Робърт Сойер
КК „Старплекс“ (23)

17.

В командната зала беше тихо, шестте работни станции плуваха спокойно срещу холографската нощ. Беше 05:00 часът корабно време — последният час от дежурството на смяна „Делта“.

На директорското място седеше един ибиец на име Уайнглас. Други ибийци седяха на работните станции „Вътрешни операции“ и „Навигация“. Станцията „Физически науки“ се оглавяваше от делфина Мелондент, „Гериатрията“ от уалдахудиец, а „Външни операции“ от Дена Ван Хаузен, човек, жена.

От невидимия таван се излъчваше мрежа от силови полета, създаваща между всяка работна станция вакуумни шумонепроницаеми прегради с дебелина един милиметър. Ибиецът от „Вътрешни операции“ провеждаше холографска конференция с три миниатюрни плуващи ибийци и три уалдахудийски глави без тела. Жената на „Външни“ четеше на един от мониторите роман.

Изведнъж шумоизолиращите силови полета изчезнаха и засвири аларма.

— Приближава се неидентифициран кораб — съобщи ФАНТОМ.

— Ето го! — каза Ван Хаузен и посочи образа на съседната звезда. — Точно излиза от фотосферата. — ФАНТОМ показваше неизвестния кораб като малък червен триъгълник. Фактически съдът беше много малък, за да се види от това разстояние.

— Някаква вероятност да е просто уотсън? — попита Уайнглас.

— Никаква — отговори Ван Хаузен. — Голям е най-малко колкото някой от нашите сондажни кораби.

По паяжината на Уайнглас затрептяха светлини.

— Нека да го видим — каза той. Ибиецът на навигационната станция завъртя леко „Старплекс“, така че оптическата система на палуба седемдесет да се насочи към натрапника. Около част от звездата се очерта квадратна рамка и в нея се появи увеличена картина. Приближаващият кораб беше осветен от едната страна от зелената звезда. Другата представляваше черен силует, който се виждаше само поради това, че затъмняваше звездите зад себе си.

У алдахудиецът се обърна към Крийт, уалдахудиеца отдясно.

— Прилича на уалдахудийска конструкция. Двигателят е на централната гондола, нали?

Уалдахудийците смятаха, че всеки кораб — или сграда, или транспортно средство — трябва да е уникален и не произвеждаха масово едни и същи конструкции.

— Може би — отвърна Крийт.

— Някакъв транспондерен сигнал, Дена? — попита Уайнглас.

— Ако изобщо има такъв — отговори тя, — той се губи сред шума от звездата.

— Опитай се да се свържеш с кораба, моля.

— Предавам — отговори Дена. — Но те са още на над петдесет милиона километра. Ще минат почти шест минути докато получим отговор, а… Господи!

В края на зелената звезда се появи втори кораб. Беше подобен по размери на първия, но с различна, повече блокова конструкция. Виждаше се, че централната гондола с двигателя е същата уалдахудийска марка.

— По-добре извикай Кийт — каза Уайнглас.

По паяжината на ибиеца във „Вътрешни операции“ затрептяха светлини.

— Директор Лансинг в командната зала!

— Опитай се да се свържеш и с втория кораб — каза Уайнглас.

— Изпълнявам — докладва Ван Хаузен. — И… Господи, ще се опитам да се свържа и с третия. — Иззад звездата се появи четвърти кораб; едната му половина бе от зелен блестящ полиран метал, другата — от черен. Момент по-късно се появи и пети.

— Това е истинска армада! — каза Ван Хаузен.

— Очевидно са уалдахудийски кораби — обади се Мелондент от отворения си басейн вляво на работна станция „Физически науки“. — Виждам характерни следи от изгорели газове на двигателите.

— Но какво търсят пет… шест, осем… осем уалдахудийски кораба тук? — попита Уайнглас. — Дена, накъде летят?

— По параболична траектория около звездата — отговори тя. — Трудно е да се каже къде точно ще завърши полетът им, но сегашното положение на „Старплекс“ е на осем градуса от най-вероятния проектиран курс.

— Те ни следват — каза Мелондент. — Трябва да…

На холограмата се появи врата и влезе Кийт Лансинг. Беше небръснат, разрошен от съня.

— Извинявай, че те събудихме толкова рано — каза Уайнглас и се отмести от работната станция на директора, — но си имаме компания.

Кийт кимна на ибиеца и изчака от отвора на пода да се появи полифункционалният стол, който прие формата на човешко тяло.

— Опитахте ли да установите контакт с тях?

— Да — каза Дена. — Отговорът обаче ще пристигне най-рано след четиридесет и осем секунди.

— Това са уалдахудийски кораби, нали? — попита Кийт.

Работната му станция се издигна на предпочитаната от него височина.

— Твърде вероятно — отговори Уайнглас, — макар че, разбира се, уалдахудийски кораби се продават в цялата Общност. Екипажите им може да са от някой друг народ.

Кийт мигновено се разсъни.

— Как са дошли толкова много кораби, без да ги забележим?

— Може да са пристигнали един по един през портала, докато беше закрит от погледа ни от зелената звезда — каза Уайнглас.

— Ама, разбира се — съгласи се Кийт, направи справка за работещите на станциите и каза: — Дъбъл-Дот, докарай веднага Джаг.

Ибиецът от „Вътрешни операции“ размаха въжетата си над пулта и миг след това докладва:

— Джаг е отклонил комуникационните си линии към гласова пощенска кутия. По това време обикновено спи.

— Блокирай я — заповяда Кийт. — Веднага го докарай. Дена, някакъв отговор на нашето съобщение?

— Никакъв.

Кийт погледна светещите цифрови часовници, плуващи на фона на звездното поле.

— Във всеки случай времето на тази смяна вече изтича — каза той. — Да дойде целият екип на смяна „Алфа“.

— Смяна „Алфа“ незабавно да се яви в командната зала — повтори Дъбъл-Дот. — Лиан Карендотър, Торалд Магнор, Ромбъс, Джаг, Риса Сервантес в командната зала, моля.

— Благодаря — каза Кийт. — Дена, отвори канал към всички приближаващи кораби.

— Каналът е отворен.

— Говори Г. К. Лансинг, директор на изследователския кораб „Старплекс“. Докладвайте целта на вашата мисия, моля.

— Предавам — съобщи Дена. — Вече скъсиха разстоянието помежду ни. Ако искат да отговорят на твоето запитване, ще получим отговора за по-малко от три минути.

В част от холограмата се отвори врата и пристигащият екип се появи в едър план. Влезе Джаг с още несресана, разрошена козина и веднага попита:

— Какво има?

— Може би нищо — отговори Кийт, — но осем уалдахудийски кораба приближават към „Старплекс“. Знаеш ли защо?

Четирите рамена се повдигнаха.

— Нямам представа.

— Отказват да отговорят на нашите поздрави и…

— Казах, че нямам представа. — Джаг се обърна и се изправи пред холограмата на мястото, където беше вратата. Четирите му очи започнаха да я разглеждат, всяко наблюдаваше отделна двойка кораби.

— Какви са тези кораби? — попита Кийт. — Разузнавателни?

— Големината им е като на разузнавателни — отвърна Джаг.

— Колко души екипаж има на борда на всеки?

— Звездните кораби не са моя специалност — отговори Джаг.

Кийт погледна към уалдахудиеца на работната станция по геронтология и попита:

— Ей ти… ти си Крийт, нали? Колко души има на борда на един такъв кораб?

