Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (22)

22

Вашингтон

Шофьорът свали Пенг Ши близо до пресечката на Седемнадесета улица и авеню Пенсилвания, след което изчезна в столичния трафик в очакване да бъде повикан отново. Облечен с лек панталон и жълта фланелка за голф, Пенг без проблеми се смеси с пъстрата тълпа в центъра на града. На врата му висеше скъп дигитален фотоапарат, чийто калъф се поклащаше на рамото му. Повечето минувачи го вземаха за японски турист.

Когато получи заповедта за проследяването, Пенг прекрати обичайната си дейност като младши сътрудник в икономическия отдел на посолството и с нескрито удоволствие се отдаде на оперативната работа. Два бяха фактите от биографията на обекта, върху които концентрира вниманието си: в момента Нолън Килкъни се занимаваше с рискови инвестиции, а преди това беше служил в специалните части на американските ВМС.

По време на инструктажа беше предупреден, че по всяка вероятност обектът ще се насочи към огромния комплекс на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. Но колата, изпратена да посрещне Килкъни на военновъздушната база „Ендрюз“, го закара директно в старата офис сграда на Управлението, разположена непосредствено до Белия дом.

Построена през 1888 година за нуждите на флота, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи, в момента тази сграда се използваше от вицепрезидента и висши чиновници от канцеларията на Белия дом. Целта на визитата на обекта все още не беше известна, но полученото от него послание, явно, беше привлякло вниманието на отговорните фактори в американското правителство.

Килкъни спря само за минута на контролния пост на входа, след което бързо изчезна във вътрешността на сградата.

Очевидно го очакват, отбеляза Пенг.

 

 

— Здравей, Нолън.

До болка познатият зноен глас прозвуча в секундата, в която Килкъни премина през пропуска и въоръжената охрана на старата сграда. Очите му бързо откриха фигурата на Роксан Тао, която го чакаше до гишето за информация. Беше облечена в елегантен черен блейзър, копринена блузка и скромна пола. Дългата й черна коса беше прибрана на тила.

— Намери ли ми костюма? — попита той.

— Баща ти прерови гардероба, а аз се погрижих всичко да е в тон — кимна Тао.

— Благодаря ти. И той е далтонист като мен…

— Изненадана съм, че не си взел някоя официална дреха със себе си.

— През цялото време работих на една подводница в компанията на Грин. Това едва ли е най-подходящото място за официално облекло.

— Не си ли бил скаут като дете? — иронично подхвърли Роксан. — Би трябвало да знаеш какво означава резервен комплект… Ето, вземи. Направих чудеса, за да го прекарам през охраната. Представих се за куриер на китайско химическо чистене…

— На мен повече ми приличаш на лобист в парламента — промърмори Килкъни, пое хартиения плик и се насочи към мъжката тоалетна. Поради високото равнище на предстоящата среща беше длъжен да смени измачканите си всекидневни дрехи с нещо по-официално. Пет минути по-късно се появи във фоайето изцяло променен — с гладко избръснато лице и сив костюм с бяла риза и маркова вратовръзка от „Джери Гарсия“.

Тао внимателно го огледа и кимна с глава:

— Така вече е по-добре.

 

 

Пенг внимателно огледа азиатката, която посрещна Килкъни в просторното фоайе на старата сграда. Заключението му беше, че е невероятно красива. Възползвайки се от паузата по преобличането на госта, той вдигна скъпия „Канон“ и й направи няколко снимки. Няколко минути по-късно Килкъни се появи отново и изчезна във вътрешността на сградата заедно с придружителката си.

Сега ми предстои чакане, каза си Пенг, облегна се на уличния стълб и започна да преглежда кадрите, запечатани в паметта на цифровата камера. Повечето от тях бяха безполезни, но няколко бяха успели да хванат Килкъни и азиатката. Избра два — единият на жената във фас, а другият в профил — след което ги прехвърли в мобилния си телефон с помощта на тънък оптически кабел. Секунда по-късно снимките се появиха в централния компютър на посолството на КНР на авеню „Кънектикът“, който автоматично зареди програмата за лицева идентификация.

 

 

Килкъни и Тао се спуснаха един етаж по-долу и използваха личните си карти за достъп до тунела, който водеше към Белия дом. На контролния пункт от другата страна ги чакаше слаб мъж с посребрена коса и безупречен костюм. Това беше директорът на ЦРУ Джаксън Барнет.

— Открил си истинска бомба, Нолън — стисна ръката му той. — Насам…

Обърна се и ги поведе през подземния лабиринт, който заемаше почти цялата площ под резиденцията на държавния глава. Не след дълго влязоха в специално охранявана ситуационна зала. Около масата седяха пет души, от които Килкъни разпозна само Дарси Оутс, която беше виждал по телевизията. Тя изпълняваше длъжността съветник на президента по въпросите на националната сигурност и по единодушното мнение на привържениците и противниците на действащата администрация беше най-блестящата фигура в президентския екип, която след време със сигурност ще се превърне в претендент за най-високия пост в страната. Барнет я поздрави с леко кимане.

