Робърт Сойер
КК „Старплекс“ (13)

9.

— Атакуват ни — съобщи Торалд Магнор. — Очевидно досега сме имали късмет, но падането на звезда в една система може да унищожи целия живот в нея.

Джаг помръдна двете си долни ръце — уалдахудийски жест на отрицание.

— Повечето портали са в междузвездното пространство — каза той. Дори онзи портал, който наричате Тау Кит, е на тридесет и седем милиарда километра от тази звезда, а това е повече от шест пъти разстоянието между Плутон и Слънцето. Бих казал, че в петнадесет от шестнадесет случая пристигането на нова звезда ще окаже несъществено влияние върху най-близките системи и тъй като населените светове са малко и далеч един от друг, шансовете за краткосрочни поражения на една планета с живот на нея са съвсем малки.

— Но могат ли тези звезди да бъдат бомби? — попита Лиан. — Ти каза, че зелената звезда е много необикновена. Може ли тя да експлодира?

— Изследванията ми са съвсем в началото — отговори Джаг, — но бих казал, че на тази новопоявила се звезда й остават най-малко още два милиарда години живот. А единичните джуджета клас „M“, като онова, изскочило близко до Тау Кит, не се превръщат в нова звезда.

— Все пак — каза Риса — могат ли да засегнат облаците на Оорт на звездни системи, покрай които минават, или да изпратят кометни дъждове към вътрешни планети? Според една стара теория в края на мезозойската ера кафяво джудже, наречено… Немезис, струва ми се… може би е минало близко до Сол и е причинило кометна атака.

— Оказа се, че Немезис не е съществувала — отвърна Джаг, — но дори да е съществувала, днес всяка от расите на Общността притежава необходимата технология да се опази от всякакъв нормален брой кометни тела… които, в края на краищата, ще паднат във вътрешната част на една система след десетилетия и дори столетия. Това не е непосредствена заплаха.

— Но защо тогава? — попита Тор. — Защо има звезди, който се движат? И трябва ли да се опитаме да ги спрем?

— Да ги спрем ли? — засмя се Кийт. — Как?

— Като разрушим порталите — отговори просто Тор.

— Не съм сигурен, че порталите могат да бъдат разрушени — каза Кийт. — Джаг, какво ще кажеш?

— Да, теоретически има начин. — Уалдахудиецът вдигна глава, но никое от очите му не срещна погледа на Кийт. — Когато първият контакт с хората не вървеше добре, нашите астрофизици бяха натоварени със задачата да намерят начин, ако е необходимо, да затворят портала Тау Кит.

— Това е чудовищно! — възкликна Лиан.

— Не, това е добро решение — възрази Джаг. — Ние трябваше да сме готови за всякакви изненади.

— Но да разрушите нашия портал! — На лицето на Лиан се появиха непознати черти.

— Но не го направихме.

— Обаче сте го обмисляли! Ако не сте искали да имаме достъп до Реболо, трябвало да разрушите вашия портал, а не нашия.

— Лиан — тихо каза Кийт. Тя го погледна, прочете на устните му „спокойно“ и продължи малко по-кротко:

— И намерихте ли начин? Да разрушите портала?

Джаг повдигна горните си рамене в знак на съгласие.

— Моят баща, Гаф Кандаро ем-Уийл, беше ръководител на проекта. Порталите са хиперкосмически конструкции, които изтласкват точката на връзка в нормалното пространство. В хиперпространството съществува абсолютна координатна система. Затова там не са в сила Айнщайновите ограничения за скоростта. Хиперкосмосът не е релативистична среда. Но нормалният космос е релативистичен и изходът… нещото, което ние наричаме портал… трябва да бъде закотвен спрямо друго нещо в нормалния космос. Ако точката на закотвяне се дезориентира така, че да не може да излезе през хиперпространството, тя може да бъде изпарена с едно облаче Черенкова радиация.

— И как може да се дезориентира котвата? — попита Кийт скептично.

— Ключът се крие във факта, че порталът наистина е точка, докато не се раздуе, за да поеме нещото, което минава през него. Може да се конструира сферична матрица от изкуствени генератори на гравитация и тя да се разположи около латентния портал, за да компенсира локалната кривина на пространство-време. Въпреки че повечето портали са в междузвездното пространство, те са нащърбени от нашата галактика. Ако се махне тази нащърбеност, котвата няма за какво да се задържи и… хоп!… ще изчезне. Тъй като, когато е латентен, порталът е много малък, матрица с напречно сечение само метър-два, стига да е захранена с достатъчно енергия, ще е достатъчна.

— Може ли „Старплекс“ да осигури необходимата енергия? — попита Ромбъс.

— С лекота.

— Това е невероятно — каза Кийт.

