Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (45)

45

„Акватус“

Тао се върна в съзнание веднага след като я прехвърлиха на борда. Химикалите бавно напуснаха организма й, но физическата слабост остана. Лежеше на една страна върху широко легло, китките и глезените й все още бяха здраво овързани.

Изяде бавно и с безкрайна предпазливост първата храна, която й дадоха, след като се свести — зеленчукова супа, соленки и кутийка безалкохолно, но въпреки това върна обратно поне половината от нея. След инжекциите на Унгер се чувстваше ужасно слаба, виеше й се свят.

Отвори очи и погледна пазача, седнал на стол до вратата. Той не й обърна никакво внимание, потънал в DVD версията на „Грозниците“, която течеше по екрана на малкия телевизор срещу него. Особеният звук на кокалчета, потъващи в меката кожа на жертвите, го караше одобрително да хъмка.

Тао се претърколи по гръб. Лявата й ръка беше изтръпнала. През прозорчето се виждаше късче нощно небе. Само най-ярките звезди успяваха да пробият яркото сияние на палубното осветление. Усети някакво съвсем леко люлеене, но не беше сигурна дали се дължи на движението на кораба или на силно пострадалото й чувство за равновесие.

Размърда ръката си колкото можеше и кръвта й постепенно се раздвижи. Отлепи глава от възглавницата и я задържа във въздуха. Стените не се завъртяха пред очите й. Легна обратно, изпускайки въздишка на облекчение.

— Извинете — тихо подвикна тя.

Пазачът не й обърна внимание.

— Казах извинете! — повиши глас тя, надвиквайки се с музиката на филма.

— Какво искаш? — обърна се мъжът.

— Трябва да отида до тоалетната.

— Защо? — сопнато попита пазачът, недоволен, че го прекъсват. — От вчера нищо не си пила и яла!

— Въпреки това природата си иска своето… Отвържете ме, ако обичате.

— Добре де — промърмори той и откачи радиостанцията от колана си. — Боби, обажда се Джими от каюткомпанията… Тя иска да използва тоалетната.

— Ще изпратя някого — отвърна мъжки глас, примесен с леко пропукване.

— Благодаря.

Минута по-късно пазачът отвори на колегата си, който извади пистолета си и остана до вратата.

— Вдигни се до седнало положение — пристъпи към леглото любителят на киното.

Тао спусна краката си на пода и направи усилие да изправи горната част на тялото си.

— Ох! — направи гримаса тя.

— Пак ли ще драйфаш?

— Не, само ми се завъртя главата.

Онзи клекна и сряза пластмасовото въже, пристегнало глезените й. Върху кожата й се очертаха две дълбоки резки.

— Стани!

Тао се изправи и се завъртя с гръб към него. Той сряза въжето, стегнало китките й. Дланите започнаха да я сърбят от увеличения приток на кръв.

— Хайде, иди да си свършиш работата и се връщай обратно!

Тя влезе в банята и затвори вратата след себе си. Малкото помещение беше прочистено от всичко, което може да се използва като оръжие — пръчки за хавлии, държачи за тоалетна хартия или друго оборудване. Завъртя крана на мивката, седна на тоалетната чиния и започна да масажира китките и глезените си. После раздвижи врат и тръгна надолу, раздвижвайки всяко мускулче на схванатото си тяло.

Вратата изкънтя под тежкия пестник на пазача.

— Свърши ли? — извика той.

— Момент…

Тао подложи длани под водната струя, после спря крана и отвори. От ръцете й капеше вода.

— Няма кърпи…

Пазачът нетърпеливо изсумтя, грабна една кърпа от купчината на масата и й я подаде.

Посягайки да я поеме, Тао сви длан, а палецът и показалецът й се стрелнаха към гърлото на пазача, извити като куки. Направи бърза крачка напред, за да използва тежестта на тялото си и пръстите й светкавично прекъснаха преминаването на въздух през трахеята му.

Шокиран от нападението, пазачът направи крачка назад. Тао го сграбчи за слабините и го блъсна в нужната посока.

Когато тялото на пазача се стовари върху него, мъжът до вратата тъкмо вдигаше пистолета си. Ръката му отскочи към гърдите, пръстът му механично натисна спусъка. Трясъкът на изстрела бе заглушен от телата, а куршумът го улучи точно под брадичката, вкарвайки натрошените частици директно в мозъка.

Очите му станаха стъклени и се забиха в лицето на другия мъж, който опулено го гледаше. Краката им се подгънаха едновременно. Тао направи крачка назад и ги остави да се свлекат на пода, после прибра пистолетите им и радиостанцията на пазача. Хвърли поглед през прозорчето, но не видя нищо, освен мътно проблясващите води на океана.