— Да започваме, господа — подхвърли Оутс и тихите разговори около масата от масивен кафяв дъб моментално се прекратиха. — Мисля, че е редно да започнем с представянето…

Вляво от Оутс седяха Бен Ковалковски от НРС, Тим Хешъл от Командването на космическите войски, Линда Риърсън и Фред Джизъп от НАСА. Барнет, Тао и Килкъни се настаниха отдясно, а директорът на ФБР Итън Макрай остана на мястото си срещу председателското място на Оутс.

— Целта на това съвещание е преглед и анализ на инцидента с космическата совалка „Либърти“ — започна Оутс.

— Моите хора все още търсят причината за този инцидент — веднага се обади Риърсън. — Тече мащабно разследване, но нека не забравяме, че от инцидента са изминали само два дни. Все още е рано да се правят заключения.

Директорката на НАСА изглеждаше зле; явно, кризисната ситуация й се беше отразила. Джизъп кимна в знак на съгласие. Тъмните торбички под очите му свидетелстваха за почти пълната липса на сън след загубата на „Либърти“.

— Високо ценя усилията на НАСА, насочени към задълбочено разследване на инцидента, но нека не се прекъсваме — невъзмутимо продължи Оутс. — Разполагаме с нови доказателства, които сочат по-скоро умисъл, отколкото нещастно стечение на обстоятелствата. Ако те се окажат верни, нещата опират до националната сигурност и всичко, което ни предстои да обсъдим в тази зала, попада под действието на Закона за държавната тайна. Моля, директор Барнет…

Барнет избърса очилата си с кърпичка, стана и пристъпи към големия монитор на стената.

— Ще видите кадрите, които сътрудникът ми, господин Килкъни, е получил вчера — започна с меко южняшко наречие той. — Предполагам, че ще ги определите като твърде обезпокоителни, както ги възприех аз. Клипът е съвсем кратък, затова ще ви помоля да оставите въпросите си за по-късно.

Осветлението загасна и на монитора се появи звездното небе, на фона на което бавно се въртеше тъмен на цвят космически обект. Най-отдолу на кадъра се виждаше част от бял астронавтски шлем. Килкъни, гледал вече клипа няколко пъти, предпочете да насочи вниманието си към реакцията на присъстващите. Джизъп явно се разстрои от гласовете на екипажа на „Либърти“ — гласове на хора, които бяха негови приятели и които, уви, вече бяха мъртви. Клипът свърши и осветлението се включи.

— От… Откъде се сдобихте с всичко това? — заекна той.

— Това е част от единствената добра новина, която мога да ви предложа — отвърна Барнет. — От клипа ясно се вижда, че по време на нападението астронавт Пит Уошъбау се намира извън совалката. По тази причина оцелява и след титанични усилия успява да се добере до Международната космическа станция.

— Юначага! — възкликна с широка усмивка Джизъп, след което се обърна към Килкъни: — А защо Пит ви е изпратил тези кадри?

— Изпрати ми ги Келси Нютън — поясни Нолън.

— Коя? — присви очи Ковалковски.

— Доктор Нютън е член на екипажа на МКС — отговори Риърдън.

— И годеница на сътрудника ми — добави Барнет. — След успешната акция по спасяването на Уошъбау тя и останалите членове на екипажа правилно оценяват опасността на ситуацията, в която се намират, и търсят безопасен начин да ни уведомят за ужасния ход на събитията. Макар че не е наш служител, господин Килкъни поддържа делови отношения с нашето ведомство, които до този момент са доказано полезни.

— Не мога да разбера защо някой би атакувал нашата совалка — промърмори Риърсън. — И как точно го е направил…

— Втората част на въпроса ви има лесен отговор — подхвърли Ковалковски. — Междузвездни войни…

— Моля?

— Така го наричаха по времето на Рейгън… После го прекръстиха на Система за космическа защита, но независимо от името идеята си остана същата… Всички концепции за противоракетна защита включват наличието на базирани в космическото пространство оръжия — независимо дали става въпрос за енергийни лъчи или оръжия с кинетично действие.

— Нима искате да кажете, че „Либърти“ е била свалена от американска противоракетна система? — гневно попита Риърсън.

— Съединените щати не са задействали под никаква форма система за противоракетна защита — отсече Оутс. — Нито пък правителството е давало разрешение за изпитания на такава. Всичко това означава, че отговорът на въпроса ви е твърдо НЕ, госпожице Риърсън. САЩ не са свалили „Либърти“!

