Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (29)

29

Униформен полицай изведе Килкъни от килията, където беше прекарал няколко часа в компанията на неколцина пияници. Заведе го до стаята за разпити, спря на прага и му направи знак да влезе.

Осветлението вътре беше слабо, стените плачеха за боядисване, а подът беше покрит с мръсен линолеум. Килкъни седна на един от дървените столове, наредени около завинтената в пода метална маса.

Десет минути по-късно в стаята влезе нисък широкоплещест мъж с разрошена черна коса и гъсти вежди, пресичащи челото му в непрекъснато права линия. Мъжът се обърна и изстреля някаква заповед към униформения на прага. Онзи отключи белезниците на Килкъни с изненадваща пъргавина, свали прангите от краката му и побърза да се оттегли. На лицето на директора на ФСБ изплува широка усмивка.

— Много се радвам да те видя отново, Нолън Сеанович — рече той.

— Аз също, Игор Сергеевич.

Игор Сергеевич Фьодоров обърна един от столовете и го възседна обратно, полагайки двете си ръце върху облегалката.

— За пръв път се появи в Москва, за да разкриеш олигарх с престъпни наклонности, после стори същото и с един корумпиран генерал. А сега изведнъж се появяваш по нашите шосета в ролята на каубой… — Фьодоров замълча, въздъхна и поклати глава: — Превърна се в централна тема за вечерните новини — разбира се, без да се споменава името и националността ти…

— Сигурен съм, че Джаксън Барнет ще оцени това — кимна Килкъни.

— Той вече го оцени. А ти прояви достатъчно здрав разум, за да си държиш устата затворена… Деликатните проблеми се решават най-добре, когато се използват съответните канали.

— Какви са новините за Задкин?

— Мъртъв е, за съжаление. Ако му бяха оказали своевременна помощ, може би щеше да прескочи трапа. Но линейката е пристигнала твърде късно… — Фьодоров сви рамене, помълча малко, после подхвърли: — Твоята сътрудничка, госпожица Тао, е жива и здрава и те чака в американското посолство.

— Това е добре.

— Трябва да ти призная, че съм малко озадачен от цялата тая работа. Струва ми се, че нашият общ приятел Барнет не прояви особено желание да ми обясни каква е целта на сегашната ти визита…

— О, така ли? Какво ти каза?

— Че си тук, за да обсъдиш малък инцидент, станал по време на операцията за свалянето на „Мир“… И си потърсил мнението на човека, който е ръководил операцията.

— Това наистина е така.

— Но не разбрах защо го правиш. Ще ми предложиш ли някаква версия, която обяснява интересите на неизвестна група престъпници към теб, сътрудничката ти и онзи безобиден пенсионер, когото убиха?

— Нямам такава версия — поклати глава Килкъни. — Ние с Роксан разследваме причините за катастрофата с „Либърти“. Научихме, че нещо подобно се е случило с „Мир“, и решихме да сравним данните си с тези на Задкин…

— И Барнет ми каза същото.

— Това е истината.

Лявата част на веждата на Фьодоров леко отскочи нагоре.

— Достатъчно дълго съм в разузнаването, за да зная, че част от истината често е много по-добро прикритие от откровената лъжа — промърмори той. — Не се съмнявам, че разследваш възможните причини за разрушаването на вашата совалка, но искам да ти напомня, че и Русия изгуби един човек там, горе… Следователно и ние имаме интерес да разберем какво се е случило.

— Според нашите експерти „Либърти“ се е сблъскала с космически отломки — внимателно отвърна Килкъни. — А аз нямам право да правя предположения върху други хипотези, които се различават от това мнение.

Фьодоров мълчаливо го изслуша, а после изведнъж си спомни, че в момента годеницата на този младеж се намира на борда на Международната космическа станция. Което означаваше, че Килкъни по-скоро е тръгнал на лов, отколкото на неофициални проверки.

— Разбирам — бавно кимна той. — Можеш да забравиш за инцидента на магистралата, той просто не се е случил. Още преди да напуснеш страната, в посолството ви ще бъдат изпратени пълните досиета на хората, които си убил. Включително минали и настоящи контакти. Ние ще продължим да разследваме нападението срещу вас и Задкин и ще ви запознаем с резултатите от него. А на теб желая успех в разследването.

Килкъни изпита облекчение от факта, че Фьодоров не го притиска. От предишните си контакти с него бе разбрал, че шефът на ФСБ е човек, на когото може да се вярва, а сега изпитваше благодарност за усилията му да го отърве от официално разследване.

— А дали ще мога да получа окончателните телеметрични данни от навлизането на „Мир“ в атмосферата? — попита той.

— Ще имам грижата — кимна Фьодоров.

Изправиха се едновременно, след което Килкъни заобиколи масата и протегна ръка.

Фьодоров я пое, после свободната му лапа — огромна и тежка, легна върху рамото му.

— Нолън Сеанович — погледна го в очите той. — Заклевам ти се, че моята страна няма нищо общо с катастрофата на „Либърти“!