Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (70)

Война между римляни и македонци

7.

Проливният дъжд престанал и Филип, без да се разколебава от спусналите се до земята облаци, дал заповед за настъпление, за да ускори придвижването на армията, но толкова гъста мъгла помрачила деня, че нито знаменосците виждали пътя, нито войниците знамената й; водейки се от несигурни викове, заблудената войска се объркала като в безпрогледна нощ. След като превалили хълмовете, наречени Киноскефале, и оставили силни постове от пехотинци и конници, те се разположили на лагер. Римският пълководец, който бил останал на същия лагер при Тетидей, изпратил 10 турми конници, 1000 пехотинци да разузнаят все пак къде е врагът, като ги предупредил да внимават за засади, каквито мъглата щяла да скрие даже и по откритите места. Когато този отряд достигнал заетите от врага хълмове, двете войски се изправили една срещу друга, проникнати от взаимен страх, сякаш вкаменени, и не предприемали нищо, но след като били пратени вестоносци обратно в лагера при вождовете и намаляла първоначалната уплаха, сковала ги, когато неочаквано се видели едни други, повече не отлагали сражението. Битката била започната от малцина, спуснали се в атака, но после се разраснала след идването на тези, които се втурнали да подкрепят отблъснатите си другари. Тъй като в този двубой римляните били със съвсем неравностойни сили, изпратили вестители при пълководеца, за да му предадат, че са притиснати. Бързо, под предводителството на двама военни трибуни, били изпратени 500 конници и 2000 пехотинци, по-голямата част етолийци, и те променили тежкото положение, а македонците, когато щастието се обърнало и изпаднали в затруднение, чрез пратеници помолили царя за помощ. Филип, понеже най-малко от всичко очаквал битка в този мъглив ден и бил изпратил голяма част войници от всички видове войски да търси фураж, известно време стоял, безсилен да вземе решение и разтреперан. Ала след като пратениците настоявали, а мъглата била разбулила вече върховете на хълмовете и пред погледа се показали македонците, притиснати на най-високия от тях, повече под защитата на предимството на мястото, отколкото на оръжието, царят сметнал, че е по-добре да изложи на риск успеха на цялото дело, отколкото да остави да загине една част от войската си, без да се опита да й помогне. Изпратил началника на наемниците Атенагор с всички наемни войници, освен траките и с македонската и тесалийската конница. Отблъснати от върха след тяхното идване, римляните не се съпротивлявали, преди да достигнат равно място. Конницата на етолийците допринесла най-много, за да не бъдат отблъснати в безпорядъчно бягство. По това време тя била най-силната в Гърция, но в пехотата отстъпвали на съседите си.

По-радостна вест за развоя на битката била донесена, когато един след друг дотичвали хора от сражението и викали, че римляните уплашени бягат, докато накрая убедили нежелаещия, бавещ се Филип, който твърдял, че не му харесва нито мястото, нито времето, да изведе цялата войска в сражението. Същото сторил и римлянинът, но повече по принуда, отколкото увлечен от развитието на битката. Той оставил десния фланг за резерва, след като пред знамената били наредени слоновете, а срещу враговете тръгнал с левия фланг и с цялата лековъоръжена войска, като в същото време напомнял, че ще се сражават срещу същите тези македонци, които били отблъснати и разгромени при обградените от планини и реки теснини на Епир, след като била преодоляна естествената непристъпност на мястото, срещу тези, които, укрепили се при прохода на Бордея, били победени по-рано под предводителството на Публий Сулпиций, че само славата поддържала досега Македония, но най-после и от тази слава не било останало нищо. Вече стигнали долу в долината при своите, които след идването на войската и предводителя подновили сражението и с една атака обърнали врага назад. Начело на цетратите и на десния фланг на пехотата, който бил ядрото на македонската войска, така наречената фаланга, Филип се насочил почти с бяг към врага; на Никанор, един от неговите придворни, заповядал да го последва веднага с останалата войска. В първия момент, когато се изкачил на върха, изпитал огромна радост, като разбрал по разхвърляното навсякъде оръжие и вражески трупове, че на това място се е водило сражение, в което римляните били отблъснати, и видял, че боят е стигнал до лагера на враговете. Скоро обаче войниците му започнали да отстъпват и малко по малко страхът се връщал — тогава той се уплашил и започнал да се колебае дали да върне войската в лагера. После — понеже врагът приближавал, така, че ако му обърнели гръб, щял да ги посече, следователно нямало надежда да се снасят, ако не се защитават, а вече дори за самия него връщането не било сигурно — той се принудил да изложи всичко на опасност, докато още не го била последвала другата част от войската му. Конниците и лековъоръжените части, които били в сражението, поставил на десния фланг до цетратите; заповядал на македонската фаланга да хвърли копията, чиято дължина ги затруднявала, и да се бие с мечове. Същевременно, за да не бъде разкъсан лесно строят, взел половината от челната редица и удвоил вътрешността с дълги колони, така че строят бил по-скоро дълъг, отколкото широк, освен това заповядал редиците да се сгъстят, така че човек с човек, оръжие с оръжие да се докосват.