Ако и от другата страна няма бряг, значи съм някъде в открито море, помисли си тя.

Единият пистолет пъхна в джоба на якето си, а другият стисна в ръка, прикривайки го с една от кърпите. До вратата на каютата имаше схема за аварийно напускане. От нея разбра, че се намира на един от горните етажи на изключително голям морски съд на име „Акватус“, а двете страни на коридора завършват със стълбища.

Радиостанцията мълчеше, стъпки в коридора също не се чуваха. Протегна ръка и внимателно завъртя топката на бравата. Широкият коридор беше слабо осветен през нощта и абсолютно пуст.

Плъзна се навън, електронната брава тихо щракна зад гърба й. По стените имаше снимки в рамки, показващи кораба от различни ъгли, включително и панорамни. На повечето от тях „Акватус“ беше скачен с огромна плаваща платформа, в центъра на която се издигаше ракета с надпис „Скай“ върху корпуса. Други фотографии предлагаха ретуширани изображения на космически апарати в полет, някои от които носеха същото лого.

Спусна се няколко етажа по-долу. На стълбите срещу нея се появиха две жени по шорти и тениски, увили дебели пешкири около вратовете си. Бяха запотени, ръцете и краката им блестяха на слабата светлина. Очевидно излизаха от фитнес или някакво друго упражнение с физическо натоварване. Тао забави крачка, провери дали кърпата покрива пистолета в ръката й, след което бавно излезе на площадката.

— Извинете, май се загубих — промълви със смутена усмивка тя.

— О, а къде искате да отидете? — попита едната от жените.

— В помещение, от което мога да изпратя съобщение.

— Значи стаята за електронна поща на второ ниво. Спуснете се още един етаж, после тръгнете надясно. За пръв път ли сте на борда?

— Да — свенливо отвърна Тао.

— Не се притеснявайте. Аз присъствам на изстрелване за пети или шести път, но едва на третия започнах да се ориентирам.

— Благодаря ви.

Тао се спусна един етаж по-долу и зави по коридора вдясно. И тук беше пусто, но от далечния край се чуваха приглушени гласове. Следвайки указанията на жената, тя лесно откри помещението за електронна поща, което се оказа празно. Влезе и побърза да превърти резето.

Мониторът светеше, готов за електронни послания. Пръстите й полетяха по клавиатурата. Мислеше в движение и бързаше да опише събитията, на които беше станала свидетел — потопяването на „Морски лъв“, убийството на Килкъни, отвличането й и всичко, което знаеше за моментната ситуация.

Радиостанцията до нея тихо пропука. Бяха открили телата на пазачите й. Продължи да пише, опитвайки се да включи максимално количество информация в имейла си.

Прозвучаха кратки заповеди. Претърсването на кораба започваше. Част от участниците в него бяха насочени към второ ниво.

Прекъсна писането, натисна бутона SEND и излезе от стаята, заключвайки след себе си. Тръгна към стълбите в дъното на коридора, а над главата й се разнесе шум от бягащи крака.

— Ето я! — извика един глас от площадката над главата й.

Тао изскочи на главната палуба. Надстройката над главата й беше с височината на 10-етажна сграда. На няколко метра от борда на „Акватус“ се простираше огромен изкуствен остров, осветен от ярки прожектори. В средата му работеха огромни кранове, които бавно изправяха ракета с издължен корпус. Неколцина мъже наблюдаваха операцията от непосредствена близост.

Очите й откриха металното мостче, което свързваше двата съда, краката я понесоха към него. Двамата зад нея хукнаха подире й, а единият вдигна радиостанцията към лицето си.

— Насочва се към моста.

Тао стъпи на покритието от гофрирана ламарина. В същия момент в противоположния край се появи фигурата на мъжа, който я беше разпитвал на борда на „Морски лъв“. Очите му не се отделяха от лицето й. Заковала се на място, тя измъкна пистолета изпод прикритието на кърпата.

— Не можеш да напуснеш кораба — каза с равен глас Моу. — Няма къде да избягаш.

— Знам.

— И да ме застреляш, това няма да промени нещата.

— Но ще ми достави огромно удоволствие.

Моу направи крачка към нея и тя се прицели в главата му. После извади втория пистолет и го насочи към преследвачите зад гърба си. Моу се закова на място и направи знак на хората от „Акватус“ да сторят същото.

Тао го държа на прицел до момента, в който очите му се появи колебание. После направи леко движение и хвърли двете оръжия зад перилата. Шумът от съприкосновението им с водата бе погълнат от звуците, съпътстващи оживената дейност на площадката за изстрелване „Арго“.