Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (35)

35

„Морски лъв“ вдигна котва и потегли на север от залива Къмбърленд. Тао и Килкъни се разположиха на задната палуба и започнаха да сглобяват апаратурата, която бяха докарали. И двамата бяха облечени с якета и дънки, а Тао беше прибрала косата си на стегнат кок.

— Аз ще приготвя кислородните бутилки и горивото, а ти провери акумулаторите — заповяда Килкъни.

— Слушам, сър — отвърна полушеговито Тао, показвайки, че няма нищо против да приеме ролята му на лидер.

В сандъка, който й посочи Килкъни, имаше няколко акумулаторни батерии и ръчен тестер. Задачата беше проста и ясна — тестерът трябваше да се свърже със съответните полюси.

— Всички акумулатори са заредени — докладва след няколко минути тя.

— Нещо да помогна? — попита Перети, спуснал се от командния мостик.

— Трябва да заредя няколко кислородни бутилки — промърмори Килкъни.

— Бутилки ли? Мислех, че сте докарали апаратура за дистанционно потапяне.

— Не разполагаме с такава, поне за следващите две седмици…

— Може да ни отнеме повече, за да открием останките… Ако изобщо ги открием.

— Но ако имаме късмет, аз ще се спусна да ги огледам лично.

— Тук е доста дълбоко — поклати глава Перети.

— Тази апаратура позволява гмуркане до 1500 метра. Ако дълбочината се окаже по-голяма, ще поискам подводница.

Получил категорична заповед да зареже собствената си работа, за да помага на пришълците, Перети си даде сметка, че човекът насреща му не говори празни приказки.

— Километър и половина — смаяно подсвирна той. — Без майтап?

— Никакъв майтап — сухо отвърна Килкъни.

— Ще ви изпратя на помощ старшият си водолаз. Тя ще ви достави всичко, от което се нуждаете…

Два часа по-късно „Морски лъв“ достигна зоната на претърсването — един правоъгълник с площ от четиринадесет морски мили. Мястото, посочено от Делмар, се намираше в близост до вътрешната му граница, а най-плитката точка от дъното лежеше на около триста метра под водата. Вземайки под внимание ъгъла, под който останките на „Мир“ са влезли във водата, а също и постоянното северно течение на океана по цялото протежение на южноамериканския континент, щатният океанограф на кораба изчисли вероятният им път към дъното.

— Защо забавяме ход? — вдигна глава Тао.

Корабът действително беше започнал да пълзи. Килкъни вдигна глава от укрепващата рамка, която монтираше, и видя как двамата моряци на кърмата внимателно спускат във водата някакъв апарат с формата на торпедо.

— Време е да подстрижем ливадата — промърмори Килкъни.

— Какво?

— Начало на търсенето. Онова нещо, което току-що пуснаха във водата, се нарича странично сканиращ сонар. Специалистите го наричат риба, защото е закачено за кука на кърмата и… Всъщност, нататък е ясно. Ще влачим тая риба под водата и това е причината за бавното движение на кораба. Ако увеличим скоростта, сонарът ще почне да се плъзга по повърхността като човек на водни ски. Въжето ще го държи на около 40 метра над дъното.

— А как на практика става това, което наричаш „подстригване на ливадата“?

— Когато операторът включи сонара, той очертава квадрат със страна около двеста метра върху океанското дъно — разбира се, ако Перети прибегне до грубо сканиране. В случай че искаме по-детайлен оглед, рибата трябва да се спусне по-близо до дъното и квадратът съответно се намалява. Зоната за оглед представлява нещо като огромен сандък, над който трябва да минаваме многократно, на паралелни ивици — както се стриже ливада…

— Човекът, който го е измислил, трябва да е имал много акъл в главата — промърмори Тао.

— Сигурно — сви рамене Килкъни и се съсредоточи върху работата си.

Късно вечерта двамата приключиха с монтажа и пробите на апарата ХС5000, наречен Атмосферна система за потапяне (АСП), който действаше по-скоро на принципа на подводниците, отколкото на обикновен водолазен скафандър. Изработен от специално усилена алуминиева рамка, той беше оборудван със специална прозрачна каска с дебелина около 2 сантиметра и външна раница, в която беше вграден дихателния апарат, електродвигатели за придвижване и съобщителна апаратура. За всеки крайник имаше независими метални легла, свързани помежду си с подвижни хидравлични „стави“, които позволяваха на водолаза движение във всички посоки. Налягането вътре в скафандъра се поддържаше на постоянно равнище от една атмосфера — идентично с това на повърхността. Това спестяваше продължителния престой в камерата за декомпресия, което е задължително за всеки водолаз, който работи с обикновен скафандър.

Скръстил ръце на гърдите си, Перети мълчаливо оглеждаше яркожълтия подводен костюм.

— Подобно нещо съм виждал само в научнофантастичните филми — промърмори той.

— Знам за какво говориш — кимна Килкъни. — „Забранената планета“, нали?

— Имам за вас една добра и една лоша новина — промърмори след известна пауза Перети. — Коя от тях да бъде първата?

— Рокс? — изви глава Килкъни.

— Давай добрата — тръсна глава Тао. — До гуша ми дойде от лоши новини!

— По всичко личи, че в онази нощ Салвадор не е бил много пиян, защото правилно е разчел показанията на GPS-a…

— Открил си „Мир“? — присви очи Килкъни.

— Получаваме ясен и стабилен обратен сигнал, идващ от три отчетливи обекта, всичките метални.

— А какво те кара да мислиш, че те са именно парчета от „Мир“? — попита Тао. — Като изключим местоположението им, разбира се…

— Докато съм в открито море, имам много време за четене — въздъхна Перети. — Така се натъкнах на информацията за кратерите, с които е надупчен един от спътниците на Юпитер. Подредени в идеално права линия, сякаш някой ги е дупчил нарочно… Допреди няколко години астрономите нямаха обяснение за това явление, но после в Юпитер се заби „Шумейкър-Ливай“…

— Спомням си — кимна Килкъни. — Кометата се беше пръснала на късчета по време на предишното си преминаване покрай планетата.

— И тези късчета падат върху спътника й, едно по едно, на абсолютно равни разстояния помежду си — добави брадатият. — Трите парчета, които открихме долу, са подредени по същия начин — в една почти идеална права линия. Това ме кара да мисля, че може би сме открили точно това, което търсим. Ще продължим претърсването по същия начин, за да видим дали ще попаднем и на други подобни предмети. След което ще се спуснем максимално близо и ще започнем оглед.

— Колко време ще отнеме всичко това? — попита Тао.

— Утре следобед би трябвало да сме приключили.

— На каква дълбочина са отломките?

Очите на Перети загрижено пробягаха по дълбоководния скафандър.

— Да речем, че са горе-долу в обхвата на това чудо…

— А каква е лошата новина? — подхвърли любопитно Килкъни.

— Времето се разваля. Пред нас се очертава един стабилен буреносен фронт. Нищо страшно, но вълнението ще бъде голямо. Имате съвсем малък шанс да се спуснете долу, тъй като няма да мога да ви закача на крана…