— Може би шест — отговори Крийт. — Не повече.

Две от четирите врати на командната зала се отвориха едновременно. През едната влезе Торалд Магнор, през другата Риса Сервантес. Ибиецът и уалдахудиецът им освободиха работните станции по навигация и геронтология.

— Осем кораба се приближават към „Старплекс“ — каза Кийт.

Риса кимна.

— ФАНТОМ ни осведоми. Но през портала не трябваше да минават никакви допълнителни кораби преди да сме дали съгласие. — Тя се изправи до пулта си, очаквайки столът й да се конфигурира за нея.

— Може да идват случайно — каза Тор и натисна няколко бутона на пулта си. — Когато се отвори нов портал, ъглите на подход за избор на желано местоназначение стават по-тесни. Може да са сбъркали изчисленията. Може би са искали да отидат някъде другаде.

— Един пилот може да направи грешка — каза Кийт. — Но осем?

— Времето за пристигане на съобщението изтече — съобщи Дена; — Ако са искали да отговорят, вече трябваше да са го направили. — Ромбъс вече беше влязъл, но стоеше до работната станция „Външни операции“, без да кара Дена да я освободи.

— Тор, ако издам заповед да се махнем оттук — попита Кийт, — ще успеем ли да се измъкнем от тези кораби?

Тор вдигна рамене.

— Съмнявам се. Те са блокирали портала, така че не можем да минем по този път. И виждаш ли онези междинни, пръстени около гондолите на двигателите им? Те са с уалдахудийските хипердвигатели клас „Гатоб“. Разбира се, никой не може да използва хипердвигател толкова близко до зелената звезда, но ако ние се опитаме да се измъкнем, накрая ще попаднем в пространство достатъчно плоско за използване на хипердвигател и те моментално ще ни настигнат.

Кийт се намръщи.

— Корабите се разгръщат — каза Тор. — Бих казал, че се приготвят за атака.

— За атака?! — възкликна Ромбъс и светлините му засвяткаха.

— Пристигна съобщение — каза Дена.

На небесната холограма се появи нова светеща рамка с уалдахудийско лице, обградено от кафява козина с медни ивички.

— Лансинг, командващ „Старплекс“ — каза преведеният глас, — аз съм Гост. Запомни добре това име; Гост. — Кийт кимна. За един уалдахудиец доверието беше всичко. — Дойдохме да ескортираме „Старплекс“ до портала. Вие ще предадете…

— Колко време е необходимо да пристигне нашият отговор до тях? — попита Кийт.

— … кораба си на нас.

Дена погледна показанията.

— Четиридесет и три секунди.

— Изпълнявайте заповедта — продължи Гост — и нищо лошо няма да се случи нито на вашия кораб, нито на екипажа.

— Тор, можем ли да се гмурнем по видима траектория към портала, но в последния момент да променим курса и да излезем на друго място, не там, където ни очакват.

Навигаторът поклати глава.

— Малки разузнавателни кораби могат да го направят, но „Старплекс“ има обем три милиона кубически метра. Не мога да изиграя такъв танц.

— За колко време ще ни настигнат?

— Те се движат със скорост нула точка едно с — отговори Тор. — Ще бъдат при нас за по-малко от двадесет минути.

— Лансинг до Гост: „Старплекс“ е собственост на Общността. Искането ви се отхвърля. Край — каза Кийт. — Ромбъс, кажи ми когато получат това съобщение. — В командната зала влезе Лиан Карендотър. — Искам предложения, момчета.

— Предложение номер едно — отвърна Лиан и седна на мястото си. — Оттегляне. Колкото по-далече сме от портала, толкова по-малка е вероятността те да могат да ни принудят да минем през него.

— Правилно. Тор, нека да…

— Прощавай, че те прекъсвам, Кийт — каза Ромбъс. — Съобщението ти е прието.

— Добре. Тор, да се махаме оттук. Включи на пълна мощност.

— Ще изкарам кораба под ъгъл — каза Тор. — Не желаем да се движим в полето от тъмна материя, нали? Това, разбира се, е труден курс и малките кораби ще го изминат по-лесно от „Старплекс“.

— Чудесно — каза Кийт. — Ромбъс, провери дали можем да изпратим през Тау Кит един уотсън с дневници за днешната случка. Искам да предупредя премиера Кениата.

— Слушам. Но ще мине над един час, докато достигне оттук до портала, а… извинявай: пристига съобщение от Гост.

— Лансинг — предаде Гост, — „Старплекс“ е построен в корабостроителниците на Реболо и е с реболска регистрация, поради което е уалдахудийска собственост. Не искам неприятности. След като корабът се върне на Реболо, ще освободим всички от екипажа да се върнат по родните си системи.

— Чуй моя отговор — озъби се Лансинг. — Строителството на „Старплекс“ беше финансирано от всички планети на Общността, а неговата регистрация е формалност. Всеки кораб се нуждае от родна планета за регистрация. Претенцията ви се отхвърля. Ако е необходимо, този кораб ще се защитава срещу незаконно конфискуване. Край.

— Ще се защитава? — учуди се Тор и поклати глава. — Кийт, „Старплекс“ няма никакво въоръжение.

— Известно ми е — сряза го Кийт. — Лиан, направи пълен опис на всичко на кораба, което може да се използва като оръжие. Искам да зная за всичко, което може да излъчва енергийни лъчи или да хвърля предмети, или може да бъде направено да се взриви.

— Слушам — каза Лиан и ръцете й заработиха по клавиатурата на пулта.

— „Старплекс“ е проектиран за изследователски цели — напомни Тор от холограмата си. — В сравнение с малките изтребители ние сме тромави като хипопотам.

— Тогава ще се бием при техните условия — отговори Кийт. — Ще защитаваме „Старплекс“ с нашите сондажни кораби. — Той погледна списъка, който Лиан подаваше не неговия монитор номер три: лазери за геологически разкопки, минни експлозиви, ускорители на маса, използвани за изстрелване на сонди. — Лиан, уточнете с Ромбъс колко от тази апаратура може да се натовари на пет от нашите най-бързи сондажни кораби. Искам за пет минути всичко да е натоварено. Не ме интересува каква работа ще трябва да прекъснете, за да го направите.

Дена Ван Хаузен най-после стана от пулта на „Външни операции“ и Ромбъс се изтъркаля на нейното място. Манипулаторните му въжета заиграха по пулта, половината от сензорната му паяжина се разстла върху нея за по-добра връзка с апаратурата.

— Дори и с това въоръжение нашите сондажни кораби няма да превъзхождат по огнева мощ един истински боен кораб — каза Тор.

— Нямам намерение да ги превъзхождам — отвърна Кийт. — „Старплекс“ може да е уалдахудийска конструкция, но сондажните ни кораби не са.

— При условие че те може да не желаят да стрелят по ибийски екипаж — каза Тор. — Но…

— Нямам предвид това — отвърна Кийт. — За разлика от приближаващите се кораби, нашите не са конструирани от уалдахудийски инженери.

— И ще ги пилотират делфини! — изграчи Тор.

— Точно така — потвърди Кийт. — ФАНТОМ, дай ми директна връзка с холографско изображение. Лонгботъл, Тинфин, Найкдефлюк, Скуинт, Сайдстрайп — отговорете.

Над пулта на Кийт започнаха да се появяват главите на извиканите делфини.

— Ще бъдем атакувани от уалдахудийски кораби — съобщи им Кийт. — Нашите сондажни кораби са по-маневрени… ако се пилотират от делфини. Ще е опасно, но опасно ще е и ако не предприемем нищо. Желаете ли да…

— Сега наш роден океан е корабът… и ние ще го защитим!

