Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (59)

Марк Марцел

14.

Впрочем както става при успех, тези работи*1 били ръководени небрежно и без да се бърза; а даже съдбата не разрешавала на римляните да се бавят, не само вродената им усърдност. Защото консулът*2 не пренебрегвал нищо, чието изпълнение зависело от него. Диктаторът Марк Юний Пера, след извършването на обичайните жертвоприношения и внасянето на предложението пред народното събрание да му бъде дадено правото да язди на кон, наред с двата легиона от граждани на Рим, които в началото на годината били събрани от консулите, набора от роби и кохортите, събрани от Пиценската и Галската област като последна помощ за почти обезнадеждената република, когато честта отстъпвала на ползата, стигнал дотам да обяви, че от хората, които били дръзнали да извършат углавно престъпление и осъдени да платят глоба, били държани в окови, по негова заповед щели да бъдат освободени от наказание и глоба онези, които станат войници при него. Облякъл тези 6000 души в галски доспехи, които били предадени при триумфа на Гай Фламиний*3, и така с 25 000 въоръжени мъже потеглил към града.

Ханибал, след като Капуа била завладяна отново и той за втори път се бил опитал да привлече на своя страна неаполитанците — отчасти със заплаха, отчасти с обещания, — превел войската в Ноланското поле. От една страна, не се държал съвсем враждебно, понеже не губел надежда, че ще се предадат доброволно, но от друга, ако му отнемели тази надежда, нямал намерение да им спести нищо, с което можел да им навреди или да им вдъхне страх. Сенатът, и особено най-знатните в него, останал верен на съюза с Рим; плебсът както обикновено бил изцяло за преврат и за Ханибал. Страхът от разоренията и многобройните беди, които трябвало да понесе при обсадата, го тласкал към недостойни дела. Не липсвали и отцепници. И така, когато сенатът бил обзет от страх, че не ще бъде възможно да се устои на развълнуваната тълпа, ако й се противопоставят открито, решили да отложат злото, като се престорят на благосклонни. Дали вид, че възнамеряват да се присъединят към Ханибал; а при какви условия ще приемат договора и новото приятелство, не се знае. И тъй, след като били спечелили време, бързо изпратили пратеници при римския претор Клавдий Марцел, който се намирал с войска в Казилинум, и го осведомили в какво критично състояние се намира Нола: че Ханибал и картагенците са завзели полето, градът скоро ще премине в техни ръце, ако не бъде оказана помощ; че сенатът, отстъпвайки на плебеите да премине към Ханибал, когато те поискат, е успял да ги склони да не прибързват с предаването. Марцел, след като похвалил ноланците, наредил да протакат работата до неговото идване, като използуват същата измама. Засега да пазят в тайна това, което са говорили с него, и напълно да се уповават на помощ от римляните. Самият той от Казилинум се отправил към Калация и оттам, като прехвърлил река Вултурн, областите на Сатикула и Требия, през планините пристигнал в Нола над Суесула.

15.

При пристигането на римския претор картагенецът се оттеглил от Ноланското поле и слязъл при морето, близо до Неапол, с намерение да завладее крайморския град и да осигури безопасен път на корабите от Африка. Впрочем, когато разбрал, че Неапол е управляван от римски претор — а той бил Марк Юний Силан, повикан от самите неаполитанци, изоставил Неапол, също както Нола, и се отправил към Нуцерия. След като доста време я държал в обсада, като напразно уговарял плебса и първенците ту със сила, ту с подстрекателства, най-сетне успял чрез глад да ги принуди да се предадат. Поставил условие да се оттеглят невъоръжени и с едни-единствени дрехи. След това, понеже отначало се стремял да изглежда благоразположен към всички италийци, освен към римляните, предложил награда и почести на тези, които останат и които биха искали да служат при него като войници. Но не задържал никого с това обещание; всички се разпръснали, накъдето ги отвели връзките на гостоприемството или случайният порив, из градовете на Кампания, най-вече Нола и Неапол. Когато почти 30 сенатори, по случайност до един твърде знатни, потеглили към Капуа, не били допуснати там, понеже заради Ханибал вратите били заключени, и те се отправили към Куме. Плячката от Нуцерия била раздадена на войниците, градът бил разграбен и опожарен.

