Робърт Сойер
КК „Старплекс“ (19)

14.

На Кийт винаги му доставяше удоволствие да отива с асансьора до доковете за акостиране. Кабината слезе до палуба тридесет и първа — най-горната от десетте, които съставяха централния диск, после продължи хоризонтално покрай една от четирите спици на диска. Спиците бяха прозрачни, както и стените и подът на асансьорната кабина, и пътуващите можеха да се любуват на огромния кръгъл океан под тях. Кийт виждаше тръбните перки на три делфина, плуващи близко до повърхността. Бъркалките до стените на океана и в централната шахта създаваха половинметрови вълни — делфините ги предпочитаха пред спокойното море. Радиусът на океанския дек беше деветдесет и пет метра. Кийт винаги се изумяваше от невероятното количество вода в него. Покривът представляваше холограма на земното небе в реално време. Бели облаци се носеха на фона на специфичното синьо, което винаги го вълнуваше дълбоко.

Асансьорът мина през прозаичните врати на техническия торус, продължи до външния му край, спусна се девет нива надолу и слезе в доковете за акостиране. Кийт излезе от асансьора и отиде до входа на девети док. Вътре го чакаха Хек, специалист по символни комуникации, и един слаб човек, Шахиншах Азми, ръководител на отдела по материалознание. Между тях имаше черен куб със страна един метър.

— Добър ден — поздрави винаги учтивият Азми е монотонен глас. От старите филми Кийт знаеше колко музикално звучат гласовете на индийците. Откакто мигновените комуникации загладиха всички различия в гласовете, на него му липсваше богатото разнообразие на човешкия говор. Азми посочи куба.

— Построихме капсула на времето от графитни композити и малко радиоактивни примеси. Здрава е с изключение на саморемонтиращия се суперкосмически сензор, който ще бъде прикрепен към портала, и захранваната от звездна светлина система за ориентиране, посредством която кубът ще определя положението си спрямо него.

— А как ще предадем посланието за бъдещето? — попита Кийт.

Хек посочи едната страна на куба.

— Гравирахме го върху тази повърхност. Лаещият му глас проехтя в дока. — Започва на тази страна. Както виждаш, то се състои от серии оградени в кутийки примери. Две точки плюс две точки равно на четири точки. Въпрос с отговор. Втората кутийка тук има две точки плюс две точки и символ. Тъй като може да се използва всякакъв символ, ние използвахме английския въпросителен знак, но без точката под него. Тя може да ги обърка и да помислят, че са два символа вместо един. Във всеки случай това ни дава въпрос и символично представяне на факта, че отговорът липсва. Третата кутийка показва символа на въпросителната, символа, който поставих за „равно“, и четири точки — отговора. Така тази кутийка казва: „Отговорът на въпроса е четири“. Разбираш ли?

Кийт кимна.

— Сега — продължи Хек, — след като дефинирахме речника за нашия диалог, можем да зададем истинския въпрос. — Той мина откъм противоположната страна на куба, на която също имаше гравирани знаци.

— Както виждаш — продължи Хек, — тук имаме две подобни кутийки. Първата дава графическо изображение на портал и излизаща от него звезда. Виждаш ли тази мащабна линия, която показва ширината на звездата и сериите от хоризонтални и вертикални линии под нея? Това е двоично представяне на диаметъра на звездата, измерен с дължината на кутийката, в случай че има някакво объркване относно изображението. След него имаме символи за равенство и въпросителна. Така че всичко това изразява: „Портал със звезда, излизаща от него, е равно на какво?“ А отдолу е въпросителният символ, символът за равенство неголямо празно пространство: „Отговорът на горния въпрос е…“ — и празно пространство, показващо, че очакваме да го получим.

Кийт бавно кимна.

— Умно. Браво, господа.

Азми посочи една от другите страни на куба.

— На тази страна сме резбовали информация за периодите и относителните положения на четиринадесет различни пулсара. Ако създателите на портали в бъдещето… или който друг намери това… имат записи, простиращи се назад до това време, те ще могат от тази информация да определят точната година, през която е създаден кубът.