— Ако е необходимо, аз ще помогна.

— Готов съм да помогна.

— Добре.

— Аз… да, готов съм.

— Чудесно — каза Кийт. — Отидете на площадките за изстрелване. Ромбъс ще ви каже кои кораби да вземете.

Тор погледна холограмата на Кийт.

— Няма никакво съмнение, че нашите кораби са по-маневрени… но делфините нямат никакъв опит с оръжия. На борда ще трябва да има и артилеристи.

Паяжината на Ромбъс светна.

— Усещащите ще умрат, ако се използват оръжия.

— Не можем да стоим безучастни и да не се защитим — каза Тор.

— По-добре е да предадем кораба — възрази Ромбъс.

— Не — заяви Кийт. — Отказвам да предам кораба.

— Но да убием…

— Не е необходимо да убиваме никого — каза Кийт. — Можем да стреляме само по двигателните контейнери, да се опитаме да направим негодни уалдахудийските кораби, без да засягаме техните екипажи. Колкото до артилеристите… ние сме просто учени и дипломати. — Той помисли за момент. — ФАНТОМ, прегледай личните досиета на персонала. Избери петима най-подходящи за артилеристи.

— Проверявам. Готово. Уей-Йенг Уонг. Хелън Смит-Тейт. Джелиско ем-Лейт Лийд. Клариса Сервантес. Даск Хонибо ем-Калч.

— Риса?… — промълви тихо Кийт.

— Ако трябва да се стреля с геологически лазери каза Тор, — защо да не използваме Сноуфлейк? Той е старши геолог.

— Ние ибийците не можем да се прицелваме добре — отговори Ромбъс. — Прицелването е по-добро, когато имаш една зрителна линия.

— ФАНТОМ — каза Кийт, — намери заместници за двамата уалдахудийци и ме свържи с тях.

— Изпълнено. Интеркомът включен.

— Говори директор Лансинг. ФАНТОМ определи, че вие имате опит и умения да управлявате временно бойните системи на борда на нашите пет сондажни кораба, пилотирани от делфини. Не мога да ви заповядам, но се нуждаем от доброволци. Съгласни ли сте с предложението?

Над холографските изображения на делфините се появи редица холографски глави.

— Да, съгласен съм.

— Разчитай на мен.

— Не съм сигурен, че съм подходящ, но… да, добре.

— Готов съм.

Риса стана от мястото си, отиде при съпруга си и каза:

— Ще направя каквото мога.

Кийт я погледна.

— Риса…

— Не се безпокой, скъпи. Трябва да се погрижа да изживееш всичките тези милиарди години.

Кийт докосна ръката й.

— Ромбъс, разпредели ги по кораби. ФАНТОМ, пренеси ги там колкото се може по-бързо.

— Слушам.

— Успех — каза Кийт и се наведе над пулта си.

— Господи! — извика Тор. На дисплея разцъфна малка експлозия. — Те взривиха нашия уотсън.

— Джаг, анализирай използваното оръжие — заповяда Кийт. — Поне ще разберем с какво са въоръжени.

Джаг погледна квадратния мониторен екран и каза:

— Стандартни уалдахудийски полицейски лазери. — После стана от работната си станция, посочи Мелондент, физик от смяна „Делта“, и натисна няколко клавиша. — Прехвърлям секцията „Физически науки“ на делфинова станция номер едно. — Може би… може би ще е най-добре, ако не участвам по-нататък. Гост не спомена името на кралица Трат, затова предполагам, че той и неговите хора действат без кралско одобрение… опитват се да спечелят слава. Все пак те са уалдахудийци. Ще се прибера в апартамента си.

— Не бързай толкова, Джаг — каза Кийт и също стана и погледна към Лиан. — Време на излитане?

— След десет, може би единадесет минути.

Кийт се обърна към Джаг.

— Ти премести „Старплекс“ така, за да не можем да видим струпването на уалдахудийските сили от другата страна на зелената звезда.

— Не е вярно — възрази Джаг и кръстоса четирите си ръце зад гърба.

— Не проявяваш ли лоялност към уалдахудийците?

— Проявявам лоялност към кралица Трат, но няма никакво доказателство, че тя е разрешила този опит да се завладее корабът.

— Лиан, колко уотсъна е получил Джаг през последните два дни?

— Проверявам. Три. Два от АТХП.

— Който е разположен точно до уалдахудийската система… — подхвърли Кийт.

— А третият е търговска информация от телекомуникационната служба на Реболо.

— Той съдържа лични новини, свързани със заболяване в моето семейство — каза Джаг.

— Прегледай ги, Лиан — нареди Кийт. — И докладвай какви са съобщенията в тях.

— След като се запознах с тях — каза Джаг, — предадох уотсъните за повторна употреба, като преди това изтрих всичко, разбира се.

— Все ще можем да възстановим нещичко — каза Кийт. — Лиан?

Тя натисна няколко клавиша, после каза:

— Пристигналите за Джаг уотсъни са все още на борда. Проверих и трите. Изтрити са. Очакват реда си за повторна употреба.

— Нищо ли не се е запазило?

— Не. Данните са изтрити, след това са запълнени със случаен код. Нищо не е останало.

— Редовно използвам седмо ниво на изтриване — обясни Джаг.

— Това е с две нива по-високо от военните стандарти на Земята — отбеляза Кийт.

— Така уотсъните се почистват по-добре — оправда се Джаг. — Не може да не си забелязвал пристрастието ми към чистота.

— Всичко това са глупости — Каза Кийт. — Не вярвам преместването на кораба да е било случайно съвпадение. Ако не се бяхме преместили, щяхме да видим излизането на уалдахудийците от портала и те нямаше да могат да ни атакуват масово.

— Уверявам те, че е съвпадение — каза Джаг.

Кийт се обърна към станция „Външни операции“.

— Лиан, веднага отмени всички командни правомощия на Джаг Кандаро ем-Пелш. И преустанови задачите, които изпълнява.

Последва писукане на натиснати клавиши.

— Изпълнявам — докладва Лиан.

— Нямаш право — възрази Джаг.

— Можеш да ме съдиш — отговори Кийт. — Жалко, че тъкмо аз възразих срещу предоставяне на части от „Старплекс“ за човешки военни структури. Ако не го бяхме направили, сега щяхме да имаме арест, в който да те затворим. — Той се обърна към системата от светещи очи на камерите, плуващи над галерията зад работните станции. ФАНТОМ, пиши протокол. Заглавие: „Домашен арест“. Наложил мярката: Лансинг Г. К. Ограничения: На лицата под домашен арест се отказва достъп до работните участъци. ФАНТОМ не им отваря вратите. Забранява им се да използват апаратура за външна комуникация и да дават команди на ФАНТОМ за задачи над четвърто ниво. Ясно ли е?

— Да. Протоколът е готов.

— Запиши следното. От този момент… 07:52 часът… до отмяна лично от мен Джаг Кандаро ем-Пелш е под домашен арест.

— Разбрано.

Кийт погледна уалдахудиеца.

— Сега можеш да напуснеш командната зала.

Джаг кръстоса четирите ръце зад гърба си:

— Нямаш право да не ме допускаш до тази зала.

— Преди малко искаше да я напуснеш — каза Кийт. — Разбира се, това беше когато имаше власт да пуснеш совалка и да избягаш при армадата.

