Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ab urbe condita, ~27 (Пълни авторски права)
- Превод от латински
- , 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Историография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- analda (2021)
Издание:
Автор: Тит Ливий
Заглавие: Достопаметни герои и деяния
Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: латински
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1989
Тип: Историография
Националност: римска
Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново
Излязла от печат: юли 1989 г.
Отговорен редактор: Владимир Атанасов
Редактор: Владимир Атанасов
Художествен редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895
История
- — Добавяне
Порсена
11.
Порсена, отблъснат при първия си опит да превземе Рим, решил да го овладее не с пристъп, а с обсада: поставил охрана на Яникулум, самият той разположил военния си лагер в равнината и покрай бреговете на Тибър, като докарал отвсякъде кораби, за да не допусне да бъде доставено никакво жито в Рим, а също така при удобен случай да прехвърля войници за грабеж ту на едно, ту на друго място; така за кратко време направил римското поле толкова злокобно, че не само храни и вещи, но и целият добитък бил събран в града, и никой не се осмелявал да го изкара извън градските порти.
Тези толкова големи безчинства били позволявани на етруските не от страх, а съвсем съзнателно. Консулът Валерий, който напрегнато очаквал сгодата да нападне многото и в същото време разпилени насам-натам врагове, оставял без внимание и отмъщение дребните загуби и пазел силите си за по-голямо и тежко възмездие.
И така, за да ги подмами, подхвърляйки им плячка, наредил на римляните на следващия ден да прогонят много добитък през Есквилинската порта, намираща се в онзи край на града, който бил противоположен на обсадения, с надеждата, че неприятелите ще узнаят за това, понеже при обсада и глад неверните роби обикновено преминават на страната на врага. Етруските наистина узнали за това, известени от някакъв беглец, и на тълпи, както става, колчем се появи надежда за голяма плячка, преминали през реката.
Тогава Публий Валерий заповядал на Тит Херминий да се разположи незабелязано с неголяма войска при втория милиарен камък*1 по Габинския път, а Спурий Ларций с лековъоръжени войници да заеме позиция при Колинската порта, докато враговете не минат покрай нея; тогава да им препречи пътя, за да не могат да се върнат към реката. Другият консул, Тит Лукреций, излязъл през Невиевата порта с няколко манипули войници; самият Валерий извел отбрани кохорти на Целиевия хълм, които първи се показали на врага. Херминий, щом чул врявата на боя, нападнал из засада и тъй като етруските се насочили към Лукреций, ударил ги в гръб; отляво и отдясно, откъм Колинската порта в отговор на Невиевата, кънтели бойни викове; обградени по този начин, грабителите били изклани поради неравенството в силите и невъзможността да се измъкнат през завардените отвсякъде пътища.
След това етруските престанали да плячкосват така безогледно*2.