Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (32)

32

Лонг Бийч, Калифорния

Седнал зад волана на червения си хамър, Оуен Моу бавно се придвижваше по Оушън Булевард, а вятърът рошеше тъмнокестенявата му коса. От GSM-ма прозвучаха началните тонове на популярно парче на „Айрън Бътърфлай“, връзката се осъществи след малко повече от секунда — едва след като светна червената лампичка, индикираща кодирана връзка.

— Ало — промърмори той.

— Обажда се Унгер.

— Приключи ли с разследването?

— Не. Имах твърде много усложнения.

— За какво ти плащам тогава?

— Майната ти! — изръмжа Унгер. — Простреляха ме заради шибаната ти поръчка! Знаеш ли колко струва един руски доктор, който не задава въпроси? Работата прецакаха онези кретени, които ни даде назаем нашият общ приятел… Извадих късмет, че изобщо съм жив и все още не гния в някоя тюрма!

— Успокой се, Ернст. И двамата знаем какво означава война… Какво ще ми докладваш?

— Задкин е мъртъв, двама от моите тъпаци също. Не знам какво е разказал на гостите си, но документите, които евентуално е притежавал, са напълно унищожени. Килкъни и Тао се прибраха в американското посолство и не мръднаха оттам. Допреди малко, когато бяха откарани на летище Шемеметиево.

— Прибират се в Щатите?

— Не. Заминаха за Чили. Още ли искаш да ги държа под око?

— Да. Изпрати ми маршрута им, за да покрия евентуалните междинни пунктове.

— Разбрано.

Бившият пилот от ВВС прекъсна връзката и се замисли, като се опитваше да отгатне накъде се насочва правителственото разследване. Тежката машина излезе на магистралата.

Тридесет минути по-късно спря пред портала на „Скай Еърспейс“ в Лонг Бийч. Повечето от сградите на комплекса бяха строени през 30-те, малко след като „Скай Тул Корпорейшън“ става част от военнопромишления комплекс. Тогавашните критици ги определят като прекалено модерни за времето си — дълги и ниски, изцяло остъклени бетонни кубове, но днес всички ги възприемаха като родоначалници на съвременната промишлена архитектура.

През седемдесетте и осемдесетте години на миналия век комплексът в Лонг Бийч запада, тъй като компанията прекратява корабостроителната си дейност. През деветдесетте обаче всичко е възстановено, а изоставените докове се превръщат в основна база за „Акватус“ — уникалната плаваща стартова площадка на „Скай Еърспейс“.

— Очакват ви, сър — стана да го посрещне офис мениджърът. — Влизайте направо.

— Добър вечер, Оуен — поздрави го Скай, вдигнала глава от финансовия доклад пред себе си.

— Си Джей — почтително се поклони Моу.

— Имаш вид на човек, който би се възползвал от едно питие.

— Добре съм. Имаме проблем в Москва.

— Какъв по-точно?

— Бъркотия, която обаче не може да бъде свързана с нас. За съжаление двамата правителствени следователи все още са живи.

— Разговаряли ли са със Задкин?

— За кратко — кимна Моу. — Той е убит заедно с двама руски наемници.

— Предполагам, че това е бъркотията, за която спомена…

— Да.

— Къде са Килкъни и Тао в момента?

— На път. По неизвестни причини летят за Чили…

— Хм — промърмори Скай, после изведнъж й светна: — Отиват да търсят „Мир“!

— Шегуваш се! — изненадано я погледна Моу. — Това, което е останало от станцията, отдавна почива на дъното на Тихия океан!

— Само защото никой досега не е имал достатъчно основателни причини да го потърси. А аз май им дадох една такава причина…

— Не се самообвинявай, Си Джей.

— Решението да стреляме срещу совалката беше мое! — втренчено го погледна Скай.

— Съгласен съм, че свалянето на „Либърти“ беше гадна работа, но ние нямахме друг избор — натърти на множественото число Моу. — Бяха тръгнали да прибират „ЗитаКом“, а след като са решили, че операцията си струва, значи на борда на спътника е имало достатъчно доказателства за нашата намеса.

— Аз знам защо трябваше да го направим! — остро отвърна Скай. — Излишно е да го обсъждаме, защото и без това се чувствам отговорна за смъртта на тези астронавти!

— Само ти напомням, че постъпихме както трябва.

— Не и ако са тръгнали да търсят „Мир“.

— Това означава ли, че допускаш да намерят нещо, а ако го намерят — то ще им даде отговор на въпросите?

— Ами ако доказателства наистина съществуват и те наистина ги открият?

— Съвет ли искаш?

— За това ти плащам.

— Не знаем дали търсят „Мир“. Ако наистина се окаже така, значи трябва да вземем мерки да не намерят нищо.

— Още един трагичен инцидент?

— Да, ако е наложително за спасяването на компанията.

Скай му обърна гръб и погледна към пустия кей зад прозореца. Преди няколко дни „Арго“ и „Акватус“ бяха потеглили на далечно плаване към екватора. На борда на „Арго“ се намираше съоръжението, което щеше да определи бъдещето на фирмата.

— Оуен, искам ти лично да се заемеш с тази задача. Ако става въпрос за „Мир“, искам да разбера защо. Тези хора трябва да бъдат спрени на всяка цена!

— Разбирам — кимна Моу.