— Освен това — каза Хек — те могат също да допуснат, доста основателно, че кубът е бил създаден малко след излизане на зелената звезда от този портал… и вероятно ще знаят също на коя дата са изпратили тази звезда назад. С други думи, те имат два независими начина да определят кога да изпратят отговор.

— Смяташ ли, че това ще свърши работа? — попита Кийт.

— О, вероятно не — каза Азми и се усмихна. — Това е като хвърлена в океана бутилка. Не очаквам някакви резултати, но смятам, че си заслужава да опитаме! Все пак, както ми каза доктор Магнор, ако не получим приемливо обяснение и ако решим, че звездите представляват заплаха за нас, ние можем да използваме уалдахудийската техника за изравняване на космоса, за да изпарим порталите. При условие че звезди могат да изскочат от хиляди точки, така че вероятно да не сме в състояние да ги спрем. Но ако те занаят, че в някаква степен можем да им попречим, може би ще ни дадат обяснение, за да не се налага да прибегнем до това.

— Добре — каза Кийт. — Но с какво кубът ще привлече вниманието им? Как можем да сме сигурни, че някой ще го намери?

Това е най-трудната част от всичко — излая Хек. — Има няколко начина за решаване на този проблем. Единият е да го направим отражателен. Но независимо от какво ще направим този куб, той ще бъде изложен на абразивното въздействие от междузвезден прах десет милиарда години. Това ще са само по няколко микроскопични удара на столетие, но резултантният ефект ще бъде пълно матиране на отражателната повърхност. Втората възможност, която обсъдихме, беше да направим капсулата на времето голяма, така че да привлича окото. Или тежка… да изкриви характеристиките пространство-време. Но колкото по-голям е той, толкова по-голяма е вероятността да бъде разрушен от метеоритни удари. Последната възможност беше да я направим шумна… Да излъчва радиосигнали. Това ще изисква източник на енергия. Разбира се, точно сега зелената звезда е близко и за генериране на електроенергия можем да използваме обикновени фотоклетки, но тя се движи с голяма скорост спрямо портала. След няколко хиляди години звездата ще бъде на цяла светлинна година оттук, което е твърде много, за да може да се осигури достатъчно енергия. А всеки вътрешен източник на енергия, който можем да използваме, ще остане без гориво много преди капсулата да достигне до целевата дата.

— Не каза ли, че ще преобразуваш звездна светлина в електрическа енергия за захранване на системата за ориентиране?

— Да. Но при нея не остава почти никаква излишна енергия за радиофар. Затова просто трябва да приемем, че онзи, който е построил порталите, ще има детектори и те ще открият куба.

— А ако не го открият?

Хек повдигна четирите си рамене.

— Ако не го открият… е, едва ли ще загубим кой знае колко, ако опитаме.

— Добре — каза Кийт. — Струва ми се, че е добре. Това прототип ли е, или е истинската капсула?

— Бяхме я замислили като прототип, но всичко стана идеално — каза Азми. — Според мен можем да я използваме.

Кийт се обърна към Хек.

— Какво е твоето мнение?

— Съгласен съм — излая уалдахудиецът.

— Много добре — каза Кийт. — Как предлагате да го пуснем?

— Той има само маневрени реактивни двигатели — отговори Азми. — Не смея да го пусна при онези същества от тъмна материя. Тяхната голяма гравитация вероятно ще го засмуче. Забелязах, че съществата от тъмна материя са подвижни, и предполагам, че те няма да останат вечно на това място. Затова програмирах един стандартен транспортен кораб да отнесе куба оттук, но да се върне след сто години и да го пусне на около двадесет километра от портала. След това капсулата със собствените си маневрени реактивни двигатели ще може да заеме нужното положение спрямо точката на излизане.

— Чудесно — каза Кийт. — Изстрелващата установка готова ли е?