— Не исках да ви внуша такова нещо, госпожице — обади се и Ковалковски. — Исках само да посоча, че виновник за трагедията е някакъв механизъм с подобна конструкция. Но на практика нямам представа кой е натиснал спусъка…

— Келси е убедена, че става въпрос за енергиен лъч, най-вероятно лазер — подхвърли Килкъни. — Ще отговоря на първия ви въпрос, госпожице Риърсън: основната цел на извършителя не е била совалката, а комуникационния спътник. Поне в началото…

— Мамка му! — избоботи Джизъп, неспособен да се овладее.

— Бихте ли пояснили? — подозрително го изгледа Ковалковски, без да обръща внимание на невъздържаността на Джизъп.

— Разбира се — кимна Килкъни, направи кратка справка с бележките си и натисна времевия бутон на компютъра, свързан с монитора на стената. На екрана бавно изплува повредената странична част на спътника.

— Това е видял Уошъбау в момента, в който са прибрали комуникационния сателит. Обърнете внимание на факта, че резервоарът е двустранно пробит, а дупките са точно една срещу друга. Изключено е причината за това да е умора на метала или взрив вътре в резервоара — както се случи при „Аполо-13“. Нещо е прогорило дупките в стените му и е предизвикало експлозията.

— Доктор Нютън е уважаван физик — добави Барнет. — И тази снимка е била напълно достатъчна, за да я убеди, че спътникът е бил атакуван с енергиен лъч. А това, което се вижда върху корпуса на „Либърти“, само засилва нейното убеждение.

— Значи „Либърти“ е била атакувана, защото сме я изпратили да прибере спътника — заключи Джизъп.

— Това е най-вероятното предположение — кимна Килкъни.

— Което логично повдига въпроса за пробив в системата за сигурност — каза Барнет.

— В какъв смисъл? — обади се Тао. — Всички знаеха, че совалката ще изстреля в орбита този комуникационен спътник. А CNN го предаваше на живо!

— О, извинявай, Роксан — сепна се Барнет. — Забравих, че ти и Нолън не сте информирани за истинското предназначение на този спътник. Полковник, ще ни окажете ли честта?

— Това, което сте гледали по телевизията, беше нашата официална версия, госпожо — започна Ковалковски. — На практика „Либърти“ вдигна в орбита разузнавателен спътник от ново поколение, наречен „Окълъс“. Целта на тази програма е смяната на птичките от системата „Лакрос“, които използват радарно изображение. А поради факта че въпросната програма е строго секретна, прибягваме до изстрелването на новите спътници успоредно с комерсиалните, които космическите совалки изпълняват по договор с фирмата „ЗитаКом“. Между другото същата фирма произвежда и нашите спътници…

— Удобно — подхвърли Килкъни.

— И двете страни печелят — изгледа го Ковалковски.

— Това означава, че има изтичане на информация — подхвърли Тао и се обърна да погледне Барнет, който само кимна с глава.

— Колко души знаеха за тайната операция по изстрелването, полковник? — попита Оутс.

— Около тридесет, извън НРС. Главно технически персонал на „ЗитаКом“, зает пряко в подготовката на спътника за изстрелване, плюс няколко души на ръководни длъжности в НАСА. Разполагам със списък на имената им.

Джизъп почервеня от възмущение и обида, защото го бяха пренебрегнали.

— Това ще бъде отправната ни точка — кимна Макрай. — Мисля да организирам специална оперативна група от Куонтико, която да се заеме с разследването.

— Добре — кимна Оутс. — Другата част от него ще поеме ЦРУ със задачата да открие коя държава би могла да разполага с орбитално оръжие.

— Поправете ме, ако греша — обади се Килкъни. — Но атаката срещу „Либърти“ не е ли израз на открити военни действия срещу САЩ?

Оутс се замисли за момент, без да сваля поглед от лицето му.

— Всяка провокация, направена в неподходящо време, може да бъде тълкувана като такъв акт — промълви след известно време тя. — Като пример ще ви дам полетите на нашите Ю-2 над съветска територия, довели до свалянето на един от тях…

— Но не съществува ли нещо като международно джентълменско споразумение по отношение на шпионските спътници? — подхвърли Килкъни. — Ние не сваляме техните и те не закачат нашите…

— Съществува — кимна съветничката по националната сигурност. — Но от това мълчаливо споразумение изтече доста вода, вече има няколко нови държави с възможности да качат свои космически обекти в орбита. Част от тези държави се управляват от хора, за които понятието „джентълмен“ не означава нищо.

— Мисля, че прибързваме — намеси се Барнет. — В момента над главите ни се въртят четирима души, а някъде в орбита ги дебне опасно оръжие. Длъжни сме да открием кой стои зад него, при това бързо и без да вдигаме шум. Трябва да се държим така, сякаш не подозираме нищо и нямаме представа за същността на трагичния инцидент отпреди два дни. Независимо какво ще бъде решението на президента за справедливото възмездие, не трябва да забравяме, че още четири живота зависят от нашата ефективност.