Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (66)

66

Бойна подводница „Вирджиния“

30 август

Килкъни стоеше на мостика в компанията на капитан Джонстън. Морето беше гладко като стъкло, тихо и невероятно спокойно. Вдясно от „Вирджиния“ имаше два кораба — специалният спасителен съд на американските ВМС „Сейфгард“ и китайският разрушител „Ханджоу“.

Техниците на предната палуба на „Сейфгард“ провеждаха следоперативен преглед на капсулата за дънно претърсване „Дийп Дроун-7200“, която в продължение на няколко часа беше работила в периметъра. Вниманието на Килкъни беше насочено към въртящия се барабан в задната й част, който бавно прибираше дебел кабел.

— Значи цялата бъркотия е била заради по-голямо парче от баницата, а? — промърмори Джонстън.

— Става въпрос за бизнес, в който се въртят 600 милиарда долара, капитане. Бизнес с огромни печалби, в който Скай е била сред основните участници.

— Тя си получи заслуженото.

Десетки матроси край страничните парапети на „Ханджоу“ наблюдаваха операциите на борда на „Сейфгард“. Килкъни ги огледа през бинокъла, след това насочи вниманието си към водата зад кърмата.

— По всичко личи, че наближават повърхността — промърмори той.

Краят на дебелия кабел беше закачен за овална метална клетка, от която висяха три дебели колана, боядисани в жълто. Матросът на палубата спря барабана, за да даде възможност на водолазите във водата да закачат клетката за стоманените въжета, които щяха да я издигнат на палубата. Минута по-късно всичко беше готово и последната фаза на спасителната операция започна.

На няколко метра под прозрачната повърхност се очерта тъмен предмет със сферична форма, към който бяха прикачени четири големи въздушни балона. Това беше капсулата на космическия кораб „Шенджоу-7“. Водолазите отстраниха въздушните балони и я привързаха със стоманените въжета.

Лебедката на „Сейфгард“ бавно вдигна улова си във въздуха. Овации нямаше. Всички присъстващи на сложната операция си даваха сметка, че тази капсула е ковчегът на трима мъртви герои.

„Ханджоу“ се приближи към борда на спасителния кораб и с достойнство прие мрачния дар на народа на Съединените американски щати. Прехвърлянето бързо приключи, капсулата бе прикрепена към палубата и разрушителят се оттегли, описвайки широк кръг около американските съдове. На стотина метра от „Вирджиния“ движението му се забави и почти спря, а офицерите и моряците на палубата застанаха мирно и отдадоха чест. Джонстън и Килкъни отвърнаха на поздрава. Носът на „Ханджоу“ бавно се завъртя на запад, двигателите му забумтяха. Китайците се прибираха у дома.

— Питам се дали изпитват някакво любопитство по отношение на начина, по който открихме тази капсула — промърмори Джонстън.

— Според мен това изобщо не ги интересува — отвърна Килкъни. — Важното за тях е да приберат с достойнство телата на своите астронавти, които безуспешно са търсили в продължение на три месеца. А след това да забравят всичко.

— Мисля, че е време да се прибираме у дома — въздъхна Джонстън. — Екипажът ми наистина заслужава една добра почивка на брега.

— А аз трябва да се връщам на работа.

— Капитане — обади се в репродуктора гласът на първия помощник. — Имаме връзка в реално време с птичката горе. Посланието е лично за господин Килкъни.

— Прехвърли го в кабината ми — отвърна Джонстън.

Спуснаха се във вътрешността на подводницата. Капитанът се насочи към командната зала, за да подготви отплаването в посока Пърл Харбър, а Килкъни влезе в кабината.

Мониторът на стената излъчваше бледосиньо сияние. От малкия репродуктор до него изведнъж се разнесе ясен глас:

— Осигуряване връзката с Космоса… Четири, три, две, едно…

На екрана се появи фигурата на Келси, увиснала в безтегловност някъде в центъра на кабината. Русата коса се носеше като ореол около лицето й.

— Каква божествена гледка! — възкликна Килкъни и на лицето му изплува широка хлапашка усмивка.

— Много ти благодаря, макар че не мога да кажа същото…

— Последните две седмици бяха доста тежки.

— Направо ми побеля косата — призна Келси. — Но фризьорката ми положително ще се справи с този проблем.

— Как са нещата горе?

— Постепенно се нормализират. Чакаме следващия полет на совалката. Не се тревожим, макар че ни е малко притеснено от липсата на спасителен кораб.

— Чух какво сте направили с антената. Много умно от ваша страна. Жалко, че се оказа без работа.

— А, имам с какво да запълвам времето си. Моли ми възложи демонстрацията на елементарните правила за действие в безтегловност… Нали знаеш — онези невероятни възможности, които предлага микрогравитацията и които ги показват на учениците…

— Бас държа, че рейтингът ти е скочил до небето. Винаги те е бивало с децата!

Келси сведе поглед и се усмихна.

— А като се прибереш у дома, може би най-сетне ще получим възможност да проверим колко всъщност те бива — добави Килкъни.

— Мисля, че това ще стане още по-скоро, Нолън.