Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (27)

27

Никита, шофьорът на Унгер, нямаше проблеми с проследяването на дипломатическата кола до Корольов, въпреки че това не беше основната му специалност. Американският автомобил не направи нищо, за да се отърве от опашката, а най-вероятно изобщо не я беше забелязал. Задачата на Никита малко се усложни, когато напуснаха магистралата и поеха по второстепенните пътища в околностите на Москва.

Унгер остави колата и шофьора на магистралата, направи знак на Стефан и Юрг и тримата предпазливо тръгнаха през гората към къщата на Задкин. Помощниците му бяха местни хора, бивши служители на КГБ, които в момента играеха ролята на консултанти на руската мафия. Не блестяха с особена интелигентност (в противен случай руснаците едва ли биха се лишили от услугите им), но настоящият им работодател твърдеше, че умеят да изпълняват заповеди. Руснаците бяха облечени с леки панталони и кожени якета над ризите с отворена яка, които имаха предназначението да прикриват оръжията им. Облеклото на Унгер беше същото, но с малко повече стил, който го отличаваше от обикновените бандити.

Стефан пропълзя до пристройката и им направи знак, че вътре има трима души. Шофьорът на посолството беше останал зад волана и прелистваше някаква книга.

Унгер направи знак на хората да останат по местата си и те кимнаха с глави. После издърпа от кобура под мишницата си автоматичен пистолет „Стечкин“ с дълъг заглушител. Вкара патрон в цевта, скри оръжието зад гърба си и тръгна с небрежна крачка към паркираната пред къщата кола. Почука на стъклото и шофьорът натисна копчето.

— Извинете — рече на руски Унгер. — Закъсах с колата, ей там, на пътя…

Пръстът му безшумно вдигна предпазителя, ръката му рязко изскочи иззад гърба.

9-милиметровият куршум потъна в лицето на младия мъж, а звукът от изстрела се загуби в шумоленето на околните брези, разклатени от лекия ветрец. Тялото на шофьора отлетя назад, главата му безжизнено клюмна.

Покрийте пристройката, направи знак на придружителите си Унгер и предпазливо се насочи към къщата.

Вътрешността й се оказа тясна, претъпкана с книги и технически списания. На масичката в ъгъла имаше колекция от рамкирани фотографии. Част от тях бяха семейни, на младия Задкин в компанията на жена и дете, останалите бяха само на жената.

Унгер бързо провери останалите помещения и установи, че къщата е празна. По всичко личеше, че Задкин живее сам. Според кратката справка, която му предоставиха в последните минути преди полета, инженерът беше вдовец и имаше една дъщеря, която в момента живееше в Дания. Със задоволство установи, че старецът не си беше намерил компания.

Във вътрешната стая имаше компютър, заобиколен от множество хаотично разпръснати разпечатки. Едната стена беше изцяло покрита от снимки на „Мир“, към които бяха прикачени различни диаграми, изобразяващи траектории и възможни ъгли на контакт. Аутопсия от инженерна гледна точка, помисли си Унгер.

На масата имаше наченат пакет цигари, пепелник и евтина запалка еднодневка. Унгер я взе в ръка и щракна. Пламъчето беше високо и стабилно. Поднесе го към купищата хартия и не след дълго стаята се превърна в ярка клада, поглъщаща усилията на един многогодишен труд.

 

 

Равнодушна към качествата на старите мотоциклети, Тао реши да напусне душната работилница и да се разходи на въздух. Но едва направила крачка навън, в ноздрите я удари миризмата на изгоряло, а очите й с ужас се спряха на черния дим, който излиташе от къщата на Задкин.

— Пожар! — изкрещя тя. — Къщата гори!

В следващия миг един куршум раздроби рамката на вратата на сантиметри от главата й. Тя се просна по очи в момента, в който втори куршум пръсна зацапаното стъкло и острите парчета шумно се посипаха върху нея.

Обърна се, пропълзя на лакти и колене обратно в бараката и изкрещя:

— Лягайте долу!