— Съвсем не е невероятно — възрази Джаг. — Гравитацията е силата, която нащърбява пространство-времето. Изкуствената гравитация само модифицира нащърбяванията. В моята родна система в аварийни ситуации използваме гравитационни шамандури за локално изглаждане на пространство-времето, така че да можем да включваме хипердвигатели в непосредствена близост до нашето слънце.

— И защо астрофизическата мрежа на Общността не знае нищо за това? — попита остро Лиан.

— Защото никой не ни е попитал — отвърна тихо Джаг.

— А защо не ни предложи да го направим, за да можем да преминем на хипертяга, когато се появи зелената звезда? — попита Кийт.

— Защото не можем да го направим сами. Някой друг трябва да го направи посредством външен източник на енергия. Повярвайте ми, ние се опитахме да разработим начини нашите кораби да могат да го правят сами, но не успяхме. Ако използваме човешка метафора, това е като да се опиташ сам да се измъкнеш от блато като се дърпаш за ушите. Не може да стане.

— Но ако бяхме направили това точно тук и сега… ако бяхме изпарили този портал… нямаше да можем да се върнем у дома — отбеляза Кийт.

— Вярно е — съгласи се Джаг. — Но можехме да поставим антигравитационни шамандури да свият портала в една точка след като преминем през него.

— Очевидно през много портали излизат звезди — каза Риса. — Ако бяхме изпарили порталите Тау Кит, Реболо и Флатланд, щяхме да разрушим Общността, прекъсвайки връзката между нашите светове.

— И да защитим отделните светове на Общността — каза Тор.

— Господи! — възкликна Кийт. — Това значи да се тури край на Общността!

— Има и друга възможност — заяви Тор.

— Така ли? И каква?

— Да се пренесат расите на Общността на други съседни звездни системи далеч от всякакъв портал. Можем да намерим три или четири системи достатъчно близко една до друга, с подходящи светове, да създадем условия за живот и да преместим всички там. И пак ще имаме междузвездна общност посредством нормална хипертяга.

Кийт се опули.

— Ти говориш за преместване… на какво?… на тридесет милиарда индивиди?

— Повече или по-малко — каза Тор.

— Ибийците няма да напуснат Флатланд — възрази Ромбъс с нетипична за него грубост.

— Това е лудост! — заяви Кийт. — Не можем да затворим порталите.

— Ако са застрашени нашите родни светове — каза Тор, — можем… длъжни сме.

— Няма никакво доказателство, че идващите звезди представляват някаква заплаха — възрази Кийт; — Не мога да повярвам, че същества, достигнали такова развитие, че да могат да преместват звезди, са злонамерени.

— Може да не са по-злонамерени от строителните работници, които разрушават мравуняци — отбеляза Тор. — Може да се окаже, че ние просто им пречим.

 

 

Без да получи повече информация, Кийт не можеше да направи нищо срещу пристигащите звезди, затова в 12:00 двамата с Риса излязоха да потърсят нещо за ядене.

На борда на „Старплекс“ имаше осем ресторанта. Терминологията беше въведена умишлено. Хората искаха да наричат всичко на кораба с морски имена: камбуз, лазарет, каюта вместо ресторант, болница и апартамент — но от четирите вида на Общността само хората и уалдахудийците имаха военни традиции и другите две раси се дразнеха от това.

Всеки от ресторантите беше уникален както по атмосфера, така и по храна. Проектантите на „Старплекс“ се бяха погрижили животът на борда да не е монотонен. Кийт и Риса решиха да обядват в уалдахудийския ресторант „Ког Тан“ на двадесет и шеста палуба. През декоративните прозорци-холограми се виждаше повърхността на Реболо: широки напоявани равнини от пурпурносива тиня, пресечени от реки и потоци. Виждаха се горички от старг — еквивалент на земните дървета, висок три-четири метра бял трън. Мочурливата тиня не предлагаше здрава опора, но беше богата неразтворени минерали и гниещи органични вещества. Всяко растение имаше хиляди преплетени издънки, които, в зависимост от това дали бяха на върха, или на дъното, можеха да служат или като корени, или като органи за фотосинтеза. Гигантските растения цъфтяха по равнините и плуваха по потоците, докато намерят плодородна почва. Тогава се спираха и се вкореняваха, докато една трета от височината им не потъне в тинята.

Холографското небе беше зеленикавосиво, звездата на него — плоска и червена. За Кийт цветовото съчетание бе мрачно, но не можеше да се отрече, че храната беше превъзходна. Уалдахудийците бяха главно вегетарианци и любимата им растителна храна беше сочна и вкусна. Кийт ядеше филизи от старг три или четири пъти месечно.

