Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (27)

Сервий Тулий

39.

По това време в двореца се случило предзнаменование, удивително и с гледката, и с последствията си. Според преданието главата на едно спящо момченце, чието име било Сервий Тулий, се запалила пред погледите на мнозина. Царят и царицата били привлечени от големия шум, предизвикан от толкова голямото чудо, и когато някой от прислужниците тръгнал да носи вода, за да изгаси пламъка, бил възпрян от царицата. След като бъркотията се уталожила, тя забранила да се пипа момчето, докато то само не се събуди. Скоро със съня си отишъл и пламъкът. Тогава Танаквил отвела мъжа си на усамотено място и му казала: „Виждаш ли това момче, към чието възпитание се отнасяме толкова нехайно. Знай, че то ще ни бъде светлата надежда, когато един ден нещата ни тръгнат зле, и защитник на презряната царска фамилия. Затова нека да възпитаме този младеж, комуто е предопределена огромна почит и като държавник, и като човек, с цялата наша нежност.“

Оттогава започнали да се отнасят към него като към свое собствено дете и да го обучават на знания, с които духът се устремява към велики деяния. Това станало лесно, защото той бил по сърце на боговете. Младежът пораснал наистина с царски заложби. И когато почнали да търсят зет за Тарквиний — а никой римски младеж не можел да се сравни с него по способности, — царят го сгодил за своята дъщеря. Тази толкова голяма чест, независимо по каква причина му е била оказана, ме въздържа да мисля, че е бил син на робиня и че като малък е бил роб. На мен повече ми допада мнението на тези, които казват, че при превземането на Корникул, когато бил убит Сервий Тулий — първенецът на този град, жена му, бременна по това време, била разпозната между останалите пленнички и поради своята знатност била освободена от робство от римската царица, а след това родила своя син в Рим в дома на Тарквиний Приск. Оттогава, поради тъй голямото благодеяние, между двете жени се зародило близко приятелство, а момчето, отгледано от малко в този дом, било обградено с любов и почести. Съдбата на майката, която с покоряването на нейната родина попаднала в ръцете на врага, е довела до заблуждението, че бил роден от робиня.