Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (30)

Тарквиний Горди

49.

После се възцарил Луций Тарквиний, чиито дела му спечелили прякора Горди, понеже като зет лишил от погребение тъста си*1, заявявайки, че и Ромул умрял непогребан, а също така, защото убил най-знатните сенатори, които смятал за поддръжници на Сервий. След това се оградил с телохранители, съзнавайки, че собственият му пример при безчестното домогване до царската власт може да послужи срещу самия него. В действителност той нямал никакво право на царската власт, освен силата си, понеже не царувал нито по решение на народа, нито след одобрението на сенаторите. Освен това, не можейки да се уповава на любовта и почитта на гражданите, той трябвало да запази властта си, всявайки страх. За да го внуши у мнозина, сам, без съдебна колегия, разследвал тежките углавни дела и поради тази причина можел да убива, да праща в изгнание, да наказва с отнемане на имуществото не само заподозрени или враждебни нему хора, но и такива, от които не можел да очаква нищо друго, освен да се обогати. Така, след като намалил доста броя на сенаторите, заповядал вече никой да не бъде избиран за сенатор, за да стане съсловието им по-маловажно с намалелия си брой и за да негодува по-малко, че важните решения не ще минават през него. Той пръв от царете премахнал завещания от предните обичай да се съветва за всичко със сената, управлявал държавата както му било най-изгодно; сам, без решението на народа и сената, сключвал и нарушавал мир, война, договори, съюз, с когото си искал. Опитал се да привлече на своя страна най-вече племето латини, за да бъде по-защитен сред съгражданите си с помощта на чуждите войски. Започнал да сключва с техните първенци не само връзки на гостоприемство, но и родствени отношения. На Октавий Мамилий Тускулански — безспорно най-знатния от латинското племе и ако вярваме на преданието, потомък на Улѝкс и богиня Цирцея — дал за жена дъщеря си и чрез тази женитба привлякъл към себе си много роднини и негови приятели.

50.

Влиянието на Тарквиний сред латинските първенци било вече голямо, когато им съобщил в определен ден да се съберат при свещената гора на Ферентина: имало някои държавни работи, които му се искало да обсъди с тях. На разсъмване мнозина се събрали там: Тарквиний наистина спазил деня, но дошъл малко преди залез-слънце*1. На събранието този ден били обсъдени много въпроси, като мненията били най-различни. Турн Хердоний от Ариция се нахвърлил със сурови думи срещу Тарквиний заради отсъствието му: не било чудно, че в Рим му е даден прякорът Горди — защото вече, макар и тайно, макар и шепнешком, но това било прозвището му, — след като едва ли има по-високомерен начин да се подиграе така недостойно с цялото латинско племе. Всички те са привикани далеч от дома им, а самият той, който е свикал събранието, не присъствува. Няма съмнение, че изпитва търпението им, за да ги потиска под властта си, ако се покорят. Та кому ли не е ясно, че той се домогва до власт над латините?! Ако неговите съграждани правилно са го облекли в доверие, ако властта му е поверена и не е заграбена с отцеубийство, то и латините биха могли да се доверят, макар и недотам, на този другородец; ала щом римляните са пропищели от него, понеже те един след друг биват убивани, пращани в изгнание, лишавани от имуществото си, какво по-добро очаква латините? Ако са съгласни с него, нека всеки си отиде в своя дом и почете деня на събранието не повече, отколкото го е почел този, който го е свикал.

Докато този метежен и престъпен човек, печелейки твърде изкусно поддръжката на сънародниците си, витийствувал най-вече по тези, както и по други сродни въпроси, влязъл Тарквиний. Това бил и краят на речта: всички се обърнали към Тарквиний, за да го поздравят. В настъпилата тишина царят, предупреден от най-близките си да се извини за закъснението си, казал, че бил избран за помирител между баща и син и в грижата си да ги сдобри закъснял*2; и понеже това дело му било заело целия ден, щял да говори на следващия ден каквото бил решил. Говорят, че дори и това Турн не приел мълчаливо; той се провикнал, че никое разследване не е по-кратко от това между баща и син и то може да се доведе докрай само с няколко думи: ако синът не се подчини на бащата, ще получи наказание*3.

51.