Ромбъс се отблъсна от работната станция „Външни операции“ и се затъркаля към пулта на директора. Върху сензорната му паяжина светеха светлини, нишките му бяха станали жълти — цвета на гнева.

— Аз поддържам Кийт — каза хладният британски глас. — Ти излагаш на заплаха всичко, върху което сме работили, Джаг. Напусни доброволно командната зала, за да не се налага да те изхвърля.

— Не можеш. Работният кодекс не ти дава право да се нахвърляш върху колега интелигентно същество.

Ромбъс се затъркаля към Джаг като жив валяк.

— Само гледай — каза той.

Джаг зае предизвикателна поза. Ромбъс скъсяваше разстоянието между тях, покритите с кварц колела блестяха на звездната светлина от обкръжаващата ги холограма, приличните на въжета пипала се стрелкаха във въздуха като разлютени змии. Джаг неочаквано се обърна и излезе.

Кийт кимна да благодари на Ромбъс, после каза:

— Тор, докладвай състоянието на уалдахудийските кораби.

— Ако приемем, че нямат нищо по-добро от стандартни полицейски лазери, след три минути ще бъдат на разстояние за ефективна стрелба.

— След колко време нашите сондажни кораби ще бъдат готови за излитане?

— Два са готови да излетят веднага — отвърна Ромбъс. — Другите три — след четири минути.

— Искам и петте да бъдат пуснати едновременно. След двеста и четиридесет секунди всичките да са излетели.

— Слушам.

— Съотношението ще е осем към пет в тяхна полза — каза Тор.

Кийт се намръщи.

— Зная, но само, пет от нашите най-бързи кораби са пригодени за пилотиране от делфини. Ромбъс, щом корабите напуснат доковете, включи цялата енергия към силовите ни екрани. Спри двигателите. Отклони всичко към екраните.

— Слушам.

— Лиан, изпрати съобщение до Тау Кит с друг уотсън — нареди Кийт. — Изстреляй го през тръбата за ускоряване на маса. Изпрати го на междинна орбита, откъдето по инерция да излети към портала. Искам да лети по целия път дотам, без да използва енергия.

— Но по този начин уотсънът ще лети до портала три дни!

— Зная. Изчисли траекторията. Колко време остава до излитането на нашите кораби?

— Две точка пет минути — отговори Ромбъс.

Кийт кимна и натисна бутона за изолиране, който издигна четири двойни силови екрана около неговата работна станция, създавайки звукоизолирана вакуумна междина.

— ФАНТОМ — каза той, — потърси всички компютърни записи за изследванията, извършени от Гаф Кандаро ем-Уийл и неговите колеги, специално такива, който не са преведени от уалдахудийски.

— Търся. Намерих.

— Покажи заглавията и резюмета на английски.

Компютърът го направи веднага. Кийт прегледа екрана и каза:

— Зареди в уотсъна статии две, деветнадесет и… чакай да видя, прибави и двадесет и едно. Шифровай всичко под парола „Касабиан“: К-А-С-А-Б-И-А-Н. Запиши следното и го прибави към уотсъна като нешифровано съобщение: „Кийт Лансинг до Валентина Илианова, Ню Бейджин. Вал, атакувани сме от уалдахудийски кораби. Няма да се изненадам, ако в скоро време атакуват и тебе. Научих, че има теоретична възможност за разрушаване на портал като пространство-времето около него се изравни и по този начин се предотврати закотвянето му в нормалния космос. Ако уалдахудийските нашественически сили затруднят твоя флот, може би ще искаш да разрушиш твоя изходен портал. По този начин, разбира се, ти ефективно ще изолираш Сол/Епсилон Индийска птица/Тау Кит от останалата част от галактиката и ще отрежеш пътя на уалдахудийците за отстъпление. Помисли добре преди да го направиш, приятелко. Процедурата може да се научи от статиите, които ти изпращам с това съобщение. Зашифровах ги. Ключът е последното име на онази жена, която и двамата харесахме в Ню Ню Йорк преди години. Край.“

— Готово — докладва ФАНТОМ.

Кийт натисна един бутон — силовите екрани изчезнаха — и каза:

— Пусни уотсъна, Лиан.

— Слушам.

Кийт наблюдаваше как малкият контейнер се отдалечава от „Старплекс“. Сърцето му биеше лудо. Ако Вал решеше да направи това, което се предлагаше, щеше да има едно друго последствие, което беше премълчал: той, Риса и останалите на „Старплекс“ никога нямаше да се върнат у дома.

— Започва — каза Ромбъс. — Пет. Четири. Три. Две. Едно. Изстрелваме сондажен кораб „ПДК“. Три. Две. Едно. Пускаме „Ръм рънър“. Три. Две. Едно. Изстрелваме „Марк Гарно“. Три. Две. Едно. Изстрелваме „Дактерт“. Три. Две. Едно. Изстрелваме „Лонг Марч“.

Петте сондажни кораба напуснаха „Старплекс“ и пламъците от ядрените реактори на десет двигателя осветиха холографското небе. Приближаващите уалдахудийски кораби сега бяха достатъчно близко и можеха да се видят директно вместо като оцветени триъгълници.

— Силови екрани на максимум — докладва Ромбъс.

— Отвори прозорец в силовите екрани и посредством кодиран комуникационен лазер изпрати директно заповед до всички наши кораби — каза Кийт. — „Никой да не стреля, ако уалдахудийците не стрелят първи. Може би демонстрацията на сила ще бъде достатъчна да ги накара да се отдръпнат.“

— Те вече разрушиха един от нашите уотсъни — каза Тор.

— Но ако ще се стреля по разумни същества, нека уалдахудийците започнат.

— Пристигна съобщение — каза Лиан.

— Дай да го видя.

Появи се лицето на Гост.

— Последна възможност, Лансинг. Предай „Старплекс“.

— Отказвам — отвърна Кийт и погледна един от мониторите си. „Старплекс“ беше ориентиран, с долната редица телескопи към зелената звезда и приближаващите изтребители.

— Корабът на Гост идва бързо към нас — докладва Тор. — Другите седем заемат позиция на около девет километра встрани.

— Спокойно — каза Кийт. — Само спокойно.

— Той стреля! — съобщи Тор. — Удари право в нашите силови екрани. Никаква повреда.

— Колко дълго ще можем да отклоняваме неговите лазерни лъчи? — попита Кийт.

— Още четири, може би пет изстрела — отговори Лиан.

— Другите уалдахудийски кораби напредват, опитват се да ни заобиколят — докладва Тор.

— Искаш ли нашите сондажни кораби да открият огън? — попита Ромбъс. Кийт не каза нищо. — Директоре, искаш ли нашите сондажни кораби да открият огън по тях?

— Аз… аз мислех, че Гост няма да стреля — отговори Кийт.

— Разполагат се на еднакви геодезически позиции около нас — поясни Тор. — Ако всичките осем кораба стрелят в нас едновременно и на една и съща дължина на вълната, екраните ни ще се претоварят. Няма да можем да отклоним енергията.

Над пулта на Кийт плуваха холограмите на делфините-пилоти и техните артилеристи.

— Позволи ми да стрелям в най-близкия до нас кораб — каза Риса, която летеше заедно с Лонгботъл на борда на „Ръм рънър“.

За секунда Кийт затвори очи. Когато ги отвори, беше намерил решение.

— Стреляй.

