Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (61)

Падането на Сиракуза

23.

Именно сега, когато Капуа била обкръжена, обсадата на Сиракуза стигнала до своя край — не само благодарение на силата и мъжеството на вожда и войската, но и след като била подпомогната от вътрешно предателство. В началото на пролетта Марцел се колебаел дали да обърне войската към Агригент срещу Химилкон и Хипократ*1, или да продължи обсаждането на Сиракуза, макар и да виждал, че нито със сила, нито с глад може да завладее непревзимаемия поради сухоземното си и морско разположение град, тъй като, едва ли не свободни, те постоянно си набавяли припаси от Картаген. Но все пак, за да не остави нито една възможност неизпробвана, заповядал на сиракузките бегълци — а пък имало някои от най-знатните мъже, изгонени при римляните по време на отцепничеството от тях, понеже не се съгласявали с новите решения — да се постараят чрез разговори да привлекат на своя страна душите на хората и да дадат уверение, че ако Сиракуза бъде предадена, те ще живеят свободни и според своите закони. Много разговори не се състояли, понеже мнозина, настроени подозрително към всичко, насочили вниманието си и се погрижили да не остане скрито такова провинение. Един роб от изгнаниците, вкаран в града уж като беглец, след като събрал малко хора, поставил началото на разговор относно тази работа. След това в трюма на някакъв рибарски кораб, покрити с мрежи, били откарани до римския лагер и разговаряли с изгнаниците. По този начин те все по-често минавали в града; последвали ги и други. Най-сетне станали към 80 души и когато вече било уговорено всичко за предаването, някой си Атал, негодуващ, че не са му оказали доверие за начинанието, направил донос до Епицид и всички били убити с мъчения и изтезания.

След като тази надежда се оказала напразна, веднага след това се появила друга. Някой си Дамип, лакедемонец, изпратен от Сиракуза при цар Филип, бил заловен от римските кораби. Епицид бил много загрижен за неговото откупуване, а Марцел не отказал, тъй като тогава римляните вече се домогвали до приятелството на етолийците, на които лакедемонците били съюзници. След като били пратени хора да преговарят за неговото откупуване, било избрано възможно най-безопасното и удобно за всяка от двете страни място при Трогилското пристанище, близо до кулата, която наричат Галеагра.

Тъй като доста често ходили дотам и се връщали, един от римляните наблюдавал отблизо стената и броял камъните, преценявайки сам за себе си каква е височината на отделните редове. А като пресметнал общата височина колкото можел по-точно посредством своите изчисления, решил, че е значително по-ниска, отколкото смятал той и всички останали, и че може да бъде изкачена дори със средно големи стълби. Разказал това на Марцел. На него му се сторило, че тези неща не са за подценяване. Но до мястото не можело да се отиде, защото точно по тази причина то било охранявано по-внимателно, затова започнали да търсят удобен случай. Такъв случай предоставил един беглец, известявайки, че в продължение на три дни ще бъде чествуван празникът на Диана, и тъй като друго липсва при обсадата, пиршествата ще се чествуват най-щедро с вино, предоставено от Епицид на целия плебс и разделено по триби от първенците. Когато Марцел чул това, посъветвал се с малцина военни трибуни и с тяхна помощ били избрани надеждни центуриони и войници за предприемане на толкова важна работа; на скрито място били приготвени стълби. На избраните заповядал да бъде разпоредено да се погрижат навреме за себе си и да си починат; през нощта трябва да потеглят на поход. След това, когато решил, че е дошъл този момент, в който пируващите, упоени от виното, започвали да се унасят в сън, с един знак заповядал да донесат стълбите и почти 1000 въоръжени, строени в тясна редица, тихо били доведени там. Когато без шум и трясък първите се качили на стените, другите ги следвали в редица, като храбростта на предните вдъхвала смелост дори на нерешителните.

24.

Вече хилядата въоръжени били превзели част от стената, когато останалите войски били доведени. По знак, даден откъм Хексапилон, започнали по множество стълби да се изкачват по стената. Там достигнали, необезпокоявани от никого, понеже голяма част от стражите се намирали в кулите, сити и приспани от виното или полупияни, продължавали да пируват. Все пак убили неколцина от тях, като внезапно ги нападнали в леглата им. Близо до Хексапилон имало вратичка; почнали да я разбиват със силни удари и от градската стена според уговорката бил даден знак с тръба и вече от всички страни започнали да действуват не тайно, а явно, със сила. Достигнали до Епипола, място, пазено от много стража, и враговете трябвало да бъдат по-скоро изгонени със сплашване, отколкото с измама, както и наистина били прогонени. Защото, щом като чули звука от тръба и виковете на тези, които завзели стените и част от града, стражите сметнали, че всичко е завладяно, и едни избягали по стената, а други скачали от нея и треперещи се хвърляли сред тълпата. Все пак голяма част от хората не знаели, че нещастието е толкова голямо, тъй като всички били натежали от виното и съня, а и в толкова обширния град нямали достатъчна представа за това какво става във всяка негова част. При зазоряване, след като Хексапилон бил разбит и Марцел влязъл в града с цялата войска, той подбудил и насърчил всички да вземат оръжията и да докарат военната сила, ако някак могат, към почти завладения вече град.