Квинкций пък, след като вмъкнал между знамената и строя тези, които вече се били сражавали, дал знак с тръбата. Рядко друг път в началото на битка се е изтръгвал такъв вик, защото по някаква случайност и двете войски извикали едновременно, и то не само сражаващите се, но дори резервните войски, и най-вече тези, които влизали в боя.

На десния фланг царят побеждавал главно с помощта на мястото, защото се сражавал от по-високо, ала в същото време на левия фланг отстъпвала в безредие най-настъпателната част от фалангата — тази от ариергарда; средната част, която се намирала по-близо до десния фланг, стояла и гледала, сякаш непричастна към зависещата от нея битка. Фалангата, която вървяла по-скоро в колона, отколкото в редица, и по-готова за поход, отколкото за битка, едва се била изкачила на върха. Квинкций, макар че виждал как неговите войници отстъпват на десния фланг, нападнал тази неподредена маса, след като първо пуснал слоновете срещу врага, разчитайки, че разбиването на една част ще повлече останалите, и не се излъгал. Македонците веднага побягнали, обхванати от ужас пред животните. Останалите, разбира се, последвали отблъснатите. Един от военните трибуни веднага взел решение и оставил тази част от своите, която несъмнено побеждавала, а с отряд от 20 войници направил малък обход и нападнал отзад десния фланг на враговете. Никоя войска не може да устои на подобен удар в гърба. Към всеобщия ужас се прибавило и това, че тежката и неподвижна македонска фаланга не можела да се обърне, а не й го позволявали и тези, които малко преди това отстъпвали пред нея, а сега се връщали срещу изплашените войници. И тъй като, увлечени в преследване на римляните по склона, били оставили в ръцете на заобиколилия ги в гръб враг върха, от който се сражавали, постепенно били избивани затворени в обкръжение и накрая, хвърляйки оръжието, повечето хукнали да бягат.

Филип с няколко пехотинци и конници най-напред се изкачил на върха и оттам погледнал каква е съдбата на лявата част от войската му; след като видял паническото бягство и всичко около върховете да блести от бойни знаци и оръжие, и самият той напуснал бойното поле. Вече прекратил преследването, Квинкций изведнъж видял, че македонците вдигат копия, и понеже не бил сигурен какво подготвят, след кратко колебание как да постъпи при новите обстоятелства, строил отрядите. После, като научил, че по този начин македонците се предават, мислел да пощади победените. Но войниците, понеже не знаели, че врагът е прекратил битката, и не знаели желанието на пълководеца, се спуснали срещу тях и първите били избити, а останалите се разпръснали в бягство.

Царят бързо препуснал към Темпе. Там стоял един ден в Гони, за да събере оцелелите от войската си. Победителите римляни нахлули в лагера на враговете с надежда за плячка: намерили много неща, но значителна част от тях вече била разграбена от етолийците. През този ден паднали убити 8000 врагове и 5000 били пленени, от победителите загинали около 700. Ако вярваме на Валерий, който преувеличава изключително броя на всичко, през този ден са загинали 40 006 врагове, а са пленени, тук измислицата е по-скромна, 5700 и 249 бойни знамена. Клавдий също пише, че са убити 32 000 врагове, а пленени — 4300. Без да вярваме най-вече в най-малкия брой, ние следваме Полибий, автор, на когото може да се вярва както за делата на римляните изобщо, така особено за събитията, станали в Гърция.