, готови сме за прехвърляне.

— Стартирам прехвърлянето — обяви Тош.

Механичната ръка на совалката освободи „Цвики-Волф“, сгъна се и бавно се прибра в товарния отсек.

Проследил процедурата отблизо, Пит вдигна ръка и обяви:

— Ръката прибрана, „Либърти“.

Анализаторът „Цвики-Волф“ се поклащаше на не повече от пет-шест метра от мястото, което бе заела Келси. Моли бавно завъртя механичната ръка на станцията и апаратът описа дъга — напред и нагоре, докато най-после спря в близост до горния край на мачтата.

— Завърти в посока, обратна на часовниковата стрелка, Моли — обади се тя. — Десет градуса, не повече.

Моли проучи изображението, предавано от телевизионната камера, монтирана върху пакета с животоподдържащите системи на гърба на Келси. Мястото за монтаж на анализатора й пречеше да види точното разположение на апарата в момента.

— Ясно, разбрах.

Товарът бавно се завъртя над главата на Келси.

— Още малко, още малко… Добре. Задръж така. Сега спускай…

Келси внимаваше да не мърда, за да не пречи на колегите си да следят маневрата.

— Още съвсем малко… Стоп!

Сложното механично устройство покорно спря. Келси заключи обувката си в една от помощните скоби, хвана кабелните накрайници и щракна куплунгите.

— Имате ли сигнал?

— Да, ясен и стабилен — прозвуча гласът на Моли.

Включвайки тридесет и шестволтовия универсален ключ от личния си инструментариум, Келси започна да стяга скобата, която придържаше анализатора към мачтата. На Земята завиването на тези шест болта би отнело не повече от пет минути, но тук, увита в деветпластовия пашкул на скафандъра и работеща в условията на микрогравитация, тя се справи за тридесет и пет минути с цената на много нерви и търпение. Когато свърши, провери едно по едно леглата на всички придържащи скоби. По гърба й се плъзна струйка пот, последвана от втора, трета… Слънцето отново увисна над главата й — за втори път в рамките на тази космическа разходка.

— Апаратът е прихванат здраво — обяви тя.

— Изтеглям ръката — каза Моли.

Келси изчака маневрата, после освободи крака си от осигурителната скоба и бавно започна да слиза от мачтата, придържайки се с ръце. Стъпи на покрива на ЦПМ, завърза се за друга скоба и отвори капачето на контролния панел. Вътре имаше два чудовищно големи бутона, предназначени за употреба от дебели ръкавици. Само единият беше осветен.

Тя го натисна и мачтата започна да се разгъва на телескопичните си елементи. Когато и последният от тях щракна намясто, екранчето във вътрешността на панела светна в зелено. Вторият бутон се освети в момента, в който разгъването приключи.

— Преди седемдесет години, наблюдавайки движението на галактиките, Фриц Цвики стига до заключението, че 9/10 от Вселената е непозната за нас — подхвърли Келси. — А ярката материя на небето над главите ни е съвсем малка част от това, което всъщност се намира там. Останалото е загадка и мрак. Тази апаратура, получила имената на двама учени пионери, които търсят теоретично обяснение за всичко, ще ни позволи да проникнем в мрака и да придобием нови познания за света, който обитаваме…

Пръстът й натисна втория бутон. Високо горе над нея се задействаха десетки прецизни електродвигатели и конструкцията започна да се разгъва. Монтирана върху хоберманови сфери, антената на „Цвики-Волф“ бавно се превърна в блестящ кръг с диаметър тридесет метра.

— Това нещо е огромно — впечатлено промърмори Пит.

— Има си и прякор — закачливо подхвърли Келси.

— Какъв? — обадиха се няколко гласа едновременно.

— Цвики е бил труден характер като повечето гении… Наричал сътрудниците си сферични копелета просто защото бил убеден, че всички хора са копелета. А по време на конструирането на анализатора този прякор неусетно се прехвърлил върху него.