ФАНТОМ изчерта една червена линия върху холографската сфера да изобрази траекторията на невидимия заряд на геологическия лазер, който излетя като копие от носа на „Ръм рънър“ към уалдахудийския кораб. Лъчът разсече гондолата на двигателя по дължина, от кораба изригна плазмен лъч.

— Ура — извика Риса. — Времето, прекарано в хвърляне на стрелички, в края на краищата послужи за нещо.

— Гост отново стреля по „Старплекс“ — съобщи Тор. — Един от другите кораби преследва „Ръм рънър“.

— Веднага излизай оттам, Лонгботъл — извика Кийт. „Ръм рънър“ направи прилична на дъга маневра, точно следваща скока на делфина, и я завърши с лазерна стрелба към преследващия ги кораб, който се отклони да избегне лъча.

— Корабът на Гост има два лазера, един на левия борд и един на десния — каза Тор. — Стреля и с двата към долния ни радиотелескоп… началство, добър е. Използва фокуса на параболичната ни антена да насочи лъчите си в нашите инструменти.

— Разлюлей „Старплекс“ — заповяда Кийт. — Избягай му.

Звездите на холографския дисплей затанцуваха наляво-надясно.

— Продължава да ни държи на мушка — предаде Тор. — Обзалагам се… да, ето. Въпреки всички екрани неговият лазер проникна достатъчно в чинията на антената, за да се фокусира. Стреля по сензорната матрица на палуба седемдесет.

„Старплекс“ се разтресе. Кийт трепна. Никога не беше усещал такова разтърсване.

— Седемте останали уалдахудийски кораба стрелят последователно по нас — каза Тор.

— Кийт до сондажните кораби: открийте огън по уалдахудийците. Накарайте ги да престанат да ни атакуват.

— След шестнадесет секунди ще претоварят екраните ни — съобщи Лиан.

На холографския дисплей Кийт виждаше как „ПДК“ и „Лонг Марч“ стрелят по два уалдахудийски кораба. Уалдахудийците се опитваха да поддържат общ силов екран срещу нападателите и да продължават да стрелят по „Старплекс“, но сондажните кораби бяха страшно маневрени и уалдахудийците не успяха да ориентират защитния екран правилно. Пронизаха ги светещи удари.

Засвири аларма.

— Повреда на силов екран — съобщи гласът на ФАНТОМ.

Неочаквано един от уалдахудийските кораби експлодира. „Марк Гарно“ се беше оттеглил от кораба, по който стреляше, за да стреля по същия кораб, по който беше открил огън и „ДЦК“. Уалдахудийският кораб нямаше силови екрани на носа. Кийт наведе глава. Първите жертви от битката… и с ръчно насочвани лазери никой не можеше да знае дали артилеристът Хелън Смит-Тейт се беше целила в модула с естествена среда, или просто не беше могла да уцели гондолата на двигателя.

— Два са свалени, шест продължават — предаде Тор.

— Повреда в силовия екран — съобщи Лиан.

Двата пилотирани от делфини кораба пикираха дръзко, оръжията им стреляха напосоки. Холографският дисплей беше осеян с лазерни лъчи — червени за силите на Общността, сини за нападателите.

Неочаквано корабът на Гост започна да се върти около надлъжната си ос като тирбушон.

— Какво прави, по дяволите? — попита Кийт.

Маневрата стана ясна, когато ФАНТОМ скицира двата лъча от двойните лазерни оръдия на Гост. С въртенето на кораба лъчите описваха цилиндър от кохерентна светлина и превръщаха двойните теснолъчеви оръдия в едно широколъчево. Гост се целеше в долната страна на централната палуба на „Старплекс“, по-точно в един от четирите главни генератора на кораба.

— Ако успее — каза Тор, — ще измъкне втория генератор като с геоложка сонда.

— Премести кораба! — заповяда Кийт.

Изобразеното на холографския балон звездно поле се завъртя.

— Изпълнявам… но той е закачил за нас тягов лъч. Ние…

Корабът се разлюля отново, засвири нова алармена система. Лиан се обърна към Кийт.

— Има вътрешен пробив на палуба четиридесет, където дъното на океанския дек се съединява с централната шахта. През шахтата тече вода към по-долните палуби.

— Не може да бъде! — възкликна Кийт. — Дали не са го разрушили ибийците, когато подменяха долните модули с естествена среда?

Паяжината на Ромбъс отново пожълтя от гняв, точките по нея засветиха ярко.

— За какво намекваш? — остро попита той.

Кийт вдигна ръце.

— Просто…

— Работата беше извършена безупречно — каза Ромбъс, — но конструкторите на този кораб не са допускали, че той ще влиза в бой.

— Извинявай — каза Кийт. — Лиан, каква е процедурата в ситуация като тази?

— Няма описана процедура — отговори Лиан. — Океанският сектор се води непробиваем.

— Може ли водата да се задържи със силови полета? — попита Кийт.

— Не за дълго — отговори Лиан. — Полетата, които използваме в площадките за акостиране, са достатъчно силни да държат въздуха при нормално налягане срещу вакуума. Но един кубически метър водна маса тежи цял тон. Нищо освен външни източници на силови полета не може да издържи на такова налягане и дори Гост да не претовари защитните ни полета, няма начин да ги насочим навътре в кораба.

— Ако изключиш изкуствената гравитация на централния диск и всички палуби под него, ще спреш водата да не потече надолу — каза Тор.

— Добра идея — съгласи се Кийт. — Лиан, действай.

— Блокировка за сигурност — прозвуча гласът на ФАНТОМ. — Команди не се приемат.

Кийт хвърли поглед към двойката камери на ФАНТОМ на своя пулт.

— Какво по дя…

— Заради ибийците — обясни Ромбъс. — Нашата циркулационна система е изградена на базата на гравитацията. Ако изключим гравитацията, всички ще измрем.

— По дяволите! Лиан, колко време е необходимо ибийците от палуби четиридесет и първа до седемдесета да се преместят на по-горните?

— Тридесет-четиридесет минути.

— Започвай евакуация. Изкарай и всички делфини от океанския сектор… но им кажи да си вземат дихателни апарати в случай че се наложи да ги изпратим долу в наводнените части.

— Ако евакуацията започне от седемдесета — каза Тор, — можеш да изключиш гравитацията там и после да продължиш нагоре.

— Това няма да промени положението — каза Лиан. — Когато водата стигне дотам, тя ще е набрала достатъчна инерция и ще продължи надолу дори и гравитацията да не я притегля.

— А какво ще стане, ако прекъснем електричеството? — попита Кийт.

— Вече изключих електрическата система в наводнените участъци — отговори Лиан.

— Ако водата от океанския сектор трябва да се източи напълно, каква част от долните палуби ще се напълни? — попита Тор.

— Сто процента — отговори Диан.

— Наистина ли? — изненада се Кийт. — Боже Господи!

— Водата в океанския дек е шестстотин осемдесет и шест хиляди кубически метра — каза Лиан след като направи справка на екрана на монитора. — Дори ако включим обема на всички запечатани площи между палубите, целият обем на кораба под централния сектор е само петстотин шестдесет и седем хиляди кубически метра.

— Извинявайте, но мисля, че „ПДК“ е в беда — намеси се Ромбъс и посочи с едно от въжетата си горната част на холографския балон. Два уалдахудийски кораба атакуваха сондажния кораб на „Старплекс“, лазерните им лъчи се събираха в една точка.

Кийт местеше поглед от холографския дисплей на монитора на пулта, на който наблюдаваше наводнението.

— „Дактерт“ минава откъм кърмата на двата кораба, атакуващи „ПДК“ — каза Ромбъс. — Той трябва да може да отклони техния огън.