Разбира се, осемте ресторанта бяха отворени за всички видове, а това означаваше, че в тях се предлага голямо разнообразие от блюда, отговарящи на метаболичните изисквания на различните раси. Кийт си поръча сандвич с печено сирене и кисели краставички и салата от страг. Уалдахудийците, чиито жени подобно на земните бозайници отделяха хранителна течност за своите рожби, намираха за отвратително да се пие млякото на други животни, но се преструваха, че не знаят от какво се прави сиренето.

Риса седеше срещу Кийт. Масата, в съответствие с уалдахудийските стандарти, имаше форма на човешки бъбрек. Беше от някакъв полиран растителен материал — но не дърво — със светли и тъмни ивици. Риса седеше на вдлъбнатата страна на масата. Според уалдахудийския обичай жената винаги сядаше на почетното място, а ухажващите я мъжки се разполагаха около изпъкналата страна.

Риса имаше по-екзотичен вкус от Кийт. Тя ядеше газ торад — „кървави миди“, уалдахудийски двучерупкови, които живееха на тинестото дъно на много езера. За Кийт светловиолетово-червеният цвят беше отвратителен — както и за повечето уалдахудийци, тъй като точно такъв беше цветът на тяхната кръв. Но Риса беше намерила начин да се справи с това. Тя вдигаше черупката до устата си, отваряше я и шумно изпиваше мидата, без самата тя или някой седящ срещу нея да види меката маса.

Хранеха се мълчаливо. Кийт се чудеше дали това е добро, или лошо. Още преди много години бяха изоставили празните приказки. О, ако някой от тях имаше нещо наум, го обсъждаха обстойно, но иначе се наслаждаваха на компанията си, без да кажат и дума. Поне за Кийт беше така и той се надяваше, че и Риса споделя това чувство.

Кийт тъкмо поднасяше с катуука (уалдахудийски прибор, подобен на плоски клещи) парче страг към устата си, когато от повърхността на масата изскочи комуникационен панел и се появи лицето на Хек — уалдахудийския специалист за чуждоземни комуникации.

— Риса — излая той с по-силно подчертан бруклински акцент от този на Джаг. От ъгъла, под който беше поставен комуникационният панел, уалдахудиецът не можеше да види Кийт. — Анализирах радиошума, който открихме близко до двадесет и един сантиметровия банд. Няма да повярваш какво открих! Ела веднага в лабораторията.

Кийт остави приборите за хранене, изправи се и каза:

— Ще дойда с теб.

Докато вървяха към вратата, си даде сметка, че това е единственото нещо, което й бе казал по време на целия обяд.

 

 

Качиха се на асансьора. Както винаги един монитор на стената на кабината показваше номера на палубата, на която се намираха, и плана на етажа: „26“ и кръст с дълги стрелки. Докато се изкачваха и номерата на палубите намаляваха, стрелките ставаха все по-къси. Когато стигнаха палуба едно, стрелките се прибраха почти напълно. Двамата слязоха от асансьора и влязоха в радиоастрономическата стая. Хек, малък уалдахудиец с козина много по-червена от тази на Джаг, се беше навел над бюрото.

— Добре дошла, Риса… — Стандартното уважение, проявявано към жените. И най-небрежно кимване. — Здрасти Лансинг. — Грубо безразличие към мъжете дори ако те са шефове.

— Здравей, Хек — отвърна на поздрава Кийт.

Уалдахудиецът погледна Риса.

— Знаеш ли за радиошума, който бяхме уловили? — Лаят му отекна в мъничката стая.

Риса кимна.

— При първите анализи не открих никакви повторения. — Той завъртя две очи към Кийт. — Когато един сигнал е от радиофар, той обикновено има диаграма с честота на повторение от няколко минути или часове. Тук нямаше нищо подобно. Всъщност изобщо не открих доказателства за някаква диаграма. Но когато го анализирах по-детайлно, открих диаграми с продължителност една секунда и по-малко. Досега съм каталогизирал шест хиляди и седемстотин серии. Някои се повториха само веднъж или два пъти, други много пъти. Няколко над десет хиляди пъти.

— Боже Господи! — възкликна Риса.

— Какво има? — попита Кийт.

Тя се обърна към него.

— Това означава, че този шум може да съдържа информация… може да са радиокомуникации.

Хек вдигна горните си рамене.

— Точно така. Всяка диаграма може да е отделна дума. Тези, които се срещат най-често, може да са обикновени термини, може би са еквивалентни на местоимения или предлози.

— И откъде идват тези сигнали? — попита Кийт.

— Някъде от или точно зад полето, тъмна материя — отвърна Хек.

— И ти си сигурен, че това са интелигентни сигнали? — попита развълнувано Кийт.

Този път Хек повдигна долните си рамене.

