Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (11)

11

Пърл Харбър, Хавайските острови

10 август

— Този човек ли разкри позициите ми? — прозвуча остър въпрос в момента, в който Килкъни влезе в заседателната зала.

Командир Майк Гранског стоеше до дългата маса от масивен бук, върху която бяха пръснати големи навигационни карти — вероятно с маршрутите на трите подводници, проследени и засечени от „Вирджиния“. Рунтавите му вежди влизаха в ярък контраст с хилавата, почти отсъстваща растителност по главата му.

На председателското място седеше вицеадмирал Джак Доусън, някогашният командир на Килкъни, който в момента изпълняваше длъжността началник-отдел „Специални бойни операции“ на ВМС. Когато Килкъни се уволни от редовна служба, късо подстриганата коса на адмирала сивееше само по бакенбардите, но днес главата му беше съвсем побеляла.

— Той е — кимна с доволна усмивка Доусън като треньор на втородивизионен тим, успял да поднесе голямата изненада в първенството.

— Как го направихте, по дяволите? — пожела да узнае Гранског. — Вероятно сте открили начин да хакнете компютрите ни още в пристанището, а?

— Уверявам ви, че действията на „Вирджиния“ бяха абсолютно легитимни, сър — отвърна Килкъни. — От момента, в който засякохме подводницата ви в района на учението, бяхме в състояние да държим под око цялата ви група.

— Спокойно, Майк — обади се Доусън. — Средствата за засичане на лодката ти са експериментални и все още в процес на усъвършенстване.

— Аз си изкарвам хляба, като управлявам ракетоносец, и съвсем естествено съм противник на идеята някой да ми се лепне за задника по време на плаване. Защото както моят живот, така и този на екипажа ми зависи именно от възможността да бъдем невидими…

— Това важи и за тюлените, които също работят на тъмно — отвърна Доусън. — А Килкъни участва в експеримент, който има за цел да повиши възможностите за ориентация на подводниците, без компромис по отношение на невидимостта.

— Знам това. Просто бих се чувствал по-добре, ако знаех, че в учението участва и четвърти кораб…

— Едно време руснаците не ни предлагаха подобна информация, нали?

Гранског понечи да отвърне с нещо остро, но навреме се овладя и стисна устни.

— Мисля, че това е всичко — подхвърли Доусън, без да свали очи от лицето му.

— Да, сър. Слушам, сър.

Кратка размяна на кимвания, после Гранског се оттегли.

— Не изглежда много щастлив от експеримента — подхвърли Килкъни.

— Майк е страхотен командир на подводница — отвърна адмиралът. — Просто е ядосан, че „Вирджиния“ го е проследила без негово знание, вероятно защото още помни какво му се случи по време на учението „Бомбайски сапфир“… Между другото, къде е приятелчето Грин?

— Спи. През последните няколко дни изгорихме доста олио в кандилото…

— Личи си. Но свършихте отлична работа.

— Благодаря. Според мен доказахме, че подводниците могат да се оборудват със системата „Акустична дневна светлина“, но предстои още много работа, за да я превърнем в надеждна бордова апаратура.

— Никой не е очаквал, че всичко ще мине гладко още при първия експеримент. Аз исках само да докажете концепцията си. Сега вече флотът може да преговаря за конкретни цифри с консорциума, за който работиш. И да видим какво ще ни струва оборудването с АДС на всичките ни кораби.

— Баща ми ще е доволен да го чуе — кимна Килкъни.

— Вече го чу. Говорихме по телефона малко след като „Вирджиния“ се прибра в порта.

— Бас държа, че вече е събрал юристите и счетоводителите си — подхвърли Килкъни.

— О, не се съмнявам — усмихна се Доусън. — Освен това прие да удължи с още две седмици командировката ви във флота, за да направите заключенията си…

— О…

— Не се безпокой. Под заключения разбирам обичайния цирк на презентацията. Искам да кача на „Вирджиния“ част от командния състав, за да видят как действа системата.

— За да си осигуриш тежката артилерия, нали?

— Част от играта — кимна Доусън, облегна се назад и скръсти ръце зад тила си. — А като говорим за игри, се сещам да ти напомня, че срокът на секретността се удължава с десетина-дванадесет дни. Очакваме компания.

— Компания ли?

— Китайците. Два от техните разрушители, руско производство, обикалят тази част на Тихия океан в „мисия на добра воля“. Пърл е последното пристанище, на което ще се отбият, преди да тръгнат обратно на изток. Това е част от наградата, която спечелиха, като дръпнаха каишката на Северна Корея…

— Ще информирам Грин.

— Направи го. Засега успяваме да държим духа в бутилката, силно се надявам да го правим и в бъдеще…

Килкъни кимна:

— Как беше онзи лаф… „Голямата уста потопява кораби“…