Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (14)

Апотеоз на Ромул

16.

След като Ромул извършил всички тези безсмъртни дела, един ден, когато правел преглед на войската в полето*1 край Козето блато, внезапно се появила буря със силен гръм и трясък, която покрила царя с толкова тъмен и гъст облак, че го скрила от погледите на хората. Оттогава Ромул не се появил вече на земята. Когато след страшната вихрушка настъпило ясно и спокойно време и страхът най-после преминал, римската младеж видяла празното място на царя и макар да повярвала на сенаторите, които се намирали най-близко до него, че бил грабнат и отнесен от връхлетялата хала, известно време запазила печално мълчание, като че ли потресена и осиротяла. После, следвайки примера на неколцина, всички приветствували Ромул като бог, син на бог, като цар и основател на града Рим. Отправили към него молитви за мир, да бъде милостив и благосклонен, да пази винаги невредимо своето потомство.

Според мен тогава е имало и някои хора, които тайно обвинявали сенаторите, че със собствените си ръце са разкъсали царя. Макар и смътна, била тръгнала и такава мълва. Възхищението от този мъж и вселилият се у хората страх утвърдили първото предание. Разправя се, че поради съобразителността на един човек то станало още по-достоверно. Точно когато гражданите били разтърсени от мъката по царя и враждебно настроени спрямо сенаторите, Прокул Юлий, мъж, заслужаващ доверие като свидетел на великото събитие, пред събралото се множество казал следното: „Граждани, на разсъмване Ромул, основателят на нашия град, неочаквано слезе от небето и се яви пред мен; когато аз, обзет от ужас, застанах в благоговение пред него и отправих молитви за разрешение да го погледна в лицето, той ми отговори: «Иди и извести на римляните, че волята на боговете е моят Рим да бъде център на целия свят! Така да учат и потомството: че никаква човешка сила не може да устои на римското оръжие.» Щом каза това, изчезна в небесата.“

За учудване е колко много хора са повярвали на думите на този мъж и как лесно била уталожена мъката по Ромул сред народа и войската, когато се уверили в неговото безсмъртие.