Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (20)

20

Ксиюан, Китай

12 август

Хуанг Дзанфу пресичаше галерията с умерена крачка, а подметките на черните му обувки потракваха по излъскания мраморен под. Стените бяха покрити с произведения по изкуството от различни периоди на китайската история — една внушителна колекция с огромна стойност, с която би се гордял всеки музей в света. Но тази галерия беше закрита за посещения. За съществуването й знаеха малцина, с изключение на висшите партийни функционери и част от служителите в Министерството за държавна сигурност. А сградата, в която се помещаваше, се намираше под плътното наблюдение на специален охранителен отряд.

Хуанг влезе в преддверието и привлече вниманието на секретаря на министъра, който вдигна телефона да съобщи за появата му, а след това стана да го посрещне.

— Министърът ще ви приема веднага, командир Хуанг — почтително се поклони той.

Богато орнаментираната врата се разтвори да го пропусне и меко щракна зад гърба му. Лекотата на задвижването й направи впечатление на директора на Десети отдел на министерството, който имаше опит във всичко, свързано с науката и техниката. Тази врата, както и всички стени на кабинета, беше допълнително изолирана и оборудвана със система за електронна защита. А самият кабинет беше трезорът, в който се пазеха част от най-големите тайни на държавата.

Хуанг хвърли поглед към редицата прозорци на външната стена. В съответствие с високия пост на човека, който работеше тук, от тях се разкриваше великолепна гледка към Летния дворец — един от най-красивите туристически обекти на столицата.

Тиан Ю мълчаливо го изчака да се приближи. Беше на петдесет и девет години, с цяло десетилетие по-възрастен от Хуанг. Преди да стане министър, той бе оглавявал същия Десети отдел, чиято главна задача през деветдесетте години на миналия век беше събирането и анализирането на разузнавателна информация за Съединените щати. Успехите му в тази област бяха толкова безспорни, че го превърнаха в основен кандидат за поста на предишния министър. А веднага след като го зае, той посочи за наследник на мястото си в Десети отдел именно Хуанг — негов пръв помощник и любимец.

И двамата бяха облечени в добре скроени официални костюми. Тъмносин на Тиан и светлосив на Хуанг, изработени от тънък летен плат. Размениха си поклони и Тиан покани госта си да седне.

— Каква е причината да поискаш тази спешна среща? — попита той.

— Американската совалка.

— О, да — въздъхна Тиан. — Две трагедии, случили се в толкова кратък отрязък от време!

— Така е. Но аз подозирам, че американците не приемат своята за нещастен случай…

Голото, обсипано с лунички чело на Тиан, леко се сбърчи, очите му се присвиха.

— Продължавай.

— Агентите ни в района на американската военноморска база в Пърл Харбър, Хавайските острови, са успели да прихванат две твърде интересни електронни послания. Първото от тях е имейл от Келси Нютън до Нолън Килкъни…

— Тези имена са ми познати.

— Вероятно от операцията срещу „Мой Електроникс“ — помогна му Хуанг.

— Точно така — кимна Тиан, спомняйки си неуспешния опит да се сдобият с една от най-модерните шифровъчни системи на Америка.

— Нютън е астронавт и в момента се намира на борда на МКС — продължи Хуанг. — Освен това е годеница на Килкъни. Той е представител на един голям технологичен консорциум и в момента изпълнява неизвестна задача за военноморските сили. За нея знаем само, че е свързана с новата атомна подводница „Вирджиния“. Няколко часа след взривяването на совалката Нютън е изпратила кодирано съобщение на Килкъни. Нашите дешифровчици още работят върху него. Засега знаем само, че става въпрос за доста обемист файл.

— Това ми звучи като размяна на лични послания между двама влюбени — подхвърли Тиан. — Които може би съдържат и малко порнография, просто за облекчение на Килкъни от дългото отсъствие на любимата му…

— Не вярвам да е така. Записите от вътрешната електронна мрежа и телефонията на Пърл Харбър доказват, че минути след получаването на имейла от Нютън Килкъни е звънил в Ленгли, Вирджиния — при това на прекия телефон на вашия колега по ранг в ЦРУ. В момента Килкъни пътува за Вашингтон на борда на военен самолет, без дори да се върне в хотела за личните си вещи…

— Защо мислиш, че всичко това има връзка със совалката им? — вдигна вежди Тиан.

Подобни разговори не бяха новост и за двамата. Министърът забеляза Хуанг още при постъпването му в разузнаването и се зае да помага на безспорния му интелект, превръщайки го опитен анализатор. Тиан му обясни, че разузнаването наподобява древната игра вей-чи, при която победата идва само ако играчът умее да мисли много ходове напред. А в момента просто проверяваше докъде е стигнал достойният му ученик.

— Предположението ви за еротичния характер на посланието на Нютън е интересно, но аз се съмнявам, че Килкъни ще хукне да го споделя с директора на ЦРУ. Освен това би могъл просто да го изпрати по интернет, вместо да скача в първия самолет за Вашингтон. Базирайки се на тази реакция, смятам, че посланието на Нютън съдържа сведения от изключително важно значение за американското правителство.

— Много разумно заключение — кимна Тиан. — Но какво те кара да мислиш, че посланието има връзка с катастрофата на совалката?

— Това е най-логичният извод — отвърна Хуанг. — Нютън е в Космоса твърде малко време, за да е изпълнила научната си задача, но в деня, в който пада совалката, тя изпраща кодирано съобщение на човек, на когото вярва. Това означава, че не се доверява на официалните канали на НАСА, от което на свой ред следва, че съобщението няма връзка със задълженията й на борда на космическата станция. Вие сте ме учили, че тайнствеността и спешността са най-честите спътници на лошата новина. А загубата на совалката наистина е лоша новина…

— Но тя не е тайна — отбеляза Тиан.

— Причините за тази загуба обаче са тайна.

— Каква ни е ползата от всичко това? — подхвърли бившият му шеф. — Западните медии ще нищят нещастието в продължение на месеци, след което НАСА ще бъде принудена да даде официалното си становище.

— Нашето официално становище за загубата на „Шенджоу-7“ не даде отговор на важни въпроси, а космическата ни програма е прекратена — отвърна Хуанг и в гласа му се долови горчивина. — До загубата на връзката с кораба инженерите не откриха никакви проблеми в системите му. Сблъсъкът с малък метеорит не бе изключен като вероятна причина за катастрофата, но детайлният анализ на прозореца за изстрелването показа, че такива препятствия не е имало. А загубата на втори космически кораб толкова скоро след нашата катастрофа ми се струва най-малкото любопитна. И това мое любопитство силно нарасна след имейла на Нютън и реакцията на американците.

Тиан внимателно обмисли чутото, но не откри никакъв пропуск в логиката на Хуанг.

— Какво предлагаш?

— Първата ни задача е да дешифрираме и анализираме посланието на Нютън. От отдела по криптография уверяват, че ще приключат със задачата до няколко дни, най-много седмица. Като успоредна разработка препоръчвам да установим постоянно наблюдение над Килкъни, вероятно неговите действия ще ни разкрият какво е замислил.

— Одобрявам — кимна Тиан. — Дръж ме в течение. И още нещо, Хуанг… Оценявам високо логиката на разсъжденията ти!