— Как върви евакуирането? — попита Кийт.

— Според разписанието — отвърна Лиан.

— Изтича ли вода в Космоса?

— Не. Пробивът е само вътрешен.

— Колко плътни са вътрешните ни врати?

— Ами — започна Лиан — плъзгащите се врати между стаите са плътни, когато са затворени, но не са здрави. Панелите им са проектирани така, че всеки да може да ги разбие с крак в случай на пожар. Теглото на водата ще ги смаже.

— Кой гений е измислил това? — учуди се Тор.

— Същият, който е участвал в проектирането на „Титаник“ — промърмори Кийт.

Корабът отново се разтърси. На холографския дисплей се видя как от централната палуба се откъсна един цилиндър и се запремята в нощта.

— Гост откъсна генератор номер две — докладва Лиан. — Щом започна да го изрязва, евакуирах всички от тази част на техническия торус, така че няма никакви жертви. Но ако успее да изреже още един, корабът ни няма да може да развие хиперкосмическа скорост.

Избухна светлинен взрив. „Дактерт“ беше прерязал гондолата с двигателя на един от уалдахудийските кораби, които обстрелваха „ПДК“. Гондолата отлетя настрана. Изглеждаше, че ще се блъсне в отрязания от „Старплекс“ цилиндър, но това беше само илюзия от перспективата.

— Какво ще кажеш да източим водата в Космоса? — попита Ромбъс.

— За да го направим, ще трябва да изрежем дупка в океанската палуба — отвърна Лиан.

— В коя точка може да се изреже най-лесно? — попита Кийт.

Лиан погледна схемата.

— Задната стена на шестнадесети док за акостиране. Зад нея е техническият торус, разбира се. Но точно зад това място на торуса има пречиствателна станция за океанската палуба. С други думи, там вече е пълно с вода чак до задната стена на дока, така че ще е достатъчно само да се изреже дупка в стената на дока, за да се източи водата.

— Добре — съгласи се Кийт. — Веднага прати някой с геоложки лазер в шестнадесети док. — После се обърна към Ромбъс. — Зная, че ибийците не могат без гравитация, но какво ще кажеш, ако изключим изкуствената гравитация и вместо това завъртим кораба?

— Да я заместим с центробежна сила? — каза Лиан. — Тогава хората ще ходят по стените.

— Да. Е?

— Доковете са под форма на кръст, така че ефективната центробежна сила ще нараства с преместването в ръкавите.

— Но тази сила ще предотврати изтичането на вода в централната шахта — каза Кийт. — В същото време ще притисне външните стени на океанската палуба. Тор, можеш ли да създадеш такова въртене, като използваш двигателите на системата за ориентиране?

— Мога.

Кийт погледна Ромбъс.

— Каква гравитация е необходима, за да работят нормално циркулационните ви системи?

Ромбъс повдигна въжетата си.

— Изпитанията показват, че е необходимо най-малко една осма от стандартното g.

— Под петдесет и пета палуба дори и в края на ръкавите при никаква възможна скорост на въртене няма да можем да постигнем такава гравитация — каза Лиан.

— Но пък ибийците трябва да се евакуират само от петнадесет етажа вместо от четиридесет — каза Кийт. — Лиан, съобщи на всички какво ще направим. Тор, щом под петдесет и пета не остане нито един ибиец, започни да въртиш кораба. Когато достигнеш необходимата скорост на въртене, прекъсни изкуствената гравитация.

— Слушам.

— В краищата на ръкавите хората може би трябва да се евакуират от стаите — каза Лиан.

— Защо? — попита Кийт. — Прозорците са от прозрачен въглероден композит и няма да се счупят, ако хората стоят върху тях.

— Разбира се, че няма да се счупят — отвърна Лиан. — Но са под ъгъл четиридесет и пет градуса, тъй като краищата на модулите с естествена среда са под този ъгъл. Ще е трудно да се стои на тях след като ефективната гравитация се промени и тези наклонени прозорци се превърнат в наклонени подове.

Кийт кимна.

— Правилно. Предай и този съвет.

— Слушам.

Появи се холографската глава на Лонгботъл.

— Намираме се в замърсени води. Двигателите прегряват.

Кийт кимна към холограмата.

— Направи каквото можеш. Ако е необходимо, се отдалечи от нас. Може би никой няма да ни преследва.

„Старплекс“ се разтресе отново.

— Гост започна да изрязва централната палуба под генератор номер три — докладва Ромбъс. — Друг от неговите кораби изрязва върха на диска точно над генератор номер едно.

— Започвай да въртиш кораба, Тор.

Холограмата на звездното поле се завъртя. Корабът отново залитна.

— Това изненада Гост — докладва Тор. — Неговите лазери шарят по цялата долна повърхност на централния диск.

— В шестнадесети док за акостиране Джесика Фонг е в затруднено положение, Кийт — съобщи Лиан.

— Дай да видя.

Върху част от холограмата на звездното поле, сега въртящо се с шеметна скорост, се появи рамка. Картината в нея изобразяваше вътрешността на дока за акостиране; по средата във въздуха плуваше жена в космически скафандър. Тя беше завързана за задната стена — онази, която беше обща с техническия тор. Въжето беше опънато, тъй като центробежната сила я дърпаше навън към извитата врата към космоса. Подът на дока с очертани по него знаци за акостиране беше на повече от десетина метра под краката й, покритият със светлинни панели и макари за лебедки таван бе на дванадесет метра над главата й.

— Свържи ме — каза Кийт и веднага продължи: — Здравей, Джесика. В техническия торус зад стената на дока има пълна с вода пречиствателна станция за океанската палуба. Станцията се отваря към океана на другата страна. Пробий голяма дупка на задната страна на дока. Бъди внимателна. Когато отвориш дупката, водата ще нахлуе срещу теб.

— Разбирам — отговори Джесика, пресегна се към кръста си и отпусна още въже. Затаил дъх, Кийт наблюдаваше как Джесика се движи през дока. Не й отне много време. Всяка секунда се появяваха метри допълнително въже. Накрая стигна вратата за космоса и се блъсна в извитата повърхност. За момент Кийт помисли, че е изгубила съзнание от удара, но тя скоро се окопити и се зае да насочи геоложкия лазер. Справи се сравнително лесно. Когато го включи, първият лъч удари въжето по средата и го разряза на две половинки: петнадесет метра найлоново въже я удариха, а другите петнадесет се извиха високо над главата й като жълта змия и изплющяха. Центробежната сила я прикова към центъра на вратата.

Вторият изстрел беше също толкова неконтролиран и изби една разпределителна кутия от осветителната система на дока. Всичко потъна в мрак.

— Джесика!

— Чувам те, Кийт. Господи, колко неприятно!

В рамката всичко потъна в мрак… мрак и след това, когато лазерният лъч попадна на задната стена, се появи тънка червена ивичка. Кийт наблюдаваше как металът започна да червенее; да се размеква, да се накъдря… и изведнъж…

Звук на нахлуваща вода. Джесика продължаваше да пробива с лазера голям правоъгълен отвор на задната стена. Дупка, преместване на лазера на един сантиметър, друга дупка и после друга и друга…

Аварийните светлини се включиха и заляха целия док в червено. От задната стена изригна морска вода. Перфорираният квадрат на преградния метал поддаде, откъсна се и полетя през дока, тласкан от бликналия зад него гейзер.