Пренебрегвайки заповедта, Задкин се втурна към изхода, очевидно паникьосан от съобщението за пожара. Килкъни скочи от мотора и се втурна подире му. Руснакът се спря на вратата, политна назад и бавно рухна на колене. Килкъни го подхвана и го дръпна навътре в помещението. Върху предната част на ризата му бавно разцъфваха два алени кръга. Пръстите му се вкопчиха в ръката на Килкъни.

— „Мир“… „Либърти“… — задавено прошепна той. — Ти подозираш… оръжие?

— Да — кимна Килкъни и с изненада установи, че в очите на Задкин проблесна облекчение.

— И аз заподозрях същото след… след разрушаването на „Мир“…

Гласът му стана дрезгав от течността, която пълнеше дробовете му:

— Не го споделих… Беше… Беше… немислимо…

 

 

Какво правят тези глупаци, за бога?!, слисано се запита Унгер, видял как гангстерите под наем се придвижват към бараката с пистолети в ръце.

Обърна се и пусна един куршум в радиатора на дипломатическата „Краун Виктория“, после стори същото и в двете гуми от лявата страна. Колата клекна, а под нея се появи локвичка охладителна течност. Повтори упражнението и с очуканото жигули на Задкин, после предпазливо тръгна към задната част на къщата.

 

 

Пенг се добра до полянката пред къщата точно в момента, в който гангстерите откриха огън. Не успя да определи дали раниха Тао, но определено го сториха по отношение на стареца, който изскочи на прага зад нея. Видя как мъжът, който следеше Килкъни в Лондон, елиминира автомобилите пред къщата, а след това тръгва да я заобикаля.

Килкъни трябва да е близо до истината, съобрази Пенг. Което означава, че моето разследване не бива да спира дотук.

Ръката му изчезна под разкопчаното яке и се появи отново, стиснала пистолет.

 

 

Тао затвори вратата с отмерен ритник и пъргаво пропълзя към Килкъни.

— Как е той?

— Зле. Видя ли нещо навън?

— Нищо — поклати глава тя.

Очите на Килкъни бързо обходиха работилницата.

— Тези типове са тук заради нас. Трябва ни оръжие!

— Пушка… — дрезгаво прошепна Задкин и ръката му махна към стената в дъното. — В шкафа…

— Поеми го! — извика Килкъни, изчака ръцете на Тао да обхванат главата и раменете на ранения, след което скочи на крака и се огледа. Шкафът в дъното се оказа заключен с масивен катинар, но той грабна една щанга от работната маса и го изтръгна от пантите му. Извади отвътре пушката в протъркан кожен калъф и я сложи на пода. Оказа се стара карабина „Токарьов СВТ40“ — от тези, които са били на въоръжение през Втората световна война.

— Дано да действа тая антика! — процеди през стиснати зъби Килкъни, извади пушката от калъфа и бързо я огледа. Оказа се, че оръжието е наскоро реставрирано и изглежда като ново. Единствено дълбоките драскотини по дървения приклад свидетелстваха за възрастта му. Пръстите му сръчно заредиха магазина, който побираше десет патрона, затвориха го и вкараха първия от тях в цевта.

 

 

Унгер описа широк кръг около дачата, стиснал с две ръце пистолета пред себе си. Надникна иззад ъгъла и видя Стефан и Юрг, които предпазливо се придвижваха към бараката.

Проклети руски идиоти!, кипна той. Беше запалил къщата на Задкин с идеята да подмами Килкъни и Тао на открито, където спокойно да ги ликвидира. Но тъпите наемници бяха открили стрелба, без да мислят, премахвайки елемента изненада и давайки възможност на жертвите да потърсят укритие. Разбира се, никой нямаше представа какво има в бараката на възрастния инженер.

Като използваше прикритието на дърветата, Унгер бързо се придвижи напред и стигна до задната стена на гаража.

Тук земята беше изровена и единственото, което се виждаше през прозореца, беше част от тавана. Направи му впечатление, че прозорецът е открехнат, а растителността под него изглеждаше недокосната.

