Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (55)

55

Изразходвайки последните остатъци от горивото си, „Зевс-1“ прекоси Тропика на Рака на осемстотин километра над големия Хавайски остров. Целта беше близо, само на пет минути. Инерционните жироскопи се задвижиха и клинообразният космически апарат бавно наведе нос към безкрайната синева на Тихия океан. Във вътрешността му пламна химическият огън.

Последният изстрел бе произведен в момента, в който „Зевс-1“ увисна точно над екватора. Зарядът се насочи отвесно надолу, проблясвайки като ярка звезда в безоблачното небе.

Водата в точката на съприкосновение кипна и се превърна в пара, която бързо се смеси с черния дим, който се издигаше над платформата. Лъчът прониза главната палуба на „Саниа“, прегаряйки с еднаква лекота хора и метал. След него пламнаха множество локални пожари, предизвикани от капките разтопена стомана.

На мостика се разлетяха искрите на многобройните къси съединения. Дебели снопове кабели за миг се превърнаха в течна сплав от разни метали, подложени на чудовищно натоварване. Миризмата на изгоряла плът и втечнена стомана се смеси с тази на наелектризиран озон.

Капитан Яо загина почти моментално, тъй като лъчът прониза лявото му рамо, отваряйки огромна дупка в гръдния му кош. Мигът на славата отмина безвъзвратно, превърнал се в миг на предсмъртна агония.

Лъчът прониза „Саниа“ диагонално, отзад напред. Излизайки през мостика, той улучи най-мощната система за противокорабна защита — комплекса от четири ракети земя-земя „Радуга 3М-80Е“. Макар и заредени с твърдо гориво, което им осигуряваше ускорение М-3, началната им скорост се осигуряваше от реактивен двигател с течно гориво — авиационен керосин. Лазерът прониза първата тръба на установката и се заби в най-близката ракета.

От корпуса й изскочиха палави пламъчета, после керосинът избухна и обля 300-килограмовата бойна глава. Експлозията възпламени и останалите три ракети. Комбинираната сила на взрива беше толкова силна, че пречупи „Саниа“ като кибритена клечка. Над разрушителя се издигна 50-метрово огнено кълбо, а в същия момент „Зевс-1“ изпусна последното си дихание.

Командно-информационният център на „Саниа“ се разтърси с такава сила, че всички изпопадаха, а неколцина офицери излетяха чак на палубата. Осветлението угасна и командир Чи, който се бореше да си поеме дъх след болезнения сблъсък с фиксираното кресло пред пулта за управление на оръжейните системи, изпита чувството, че никога вече няма да види светлина. После се включи аварийното осветление и алармените системи завиха. Ръката му напипа микрофона.

— Център за оценка на пораженията, докладвайте! — извика в него той.

— Нямаме контакт с мостика. Взрив в лявата ракетна установка. Нямаме контакт с носовия екип за оценка на пораженията, изпращаме нови хора. Електрозахранването в предната част изключено, хидравликата също. Корабът поема вода.

На палубата се появиха матроси в тежко противопожарно облекло, които тичаха към мястото на пожара.

Експлозията на борда на китайския разрушител спря придвижването на екипа „тюлени“ на палубата на „Акватус“. Над централната му част се издигна огнено кълбо, морската вода заля палубата, превръщайки се в гъста пара при контакта си с пламъците.

Трюмовете на „Саниа“ бързо се пълнеха с вода, кърмата се вирна и над водата се показаха витлата и кормилната система. От разположените над кила двойни резервоари започна изтичане на гориво, което бързо се разливаше по спокойната повърхност на океана.

— Пресвета Дево! — прошепна Килкъни.

— Да вървим, чака ни работа! — извика старши матросът.

Секунди по-късно морето избухна в пламъци.

— Екипите докладват загуба на цялата кърмова част и половината мостик! — прозвуча напрегнатият глас на командващия екипа за оценка на пораженията.

Командир Чи усети как в корема му се образува онази противна топка, която по всяка вероятност се почувствали членовете на екипажа на „Курск“ секунди преди подводницата да се разцепи. Попаденията на две ракети „Радуга“ биха напълно достатъчни, за да изпратят на дъното кораб с размерите на „Саниа“. Във въздуха се разнесе зловещо скърцане, означаващо, че килът и стоманената обшивка поддават и се деформират под огромния натиск. Подът на командната зала рязко се наклони напред и Чи разбра, че тежестта на нахлуващата вода е повдигнала кърмата. Надеждата го напусна.

— Контрол на пораженията, дайте сигнал за напускане на кораба!