Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (15)

Избиране на Нума Помпилий за цар

18.

В това време били прочути благочестието и справедливостта на Нума Помпилий. Той бил най-вещият в божествените и човешките закони мъж, какъвто изобщо е могло да има по онова време; живеел в сабинския град Курес. За негов учител погрешно считат Питагор от Самос, понеже не съществувал друг. Известно е, че сто години по-късно, през царуването на Сервий Тулий в Рим, Питагор образувал от жадните за знания младежи школа по най-отдалечените брегове на Италия, около Метапонт, Хераклея и Кротон. Дори и да е живял по същото време, как би достигнала до сабините мълвата за него? С посредничеството на кой език би породила у някого жажда за знания? С каква охрана един човек сам би преминал през толкова различни по език и нрави народи? И тъй, аз съм на мнение, че Нума, благодарение на своите природни качества и добродетели, е съумял да уравновеси своя дух, изграден не толкова с помощта на чужди науки, колкото благодарение на строгата и сурова дисциплина на древните сабини, по-непорочен народ, от които никога не е имало.

Когато римските сенатори чули името на Нума, макар и да им изглеждало, че властта преминава у сабините, ако царят бъде избран измежду тях, все пак никой не се осмелил да предпочете себе си пред него, нито някого от своите привърженици, пито пък някого от сенаторите или съгражданите си. Всички единодушно решили царската власт да бъде поверена на Нума Помпилий. Повикан в Рим, и той по подобие на Ромул, който получил след птицегадание царската власт след основаването на града, също поискал да се допита до боговете. Един авгур, комуто тази жреческа длъжност била дадена оттогава като доживотна почест, го отвел на Капитолия, където Нума седнал, обърнат с лице към юг. Авгурът седнал от лявата му страна*1 с покрита глава, а в дясната ръка държал крива тояга, без чепове, която наричали авгурски жезъл. После, след като обхванал с поглед града и полето, след като отправил молитви към боговете и означил мястото за гадание от изток на запад, той казал, че благоприятната посока е юг, а неблагоприятната — север*2, и определил мислено някакъв знак в далечината, додето стигал погледът му*3. Сетне взел жезъла си в лявата ръка, а дясната сложил върху главата на Нума със следната молитва: „Татко наш Юпитере, ако си съгласен този човек, по име Нума Помпилий, чиято глава сега докосвам, да стане цар на Рим, то прати ни сигурно знамение в тези граници, които мислено определих.“ След това жрецът обозначил с думи знаменията, които помолил да му бъдат изпратени. Когато те се появили, Нума, обявен вече за цар, слязъл от свещеното място.

19.

Получил така царската власт, той решил да преустрои чрез право, закони и други обичаи*1 новия, основан със силата на оръжието град. Щом като видял, че хората не могат да свикнат с новото законодателство по време на война, понеже духовете им били ожесточени от военната служба, убеден, че ще усмири новия народ, като го отвикне от оръжието, Нума издигнал храм на Янус в най-долната част на Аргилетум като знак за мир или война: отворен, да означава, че държавата воюва; затворен, че е в мир с всички народи наоколо. След царуването на Нума храмът бил затварян два пъти: веднъж — през консулството на Тит Манлий след свършването на Първата пуническа война*2; втория път — боговете ни удостоиха с честта да видим това — след битката при Акций, когато император Цезар Август установи мир по суша и море*3.

Нума затворил храма на Янус, след като чрез мир и съюз спечелил на своя страна всички съседни народи. И за да не би римляните, въздържани преди това от строгата дисциплина и страха от неприятели, сега след отстраняването на опасността от война да се отдадат на разкош и безделие, той решил най-напред да им внуши страх пред боговете — нещо, въздействуващо най-силно върху невежия и груб по онова време народ. Тъй като не можел да им въздействува другояче, освен с някаква измислица за нещо необикновено, той си дал вид, че се бил срещал нощем с богиня Егерия; по нейно внушение се бил заел да учреди в чест на боговете свещенодействия, които да им бъдат най по сърце, за всеки бог да назначи определени жреци. Освен това разделил годината по движението на Луната на 12 месеца. Понеже отделните месеци на лунната година нямат точно по 30 дни и не достигат шест дни до една пълна година, която се определя от тропика на лятното слънцестоене, Нума вмъкнал допълнителни месеци и така ги разпределил, че след изминаването на всеки 20 години датите съвпадали със същото положение на слънцето, при което започвало отброяването на дните. После установил присъствени и неприсъствени дни*4, понеже щяло да бъде от полза в някои дни да не се разисква с народа.

