Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (20)

Разрушаване на Алба Лонга

29.

Междувременно в Алба били изпратени конници, които да отведат населението в Рим. След това натам се отправили легиони, за да разрушат града. Когато те преминали през градските порти, нямало я онази суматоха или ужас, какъвто обикновено обхваща превзетите градове, когато вражият вик и бяг на войниците през града разбъркват всичко с огън и меч, след като са разрушени градските врати или съборени стените със стеноломна машина, след като със сила е превзета крепостта. Но тъжно мълчание и негласна скръб така пронизала душите на всички, че в стъписването си забравили какво да оставят и какво да отнесат със себе си. Не можели да вземат разумно решение и се питали един друг, ту стоели на праговете, ту се щурали, блуждаейки из домовете си, за да ги погледнат за последен път. Когато обаче конниците със заповеднически викове настояли да излизат, когато до тях достигнал трясъкът на къщите, разрушавани в крайните части на града, а прахът, вдигнал се в далечината покрил всичко, като че ли облак бил надвиснал, всички грабнали да носят каквото можели, изоставяйки ларите и печатите, домовете, в които били родени и отгледани, и наизлезли по улиците. Непрекъсната върволица от преселници изпълнила пътищата, а видът на другите или взаимното окайване възобновявали сълзите и дори се чували сърцераздирателни викове, особено на жените, колчем преминели покрай обградените от войници свети храмове, изоставяйки своите, като че ли пленени, богове. След като албаните напуснали града, римската войска изравнила със земята надлъж и шир всички обществени и частни сгради. За един час трудът на 400 години, през които Алба просъществувала*1, бил предаден на разрушението и превърнат в развалини. При все това храмовете на боговете били пощадени — така гласяла заповедта на царя.