Кийт се сви от страх. Изглеждаше, че разкъсаната метална стена ще падне върху Джесика, вече блъскана от жестоките юмруци на водата, но тя сигурно също я беше видяла. Зад нея избухна пламък и обгори стената — тя беше достатъчно съобразителна да облече костюм с маневрен реактивен двигател и го включи точно навреме, за да се спаси. Докът се пълнеше с вода.

— Добре — каза Кийт. — Сега се обърни и пробий дупка с диаметър десет сантиметра на външната врата на дока. Дръж лазера насочен право към вратата. Не е необходимо водата около теб да заври.

— Слушам — каза тя. Космическият скафандър вече й служеше за водолазен костюм. Тя стоеше до вратата за космоса и държеше сивия метален конус на геоложкия лазер като пробивен чук. После започна да стреля между краката си. Част от вратата скоро стана червена, после бяла, а след това, след това…

 

 

„Старплекс“ се въртеше като пумпал в космическата нощ, по корпуса му трепкаше зелена звездна светлина.

Петте останали уалдахудийски кораба се приближаваха. Два идваха отгоре, три отдолу. Насочваха се към пръстена с доковете за акостиране. Корабът се въртеше твърде бързо, за да забележи някой от уалдахудийските пилоти малкото нажежено до бяло петно по средата на вратата на шестнадесети док, което тлееше, пламна и изгоря. И неочаквано…

В космоса започна да се излива вода, захвърляна надалеч от бързо въртящия се кораб. С излизането си във вакуума тя веднага се превръщаше в пара, а след това, след като се натрупаше достатъчно пара, за да се получи значително налягане, водата кондензираше в течност, планктон, солни кристали и океански детрити^[1] — ядра, около които образуваните капчици вода бързо замръзваха…

Милиони й милиарди ледени мъниста, запращани надалеч от „Старплекс“, изтиквани от експлозивната сила на водата зад тях и от центробежната сила на бързо въртящия се кораб. Безброй диаманти, трепкащи в нощта със зелена светлина от близката звезда…

Първият уалдахудийски кораб беше посрещнат от преградния огън на ледените парчета, към които се прибави собствената му скорост. Първите половин дузина ледени парчета бяха отклонени от силовите екрани на кораба — екрани, предназначени да го предпазват от отделни микрометеоритни удари, но не и от масирана атака. После…

Ледените парчета се забиваха в корпуса на уалдахудиеца като зъби на акула в плът, разкъсваха го. Освободеният въздух излизаше със свистене и увеличаваше градушката наоколо.

От командната зала Кийт извика:

— Хайде, Тор! Разлюлей кораба.

Тор изпълни заповедта. Нов поток ледени късове, насочени под друг ъгъл, се изсипаха върху втория уалдахудийски кораб и го разрушиха. После ледените куршуми се забиха в резервоарите с гориво на третия кораб и той експлодира — мълчаливо цвете на тъмния фон.

Тор разлюля кораба на другата страна и ледените парчета полетяха към четвъртия останал кораб. Пилотът вече беше намерил контрастратегия — завъртя собствения си кораб така, че насочи конуса от реактивната струя към „Старплекс“, и включи главния двигател, разтопявайки леда във водни капчици, които преди да достигнат до кораба, се превърнаха в пара. Но пилотът на другия останал кораб не беше готов за тази маневра или беше твърде зает да опази опашката на кораба, насочвайки се към портала. Неговият курс го отведе към реактивната струя на другаря му и от кораба изригнаха бели пламъци. Останаха само два уалдахудийски кораба — единият от тях на Гост.

Разширяващият се пръстен от водни топчици отклони от „Старплекс“ повечето от отломките от експлодиралия кораб, но екипажът на уалдахудийския съд, който беше извършил трика с реактивната струя, не беше толкова късметлия. Голямо назъбено парче се вряза в кораба, ударът го завъртя, пилотът изгуби контрол и корабът се насочи право към полето тъмна материя. Пилотът, изглежда, почти щеше да го овладее, когато беше на няколко милиона километра от най-близките големи сиви газови кълба, но изведнъж попадна в тяхната гравитация. Щяха да са необходими часове да се измъкне от смъртоносната траектория и да продължи по курса си, но съдбата беше отредила да се блъсне в тъмната материя и при тази скорост дори мек удар, какъвто се получава, когато обикновена материя удари тъмна материя, беше достатъчен корабът да се изпари.

Все още незасегнат, корабът на Гост стоеше прикачено тягов лъч под централния диск на „Старплекс“. Нямаше начин Тор да насочи поток от ледени топчета натам. Но ако бе необходимо, „Старплекс“ можеше да продължи да се върти, докато Гост остане без гориво…

— Ох — преведе ФАНТОМ трепкащите светлини върху паяжината на Ромбъс.

Тор вдигна глава и изруга:

— По дяволите!

Зад ръба на зелената светлина излизаше още един… два… пет уалдахудийски изтребителя. Очевидно Гост не беше толкова глупав да използва всичките си сили в първата атака. Един от новодошлите беше гигант, десет пъти по-голям от малките сондажни кораби.

Петте пилотирани от делфини кораби на „Старплекс“, които се бяха отдръпнали, за да избягат от ледените парчета, се престроиха и се насочиха към приближаващата сила, решени да я нападнат преди тя да нападне техния кораб майка.

И тогава…

— Какво става, по дяволите? — извика Кийт и стисна страничните облегалки на стола си.

— Господи!… — възкликна Тор.

Огромното поле от тъмна материя започна да се движи, отначало бавно, а после с все по-нарастваща скорост. От него се развяваха дълги вълнообразни тесни ленти, зеленикави по обърнатите към самотното слънце краища, мастиленочерни на другите. Лентите ставаха все по-дълги, разпростряха се на повече от милиони километри, тръби с разпределен по дължината им като кокалчета на ефирни пръсти чакъл от сфери с големината на планети.

Уалдахудийските пилоти откриха, че корабите им се движат по странни курсове и че не могат да ги коригират поради гравитационното привличане на лентите. На сферичната холограма Кийт виждаше, как нападащите кораби се клатушкат като пияни по неравни траектории, изместени от курса си от огромните маси на лентите тъмна материя.

Лентите нарастваха с изненадваща скорост. Кийт все още имаше затруднение с концепцията за свободен макроживот в Космоса, но, разбира се, всяка форма на живот можеше свободно да се движи, когато поиска…

Пилотите на уалдахудийските кораби разбраха, че са в беда. Един от тях изостави курса си, който видимо беше насочен към „Старплекс“, и рязко промени посоката. Друг включи спирачните си двигатели, соплата му светеха като четири рубинени точки на фона на тъмнината. Но дарматите продължаваха да протягат към тях дългите си подпухнали пръсти.

Ако корабите можеха да развият суперскорост, щяха да се спасят, но гравитационната яма от зелената звезда и по-плитките, но все пак значителни ями, създадени от дарматите, не им позволяваха това.

Най-отдалеченият от новите изтребители сега беше само на няколко километра пред едно от пипалата. После тъмната материя стигна до него и корабът изчезна в мъглата от чакъл.

Тор показа схема, която изобразяваше положението на изтребителя вътре в лентата — лента, която сега вече не се удължаваше, а беше започнала да се прибира и с гравитационното си поле да дърпа със себе си уалдахудийския съд.

Скоро второ пипало от тъмна материя обгърна друг уалдахудийски кораб. Трети изтребител отчаяно се мъчеше да се измъкне. Кийт видя блясъка на мълниите от експлозиите на кораба, докато той изхвърляше оръжията, за да намали масата си. Но не можа да се откъсне от тъмната материя.

