Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (28)

Заговор на синовете на Анк. Убийство на Тарквиний Стари

40.

Течала тридесет и осмата година, откак започнало царуването на Тарквиний. Сервий Тулий се радвал на голяма почит не само пред царя, но и в очите на сенаторите и народа. Двамата синове на Анк още по-рано смятали за твърде безчестно, че техният настойник с измама ги е отстранил от бащината власт и че в Рим управлява чужденец, който не само не е от съседен, но дори не е и от италийски произход*1, а сега още повече нараснало у тях недоволството, задето и след Тарквиний царската власт пак нямало да се върне при тях, нещо повече, щяла съвсем да се сгромоляса, попадайки в робски ръце, така че в тази държава почти сто години, след като Ромул — син на бог и сам той бог — бил държал юздите на царската власт по времето на земния си престой, щял да властвува роб, син на робиня, позорът щял да бъде общ както за римския народ, така и особено за техния дом, ако при живо и здраво мъжко потомство на цар Анк властта в Рим бъдела предоставена не само на чужденци, но и на роби.

И тъй, те решили с меч да предотвратят тази обида, но болката от неправдата насочвала яростта им повече към самия Тарквиний, отколкото към Сервий, не на последно място, защото, ако царят останел жив, щял да бъде по-страшен отмъстител за убийството, отколкото частното лице; ако пък убиели Сервий, царят щял да си избере някой друг зет, който по всяка вероятност щял да бъде определен за наследник на царската власт. Затова замислили как да се справят със самия цар.

Избрали за целта двама овчари, диви и свирепи, привикнали да боравят със селските железни сечива, които обърнали вниманието на всички царски слуги върху себе си, като се престрували, че спорят, и правели това колкото се може по-шумно пред входа на царския дворец. Тъй като и двамата призовавали царя и викът им проникнал дълбоко в царските покои, те били извикани и отведени при него. Отначало и двамата закряскали и бурно се нахвърлили един срещу друг с викове. Усмирени от ликтора, подчинявайки се на заповедта да говорят поред, престанали да се заяждат. Единият според уговорката започнал да обяснява какво се е случило. Когато царят, слушайки внимателно, изцяло се обърнал към него, другият извадил секира и я стоварил върху главата му. Оставяйки оръжието в раната, двамата се втурнали навън.