Азми кимна.

— Можеш ли да го изстреляш оттук?

— Разбира се.

— Тогава действай.

Тримата се качиха в залата за контролиране на доковете, чиито прозорци бяха под ъгъл, така че да се вижда приличният на пещера хангар. Азми седна пред един пулт и започна да натиска различни бутони. Под негова команда в дока пристигна моторизирана хоризонтална поставка с цилиндричен транспортен кораб на нея. Механически ръце закачиха куба за скоби в предната част на транспортния кораб.

— Изтеглете въздуха от дока — заповяда Азми.

От трите стени, пода и тавана излязоха блещукащи силови полета и заизтикваха въздуха от дока през вентилационните шахти на задната страна. Когато всичкият въздух беше изтикан и компресиран в резервоари, силовите полета се отдръпнаха и докът остана под вакуум.

— Отваряне на вратата към космоса — съобщи Азми и дръпна един лост. Сегментираната извита външна страна на дока се плъзна към тавана.

— Активиране електрониката на капсулата на времето — каза Азми, натисна един бутон и активира предварително програмирана последователност за излъчване на тягови лъчи, монтирани на задната страна на дока. Транспортният кораб се отдели от поставката, прелетя над пода, мина над една вретенообразна ремонтна лодчица, паркирана в дока, и се отправи към космоса.

— Включване на двигателите на товарния кораб — съобщи Азми. Краят на цилиндъра засвети и корабът бързо се изгуби от поглед.

— Това беше — каза Азми.

— Сега какво? — попита Кийт.

Азми вдигна рамене.

— Сега просто трябва да забравим за него. Това или ще успее, или не… най-вероятно не.

Кийт кимна.

— Чудесна работа, момчета. Благодаря ви. Това е…

— Риса до Лансинг — чу се глас от високоговорителите.

Кийт вдигна глава.

— Кийт слуша. Здравей, Риса.

— Здравей, скъпи. Готови сме да извършим първия пробив като установим връзка със съществата от тъмна материя.

 

 

Кийт влезе в командната зала и седна в средата на задната редица. Холографският мехур не беше изпълнен с обичайната гледка от космоса, а с червени кръгчета на бял фон — диаграма на местоположенията на сферите от тъмна материя.

— Окей — каза Риса. — Ще се опитаме да установим връзка със съществата от тъмна материя като използваме радио- и визуални сигнали. Пуснахме специална сонда, която ще изпраща сигналите. Разположена е на около осем светлинни секунди от дясната страна на кораба. Ще я управлявам с комуникационен лазер. Разбира се, съществата от тъмна материя може би вече са открили нашето присъствие, но може и да не са. И ако случайно се окажат сламъри или нещо също толкова опасно, изглежда разумно да привлечем тяхното внимание към сондата, а не към „Старплекс“.

— Същества от тъмна материя — повтори Кийт. — Доста сензационно наименование. Не можем ли да им измислим по-добро име?

— Какво ще кажеш за „тъмни“? — попита Ромбъс въодушевено.

Кийт трепна.

— Идеята не е добра. — Той помисли за секунда, после се засмя. — Какво ще кажете за хора МКОО?

Джаг обърна очи нагоре и излая от отвращение.

— Харесва ли ви „дармат“^[1]? — попита Тор.

— Дармат е добро име — каза Риса и огледа всички в залата. — Както знаете, Хек каталогизира излъчваните от дарматите групи сигнали. При допускането, че всяка група сигнали представлява дума, ние идентифицирахме най-често използваната. Тази група ще повторя многократно в първото съобщение. Ние предполагаме, че това е дума или част от дума без собствено значение… техен еквивалент на определителен член или нещо подобно. Приемаме, че повторението на тази дума няма да предаде никаква смислена информация, но при малко късмет дарматите ще я схванат като опит за комуникация. — Тя се обърна към Кийт. — Имаме ли разрешение да действаме, директоре?

Кийт се усмихна.

— Действайте.