20.

След това Нума пристъпил към избирането на жреци, макар че самият той изпълнявал редица обреди, които сега са задължение на жреца на Юпитер. Но понеже бил убеден, че във войнствената държава повечето царе ще бъдат подобни на Ромул, а не на него, и лично ще участвуват във войните, пък и за да не бъдат, от друга страна, изоставени свещените обреди, които са задължение на царя, определил на Юпитер постоянен жрец — фламин, комуто дал отличителна дреха и курулно кресло като това на царя. Освен него избрал още двама фламини, единия — на Марс, другия — на Квирин, определил и девици, служителки на богиня Веста. Тази жреческа длъжност произхождала от Алба Лонга и не била чужда на рода на основателя й Ромул. За да бъдат постоянни жрици в храма, определил им възнаграждение от държавната хазна; чрез целомъдрие и други религиозни задължения той ги направил почитани и неприкосновени: Нума избрал също и 12 салии в чест на Марс Градив и за отличие им дал бродирани туники и меден нагръдник върху тях. Те се задължавали да посят падналите от небето оръжия, които се наричали ancilia, и да вървят из града, пеейки песни, съпроводени от празнични бойни танци. После за върховен жрец*1 избрал измежду патрициите Нума Марций, син на Марк, комуто поверил всички записани и указани обреди: с какви жертвени животни, в кои дни и в кои храмове да се извършват жертвоприношенията и откъде да се набавят средства за техните разходи. На върховния жрец предоставил съблюдаването на всички останали обществени и частни обреди, за да има с кого да се съветва простият народ и да не бъде нарушаван божественият закон, като се пренебрегват местните и се въвеждат чужди обичаи. Върховният жрец трябвало да уведомява не само за свещенодействията в чест на небесните божества, но също и за погребалните обреди и умилостивяването на сенките на мъртвите роднини; освен това кои знамения, изпратени с мълния или някакво друго явление, да се приемат и изкупят с очистителни жертви. За да бъдат правилно тълкувани изпратените от боговете знамения, Нума посветил на Юпитер Елиций жертвеник на Авентин и чрез птицегадание се съветвал с бога кои явления да се приемат за благоприятни.

21.

Грижите и допитванията за тези неща отклонили целия народ от насилието и войната и съзнанието на всички било заето с някаква дейност. Понеже им се струвало, че в човешките работи се намесва божествената воля, непрестанната грижа за боговете изпълнила душите на всички с такова религиозно чувство, че не робско подчинение на законите и страх от наказание, а вярност и честност царували в държавата. И тъй като гражданите сами се превъзпитавали, вглеждайки се в нравите на царя като в нещо съвършено, съседните народи, мислейки дотогава, че сред тях е построен не град, а военен лагер, насочен срещу всеобщия мир, започнали толкова да ги уважават, че считали за грях да безпокоят държавата, отдала се изцяло на почит към боговете.

Имало свещен лес, през който постоянно течала рекичка, извираща от тъмна пещера. Понеже често се усамотявал на това място, като че ли за среща с богинята, Нума посветил този лес — мястото на срещите му с неговата съпруга Егерия — на Камѐните. Учредил и ежегоден празник в чест на богинята на Верността. Фламините трябвало да отиват към нейното светилище с впрегната в два коня дъгообразно покрита колесница и да извършват жертвоприношението в дреха с ръкави до пръстите, което означавало, че верността трябвало да бъде защитавана и че нейното свещено място се намира в дясната ръка*1. Нума установил още много религиозни обреди и светилища за тяхното извършване, които понтифиците наричат арийски. Но най-голямата негова заслуга през царуването му била, че за укрепването на мира се грижел не по-малко, отколкото за царската власт.

Така двамата царе един след друг, но по различни пътища укрепили държавата — единият чрез войни, другият — с мир. Ромул царувал 37 години, а Нума — 43. Държавата била заздравена и учредена със средствата както на войната, така и на мира.