Слава Богу, че не са успели да избягат!

 

 

Стефан се приведе и пробяга под счупеното стъкло на вратата. Под подметките на маратонките му изхрущяха натрошени парченца. Залепил гръб за стената, той се обърна и направи знак на партньора си. Юрг напусна прикритието на къщата, стрелна се напред и заби крак в дървената рамка. Пантите жално изскърцаха и старата врата хлътна навътре.

 

 

Килкъни долови хрущенето на счупените стъкла и светкавично насочи старата карабина към вратата. В отвора се появиха две фигури. Едната приклекна и насочи оръжието си надясно, а втората остана права зад нея, покривайки лявата част на помещението. Първият изстрел на Килкъни улучи клекналия точно между очите, но после шейсет и шест годишната старица в ръцете му изведнъж засече. Вторият нападател светкавично се извъртя и стреля два пъти.

Килкъни видя пламъчетата, излитащи от дулото на пистолета, но не усети нищо. После мъжът в рамката изведнъж рухна на една страна, сякаш подсечен от невидима сила.

— Нолън? — долетя гласът на Тао.

— Добре съм — отвърна с треперещ глас Килкъни, без изобщо да вярва на това, което каза.

 

 

— Scheisse! — сподавено изруга Унгер, ясно доловил звуците от разбитата врата, последвани от четири изстрела.

Юрг и Стефан бяха въоръжени с пистолети като неговия, също снабдени със заглушители. Което означаваше, че беше чул стрелба от страна на противника.

Придвижвайки се значително по-пъргаво отпреди, той се върна по стъпките си и потъна в гората, без да изпуска бараката от очи.

 

 

Задкин лежеше в ръцете на Тао и почти не дишаше. Беше ясно, че умира.

Труповете на двамата бандити лежаха един върху друг на прага. Килкъни предпазливо се насочи към тях. От мястото си виждаше малка част от двора, която беше абсолютно пуста. До слуха му долиташе единствено тихото бумтене на огъня, който поглъщаше къщата на Задкин. Зад прозорците играеха оранжеви пламъци, от покрива се издигаше плътен облак черен дим.

Протегна ръка и взе пистолета на единия от нападателите, развинти заглушителя и го тикна под колана си. Стори същото и с другия, а после набързо претърси джобовете им. Както очакваше, в тях откри и няколко резервни пълнителя. Прибра ги и пропълзя обратно към Тао, която продължаваше да крепи главата на Задкин.

— Мисля, че не му остава много — тихо промълви тя.

— Знам — отвърна Килкъни и й подаде пистолета заедно с един пълнител. — Вземи. Ще отида да огледам навън и да потърся шофьора. Това момче ни спаси живота. Ако е чисто, ще се върнем с колата.

Тао пое оръжието с леко кимане, а той се обърна и безшумно се плъзна навън.

 

 

Унгер видя как Килкъни прескача труповете на убитите руснаци и излиза навън с един от пистолетите им, който държеше професионално с две ръце. Приведената му фигура се стрелна между дърветата и се насочи към колата пред горящата къща. Германецът пое успоредно с него, внимавайки да не напуска прикритието на шубраците.

 

 

Пенг остана на място, дишайки бавно и спокойно. Мъжът, който беше следил Килкъни в Лондон, мина на метър от него, без да отделя поглед от жертвата си. Така и не забеляза очите, които го следяха изпод кичестите клони на близката ела.

 

 

Какво става, по дяволите?!, объркано се запита Килкъни, когато очите му се спряха върху мъртвия шофьор. Лицето на младежа се беше превърнало в кървава пихтия от изстрел, който очевидно е бил произведен от упор. Обляната с кръв книга в скута му свидетелстваше, че е бил изненадан.

След като не си бил ти, кой, за бога, се намеси в решителния момент и ми спаси задника?

