Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (57)

57

„Ханджоу“

— Капитане, от мостика на „Акватус“ току-що излетя хеликоптер — докладва дежурният наблюдател. — Прихванат е от ракетната установка САМ, чакаме заповеди.

— Пропуснете го — разпореди се Джин, без да отделя поглед от високия стълб черен дим, извиващ се над „Саниа“.

— Капитане?

— Лейтенант, заповедта ни е ясна и категорична: да завземем този кораб и да арестуваме ръководството на корпорация „Скай Еърспейс“ — остро добави Джин. — Пекин ги иска живи и не желае излишни жертви сред цивилните на борда. Това беше изрично подчертано от адмирал Гуо. На борда на този кораб са гостували редица световни лидери, включително нашият външен министър. В момента нямаме информация кой се намира в хеликоптера, а неговото сваляне едва ли ще ни осветли допълнително по въпроса.

— Разбрано, сър. Какви са вашите заповеди?

— При планирането на операцията допуснахме и тази възможност. Заповядай на радистите да установят незабавна връзка с дипломатическата ни мисия в Кирибати.

Бойна подводница „Вирджиния“

— Това решително не е хубаво! — промърмори Грин, увеличавайки максимално изображението на разрушителя, спрял на известно разстояние от десния борд на „Акватус“.

Носът му беше потънал дълбоко във водата, а холографията ясно показваше, че главната палуба заедно с монтираните върху нея оръдейни лафети се намира под морската повърхност. В борда близо до центъра зееше огромна пробойна, стигаща почти до кила. Държаща се само на стоманените греди на корпуса и обшивката на долната палуба и трюмовете, бързо наводняващата се предна част на кораба се превръщаше в тежка котва, която вдигаше кърмата нагоре и заплашваше да повлече цялата горда конструкция към дъното.

Във водата плуваха хора и отломки, но изкуственото изображение изобщо не можеше да пресъздаде кошмарните сцени, които се разиграваха на повърхността на океана. Килът се разцепи, стоманените листове на обшивката се смачкаха като хартия и носът на разрушителя се насочи отвесно надолу. Настъпи решителната схватка между физическите сили, определящи плаваемостта на морския съд, и гравитацията. Напрежението върху кила далеч надхвърли планираната от конструкторите якост. Лишена от няколко елемента, оребрената стоманена конструкция започна да се разпада като нишките на зле оплетено въже.

Предната секция отново се завъртя, последните връзки се разкъсаха и тя бързо изчезна от екрана. Освободила се от тежестта й, останалата част от корпуса на разрушителя се върна в хоризонтално положение, бързо поемайки вода.

О’Рорк включи микрофона:

— Контрол, тук торпедният отсек.

— Слушам, торпеден отсек.

— Единият разрушител стана обект на пряко попадение. Във водата има много хора, а една част от корпуса му току-що потегли към дъното.

— Вдигнете перископа! — заповяда Джонстън.

Мачтата с електронно оборудване безшумно напусна леглото си в корпуса и изскочи над морската повърхност. За разлика от по-старите модели подводници перископът на „Вирджиния“ не беше монтиран в цилиндричната надстройка на командния пулт. Вместо с оптика той беше оборудван с дигитални камери и процесори от последно поколение.

Изправен пред един от екраните с течни кристали в командната зала, Джонстън направи оглед на водната повърхност с помощта на електронно 360-градусово сканиране. Спря за малко върху силуетите на „Ханджоу“ и „Акватус“, после засече високия стълб дим. Миг по-късно камерите регистрираха най-ужасния кошмар за всеки моряк.

— Капитане, да дадем ли заповед за изплаване? — попита Полсън.

— Не — поклати глава Джонстън. — Не знаем каква е причината за това, не виждам никаква стрелба. Освен това имаме хора извън борда.

— А другият разрушител?

— Докато не ме закача, и аз няма да го закачам. Но за всеки случай заредете торпедата и наводнете гнездата им.

— Чу заповедта, Уепс — обърна се към помощника си Полсън. — Искам четири рибки в аквариума, заредени и готови за стрелба по втория разрушител.

„Ханджоу“

— Мостик, нова цел на нула-три-седем, разстояние четири хиляди и петстотин метра. Става въпрос за подводница, която излиза на повърхността в близост до разрушената платформа.

Докато корабът заобикаляше кърмата на „Акватус“, насочвайки се към „Саниа“, капитан Чжин остана на мястото се до лявата остъклена част на командната кабина. Морето гореше, огромен къс от разрушителя липсваше. Хора скачаха от палубата, а там, където беше възможно, се спускаха и спасителни лодки. Върху площадката за хеликоптери се виждаха обгорелите останки на един КА-28, които покриваха и голяма част от дясната страна на кораба. Това правеше невъзможни всякакви опити за спасителни операции по въздуха. Личният състав на „Саниа“ наброяваше 296 офицери и моряци, голяма част от които нямаше да доживеят залеза.

30-милиметровите оръдия на десния борд на „Ханджоу“ останаха насочени към „Акватус“, докато разрушителят бавно кръжеше около „Саниа“. Ситуацията е доста объркваща, помисли си Чжин. По палубите на големия бял кораб не се виждаха никакви оръжия, а такива, които биха могли да разрушат внушителен боен кораб, нямаше как да бъдат скрити. Сонарите му не откриха подводни мини, но внезапната поява на неидентифицираната подводница рязко свиха доверието му в тази апаратура. Чжин отлично знаеше, че при малка скорост американските подводници са изключително тихи и много трудни за откриване, но знаеше и друго: движението на изстреляно торпедо не можеше да бъде пропуснато дори и от полузаспал дежурен на сонара.

Освен ако не е било заглушено от изстрелването на ракетата, помисли си той.

— Оръжейна зала, говори капитанът — включи микрофона Чжин. — Насочете предните оръдия към неидентифицираната подводница.

— Капитане, китайският разрушител ни засече и в момента ни държи на прицел.

— Мамка му! — изруга Джонстън. — Спаркс, виж дали можеш да се свържеш с този разрушител, преди да е пробил някоя дупка в чисто новата ни лодка!

— Слушам, капитане — прозвуча отговорът на радиста.