Тит Ливий
Достопаметни герои и деяния (67)

Софониба

12.

А Сифакс, който препуснал срещу вражите турми, за да спре, ако може, бягството на своите, било като ги засрами, било като се изложи на опасност, паднал от тежко ранения си кон, бил обграден и пленен, а сетне жив — едно драго преди всичко за Масиниса зрелище — бил помъкнат при Лелий.

Загубите в това сражение, понеже било само конно, отстъпвали на победата — не повече от пет хиляди убити, а при нападението на лагера, където се събрала поразената от загубата на царя войска, били пленени по-малко от половината от неговите хора. Столица на царството на Сифакс била Цирта. При бягството там се събрали много хора. Макар че Масиниса в този момент не намирал нищо по-хубаво от това като победител да разгледа възвърнатото след толкова време бащино царство, както успехите, така и затрудненията не му позволявали да се бави; ако Лелий го пуснел да върви напред с конницата и вързания Сифакс, всичко живо, разтреперано от страх, щяло да му се подчини; Лелий с пехотата можел да го следва с умерен ход. Пристигнал със съгласието на Лелий пръв при Цирта, той заповядал да бъдат извикани на разговор по-видните жители. Но тъй като те не знаели за съдбата на царя, макар че им разказвал какво е станало, не можал да ги убеди нито с увещания, нито със заплахи, докато не извел пред тях вързания цар. При тази така позорна гледка всички се разридали, в паниката стените опустели, а тези, които постигнали внезапно единодушие в желанието си да спечелят благосклонността на победителя, разтворили вратите. И Масиниса, като разпратил стражи около портите и по удобните места по стените, така че никой да няма възможност за бягство, нетърпеливо препуснал към царския дворец да го овладее.

Като влизал в преддверието, на самия праг го пресрещнала Софониба, съпругата на Сифакс, дъщерята на картагенеца Хасдрубал. Като зърнала сред тълпата въоръжения Масиниса, който се отличавал и с оръжието, и с цялото си облекло, тя предположила — и с право, — че той е царят, и паднала в нозете му с думите: „Зная, че боговете, твоята доблест и щастие ти дадоха право да правиш с нас всичко, но ако може една пленница да отправи смирена молба към господаря на живота и смъртта й, да докосне коленете му и победилата десница*1, умолявам те в името на царското величие, което доскоро беше и наше, в името на нумидийците — твоя и на Сифакс народ, в името на божествата на този царски дом, дано те приемат те със знамения, по-добри от тези, с които изпратиха оттук Сифакс, бъди така милостив да постъпиш както желаеш със своята смирена пленница, но не допускай да се разпорежда с нея някой жесток и високомерен римлянин. Дори да не съм била нищо повече от съпруга на Сифакс, щях да предпочета да съм във властта на нумидиец, роден като мен в Африка, а не на чужденец, роден другаде: а една картагенка, дъщерята на Хасдрубал, знаеш защо трябва да се бои от римлянин. Ако не можеш нищо друго, заклевам те — убий ме, но ме избави от властта на римляните.“

Била необикновено красива и в разцвета на годините си. Така че докато прегръщала ту коленете, ту десницата му и искала обещание, че няма да я дава на никой римлянин, а думите й звучали повече като умилкване, отколкото като молби, в неговата душа проникнала не само жалост, но като нумидиец, податлив на страсти, победителят бил пленен от любов към пленницата. Подал й ръка — знак, че обещава това, за което го молела, и се оттеглил в двореца. После се замислил сериозно как да удържи на думата си. Не можал да намери най-добрия начин, а любовта го подтикнала към неразумно и безсрамно решение. Неочаквано заповядал за същия ден да се обяви сватба — омъжена вече за Масиниса, тя нямало да бъде вече просто пленница нито за Лелий, нито за самия Сципион, когато решават съдбата й. Веднага след извършването на бракосъчетанието пристигнал Лелий и до такава степен не одобрил стореното, че дори отначало се опитал да я вземе от брачното ложе и заедно със Сифакс и останалите пленници да я изпрати при Сципион. Склонен после от молбите на Масиниса да предостави на Сципион да реши кой от двамата царе да получи Софониба, изпратил Сифакс и пленниците и с помощта на Масиниса превзел останалите градове на Нумидия, в които имало царски гарнизони.

13.

Когато било известено, че са довели Сифакс в лагера, цяла тълпа се изсипала да гледа като при триумф. Най-отпред вървял самият той, вързан, следвали го група знатни нумидийци. И преувеличавайки победата над него, всеки прибавял по нещо към величието на Сифакс и славата на рода му: това бил царят, когото толкова много ценели двата най-силни народа в света — римският и картагенският; техният военачалник Сципион, за да спечели приятелството му, оставил провинция Испания и армията и с две квинквереми отплавал за Африка, а Хасдрубал, военачалникът на пуните, не само лично го посетил в царството му, но дори му дал дъщеря си за жена, в едно и също време от него зависели двама военачалници — картагенският и римският; както всяка една от двете страни принасяла жертви и молела за мир безсмъртните богове, така и него молели за приятелство еднакво оттук и оттам; и силите му вече били нараснали дотолкова, че довел изгонения от царството си Масиниса до положение да разнасят за него лъжливата мълва, че е мъртъв, и да живее в бърлоги из горите съвсем като зверовете.

Съпровождан от такива разговори, царят бил заведен в палатката на пълководеца. Сципион се трогнал от съдбата на този човек, от голямата промяна в нея; спомнил си и за гостоприемството му, за подадената ръка и за сключения между държавите и между тях като частни лица съюз. Миналото помогнало и на Сифакс да заговори на победителя. Когато Сципион запитал какво го е накарало не само да се откаже от връзките с Рим, но дори да му обяви война, той признал, че наистина бил сгрешил и бил постъпил безумно, но не тогава, когато вдигнал оръжие срещу римския народ, това било резултатът от неговата лудост, не началото; тогава бил обезумял той, тогава бил изхвърлил от ума си всички закони на частното гостоприемство и на междудържавните договори, когато бил приел в дома си съпруга картагенка. От онези сватбени факли бил изгорял неговият царски дом; онази фурия, онази чума с всевъзможните си чарове била отклонила и настроила враждебно мислите му и не се била успокоила, докато не му била дала сама със собствените си ръце престъпното оръжие срещу гост и приятел. Погубен и победен в нещастието си, той все пак бил получил едно утешение — бил видял същата тази чума и бяс да върлува в дома и при пенатите на човека, когото ненавиждал повече от всички. Масиниса не бил нито по-разумен, нито по-неподатлив от Сифакс, дори поради младостта си бил по-непредпазлив. Като я бил взел за жена, той определено се бил проявил като по-глупав и по-невъздържан.

14.

Тези думи, в които проличала не само омразата му към врага, но и страданието на влюбен, видял любимата си при съперника, създали голяма грижа на Сципион. Доказателство, че са възможни престъпления, била и сватбата, направена набързо, почти сред оръжия, без нито да питат, нито дори да изчакат Лелий, както и учудващото нетърпение да я получи за съпруга в същия ден, в който я видял като пленен враг, и да извърши сватбения обред при пенатите на своя противник. Още по-недопустимо изглеждало това на Сципион, защото самия него като младеж в Испания не развълнувала красотата на нито една пленница. Докато мислел над тези неща, ненадейно пристигнали Лелий и Масиниса. След като ги приел, показвайки еднаква благосклонност към двамата, и пред многочисления военен съвет ги обсипал с избрани похвали, отделил се с Масиниса и му заговорил така:

„Смятам, Масиниса, че виждаш у мен някакви ценни качества и затова отначало в Испания дойде да се свържем с приятелство, след това и в Африка ми повери изцяло себе си и всички свои надежди. Но с нито едно от качествата, заради които ти пожела близостта ми, аз не се гордея така, както с умереността и сдържаността в желанията. Бих искал, Масиниса, ти също да ги присъединиш към другите твои изключителни качества. Повярвай ми, в тези години за нас са опасни не толкова въоръжените врагове, колкото заобикалящите ни съблазни. Който със своето въздържание преодолее и отблъсне тях, спечелва си много по-голяма чест и по-велика победа, отколкото постигнахме ние, като победихме Сифакс. С удоволствие споменах и помня това, което си извършил смело и решително далеч от мен, за другото предпочитам сам да помислиш, вместо да се червиш, като ти го казвам. Побеждаването и пленяването на Сифакс стана под върховното командуване на римския народ. Така че самият той, съпругата му, царството, земята, крепостите, хората, които живеят там — всичко, което е било на Сифакс, е плячка на римския народ. Както царят, така и съпругата му, дори да не беше картагенка, дори да не виждахме в лицето на баща й военачалника на враговете, трябваше да бъде изпратена в Рим и единствено на сената и римския народ принадлежи правото на съд и присъда над тази, за която се говори, че е отчуждила съюзен с нас цар и неудържимо го е тласнала към война. Победи духа си, внимавай да не загрозиш многобройните си чудесни качества с един недостатък и да не унищожиш благодарността за толкова заслуги с провинение, по-сериозно от основанието за него.“

15.

Докато Масиниса слушал това, не само се изчервил, но и сълзи се появили в очите му; казал, че той, разбира се, ще се подчини на военачалника, помолил го, доколкото е възможно, да има предвид обещанието, с което неразумно се обвързал — че няма да я дава в ничия власт, и разстроен се оттеглил от палатката на главнокомандуващия в своята. След известно време, скрит от чужди очи, дал воля на въздишките и стоновете си — те лесно можели да бъдат чути от хората около палатката. След най-покъртителния стон извикал верния роб, който по царски обичай за превратностите на съдбата пазел отрова, и му заповядал да я приготви в чаша, да я занесе на Софониба и да й каже, че желанието на Масиниса било да изпълни първата й молба и като мъж бил длъжен да направи това за съпругата си; понеже се наложили над волята му тези, които имали власт, изпълнявал втората й молба — да не попада жива в ръцете на римляните. Тя, която помнела кой е баща й, коя е родината й и това, че е била съпруга на двама царе, трябвало сама да реши съдбата си.

Когато слугата занесъл на Софониба това известие заедно с отровата, тя казала: „С благодарност приемам и този сватбен дар, щом един мъж не може да предложи на съпругата си нищо повече. Но предай му все пак, че щях да умра по-добре, ако не бях се омъжила на погребението си.“ В думите й нямало излишна дързост — със същата решителност тя изпила получената чаша, без да трепне. Когато известили за това на Сципион, той веднага извикал при себе си буйния младеж, за да не го подтикне страданието към нещо по-лошо, и ту го утешавал, ту внимателно го упреквал, че е изкупил необмислената си постъпка с друго безразсъдство и е постигнал по-тъжен резултат, отколкото било необходимо.

За да отклони духа му от тези терзания, на следващия ден Сципион се качил на трибунала и заповядал да свикат събрание. На него провъзгласил Масиниса за цар, изрекъл големи похвали за него и го дарил със златен венец, златна патера, с курулно кресло и жезъл от слонова кост, с везана тога и туника с избродирани палми. Допълнил почестите с думите, че нито при римляните има нещо по-разкошно от триумфа, нито одеждите на триумфиращите са по-великолепни от тези, с които римският народ удостоил Масиниса единствен от всички чужденци*1. После дарил със златен венец Лелий, като и на него изказал похвали; и другите проявили се получили дарове според заслугите си.

Тези почести разведрили царя и той вече се вдъхновявал от надеждата, че след премахването на Сифакс скоро ще владее цяла Нумидия.