Арициецът, като упрекнал римския цар с тези думи, напуснал събранието. Тарквиний, понасяйки това много по-тежко, отколкото показал, веднага замислил гибелта на Турн, за да внуши на латините същия страх, с който бил потиснал духовете на съгражданите си. И понеже не можел открито със заповед да го убие, погубил го, въпреки че бил невинен, с лъжливо обвинение. Посредством някои арицийци от противниковата на Турн партия подкупил със злато неговия роб, за да позволи да внесат тайно голямо количество мечове в жилището му. Когато за една нощ това било направено, малко преди разсъмване Тарквиний свикал при себе си латинските първенци и сякаш изплашен от тревожна вест, казал, че неговото вчерашно закъснение е причинено като че ли от провидението на боговете за неговата и тяхната сигурност; бил научил, че Турн подготвя неговата и на първенците на двата народа гибел, за да заеме сам върховното управление над латините; Тури щял да нападне Тарквиний още предния ден, но отложил изпълнението, понеже виновникът за събранието, който е най-важната му цел, отсъствувал; онова порицание, задето не се явил навреме, е породено от това, че Турн бил загубил надежда поради забавянето му; ако на Тарквиний е съобщена истината, то той не се съмнява, че на разсъмване, когато дойдат на събранието, ще дойде и Турн, въоръжен и приготвен, с шайка заговорници; говори се, че у него е събран огромен брой мечове; дали това твърдение е лъжа, или не, веднага може да се разбере. Приканил ги да дойдат с него при Турн.

Подозрение будел и необузданият характер на Турн, и вчерашната му реч, и забавянето на Тарквиний, понеже изглеждало, че може поради това да е било отклонено клането. Потеглили към дома му, склонни да повярват на Тарквиний, но все пак, ако не откриели мечовете, щели да сметнат и всичко останало за невярно. Когато пристигнали, стражи заобиколили разбудения Турн; понеже робите, които се приготвяли да оказват съпротива поради привързаността към господаря си, били заловени и били измъкнати скритите мечове от всички места на жилището му, работата, разбира се, изглеждала ясна, и на Турн били сложени окови, след което веднага, сред голямо вълнение, било свикано събрание на латините. Щом мечовете били струпани посред събранието, избликнала толкова безпощадна ненавист към него, че бил наказан без съд и следствие с нов вид смърт*1: бил хвърлен в извора на Ферентийската река, затиснали го отгоре с изплетен от тръстика кош, в който натрупали камъни, и така го удавили*2.

52.

След като свикал отново латините на събрание и похвалил тези, които заслужено били наказали Тури за явното му престъпление — плана му да извърши преврат, — Тарквиний произнесъл следната реч: наистина той може да постъпи според старото право, понеже всички латини произхождат от Алба и са обвързани с този договор, според който още от времето на Тул цялата албанска държава и колониите й са част от римското царство; впрочем той смята, най-вече поради ползата за всички, да поднови този договор, за да вкусят и латините, вече като съпричастни към него, от щастието на римския народ, вместо винаги или да очакват, или да търпят разрушения на градовете си, опустошения на земите си — страдания, на които били подложени първо при Анк, а след това и при царуването на неговия баща*1.

Да се убедят латините, не било трудно, макар че според този договор римската държава била облагодетелствувана; освен това те виждали, че и първенците на латинското племе са на мнението на царя и стоят на негова страна, а и имали пред себе си пресен пример за опасността, заплашваща всеки, ако се противи. Така договорът бил подновен и на годните за военна служба латини било съобщено, съгласно с договора, в определен ден да дойдат всички въоръжени при свещената гора на Ферентина. Там, по заповед на римския цар, се събрали младежи от всички народи и за да нямат вече нито свой вожд, нито отделно командуване, нито собствени знамена, Тарквиний слял латинските и римските манипули и тъй направил от две предишни една и от една — две*2; след като по този начин удвоил манипулите на войската си, определил центуриони за всяка от тях.

53.

Тарквиний, в мирно време несправедлив цар, все пак не бил лош пълководец по време на война. Напротив, по изкусност в това отношение той можел да се мери с предишните царе, ако порочността му в другите неща не била затъмнила тази му слава. Той пръв започнал продължилата повече от двеста години след неговата смърт война с волските, от чиито градове превзел с пристъп Суеса Помеция. Тъй като спечелил четиридесет таланта сребро от разпродажбата на плячката, замислил да построи храм на Юпитер с такова великолепие, което да е достойно за царя на богове и хора, за римската държава и дори за величието на самото място; завоюваните средства отделил за строежа на този храм.