— Не, не съм сигурен. Сигналите са много слаби. На голямо разстояние не могат да се различат от фоновия шум. Но ако съм прав, че представляват думи, тогава, изглежда, имат някакъв различен синтаксис. Нито една дума не се повтаря. Някои думи се появяват само в началото или края на предаванията. Някои само след други думи. Първите вероятно са прилагателни и наречия, последните — съществителни или глаголи, пояснявани от тях или обратно. — Хек замълча. — Разбира се, не съм анализирал всички сигнали, макар че ги записвам за бъдещо проучване. Това е непрекъсната бомбардировка на над двеста честоти, които са много близко една до друга. — Той изчака казаното да бъде възприето, после продължи: — Бих казал, че е възможно в или край полето с тъмна материя да се крие голям флот.

Кийт понечи да каже нещо, но в този момент интеркомът на Хек позвъни.

— Кийт, обажда се Лиан.

— Кийт слуша. Какво има, Лиан?

— Ела в командната зала. Пристигна уотсън със съобщение, че от портал Реболо 376А се е върнал бумеранг.

— Тръгвам. Извикай и Джаг, моля те. Край. — Той погледна Хек. — Браво. Опитай се да локализираш по-точно източника на сигналите. Аз ще наредя на Тор да направи със „Старплекс“ един кръг около полето с тъмна материя, за да сканираме за тахионни емисии, радиация, светлина от двигател или някакви други следи от чуждоземни кораби.

 

 

— Пусни записа с уотсъна — каза Кийт, щом двамата с Риса влязоха в контролната зала.

Лиан натисна един клавиш и върху част от холографския балон се появи видеосъобщение. Беше образ на уалдахудиец със сребърносива козина. ФАНТОМ замени кучешкия лай на съществото с английски думи, но, разбира се, те не бяха в синхрон с движението на устата на уалдахудиеца.

— Привет, „Старплекс“. — Линията за статус в долния край на екрана идентифицира говорителя като Кейд Пелендо ем-Хиит от реболския център по астрофизика. — Бумерангът, изпратен към портала с обозначение Реболо 376А, се върна. Предполагам, че искате да останете там, където сте, за да изследвате портала, при който се намирате сега, тъй като неговата поява в мрежата е неочаквана. Според нас за Джаг и другите ще представлява интерес преди да се върнат да видят записите, направени от бумеранга. Приложени са към настоящето съобщение. Мисля, че ще ги намерите… за интересни.

— Добре, Ромбъс — каза Кийт. — Представи ни сферично холографско изображение на данните от бумеранга. Покажи ни какво представляват.

— С удоволствие — отговори Ромбъс. — Изображението ще бъде готово след две минути и четиридесет секунди.

— Щастието отново ни се усмихна — каза Лиан, обърна се и се усмихна, на Кийт. — Още един сектор от космоса отворен за изследване!

— Не преставам да се удивлявам на всичко това. — Кийт стана от стола си да се разтъпче, докато чака холограмата. — Знаеш ли — каза той разсеяно, — моят прапрапрадядо си е водил дневник. Точно преди да умре, е описал всички големи открития, на които е бил свидетел през своя живот: радиото, автомобила, самолета, космическите полети, лазерите, компютрите, ДНК и така нататък. — Лиан изглеждаше възхитена, но Кийт знаеше, че всички други скучаят. По дяволите другите. Рангът си имаше своите привилегии, между тях и правото на шефа да скача от една мисъл на друга. — Когато като тийнейджър го четях, си мислех, че като наближи моят край, няма да има какво да напиша за моите наследници. Но после ние открихме хипердвигателя и изкуствения интелект, открихме мрежата портали и извънземен живот, научихме се да разговаряме с делфините и тогава разбрах, че…

— Прощавай — каза Ромбъс. Светлините му проблясваха стробоскопично, както правеха всички от неговия вид, когато искаха да прекъснат някого. — Холограмата е готова.

— Пускай я — каза Кийт.

Командната зала потъна в тъмнина, тъй като образът на средата, заобикаляща „Старплекс“, беше спрян. После отляво надясно се появи нова картина, линия подир линия заляха командната зала, докато тя сякаш отново не заплува в пространството.

Тор подсвирна.

Джаг изтрака със зъбните си плочи.

На десет милиона километра от точката на портала бавно изгряваше друга гореща зелена звезда.

— Мисля, ти каза, че нашата зелена звезда е игра на природата — подхвърли Кийт на Джаг.

— Сега това е последната ни грижа — отвърна Тор, свали крака от пулта и се обърна към Кийт. — Нашият бумеранг не активира портала, докато не се гмурна в него…

Кийт го гледаше смутено.

— … а тези снимки са направени преди това!

Джаг скочи.

— Ка-дарг! Това означава…

— Това означава — отвърна Кийт, неочаквано също разбрал, — че звездите могат да се появяват от латентни портали. Божичко, те могат да изскачат от всички четири милиарда портала в Млечния път!