После тръсна глава да прогони ненужните въпроси и се съсредоточи върху непосредствените неща. Първото беше да направи кратък оглед на пространството около колата, за да провери дали двамата нападатели са действали сами, или имат и подкрепление. Не видя нищо, освен дърветата наоколо. Без да сваля очи от гората, той плъзна ръка през спуснатото стъкло и опипа сакото на шофьора. В десния вътрешен джоб откри това, което му трябва — мобилен телефон.

 

 

— Никита — прошепна в радиостанцията си Унгер. — Докарай колата.

— Слушам — отвърна шофьорът.

 

 

Килкъни долови пропукването на чакъла под гумите и се просна по корем до дипломатическата кола. Очите му уловиха неясния силует на автомобил, който бавно се приближаваше по алеята, а миг по-късно и някакво движение между дърветата вдясно. Завъртя се и вдигна оръжието. В мерника му попадна фигурата на мъж с тъмни коси и пистолет в ръка, който тичаше на зигзаг между дърветата, по посока на приближаващата се кола. Натисна спусъка. Ръката му помръдна от неочаквано силния откат, а изскочилата от затвора месингова гилза описа висок кръг над главата му.

Куршумът се заби в ствола на някаква бреза. Мъжът отговори на стрелбата. Прицелът му явно беше далеч по-точен, защото куршумите се забиха в задната част на колата, а единият строши стопа на сантиметри от главата му. Докато правеше странично кълбо, търсейки прикритието на задното колело, Килкъни ясно долови изстрелите, разнесли се от противоположния край на парцела.

 

 

Първите два куршума се забиха в ствола на вековния бор вляво от Унгер. Те не бяха изстреляни от Килкъни, чиято позиция зад колата изключваше подобна траектория. Германецът извърна глава и видя пламъчето на трети изстрел в гората зад гърба си. После изпита усещането, че някой забива метална кука за месо в лявото му рамо и силно го дърпа назад. Куршумът попадна под ключицата, раздроби раменната става и излетя навън. Парещата болка моментално парализира цялата лява част на тялото му, а от устата му излетя сподавен стон.

Възстановил равновесието си, той насочи пистолета си към мястото на стрелбата, но не видя нищо. Очите му се насълзиха, протегнатата му ръка с оръжието започна да трепери. Това бяха първите симптоми на шока. В съзнанието му се оформи една-единствена мисъл: Килкъни!

Зад ствола се мярна някаква сянка, вероятно човешка глава. Унгер си даде сметка, че ако местата им са разменени, той положително би използвал паузата в двубоя, за да заема доминираща позиция. Изстреля един куршум по посока на дипломатическата кола, за да възстанови баланса. Задното стъкло се пръсна на дребни късчета. Никита почти стигна до малката кръгла площадка в края на алеята. Продължавайки да стреля напосоки, Унгер се втурна към тъмносивия мерцедес.

 

 

Грохотът на пожара поглъщаше напълно пукота на снабденото със заглушител оръжие, но попаденията в корпуса на обезобразения дипломатически автомобил бяха съвсем недвусмислени, принуждавайки Килкъни да остане зад укритието. По главата му се посипаха ситни късчета трипластово стъкло, които го накараха да си помисли за джакпота от монети, изливащ се от игрален автомат. Чернокосият мъж стреляше на равномерни интервали — точно толкова чести, колкото да го държат прикован върху влажния чакъл.

Мерцедесът направи широк завой и тръгна в обратна посока. Скоростта му намаля, но шофьорът, явно, нямаше намерение да спира. Пет куршума, изстреляни бързо един след друг, се забиха в задницата на дипломатическата кола. Затръшна се врата, нови два изстрела попаднаха в гумата пред него, после мерцедесът изръмжа и се понесе обратно по алеята. Килкъни вдигна пистолета, но дърветата му пречеха да се прицели. Секунди по-късно колата изчезна от погледа му.

Стана, отвори багажника и извади аптечката. Докато тичаше по обратния път към гаража, очите му попаднаха на друг мъж, който го държеше на прицел в близкия гъсталак. За разлика от предишните, той беше азиатец и имаше отлична възможност да се прицели. Килкъни се закова на място и вдигна ръце. Азиатецът кимна и бързо изчезна между дърветата.