Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (33)

33

Архипелаг Хуан Фернандес, Чили

16 август

През последните няколко дни бяха прекосили осем часови пояса и в резултат жизненият ритъм на Килкъни беше безнадеждно объркан. По тази причина в момента на излитането на военнотранспортния „Туин Отър“ от летището на Сантяго той беше полузаспал.

Малко преди пристигането на уморените пътешественици, в чилийската столица кацна специалният самолет „Де Хавиланд ДХС-6“ с два екипажа на борда, а товарният му отсек беше задръстен от специалното оборудване, което поиска Килкъни.

В будно състояние той мислеше единствено за предстоящата операция. Беше доволен, че работата го поглъща изцяло и му помага да не мисли за Келси и опасната ситуация, в която се намира. Но когато се унасяше, тя беше там — в обърканите му сънища, които неизменно завършваха с кошмара на невидимия убиец, който я дебне в Космоса. Кошмар, защото не беше в състояние да й помогне.

В гимназията имаше един треньор по плуване, чиято истинска професия беше свещеник. Именно от него научи старата молитва за смирение, която помага на вярващите при тежка загуба. Беше достатъчно интелигентен, за да си дава сметка, че може да промени някои неща благодарение на волята си, а други — не. Но въпреки това продължаваше да се бори — включително и сега, когато притежаваше достатъчно мъдрост, за да прави разликата…

Събуди се от промяната в звука на самолетните двигатели. Бяха започнали да се снижават. Над сините води на Тихия океан бавно се развиделяваше. Машината направи плавен завой и пред очите му се появиха двата самотни острова, които бяха част от вулканичния архипелаг. Третият не се виждаше, тъй като се намираше на около сто и шейсет километра в западна посока.

По-големият от двойката имаше формата на бумеранг и представляваше купчина скали, дълга около двайсет и широка не повече от десет километра. Съвсем близо до южния му край се намираше и по-малкият — Санта Клара. Открити през 1563 година от испанския мореплавател Хуан Фернандес, те били кръстени Мас-а-Тиера и Мас-а-Фуера, но неотдавна правителството на Чили ги беше преименувало на Робинзон Крузо и Алехандро Селкърк — в чест на шотландския моряк Александър Селкърк, прекарал четири самотни години на Мас-а-Тиера и вдъхновил Даниел Дефо за епичната му сага.

Пилотът прелетя над плоската скала, наречена Юнке — Наковалнята, след това изравни машината за кацане на пистата на Пунта де Исла. Членовете на екипажа изскочиха навън в момента, в който машината спря, и се заеха с укрепването й. Минута по-късно двамата пътници получиха разрешение да слязат.

— Вие ли сте Тао и Килкъни?

Въпросът — зададен с типичен за Ню Джърси акцент — дойде от нисък и набит мъж с жълто яке, дочен панталон и бейзболна шапка с надпис „Р/В Морски лъв“. Дългата му коса беше стегната на конска опашка, гъста черна брада покриваше долната част на лицето му.

— Ние сме — хладно отвърна Тао.

— И аз така си помислих просто защото само вие сте цивилни. Аз съм Гуидо Перети, капитанът на „Морски лъв“. Тук сме по нареждане на пристанищните власти, които издадоха заповед да прекратим текущата си работа и да бъдем на ваше разположение.

— За което сме ви благодарни — протегна ръка Килкъни. — Дано не сме ви объркали програмата.

— Няма такова нещо. Един-двама от моите тарикати зинаха, но бързо ги укротихме, като им обяснихме за какви премии става въпрос… Предлагам да разтоварим оборудването ви и да го пренесем на пристанището. Казаха ми, че задачата ви е спешна и предположих, че ще искате час по-скоро да излезем в открито море.

Перети се обърна и от устата му излетяха порой от команди на испански, сред които според скромните познания на Килкъни фигурираха и немалко сочни ругатни. Те бяха предназначени за няколко местни младежи, които чакаха край очукан пикап форд. Работниците бързо натовариха каросерията с няколко малки сандъка и кашона, след което скочиха вътре и се отдалечиха.

— Те ще качат оборудването на борда — увери ги брадатият. — Но преди да потеглим към кея, искам да ви представя един човек, който със сигурност ще представлява интерес за вас…

Качиха се в чакащия наблизо джип и се насочиха към малкото селце Сан Хуан Батиста. Прекосиха го за броени минути и спряха пред една барака на брега. Чул боботенето на мотора, Салвадор Делмар се появи на прага със скръстени на гърдите ръце.

