Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (46)

46

21 август

Тао се предаде без съпротива и покорно се остави да я върнат обратно в кабината на високия етаж. Беше свършила каквото трябва, всичко друго би било непродуктивно и вредно. Сега единствената й цел беше да остане жива.

Труповете ги нямаше, а петната по мокета бяха напръскани с химикал, който миришеше гадно. Унгер и Моу лично наблюдаваха как връзват ръцете и краката й и я полагат на леглото. Охраната беше поверена на двама пазачи с изричната заповед да я развързват само под дулото на оръжието. Заповедта важеше и за парцала, който натикаха в устата й, с допълнението, че не трябва да бъде хранена и обслужвана.

Часовете след краткото си бягство Тао прекара в дрямка, решила да пести сили и да успокои духа си. Въпреки това чу бученето на хеликоптера, който направи един кръг над кораба и подходи за кацане. Тридесет минути по-късно Моу, Унгер и двамата пазачи я прехвърлиха в просторен апартамент на най-горния етаж на надстройката.

Преведоха я през елегантен салон с широки прозорци, предлагащи великолепна гледка към океана от двете страни на кораба, след което влязоха в просторен кабинет. Стените бяха сиво-бели, а обзавеждането — скъпо и елегантно, подчертано морско и подчинено на високите технологии — очевидно беше проектирано специално за това помещение от някакъв съвременен капитан Немо.

В черното кожено кресло зад писалището седеше жена, наближаваща петдесетте, с гъста и силно прошарена черна коса.

— Аз съм Си Джей Скай — представи се тя. — Моля, седнете.

Тао не помръдна и двамата охранители безцеремонно я тръснаха на стола срещу бюрото.

— Любопитна съм да разбера защо шеф на малка инвеститорска фирма като вас проявява интерес към колекция от дефектирали спътници — започна Си Джей. — Любопитството ми значително нарасна, когато научих, че първоначалното финансиране на вашата фирма е дело на Централното разузнавателно управление. И стана неудържимо, когато се заехте с издирването на старата руска космическа станция… По тази причина помолих сътрудниците си да ви доведат, за да си поговорим. За съжаление в момента съм притисната от неотложни задачи и не разполагам с време за любезности.

Унгер кимна на пазачите и те заеха позиция от двете страни на Тао, приковавайки я към стола. Вдигна ръкава й и потърка кожата с парче марля, напоено в спирт, след което уви тънък маркуч около ръката й над лакътя, за да изскочи вената. Пазачите я държаха в желязна хватка.

Иглата проникна под кожата й. Убождането бе последвано от чувство за топлина, сякаш във вената й проникна течен огън. Топлината бързо тръгна към рамото и шията й, а после проникна в мозъка. Главата й клюмна назад. Унгер се наведе да провери разширените й зеници. Пулсът й рязко се ускори под въздействието на адреналина и наркотичното вещество.

— Готова е — кратко докладва той.

Скай стана, заобиколи бюрото и се облегна на предната му част, заемайки позиция директно срещу отпуснатото тяло на пленницата.

— Чувате ли ме?

— А-а-а… — тихо отвърна Тао.

— Какво търсите?

— Оръжие.

— От какъв тип?

— К-к-космически лазер… — просъска Тао.

— Защо мислите, че в Космоса има лазер?

— „Либърти“.

— Космическата совалка „Либърти“?

— Аха-а-а.

— Но „Либърти“ беше улучена от метеорит.

— Не — прошепна Тао и главата й се люшна. — Лазер.

— Защо мислите, че „Либърти“ е била атакувана от лазер?

— „Окълъс“.

Скай хвърли кос поглед към Моу, който сви рамене. За него отговорът на Тао беше лишен от смисъл.

— Какво е „Окълъс“?

— Шшпионски спътник. Улучен от лазер. „Либерти“ беше изпратена да… да го прибере.

— „Либърти“ беше изпратена да прибере спътник на „ЗитаКом“ — възрази Скай.

— „Окълъс“.

— Откъде знаете, че „Либърти“ е била улучена от лазер?

— Астронавтът… Видял е всичко…

Скай се втренчи в дрогираната жена.

— Всички астронавти са мъртви!

— Един… един оцеля…

— Не може да бъде! — поклати глава Моу и се обърна към Унгер: — Сигурен ли си, че тази субстанция действа?

— Тя няма нищо общо с детектора на лъжата — отвърна онзи. — Никой не може да измами наркотика.

— Достатъчно! — вдигна ръка Скай и двамата млъкнаха. — Роксан, наистина ли е оцелял един от астронавтите на „Либърти“?

— Дда…

— Къде е той в момента?

— Сстанцията…

— Международната космическа станция?

— Аха…

Скай се отдръпна, лицето й видимо пребледня.

— Махнете я оттук! Върнете я в кабината. Веднага!

Пазачите награбиха отпуснатото тяло под мишниците и побързаха да излязат.

— Няма начин да лъже, така ли? — остро попита Скай.

— Никакъв — кимна Унгер. — Дрогата премахва всички психически задръжки. В състоянието, в което се намира, тя може само да отговаря на въпросите ви.

— Но как е възможно астронавт да напусне „Либърти“ и да се добере до космическата станция?! — избухна Моу. — Това е абсурд!

— Очевидно не е — поклати глава Скай. — И този астронавт е видял достатъчно, за да убеди силните хора във Вашингтон да започнат разследване. Надуших, че нещо не е наред, още в момента, в който „ЗитаКом“ обяви, че са наели НАСА за прибирането на спътника й. Далеч по-икономично би било просто да изстрелят нов. Но от друга страна, шпионският спътник от ново поколение е инвестиция за около един милиард долара…

— Какво означава всичко това? — вдигна глава Моу. — За какви шпионски спътници говорим?

— Означава, че правителството е направило това, което правим и ние — изстрелва секретни товари. — Очите й се заковаха в лицето на Моу: — А твоите хора са го пропуснали. Което означава, че всичките ни усилия отиват на вятъра.

— Какво ще правим сега? — промърмори Моу. — Оцелелият астронавт представлява огромна опасност!

— Отлично съзнавам какво представлява! — сопнато отвърна Скай. — Ще решим проблема в момента, в който вдигнем новия спътник в орбита!

— Разполагаме и със „Зевс-1“ — напомни й Моу.

— Горивото му е прекалено малко, за да атакува цел като МКС — поклати глава Скай. — Екипажът лесно ще се справи с евентуалните поражения, а последващото разследване ще елиминира версията за случаен сблъсък с друг космически обект. Мерките за разделно изпълнение на проекта „Зевс“ ще бъдат достатъчни и правителството никога няма да получи физически доказателства за нашата намеса. А без тях всякакви изявления на наши служители и сътрудници ще бъдат приети като недоказани слухове.

Скай помълча, после с леден глас добави:

— За да бъдем сигурни, че срещу нас няма да бъдат отправени никакви обвинения, МКС трябва да бъде незабавно унищожена, а останките й разпръснати по такъв начин, че евентуалното им възстановяване да бъде абсолютно невъзможно!