Марцел държал Нола не толкова поради увереност в своите възможности да я защити, колкото поради настояването на първенците; плебсът се боял и преди всичко Луций Бантий, когото съзнанието за опита за отцепничество и страхът от римския претор подбуждали към предателство спрямо родината, а ако отсъствувала възможност за това — към дезертьорство. Бил умен младеж и по това време едва ли не най-знатният конник от съюзниците. Ханибал го бил намерил при Кана полумъртъв сред куп посечени тела и благосклонно го бил изпратил у дома, излекуван и даже с дарове. От признателност към неговото благодеяние искал да предаде Нола във властта на картагенеца. Преторът преценил, че той е обезпокоен и загрижен за промяна в положението. Впрочем, тъй като трябвало да бъде или наказан, или предразположен с благодеяние, сметнал за по-добре да привлече към себе си храбрия и силен съюзник, отколкото да го отнеме от враговете. Като го повикал при себе си, обърнал се към него любезно. Казал, че много от съотечествениците му завиждат, което лесно обяснява това, че нито един нолански гражданин не му бил посочил колко много били знаменитите му военни подвизи. Но не може да остане незабелязано мъжеството на този, който е служил в римския лагер. Мнозина, които са служели във войската с него, му разказали какъв мъж е той, колко пъти и на какви опасности се е излагал за спасението и достойнството на римския народ и как в битката при Кана се оттеглил от боя толкова късно, че бил затрупан почти безжизнен от падащите върху него мъже, коне и оръжия.

„И така, хвала ти за доблестта — казал, — от мен ще получиш всякаква почест и награда, и колкото поверен ми бъдеш, толкова по-добре ще почувствуваш, че това ще ти донесе високо положение и успех.“ На зарадвания от обещанията младеж дал за подарък превъзходен кон и заповядал квесторът да му наброи 500 сребърни монети; на ликторите наредил да позволят да дохожда при него колкото пъти поиска.

16.

Духът на дръзкия младеж бил така усмирен от тази любезност на Марцел, че след това нито един от съюзниците не подпомагал по-смело и по-вярно римската държава.

Когато Ханибал бил пред вратите; на Нола — защото от Нуцерня преместил лагера отново там — и ноланските плебеи отново клонели към отцепничество, след идването на враговете Марцел се оттеглил между градските стени — не че се боял от лагера, а за да не даде удобен случай за предаване на града на мнозината, които се стремели към това. След това се стигнало до малки и с различен изход сражения между града и лагера, тъй като вождовете не искали да възпират малцината, които необмислено се втурвали в нападение, нито да дадат знак за всеобщо сражение. При това състояние на вече всекидневно бездействие на двете войски ноланските първенци известили на Марцел, че нощем са били проведени разговори между плебса и картагенците и било решено, когато римските редици напуснат вратите, да разграбят обоза и военния им багаж. След това да заключат вратите и да завземат градските стени, така че, господари на своите действия, след това да приемат картагенеца вместо римлянина. Когато тези неща били известени на Марцел, след като похвалил ноланските сенатори, той решил да опита щастието си в сражение, преди в града да се надигне някакъв смут. При трите врати, обърнати към враговете, построил войската, разделена на три части; заповядал обозът да я следва непосредствено, а конярите, слугите от обоза и слабите войници да строят укрепление. Поставил на средната врата най-добрата част от легионите и римските конници, около другите две врати — новобранците, лековъоръжените войници и съюзническите конници. На ноланците било забранено да се приближават до градските стени и вратите. Определените помощни войски били предадени към обоза, за да не извършат нападение срещу него, след като легионите бъдат заети в сражението. Построени така, стояли между вратите. На Ханибал, докато стоял сред бойните редици под знамената до късно през деня — нещо, което бил правил в продължение на няколко дни, — му се сторило много странно, че нито римската войска излизала от вратата, нито на стените се виждал въоръжен човек. След това, убеден, че разговорите са разкрити и че бездействието е породено от страх, върнал в лагера част от войниците, като им заповядал да докарат в първите редици всичко, приготвено за обсаждане на града, понеже бил напълно уверен, че ако ги нападнат, докато са разколебани, плебсът ще предизвика някакъв бунт в града. Докато всички в суетене изпълнявали своите задължения, стичайки се към знамената, и бойният ред се бил приближил до градските стени, след като вратите внезапно били отворени, Марцел заповядал да дадат знак и да бъде нададен боен вик, и първо пехотата, а после конницата с колкото може по-голяма стремителност да се втурнат срещу врага. Били причинили достатъчно тревога и ужас в средния боен ред, когато наоколо от двете врати легатите Публий Валерий Флак и Гай Аврелий се втурнали към вражеските флангове. Прибавили се виковете на конярите и слугите от обоза и на другата група хора, поставена за негова охрана, така че на картагенците, които се сражавали с твърде малък брой хора, това създало впечатление за неочаквано огромна войска. Наистина едва ли бих дръзнал да твърдя със сигурност, както се осмеляват някои автори, че 2800 души от враговете били съсечени, след като загинали не повече от 500 римляни. Но дали такава или по-малка е била победата, огромно бе значението на събитието от този ден и дори не зная дали в тази война е извършено нещо толкова значително; защото да не бъдат победени от Ханибал тогава било по-трудно, отколкото да побеждават след това.

17.