— Buenos dias, Салвадор — подвикна Перети.

Онзи кимна мълчаливо.

— Не е много дружелюбен — подхвърли Килкъни.

— Спокойно, ей сега ще загрее — промърмори брадатият, отвори багажника и извади бутилка „Хавана Клъб“. — Достатъчно е да подходим правилно…

При вида на алкохола Делмар се ухили и изчезва във вътрешността на паянтовата си къща. Минута по-късно се появи с четири различни чаши, които разположи на дървената масичка под навеса.

— Не е ли малко рано за пиене? — подхвърли Тао.

— Зависи от часовия пояс — отвърна Килкъни. — Лично аз нямам нищо против да си оправя вкуса в устата.

— Ще бъде нелюбезно да не уважим гостоприемството — добави Перети.

Тао отстъпи и отпи мъничка глътка от кубинския ром. С изненада откри, че питието има приятен вкус.

— Предполагам, че това гостуване има и друга причина — подхвърли тя.

— Que? — попита Делмар.

Перети изстреля някакъв кратък отговор и домакинът я дари с широка усмивка и два реда редки пожълтели зъби.

— Какво му казахте?

— Че го намирате очарователен — отвърна с усмивка брадатият.

В очите на младата жена се появи леден блясък.

— Доведох ви тук, за да поговорите със Салвадор — добави вече сериозно Перети. — Когато разбрах какво търсите, си спомних за една история на стария рибар, която той ми разказа преди няколко месеца. Не помня подробностите и затова реших да ви доведа до извора, тъй да се каже…

После се обърна към Делмар и го помоли да разкаже за нощта на падащите звезди.

— Si, si — кимна човекът, отпи едра глътка — за смазване на гласните си струни и започна.

Килкъни и Тао любезно изслушаха историята. От ръкомаханията на стария рибар заключиха, че това, което беше видял, се е появило на небето от запад на изток, а след това е паднало в океана. Перети го изчака да свърши и едва след това започна с въпросите.

— Gracias, mi amigo — рече той, когато получи отговорите, напълни чашата му и се обърна към гостите.

— Една нощ преди няколко години Салвадор бил с лодката си в морето, когато изведнъж чул гръмотевичен грохот, който обаче нямал нищо общо с бурите, които вилнеят тук. Бил по-силен и по-продължителен. Вдигнал глава и видял пет горящи предмета, които падали от небето. Разбира се, той е виждал падащи звезди и преди, затова разбрал, че тези неща се нещо друго. Нормалните звезди били далече в небето и не издавали звуци. Докато тези вдигали ужасен шум и летели право към него. Падали във водата една по една — всяка по-близо от предишната. Последната паднала на по-малко от сто метра от лодката му и вдигнала висока вълна, която замалко не я преобърнала. Отървал се с няколко синини и ожулвания плюс този белег на челото му, който виждате. Разбрал, че това е катастрофирал самолет, и започнал да се оглежда, за да види какво може да спаси…

— Не си е помислил за оцелели, така ли? — подхвърли Тао.

— Човекът е реалист — сви рамене Перети. — Не видял нищо, освен разпенената вода. Това, което паднало в нея, моментално се насочило към дъното. Когато се върнал на брега, той съобщил за преживяното, но сведения за катастрофирал самолет липсвали. Местните не приели историята му за чиста монета просто защото знаели, че обича да си попийва…

— Кога се е случило това? — попита Тао.

— На двадесети и трети март 2001 година.

— Денят, в който е свалена „Мир“ — прошепна Килкъни. — Дали ще може да посочи района, в който са паднали тези предмети?

Перети преведе въпроса. Делмар се замисли, после стана и влезе в къщата. Когато се върна, в ръцете му имаше морска карта, гъсто изписана с нечетлив почерк. Оказа се, че на нея е нанасял предпочитаните си места за риболов. Разгъна я на масата, замисли се, после счупеният му нокът се заби върху една зона северно от острова, оградена с кръгче и някакви цифри. Килкъни се наведе и видя, че това са точни координати — дължина и ширина.

— Как ги е определил? — учуди се той.

Перети преведе въпроса, а старият рибар гордо се ухили и отвърна:

— GPS.