Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (23)

Анк Марций

32.

След като Тул умрял, държавната власт, както било установено още при основаването на Рим, преминала в ръцете на сенаторите и те определили временен владетел. След като той свикал народното събрание, народът избрал за цар Анк Марций; сенаторите одобрили решението.

Анк бил внук на цар Нума Помпилий по майчина линия. Щом започнал да управлява, той си спомнил славата на дядо си. Управлението на последния цар било много добро, но само в едно отношение не било както трябва — било поради незачитане на религиозните обичаи, било поради неправилното им съблюдаване. Затова той решил да извърши обществените жертвоприношения от най-древно време, както били установени от Нума, и заповядал върховният жрец да извлече от царските записки всичко за обредите и да го изложи, написано на бяла дъска, на видно място. Тогава и у гражданите, жадуващи мир, и у съседните държави се породила надеждата, че царят ще следва обичаите и постановленията на дядо си.

Но латините, с които бил сключен съюз по времето на цар Тул, сега надигнали глава и нахлули в римската земя. Когато римляните поискали удовлетворение, те им дали надменен отговор, като мислели, че римският цар ще си царува бездейно между светилищата и олтарите. Но по характер Анк приличал както на Нума, така и на Ромул; освен това той мислел, че при царуването на дядо му мирът е бил по-необходим за новия толкова буен народ и че този мир, който бил постигнат от дядо му, трудно щял да бъде постигнат от самия него, без да бъде понесена някаква неправда; че търпението му е подложено на изпитание, а след проверката — на презрение; че времената изискват по-скоро цар като Тул, отколкото като Нума.