Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (19)

Смъртта на Камил

26.

И преди да се разотидат, Метий попитал съгласно сключения договор какво ще заповяда Тул, а той му наредил да държи младежите въоръжени; щял да се възползува от тяхната помощ, ако избухне война с вейентите.

След това войските били отведени у дома. Начело вървял Хораций, като носел пред себе си доспехите на близнаците Куриации. Неговата сестра, която била сгодена за един от Куриациите, го посрещнала при Капенската порта и когато познала върху раменете на брат си плаща на своя любим, който сама била изтъкала, разпуснала коси и жално призовала по име мъртвия си годеник. Плачът на сестра му в деня на неговата победа и толкова голямата обща радост раздразнил духа на буйния младеж. И тогава, като извадил меча от ножницата, упреквайки я с думи, пробол момичето: „Иди при своя годеник заедно с безсмислената си любов, забравила братята си — и мъртвите, и живия, забравила родината. Нека така умре всяка римлянка, която оплаква врага.“

Това дело се видяло жестоко на сенаторите и народа, но неотдавнашната заслуга смекчавала стореното. При все това той бил отведен на съд пред царя. Царят, за да не бъде съдия в толкова тъжен и неприятен за народа съд, който да издаде присъда със смъртно наказание, свикал народното събрание и казал: „Назначавам двама мъже, които да съдят държавното престъпление, извършено от Хораций, съобразно със закона.“ Законът бил страшен: „Двамата мъже да го съдят за висше предателство*1. Ако Хораций обжалва решението им пред народа, да бъде защитаван съгласно със закона за обжалване; ако отново загуби, с покрита глава да бъде вързан за позорния стълб, да бъде бичуван или в града, или извън града.“

Съгласно с този закон били избрани двама мъже, които смятали, че той не позволява да оправдаят дори невинен човек. След като го осъдили, единият от двамата съдии казал: „Публий Хораций, осъждам те за висше предателство! Върви, ликторе, вържи му ръцете!“ Ликторът се приближил и понечил да му върже ръцете. Тогава Хораций, подтикнат от Тул, който тълкувал закона милосърдно, се провикнал: „Обжалвам.“ И тъй, поради обжалването делото било гледано пред народа*2. Хората били развълнувани по време на този съдебен процес най-вече от думите на бащата на Хораций,​ който казал,​че​ според​ него дъщеря му била убита​ справедливо; че ​ако не ​било така, той с правото на​ бащата*3 щял​ да​ накаже​ сина си.

След това помолил да не го оставят ​без деца —​ него, когото само преди малко били видели с блестящо потомство. Междувременно старецът държал младежа в прегръдките си и като посочил доспехите на Куриациите, поставени на това място, което сега се нарича „Хорациеви копия“, казал: „Квирити, този, когото преди малко видяхте да идва прославен и тържествуващ от победата, можете ли да го гледате завързан под дървения чатал*4, подложен на удари и мъчения? Едва ли и очите на албаните биха могли да понесат такава грозна гледка. Върви, ликторе, вържи ръцете, които преди малко, въоръжени, спечелиха властта за римския народ. Върви, покрий главата на освободителя на този град! Окачи го на кръста! Бичувай го или вътре в града, но само между онези там копия на враговете, или извън града, но само сред гробовете на Куриациите! Бихте ли могли да отведете този младеж някъде, където неговите достойнства да не го оневинят от толкова грозното наказание?“

Не издържал народът, не понесъл нито бащините сълзи, нито силата на нетрепващия пред лицето на никаква опасност дух на самия Хораций; оправдали го повече от възхищение пред доблестта му, отколкото поради правотата на деянието му. Но все пак, за да бъде измито явното убийство с някаква очистителна жертва, било заповядано на бащата да очисти сина си с жертвоприношение на държавни разноски. Той направил очистителни жертвоприношения, които после били поверени на рода на Хорациите. След като поставил напреки през пътя греда, прекарал младежа под нея с покрита глава, като под ярем. Тази греда съществува и днес, непрекъснато възстановявана на държавни разноски. Казват й „Сестринска греда“. Гробът на сестрата бил издялан от четвъртит камък на мястото, където тя паднала поразена*5.