Към текста

Метаданни

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Тит Ливий

Заглавие: Достопаметни герои и деяния

Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: латински

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: Историография

Националност: римска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

Излязла от печат: юли 1989 г.

Отговорен редактор: Владимир Атанасов

Редактор: Владимир Атанасов

Художествен редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895

История

  1. — Добавяне

Война с вейентите

15.

Заразата от войната с фиденатите*1 обхванала и духовете на вейентите както поради родството с тях (фиденатите също били етруски), така и поради близостта им с Рим, защото римското оръжие събуждало опасение у всички съседи. Вейентите нападнали римските земи повече от стремеж да опустошават, отколкото да водят справедлива война. И така, без да се разполагат на лагер, без да изчакат войската на неприятеля, те се върнали обратно във Веи, натоварени със заграбената плячка. Римската войска, точно обратното, като не намерила врага на полето, построена в боен ред и настроена за решително сражение, преминала Тибър. Когато вейентите разбрали, че римляните се разполагат на лагер и ще нападат техния град, излезли насреща им, за да се бият в открито сражение, а не защитени зад градските стени и зидовете на къщите. Тук римският цар победил, без да си помага с някаква военна хитрост, само благодарение на крепкия дух у опитните си войни. След като преследвал разбития враг чак до крепостните степи, но се въздържал да нападне града, укрепен и защитен от самото му местоположение, опустошил на връщане земите им по-скоро от желание за мъст, отколкото за плячка. Вейентите, съкрушени от това също толкова, колкото и от неуспешната за тях битка, изпратили молители за мир в Рим. За наказание им била отнета част от земите и бил сключен мир за сто години.

Ето това са делата, извършени през царуването на Ромул в мир и война, от които нито едно не противоречи на вярата в неговия божествен произход и на убедеността в неговата божественост след смъртта му — нито храбростта, когато възвърнал дядо си на власт, нито решението за основаването на града, нито за укрепването му във война и мир. И наистина благодарение на придадената му от него мощ градът се усилил толкова много, че в продължение на 40 години царувал пълен мир. Сред простолюдието обаче Ромул имал по-голямо влияние, отколкото сред старейшините, но най-драг бил на войниците. За охрана както във военно, така и в мирно време имал въоръжени войници, които нарекъл „бързи“ (celeres).