Том Грейс
Операция „Хищна птица“ (54)

54

В момента, в който ракетата се отлепи от платформата, тринадесетте мъже от екип Браво бяха все още под водата, но въпреки това ясно усетиха грохота на старта, примесен с артилерийската канонада на „Саниа“. Плъзнаха се нагоре между двете огромни витла на кораба, застинали неподвижно. Позицията се поддържаше от няколко малки коригиращи двигатели, прикрепени по протежение на кила. Над главите им се виждаше сгънатият трап, прикрепен към изолираната врата. Металният корпус беше гладък, изкачването по него беше изключено.

Двама от „тюлените“ се прицелиха и изстреляха куките с прикрепените към тях въжета. Острите им краища пробиха с лекота стоманената обшивка над ватерлинията, въжетата се изпънаха. Хората от екипа свалиха плавниците си и започнаха да се катерят нагоре.

Първите двама бързо се прехвърлиха през парапета и внимателно огледаха задната палуба. Наоколо не се виждаше жива душа. Останалите членове на екипа безшумно ги последваха. Озовали се на палубата, те извадиха автоматите си МР5 и покриха подстъпите от двете страни. После тихо отстъпиха встрани, освобождавайки място за колегите си.

Килкъни се качи на палубата последен и веднага видя разрушителя, заел позиция вдясно от борда. Над предните му оръдейни лафети се издигаха зловещи сиви облачета.

— Мамка му! Нима са стреляли по… — Млъкна насред изречението, забелязал дългата сребриста диря в небето.

— Не са я улучили — язвително промърмори лейтенант Ралф, уверил се, че тюлените контролират цялата задна палуба. — Проблемът е там, че са спуснали лодки и се приближават насам… Една се насочва и към другия борд.

— В такъв случай да действаме!

Браво се раздели на две групи. Ралф поведе петима „тюлени“ по левия борд, докато старши матросът оглави другата по десния, към която се присъедини и Килкъни. Скоро завиха зад ъгъла и пред очите им се разкри висок стълб дим, който се издигаше над площадката за изстрелване.

Едва добрали се до винчовете със спасителни лодки, пред тях се появи група хора, които със смях напускаха вътрешността на каюткомпанията. Смехът им секна в момента, в който видяха застрашителното туловище на китайския разрушител.

— Всички на палубата! — изкрещя старши матросът и се втурна към тях. — Лягай долу!

Една жена изпищя, но повечето от останалите моментално изпълниха заповедта, идваща от човека в черно с автомат в ръце. Тюлените зад Килкъни се пръснаха около пленниците с насочени оръжия.

Тази сцена бе видяна от един от мъжете, които все още чакаха ред да излязат на палубата. Той се обърна и хукна към Контролната зала. Там все още беше пълно с инженери и техници, които следяха на екраните си отделянето на първата степен на ракетата.

— Превземат ни! — истерично изкрещя мъжът. — На палубата гъмжи от въоръжени хора!

— Какво? — обърна се да го погледне ръководителят на изстрелването.

— Идват насам! — размаха ръце мъжът, обзет от паника.

Моу изскочи на терасата за наблюдение, увиснала високо над палубата. Облегната на перилата, Скай наблюдаваше сребристата диря в небето.

— Разрушиха „Арго“! — задъхано съобщи Моу.

— Очаквах го от момента, в който обявиха, че идват на борда — кимна Скай. — По тази причина ускорих изстрелването. — Гласът й беше спокоен, напълно лишен от емоции. — Идват за нашите кожи — моята и твоята…

— Нямам никакво намерение да се разделям с кожата си! — извика Моу.

— Аз също — кимна Скай и погледна часовника си.