Епицид, като потеглил от острова, който те самите наричат Насос, подтиквайки войската да бърза, не се съмнявал, че ще успее да прогони малцината, преминали през стената поради нехайството на стражата. Когато насреща му притичали изплашени хора, той започнал да им повтаря, че те увеличават безпокойството и в действителност причиняват по-големи и по-страшни беди. Но когато съзрял, че всичко около Епипола е изпълнено с войска, след като само раздразнил врага с малко копия и стрели, насочил войската обратно към Ахрадина, боейки се не толкова от силата и многочислеността на враговете, колкото да не би при удобния случай да се появи някакво предателство и да намери вратите на Ахрадина и на острова заключени по време на вълнението.

Говори се, че Марцел, когато се изкачил на крепостните стени и отвисоко видял разстлан пред очите си града, най-красив от всички по това време, се просълзил — отчасти от радост поради извършеното толкова значително дело, отчасти поради древната слава на града. Пред очите му се появили потопената атинска флота и унищожените две грамадни войски с двамата толкова прочути военачалници*1. Спомнил си за толкова многото войни с картагенците, водени с толкова различен изход; за толкова многото и могъщи тирани и царе, особено Хиерон, за когото споменът бил най-пресен, преди всичко останал прочут с благодеянията си към римския народ, които щастието и доблестта му били дали възможност да извърши*2. Когато всичко това минало пред очите му и си помислил, че вече всички тези неща за един час ще изгорят и ще бъдат превърнати в развалини, преди да поведе знамената към Ахрадина, изпратил напред сиракузците, които се намирали сред римската охрана, както беше казано преди, с благи думи да предразположат врага към предаване на града.

25.

Вратите и градските стени на Сиракуза били защитавани най-вече от бегълци, за които според условията нямало никаква надежда за снизхождение; уви, те не търпели нито някой да ги заговаря, нито да се доближава до стените. И така, след като това начинание излязло безуспешно, Марцел заповядал да нападнат Евриал. В най-крайната част на града имало хълм, обърнат в противоположна на морето посока. Издигал се над пътя, който водел към равнините и вътрешните части на острова, и бил разположен твърде удобно за доставяне на припаси. Начело на това укрепление стоял аргосецът Филодем, назначен от Епицид. При него Марцел пратил Созис, един от убийците на тирана*1. След като бил забавен с хитрост и провел дълъг разговор, докладвал на Марцел, че той е поискал срок за обмисляне. Отлагал решението от ден на ден, докато Хипократ и Химилкон приближавали лагера, без да се съмнява, че ако ги приеме в укреплението, ще съумеят да унищожат римската войска, която се намирала между стените. Марцел, понеже видял, че Евриал не може да бъде нито предаден, нито превзет, разположил лагер между Неапол и Тиха — това са имена на части от града, самите те с вид на градове, — боейки се да не би, ако навлезе в по-гъсто населени места, да не може да въздържи от грабеж войниците, жадни за плячка. Там пристигнали пратеници от Тиха, с превръзки на главите и маслинени клончета*2, с молба да бъдат пощадени от кланета и пожари. След като било свикано съвещание за техните по-скоро молби, отколкото искания, Марцел по решение на всички заповядал на войниците никой да не оскърбява свободен човек; останалите неща ще служат за плячка. Лагерът бил ограден отвсякъде с укрепления, подобни на градска стена. Когато били отворени вратите по посока на улиците, разположил постове и охрана, за да не може някой, докато войниците, се суетят, да извърши нападение над лагера. След това бил даден знак и войниците се втурнали напред; след като вратите били разбити, огласили всичко с ужас и тревога, обаче се въздържали от убийства; преди да отнесат натрупаните за векове благоденствия богатства — не бил сложен край на грабежите. Междувременно и Филодем, понеже вече не се надявал на никаква помощ, след като получил гаранция, че ще се върне невредим при Епицид, свалил стражата и предал хълма на римляните. След като вниманието на всички се насочило към вълненията на отчасти превзетия град, Бомилкар се възползувал от това, че през нощта поради силната буря римската флота не можела да остане на котва в открито море, и с 35 кораба потеглил от сиракузкото пристанище по свободното море, като оставил 55 кораба на Епицид. Отплавал в открито море и след като картагенците били осведомени в какво критично положение се намира Сиракуза, след няколко дни се върнал със 100 кораба и според мълвата бил възнаграден от Епицид с много дарове от богатството на Хиерон.