Риса докосна едно копче.

— Предавай.

Върху паяжината на Ромбъс светнаха светлини.

— Сто на сто дава резултат — каза той. — Възбудата видимо нарасна: Отведнъж всички заговориха.

Риса кимна.

— Надяваме се да засекат като източник на съобщението сондата.

— Бих казал, че вече са я засекли — каза Тор миг по-късно и посочи на дисплея. Пет от големите като светове създания бяха тръгнали към сондата.

— Сега започва най-сложната част — каза Риса. — Ние привлякохме тяхното внимание, но как ще общуваме с тях?

Кийт знаеше, че ако някой може да намери начин за общуване, това ще е неговата жена, която бе част от екипа, установил първи контакт с ибийците. Тогава работата беше започнала с проста размяна на наименованията на съществителни — тази светлинна поредица означава „маса“, онази — „земя“ и така нататък. Въпреки това и тогава имаше трудности. Ибийското тяло беше толкова различно от това на двуногите хора, че за много понятия те нямаха термини: изправи се, тичай, седни, стол, облекло, мъжки, женски. И тъй като винаги бяха живели под облачна покривка, нямаше ибийски думи и за безброй други идеи — ден, нощ, месец, година, съзвездие. На свой ред ибийците се опитваха да предадат концепции, които бяха основни за техния живот: биологически единно цяло, всестранно зрение и много метафорични значения за търкаляне напред и търкаляне назад.

Но това упражнение беше фасулска работа в сравнение със съществата, големи колкото цяла планета. Установяването на контакт с извънземни, големи колкото Юпитер, които можеше да са интелигентни, но можеше и да не са, можеше да виждат, но можеше и да не виждат, можеше да разбират, но можеше и да не разбират принципите на физиката и математиката, можеше да се окаже невъзможно.

— Бърборенето на всичките двеста честоти продължава — съобщи Ромбъс.

Риса кимна.

— Но няма начин да се каже дали това е бърборене между тях, или отговори, насочени към нас. Ще опитам с друга последователност с различна, но почти толкова обичайна Дарматска дума.

Този път радиокакофонията беше прекъсната от един дармат, който очевидно се скара на другите, а после многократно повтори, едно просто изречение от три думи.

— Време е да предадем нещо по-смислено — каза Риса.

— Първият въпрос, който би трябвало да зададем в обстоятелства като тези, е: „Кои сте вие?“. Хек и аз накарахме ФАНТОМ да анализира всички дарматски думи и в съответствие с очевидните правила на тяхното словообразуване да създаде сигнал за дума, която, доколкото успяхме да установим досега, те не са използвали. Надяваме се, че те ще приемат този сигнал като име на „Старплекс“.

Риса излъчи така съставената дума няколко пъти и най-накрая постигна първия пробив: същата сфера, която беше смъмрила другите, я предаде към сондата.

— Упоритостта се възнаграждава — каза Риса и се усмихна.

— Хиляди извинения — каза Ромбъс. — Моят преводач сигурно се е повредил.

— Не се е повредил — успокои го Риса. — Мисля просто, че тя го разбра… мисля, че установихме контакт.

Кийт посочи дисплея.

— Коя от тях отговори?

— Ето тази — каза Ромбъс и около един от червените кръгове се появи син ореол. — Сега ще направя картината малко по-ясна. Като използвам светлината от зелената звезда, ще получа добри изображения на отделните дармати. — Червеното кръгче изчезна, заместено от сиво на черен фон.

— Би ли повишил контраста? — помоли Кийт.

— С удоволствие. — Частите от сферите, които бяха сиви или тъмносиви, преминаха в по-широка гама от интензитет и във всички нюанси до чисто бяло.

Кийт ги разгледа. С повишаване на контраста се откриха две вертикални бели конвекционни линии от единия до другия полюс, които светеха на екватора.

— Като котешко око — каза той.

— Прилича, нали? — каза Риса и натисна няколко копчета. — Добре, Котешко око, хайде да видим колко си интелигентно. — Върху холографския балон заплува хоризонтална черна лента, дълга около метър и широка петнадесет сантиметра. — Тази лента представя последователност от лампи на сондата — каза Риса. — Когато изпратихме сондата, лампите бяха изгасени. Сега гледайте. — Тя натисна един бутон на пулта си. Черната лента светна розово за три секунди, после изгасна пак за три, след това светна два пъти едно след друго по три секунди, изгасна за три секунди, после светна последователно три пъти по три секунди. — Когато лентата е розова, всички лампи са включени — обясни Риса — и сондата предава бял радиошум. Когато са изключени, мълчи. Настроих високоговорителите в командната зала на използваната от Котешкото око честота.

Високоговорителите мълчаха, но Кийт забеляза, че индикаторите на пулта на Ромбъс трепкат, което показваше, че на другите честоти се говори.

Риса почака половин минута, после натисна един бутон. Цялата последователност от светвания — едно, две, три мигания се повтори в същия ред.

Този път веднага последва отговор: три дарматски думи, които ФАНТОМ преведе по високоговорителите като три отделни конструкции бибипкания.

— Ако имаме късмет, това са дарматски думи за „едно“, „две“ и „три“ — каза Лиан.

— Освен ако не са дарматски думи за „Върви по дяволите…“ — възрази Тор.

Риса се усмихна и натисна същия бутон. Сондата отново предаде едно, две, три и Котешкото око отново отговори със същите три думи.

— Добре — каза Риса. — Сега да преминем към истински тест. — Тя натисна друг бутон и всички видяха как индикаторната лента примигна в обратна последователност: три, две, едно.

Дарматът отговори с три думи. Кийт не беше съвсем сигурен, но…

— Разбрал го е! — възкликна Риса. — Това са същите три думи, които Котешкото око използва по-напред, но в обратен ред. То е разбрало какво казваме… и следователно има поне елементарна интелигентност. — Риса отново повтори същата последователност и този път ФАНТОМ я замести с английските думи „три, две, едно“ на синтезиран мъжки глас със старомоден френски акцент… очевидно това беше стандартът за дарматите.

Риса продължи, научавайки дарматските думи за цифрите от четири до сто. Нито тя, нито ФАНТОМ откриха някаква схема на повторение в строежа на думите, което би позволило да се направи някакъв извод за използваната от дарматите бройна система. Изглеждаше, че всяка цифра се представя от дума, несвързана с никоя от останалите. Тя спря на сто, страхувайки се, че дарматът може да се отегчи от играта и изобщо да престане да отговаря.

След това дойдоха упражнения по просто смятане: две светвания, пауза шест секунди, два пъти по-продължителна от нормалната, две светвания, друга шестсекундна пауза и след това четири светвания.

Котешкото око пет пъти послушно повтори поредицата думи две, две и четири, но на шестия схвана значението на продължителната пауза: шестсекундната пауза означаваше липсваща в средата дума. ФАНТОМ не изчака потвърждение от Риса. Когато дарматът отново заговори, ФАНТОМ преведе изречението като „две плюс две е равно на четири“, прибавяйки термините за двата оператора в изгражданата лингвистична база данни. Риса също измъкна дарматските думи за „минус“, „умножено по“, „разделено на“, „по-голямо от“ и „по-малко от“.

— Според мен — каза Риса, ухилена до уши — повече от ясно е, че имаме работа с високоинтелигентни същества.

Кийт поклати учудено глава. Риса продължи да използва математиката, за да уточни още думи, и скоро научи термините за „правилно“ и „неправилно“ (или „да“ и „не“), които се надяваше, че в други случаи ще са „вярно“ и „грешно“. После нареди на Ромбъс да мести сондата по определени начини (като внимаваше да не обгази дармата с гореща реактивна струя) и научи дарматските думи за „горе“, „долу“, „ляво“, „дясно“, „отпред“, „отзад“, „отдалечаване“, „приближаване“, „завиване“, „обръщане“, „обикаляне“, „бързо“, „бавно“ и много други.

Чрез движение на сондата по траектория около Котешко око Риса научи дарматската дума за „орбита“ и скоро след това и за „звезда“, „планета“ и „луна“.

След това, с помощта на цветни филтри на лампите на сондата, научиха дарматските думи за различни цветове. А после предадоха първото изречение, като започнаха с първоначално произволно приписания знак на сондата, която се явяваше само проводник на мислите на „Старплекс“:

— „Старплекс“ се движи към зелената звезда. — И Риса нареди на Ромбъс сондата да направи точно това.

Котешкото око веднага го разбра и отговори с думата за „правилно“, а след това изпрати свое изречение:

— Котешкото око се отдалечава от „Старплекс“. — След което превърна изречението в дело. Риса отговори с „правилно“.

Когато смяната „Алфа“ свърши, Кийт се върна в апартамента, взе душ и се нахрани, но Риса продължи диалога, обогатявайки все повече дарматския речник. Котешкото око нито веднъж не показа признаци на нетърпение или умора. Когато дойде време да застъпи смяна „Гама“, Риса прехвърли преводаческите си задължения на Хек. Така работиха четири дни — шестнадесет смени, — бавно изграждайки дарматския речник. През цялото време Котешкото око участваше в разговора с най-голямо внимание. Накрая Риса съобщи, че могат да преминат към прости разговори. Като директор Кийт щеше да формулира въпросите, но фактически щеше да ги поставя Риса.

— Попитай го откога е тук — каза Кийт.

Риса се наведе над микрофона пред пулта.

— От колко време си тук?

Отговорът пристигна бързо.

— Времето, през което говорим, по сто, по сто, по сто, по сто, по сто, по сто.

— Това е приблизително четири трилиона дни или приблизително десет милиарда години — чу се гласът на ФАНТОМ.

— Разбира се — каза Риса, — той може би говори образно… просто за да предаде представа за много дълго време.

— Десет милиарда години — каза Джаг — са грубо приближение за възрастта на Вселената.

— Може би трябва да зададем въпроса по друг начин — предложи Лиан.

— От колко време си тук с другите? — каза Риса в микрофона.

— С другите — отговори преведеният глас — времето, през което започнахме да говорим, по сто, по сто, по сто, по сто и петдесет.

— Това прави приблизително петстотин хиляди години — съобщи ФАНТОМ.

— Може би той ни казва, че тази група дармати е на десет милиарда години — предположи Риса, — но той самият е само на половин милион.

— Само! — възкликна Лиан.

— Сега му кажи нашата възраст — предложи Кийт.

— Възрастта на „Старплекс“ ли имаш предвид? — попита Риса. — Или възрастта на Общността? Или възрастта на нашите видове?

— Предполагам, че сравняваме цивилизации — отвърна Кийт. — Затова сравненията трябва да се с най-старата раса на Общността. — Той се обърна към малката холограма на Ромбъс. — Това е ибийската, която съществува в сегашния си вид от около един милион години, нали?

Паяжината на Ромбъс леко се накъдри в знак на потвърждение.

Риса кимна и включи микрофона.

— Ние съществуваме по сто, по сто, по сто, по сто по времето от началото на нашия разговор. Продължителността на този тук е времето на разговора по сто плюс сто. — Тя натисна бутона за изключване. — Казах му, че като цивилизация сме на един милион години, но самият „Старплекс“ е само на две.

Котешкото око отговори като повтори годините на личната си възраст, следвани от думата минус, след това повтори уравнението за малката възраст на „Старплекс“, прибавяйки думата „равно на“, и после повтори същата поредица, която беше използвал за изразяване на собствената си възраст.

— Съвсем свободно преведено — предаде Риса, — според мен той каза, че нашата възраст е нищо в сравнение с неговата.

— За това е прав — съгласи се Кийт и се засмя. — Чудя се как ли се чувства на толкова години?