Междувременно двете пипала, които вече бяха хванали корабите, продължаваха да се оттеглят назад и — това беше странно — започнаха да се извиват към себе си, да се изгърбват като кобри, направени от пепел.

Третият малък кораб най-после също беше хванат и сивите пръсти го задърпаха назад. Две пипала от тъмна материя се протегнаха отгоре и отдолу към огромния уалдахудийски кораб. Само петият от новите кораби, изглежда, щеше да избяга, но Риса и Лонгботъл се спуснаха да го преследват. Пред очите на Кийт се мерна образът на сина му — деветнадесетгодишно момче, въпреки козята брадичка. Как щеше да му съобщи, ако майка му загине?

Първите две пипала се извиха назад в полукръгове и в същия момент, в който големият съд беше погълнат от други две ленти, които го преследваха, пръстите на първото изплющяха като камшик. Уалдахудийският изтребител, който беше хванат между тях, бе запратен напред и се преобърна няколко пъти.

Кийт гледаше като парализиран. Боже Господи!…

Корабът беше запратен право към зелената звезда.

Съдът продължи да се премята, разстоянието между него и звездата бързо намаляваше. Пилотът най-после успя да го овладее, но той беше много близко до огнената топка, широка 1,5 милиона километра. Протуберансите^[2] вече облизваха летящия към тях кораб…

… и той се превърна в пара в горния слой на звездната атмосфера.

— Ромбъс, свържи ме е нашите сондажни кораби — изрева Кийт.

— Връзката установена.

— Връщайте се на „Старплекс“! — предаде Кийт. — Всички кораби незабавно да се върнат на „Старплекс“!

Четири сондажни кораба потвърдиха съобщението и промениха курса си, но един продължи да преследва целта.

— Риса! — изкрещя Кийт. — Веднага се връщай!

Неочаквано втори камшик на черната материя изплющя в нощта и запрати втория уалдахудийски кораб към зелената звезда. Кийт продължи да клати глава пред двойния ужас от отдалечаването на кораба на Риса и премятащия се презглава запратен към унищожение, уалдахудийски кораб.

„Ръм рънър“ се движеше по спирала и бързо напредваше към неприятелския съд. Лазерният огън от задните оръдия на уалдахудиеца минаваше покрай сондажния кораб или се плъзгаше по неговите силови екрани. Миг по-късно стрелбата спря, тъй като уалдахудийците на борда вероятно също бяха погълнати от спектакъла.

Вторият кораб, който дарматите захвърлиха към слънцето, неумолимо се носеше към своята гибел. От него изскочиха спасителни лодки, но жалките им двигатели не бяха достатъчно мощни, за да излязат на орбита около звездата. Последната гледка, която уалдахудийците вероятно видяха на мониторите си, бяха странните слънчеви петна с форма на гири — сиво-черни петна на фона на адския течен нефрит.

„ПДК“ и „Дактерт“ се върнаха на „Старплекс“. Разбира се, те трябваше да се приближат отгоре или отдолу, за да избегнат торуса от градушка, заобикалящ кораба. Ромбъс използва тягови лъчи да ги изтегли върху плоската повърхност на централния диск. Нямаше начин да ги приемат в доковете за акостиране — пречеше ледът, — но на двете повърхности на диска имаше аварийни кнехти.

„Ръм рънър“ продължаваше преследването.

— Риса! — извика Кийт в микрофона. — За Бога, Риса… връщай се!

Внезапно лазерът на „Ръм рънър“ светна. ФАНТОМ старателно изобрази лъча на холографския дисплей. Попадението на Риса беше идеално — лъчът направо отсече гондолата с двигателя. Тя се преметна в нощта, обгърната в облаче изгорели газове като в ореол от смарагди. И неочаквано…

Гондолата ярко засвети, по-ярко дори от съседната звезда, и изчезна в ядрения взрив. Лонгботъл изпълни фантастичен лупинг да избегне разширяващото се плазмено кълбо, след това се насочи право към „Старплекс“. Останалият без двигател уалдахудийски кораб полетя по инерция, неспособен да маневрира.

Изплющя трети камшик от тъмна материя и изпрати трети уалдахудийски изтребител по неконтролируема траектория. Няколко плочи от неговия корпус съзнателно бяха взривени — екипажът очевидно бе предпочел да отвори кораба към вакуума на космоса, вместо да се изпече жив захвърлен в слънцето.

После сдвоеният гигантски пръст, който беше обгърнал огромния уалдахудийски кораб, започна да се върти в спирала като галактика. ФАНТОМ показа местоположението на кораба, заровен в един клон на въртящата се маса. Въртенето ставаше все по-бързо, докато накрая, подобно на дискохвъргач, тъмната материя не захвърли гигантския кораб. Той успя да запази контрол и да избегне удара в слънцето, но когато започна да променя курса си, белите пламъци от ядрената реакция от неговите сопла удариха зеления ад, от фотосферата се издигна гигантски протуберанс и го погълна.

— Четири от нашите пет сондажни кораба са надеждно, привързани към корпуса на „Старплекс“ — докладва Ромбъс. — „Ръм рънър“ ще се върне след единадесет минути.

Кийт въздъхна с облекчение.

— Чудесно. Всички от по-долните палуби вече трябва да са излезли, нали?

— Последният асансьор се изкачва — каза Лиан. — Ще пристигне след тридесет секунди.

— Добре. Промени гравитацията долу на нула. Натам повече не трябва да тече вода. Тор, спри въртенето на кораба.

— Слушам.

— Директоре — каза Ромбъс. — Гост е прикачил кораба си към повърхността на нашия корпус. Държи се там с тягов лъч.

Кийт се усмихна.

— Великолепно… имаме и военнопленник. Поздравявам всички за отлично свършената работа. Тор, Лиан, Ромбъс… чудесно. — Той замълча. — Слава Богу, че дарматите застанаха на наша страна. Предполагам, че никога не вреди, ако си на ти с материя, която съставя по-голяма част от Вселената и…

— Божичко! — възкликна Тор.

Кийт вдигна глава към лицето му. Бе избързал със заключението. Пипалата на тъмната материя се приближаваха към „Старплекс“.

— Ние сме следващите — каза Ромбъс.

— Но ние сме много пъти по-големи от уалдахудийските кораби — възрази Тор. — Сигурно няма да могат да ни захвърлят към звездата.

Срещу атаката на уалдахудийските сили участва само една трета от тъмната материя — обясни Ромбъс. — Ако цялата се насочи срещу нас… ФАНТОМ, могат ли да направят това?

— Да.

— Извикай Котешко око — каза Кийт. — По-добре да говоря с него.

— Издирвам свободна честота — отвърна Ромбъс. — Предавам… Няма отговор.

— Тор, измъкни ни оттук — заповяда Кийт.

— Курс?

Кийт помисли половин секунда.

— Към портала. — В следващия миг видя, че пипалата на тъмната материя вече са започнали да се разполагат между „Старплекс“ и невидимата точка в космоса. — Не, промени го — озъби се той. — Откарай ни по-близко до зелената звезда, в обратна посока. ФАНТОМ, докарай Джаг тук.

— Ти му нареди да не припарва в тази зала — каза компютърът.

— Зная. Сега издавам нова заповед. Веднага го докарай тук.

За момент настъпи тишина. ФАНТОМ разговаряше с Джаг.

— Тръгна.

— Какво си решил? — попита Ромбъс. