Към текста

Метаданни

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
analda (2021)

Издание:

Автор: Тит Ливий

Заглавие: Достопаметни герои и деяния

Преводач: Силвия Арсова; Силвия Драмбозова; Иванка Георгиева; Антоанета Александрова; Рая Байлова; Теодора Николова; Сирма Гинева; Сирма Печовска; Мария Кондакова; Добринка Шиекова

Година на превод: 1989

Език, от който е преведено: латински

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1989

Тип: Историография

Националност: римска

Печатница: ДП „Димитър Найденов“ — Велико Търново

Излязла от печат: юли 1989 г.

Отговорен редактор: Владимир Атанасов

Редактор: Владимир Атанасов

Художествен редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Леа Давидова; Лили Александрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14895

История

  1. — Добавяне

Намеса на сабинянките и прекратяване на войната. Създаване на курии

13.

Тогава сабинянките, чието отвличане предизвикало войната, с разпуснати коси и разкъсани дрехи, накарани от бедите да победят своя женски страх, дръзвайки да се хвърлят сред летящите стрели, се втурнали отстрани да разтървават две неприятелски войски, да разтървават две ярости, зовейки отсам бащи, оттам мъже, заклевайки да не се опетняват с нечестива кръв тъстове и зетьове, да не безчестят с убийство своето потомство, едните — внуците, другите — децата си. „Ако ви е срам от сродството помежду ви, ако ви е срам от брака с нас, обърнете срещу нас гнева си; ние сме причината за войната, у нас е вината за раните и кланетата между мъжете и родителите ни, по-добре да умрем, отколкото да живеем без вас, овдовели и осиротели.“

Трогната била войската; трогнати били и вождовете; изведнъж настанало мълчание и тишина. След това предводителите излезли напред, за да сключат съюз. И не само мир сключили, но и от двете държави направили една. Обединили царската власт: цялото управление пренесли в Рим. По този начин след удвояването на града, за да не останат сабините съвсем непочетени, гражданите били наречени квирити по името на град Курес. За спомен от това сражение мястото, където конят успял да измъкне Курций от дълбините на блатото и да го остави на плитко, нарекли Курциево езеро.

Внезапният щастлив край на тази толкова страшна война направил сабинянките още по-скъпи за мъжете и родителите им и най-вече за самия Ромул. Затова, когато разделил народа на 30 курии, той ги нарекъл на тяхно име. Но и досега не е известно дали при положение че жените били много повече, отколкото куриите, тези, които им дали имената си, са били избрани според възраст или достойнства — било собствени или на техните мъже, — или пък по жребий. По същото време били записани и три центурии конници: Рамни, наречени по името на Ромул, Тиции — на Тит Таций, а произходът и името Луцери са неизвестни. След това двамата царе управлявали не само съвместно, но и сговорно.