Когато Ханибал изгубил вече надежда да завладее Нола, се оттеглил в Ацера, след като вратите били заключени и поставили стражи, за да не излезе никой, Марцел провел издирване на онези, които тайно били разговаряли с враговете. Отсякъл главите на около 70 души, осъдени за предателство, и заповядал богатствата им да бъдат предоставени на римския народ. След като същността на работата била поверена на сената, потеглил с цялата си войска и разположил лагера си оттатък Суесула.

Картагенецът първо се опитал да склони Ацера към доброволно предаване, а след това, като видял, че гражданите са непоколебими, се приготвил за обсада и нападение. Впрочем ацераните притежавали повече твърдост, отколкото сили. И така, след като изгубили надежда за защита на града и видели, че крепостните стени са обкръжени, преди враговете да продължат действията си, в тишината на нощта се разпръснали през изоставените укрепления и нехайната стража по пътища и непроходими места, където благоразумието или заблуждението довело всеки. Избягали в градовете на Кампания, за които било достатъчно сигурно, че са останали верни. След като Ацера била разграбена и опожарена и станало известно, че римският диктатор и новите легиони са повикани в Казилинум, за да не се случи нещо и в толкова близкия до враговете лагер в Капуа, Ханибал повел войската към Казилинум. По това време Казилинум бил във владение на 500 пренестинци заедно с малцина римляни и латини, които известието за сечта при Кана било събрало на това място. Тъй като в Пренесте наборът на войници не бил извършен в определения ден, те тръгнали по-късно от дома. Били пристигнали в Казилинум преди мълвата за поражението и към тях се присъединили други римляни и съюзници; като тръгнали от Казилинум, движели се в доста голяма върволица, но вестта за битката при Кана ги върнала обратно в Казилинум. Прекарали там няколко дни, като предизвиквали подозрения у кампаниите и се страхували от тях, отбягвали и на свой ред кроели засади. Когато разбрали със сигурност, че се действува за отцепничеството на Капуа и се привлича Ханибал, избили през нощта гражданите и завладели част от града, която се намирала отсам Вултурн — защото градът се разделя от тази река и тази охрана на Казилинум държали римляните. Била прибавена и перузийската кохорта, 460 души, доведени в Казилинум преди няколко дни от същата вест, от която и пренестинците. Те били предостатъчни за защитата на толкова нищожните крепостни стени, при това опасани от другата страна от реката. Липсата на жито създавала дори впечатление, че хората са твърде много.

18.

Ханибал, когато вече не бил далеч оттам, изпратил най-напред гетулите с предводител на име Исалк и заповядал най-напред, ако има възможност за преговори, да ги предразположат с любезни думи да отворят вратите и да приемат гарнизона; а ако се покажат упорити, да се оправят със сила и да се опитат от някоя част да нахлуят в града. Приближили се към стените, понеже царяла тишина и крепостта изглеждала изоставена. Чужденецът, мислейки, че градът е напуснат от страх, се приготвил да счупи вратите и да разбие ключалките, когато вратите изведнъж се отворили и двете кохорти, построени вътре нарочно за това, излезли със силен шум и извършили клане над враговете. Така, след като първите били отблъснати, бил изпратен Махарбал с най-силните мъже, но и самият той не удържал на нападението на кохортите. Най-после Ханибал, след като разположил лагер пред самите стени, се приготвил да щурмува малкия град и малобройната охрана с най-голяма сила и с цялата си войска. Докато заплашвал и предизвиквал, след като крепостните стени били обкръжени с обсаден пояс, изгубил няколко войници — всеки от тях твърде храбър, — поразени откъм стената и кулите. Веднъж обаче при едно тяхно нападение насмалко да ги обгради, изваждайки насреща им слоновете, и треперещи, ги прогонил към града, като погубил твърде много спрямо техния толкова малък брой. Щели да погубят повече, ако не била настъпила нощта. На следващия ден душите на всички били устремени към нападение, особено след като бил предложен златен венец*1 за този, който пръв се изкачи на неприятелските стени. Сам вождът на разположеното на равно място малко укрепление упреквал завоевателите на Сагунт за бавното обсаждане, напомняйки ту на всеки поотделно, ту на всички за Кана, Тразименското езеро и Требия. След това започнали да правят винеи, също и подземни проходи. Но за различните опити на враговете у съюзниците на римляните не липсвали нито сила, нито умение. Издигнали укрепления срещу винеите, с напречни подземни проходи пресичали тези на враговете и явно, и тайно се противопоставяли на започнатото, докато срамът отклонил дори Ханибал от начинанието. След като лагерът бил укрепен и в него била поставена не особено голяма охрана, за да не изглежда, че работата е изоставена, отседнал на зимен лагер в Капуа.

Там през по-голямата част от зимата държал на закрито войската, често и продължително закалявани срещу всяка човешка слабост, незапозната и несвикнала с удобството. И така тези, които не била успяла да сломи никоя зла сила, ги погубили прекомерно голямото богатство и неумерените удоволствия, и то толкова по-пълно, колкото по-жадно поради неопитността си се потопявали в тях. Защото и сънят, и виното, и угощенията, и блудниците, и баните, и почивката по навик от ден на ден така изнежили телата и душите, че след това ги пазели повече миналите победи, отколкото сегашната им сила. И тази грешка на вожда била считана от опитните във военното изкуство за по-голяма, отколкото това, че след битката при Кана не бил повел войската веднага към Рим, защото онова забавяне могло само да отложи крайната победа, а тази грешка погубила възможността за победа. Та наистина като че ли идвал от Капуа с друга войска — дотолкова нямало и помен от предишния ред. Мнозина се върнали, след като поживели при проститутките, и щом започнали да се задържат в палатките и се появили и другите военни несгоди, паднали телом и духом като новобранци. И след това през цялото време, докато траел походът, голяма част от тях без отпуск се разбягвали от знамената и нямало други убежища за дезертьорите, освен Капуа.

19.

Впрочем, когато зимата вече омекнала, след като войниците били изведени от зимния лагер, се върнал в Казилинум. Там, макар че се бил оттеглил от нападението, все пак продължителната обсада била докарала, гражданите и охраната до краен недостиг. Начело на лагера бил Тиберий Семпроний, след като диктаторът бил потеглил към Рим за подновяване на върховната власт. Марцел, въпреки че и той самият желаел да помогне на обсадените, бил задържан от прииждането на Вултурн и от молбите на ацераните и ноланците, които се страхували от кампаните, ако римският гарнизон се оттегли. Гракх, който стоял на лагер толкова близо до Казилинум, понеже му било заповядано от диктатора да не върши нищо в негово отсъствие, не предприемал нищо, макар че от Казилинум се съобщавали такива неща, че лесно да надвият всяко търпение. Защото било известно и това, че някои, които не можели да понасят глада, ускорявали края си и стояли невъоръжени на стените, излагайки голите си тела на ударите на копията. Гракх едва понасял тези неща, тъй като нито дръзвал да завърже сражение без заповед на диктатора — а виждал, че трябва да влезе в сражение, ако се опита открито да внесе жито, — нито имало надежда да го внесе тайно. Затова, след като напълнил бъчви с пшеница, докарана от всички земи наоколо, изпратил вестител до магистрата в Казилинум, да вземат бъчвите, които понесе реката. На следващата нощ, след като всички се отправили към реката и към надеждата, породена от римския вестител, пуснатите бъчви доплавали посред реката; житото било поделено между всички по равно. Това било направено също и на следващия, и на третия ден; през нощта ги изпращали и през нощта пристигали; така заблуждавали стражата на враговете. След това поради проливните дъждове препречващият течението водовъртеж на реката по-рано от обикновено изтласкало бъчвите на брега, който охранявали враговете. Там, заседнали между пораслите около брега върбалаци, били забелязани и било известено на Ханибал. След това, когато стражата станала по-внимателна, били взети предпазни мерки да не остане незабелязано нищо, пратено от Вултурн към града. Все пак орехите, пускани по реката от римския лагер, като доплавали по средното течение на реката до Казилинум, били улавяни с пръчки. Накрая поради липсата се стигнало до това положение, че се опитвали да ядат ремъци и кожи, смъкнати от щитовете, като ги размеквали с гореща вода. Не се въздържали да ядат и мишки, нито някакви други животни и изтръгвали всякакъв вид треви и корени от най-ниските насипи на стената. И след като враговете били преорали всяка богата на трева земя, каквато имало извън градските стени, посели семе от репи, така че Ханибал възкликнал: „Чак докато семената поникнат, дотогава ли ще стоя пред Казилинум?“ И той, който преди това не допускал да се чуе за някакво споразумение, едва тогава позволил да се водят преговори за откупуване живота на свободните хора. Споразумели се цената да бъде 7 унции*1 злато на човек. След като била приета гаранция, те се предали. Докато не било изплатено всичкото злато, били държани в окови; след това всички били пуснати най-добросъвестно. Това е по-вероятно, отколкото, че са били убити от конница, пусната срещу тях, докато се отдалечавали. Голяма част били от Пренесте. От 570-те, които били в охраната, битките и гладът унищожили по-малко от половината; останалите невредими се върнали в Пренесте със своя претор Марк Аниций — той преди това бил писар. На форума в Пренесте за доказателство била поставена негова статуя — облечена в ризница, наметната с тога, с покрита глава, и три знамена с почетен надпис, издълбан на медна плочка, че Марк Аниций е изпълнил обещанието, дадено в името на войниците, които са участвували в защитата на Казилинум. Същият надпис, след като в храма на Фортуна били поставени три знамена, бил поставен отдолу.