Робърт Сойер
КК „Старплекс“ (8)

5.

— Донеси ми проба от материята, от която са направени тези сфери — излая Джаг от своята станция в командната зала и погледна директора. Кийт стисна зъби и помисли, както често правеше, да помоли ФАНТОМ да превежда думите на Джаг по-малко буквално и да вмъква в тях такива човешки любезности като „моля“ и „благодаря“.

— Да изпратим ли сонда? — попита Кийт и погледна четириокото лице на уалдахудиеца. — Или предпочиташ да отидеш лично? — „Ако е последното — помисли си Кийт, — ще бъда щастлив да ти покажа дока за излизане в открития космос.“

— Да изпратим стандартна атмосферна сонда за вземане на проби — отговори Джаг. — Гравитационното взаимодействие между толкова много големи тела, разположени близко едно до друго, сигурно е сложно. Каквото и да изпратим, то може да се разбие в някое от тях.

„Толкова по-голямо е основанието да изпратим теб“ — помисли си Кийт, обаче каза:

— Добре, ще изпратим сонда. Ромбъс, моля те, погрижи се за това.

Паяжината на ибиеца трепна в знак на съгласие.

— Най-подходяща ще е сонда клас „Делта“ — каза Джаг, седна на стола си и заговори на холограмата на Ромбъс над ръба на пулта си.

Кийт натисна бутона за включване в разговора. Пред него до тялото на ибиеца се появи миниатюрната глава на уалдахудиеца.

— Общо колко са сферите? — попита Кийт.

Въжетата на Ромбъс заиграха върху бутоните.

— Двеста и седемдесет — отговори той. — Изглеждат доста еднакви. Различават се само по големина.

— В такъв случай за началния тест няма значение от коя сфера ще вземем проба — отбеляза Джаг. — Избери онази, при която ще имаме най-малко навигационни трудности. Първо вземи от материята между сферите. После влез, в сферата и вземи проби от газа или материята, от която са направени. Вземи една от горния край на облаците и друга, ако сондата може да издържи натиска, двеста метра под тях. Дръжте пробите при температура и налягане, отговарящи не тези в мястото на вземане. Искам минимални промени на материята.

Светлините върху сензорната паяжина на Ромбъс се преместиха и миг по-късно сондата излетя. Той включи сферичния дисплей на командната зала, за да наблюдават картините, предавани от камерите на сондата. Звездите зад тъмнината между сферите продължаваха да трепкат. Самите сфери бяха черни кръгове на фона на звездно поле и слаба синя мъглявина.

— Какво мислиш, че представляват тези сфери? — попита Ромбъс, докато сондата се приближаваше към целта.

Джаг повдигна четирите си рамене — уалдахудийски еквивалент на израз на безразличие.

— Може да са останки от неотдавна изпарила се звезда кафяво джудже. Разбира се, всеки флуид при нулева гравитация ще приеме сферична форма. Накрая материята между сферите вероятно ще бъде привлечена от по-големите тела.

Сондата се приближаваше до материята между сферите.

— Мъглата, изглежда, се състои от газ с размесени в него твърди частички със средна големина седем сантиметра в диаметър — каза Ромбъс, който бе плъзнал сензорната си паяжина по пулта, за да разчита показанията на уредите по-лесно.

— Какъв газ? — попита Кийт.

— Видимото молекулярно тегло говори за приемливо тежко или сложно съединение — отговори Джаг, загледан в един от мониторите си. — Абсорбционният спектър обаче е на нормален космически прах… въглеродни зърна и прочие… Около сферите не се откриват магнитни полета. Това е изненадващо. Очаквах, че газовите частички се държат от такива полета.

— Ще бъде ли повредена сондата от сблъскването с тези частички? — попита Кийт.

— Приятно ми е да отговоря отрицателно — каза Ромбъс. — Намалих скоростта на сондата, за да се избегне това.

Част от холограмата се закри, тъй като се отвори люкът, който покриваше кофата за вземане на проба от атмосферата — конструктивен недостатък.

— Сега взема проба от материята между сферите — обясни Ромбъс. След няколко секунди люкът се затвори и картината се възстанови. — Ниша номер едно за образци е пълна — докладва ибиецът. — Промяна на курса за загребване от атмосферния „каймак“.

Сондата промени траекторията си и звездното поле на холограмата в командната зала се завъртя. В центъра на картината се появи един от черните кръгове. Абаносовата сфера ставаше все по-голяма, докато не покри целия екран. Ромбъс включи фаровете на сондата. Те пробиха в тъмната, въртяща се материя две мрачни шахти, дълбоки няколко метра. Останалата част от картината беше закрита, тъй като се отвори друг люк за вземане на проби.

— Взема проби от горния слой на атмосферата — докладва ибиецът. — Контейнерът за проби е пълен.

— Достатъчно — каза Джаг. — Сега се гмурни на двеста метра… или колкото ти е възможно, без да рискуваш… и вземи малко от материята на самата сфера.

— Слушам — рапортува отсечено Ромбъс.

Всичко беше тъмно като в рог с изключение на двата снопа светлина от фаровете. Сега те проникваха на около метър. За момент на пътя на сондата, изглежда, се появи нещо плътно — яйцевидна форма с размери на дирижабъл, — но почти веднага изчезна от екрана.

— Дълбочина деветдесет и един метра — съобщи Ромбъс.

— Странно. Външното налягане е много малко… много по-малко, отколкото очаквах.

— Тогава продължавай да слизаш — каза Джаг.

Сондата продължи да се спуска. Цялата паяжина на Ромбъс светеше от изненада.

— Сензорът за налягане трябва да се е повредил… може би е ударен от нещо твърдо. Все още не отчитам никакво налягане.

Джаг вдигна горните си рамене.

— Добре. Напълни контейнера и се връщай.

Третият люк изобщо не закри камерата, макар че неговото отваряне шокира доста екипажа, който беше свикнал да вижда на екрана всичко малко нащърбено.

— Датчикът в контейнера, също като външния, показва почти нулево налягане — съобщи Ромбъс. — Разбира се, данните и от двата се обработват от един и същи микропроцесор. Във всеки случай контейнерът трябва да се е напълнил веднага, при условие че е бил под вакуум преди отваряне на люка.

За по-сигурно Ромбъс остави люка отворен още няколко секунди, после го затвори, завъртя сондата и я насочи обратно към „Старплекс“.

Когато сондата се върна, роботите откачиха контейнерите с образци и ги сложиха на конвейери, които ги свалиха в лабораторията на Джаг. Той също беше слязъл там.

Контейнерите се плъзнаха върху специални подставки до стените на лабораторията. Не беше необходимо да се отварят. Сензорите и камерите можеха да гледат вътре през стените.

Джаг седна на стола си — ръчно изработен стол, не полифункционален — и включи мониторите. Набра няколко команди, избра стандартни тестове и загледа с нарастващо учудване появяващите се на екрана резултати.

Спектроскопия: без находки.

Електромагнитен анализ: без находки.

Емисия на гама-лъчи: няма.

Един подир друг се появяваха анализите: без находки; нищо; без находки; нищо.

Той натисна един клавиш и на скалата на екрана отчете масата на контейнера с образеца: 12,782 килограма.

— Централен компютър! — извика Джаг. — Провери спецификациите на този контейнер. Колко тежи празен?

— Масата на контейнера е 12,782 килограма — излая ФАНТОМ на уалдахудийски.

— Проклетото нещо е празно! — излая Джаг.

— Точно така — потвърди ФАНТОМ.

Джаг натисна един клавиши се появи холограмата на Ромбъс.

— Текларг — обърна се той към ибиеца по име на уалдахудийски, — сондата, която си изпратил, е била дефектна. Всичките проби от контейнер номер две са изтекли по време на връщането.

— Искрени извинения, милостиви Джаг — извини се Ромбъс. — Ще си понеса наказанието за изгубеното ти време и веднага ще изпратя друга сонда.

— Действай — каза Джаг, прекъсна връзката, насочи вниманието си към контейнер номер едно… и с изненада откри, че и от него пробите са изтекли. — Калпава човешка техника! — промърмори под нос Джаг.

Но когато докараха контейнерите с пробите от втората сонда, показанията бяха същите — включително аномално ниското въздушно налягане след влизането на сондата в голямата сфера.

Джаг отново повиква холограмата на Ромбъс. Съвсем честно ти казвам, скъпи Джаг, че и двете сонди изглеждат съвсем редовни. Херметизацията на контейнера е идеална. Нищо не би трябвало да изтече.

— Въпреки това образците, които вземаме, излизат от контейнерите — каза Джаг. — Което означава… което означава, че образците наистина трябва да са от някаква необикновена материя.

По горната част от паяжината на Ромбъс се появиха светлини.

— Правилно предположение.

Джаг стисна зъбните си плочи.

— Трябва да има начин да донесем малко от тази материя на борда за изследване.

— Разбирам, че вече си мислил по въпроса — каза Ромбъс, — и аз вероятно само ще ти загубя времето, но бих предложил да използваме силов контейнер. Нали ги знаеш, като онези, които използват в лабораториите за работа с антивещество.

Джаг вдигна горните си рамене.

— Съгласен съм. Но вместо електромагнитно поле използвай изкуствени гравитационни полета за задържане на материята далеч от стените на контейнера независимо от използваното ускорение.

— Непременно — каза Ромбъс.

Силовият контейнер се манипулираше с тягови лъчи. Той се състоеше от осем антигравитационни генератора, разположени в ъглите на правилен куб. В средата на всяка страна бяха прикрепени широки, прилични на гребла дръжки, за които се закачаха тяговите лъчи. Контейнерът беше бутнат в една от големите сиви сфери и беше отворен там. Втори контейнер беше пренесен в гъмжилото от чакъл между две от сферите и също бе отворен. След това двата контейнера бяха затворени и бързо върнати на „Старплекс“.

Накрая контейнерите с пробите бяха пренесени в две отделни изолирани камери в лабораторията на Джаг. Антигравитационният трик беше успешен. В единия от контейнерите наистина имаше проби от газа, от който се състояха сферите, а в другия имаше няколко парчета прозрачни камъни плюс едно полупрозрачно парче скала с големината на кокоше яйце. Сега Джаг най-после щеше да разбере с какво имат работа.