Към текста

Метаданни

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Тит Ливий

Заглавие: Достопаметни герои и деяния

Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: латински

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: Историография

Националност: римска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

Излязла от печат: юли 1989 г.

Отговорен редактор: Владимир Атанасов

Редактор: Владимир Атанасов

Художествен редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895

История

  1. — Добавяне

Порсена

11.

Порсена, отблъснат при първия си опит да превземе Рим, решил да го овладее не с пристъп, а с обсада: поставил охрана на Яникулум, самият той разположил военния си лагер в равнината и покрай бреговете на Тибър, като докарал отвсякъде кораби, за да не допусне да бъде доставено никакво жито в Рим, а също така при удобен случай да прехвърля войници за грабеж ту на едно, ту на друго място; така за кратко време направил римското поле толкова злокобно, че не само храни и вещи, но и целият добитък бил събран в града, и никой не се осмелявал да го изкара извън градските порти.

Тези толкова големи безчинства били позволявани на етруските не от страх, а съвсем съзнателно. Консулът Валерий, който напрегнато очаквал сгодата да нападне многото и в същото време разпилени насам-натам врагове, оставял без внимание и отмъщение дребните загуби и пазел силите си за по-голямо и тежко възмездие.

И така, за да ги подмами, подхвърляйки им плячка, наредил на римляните на следващия ден да прогонят много добитък през Есквилинската порта, намираща се в онзи край на града, който бил противоположен на обсадения, с надеждата, че неприятелите ще узнаят за това, понеже при обсада и глад неверните роби обикновено преминават на страната на врага. Етруските наистина узнали за това, известени от някакъв беглец, и на тълпи, както става, колчем се появи надежда за голяма плячка, преминали през реката.

Тогава Публий Валерий заповядал на Тит Херминий да се разположи незабелязано с неголяма войска при втория милиарен камък*1 по Габинския път, а Спурий Ларций с лековъоръжени войници да заеме позиция при Колинската порта, докато враговете не минат покрай нея; тогава да им препречи пътя, за да не могат да се върнат към реката. Другият консул, Тит Лукреций, излязъл през Невиевата порта с няколко манипули войници; самият Валерий извел отбрани кохорти на Целиевия хълм, които първи се показали на врага. Херминий, щом чул врявата на боя, нападнал из засада и тъй като етруските се насочили към Лукреций, ударил ги в гръб; отляво и отдясно, откъм Колинската порта в отговор на Невиевата, кънтели бойни викове; обградени по този начин, грабителите били изклани поради неравенството в силите и невъзможността да се измъкнат през завардените отвсякъде пътища.

След това етруските престанали да плячкосват така безогледно*2.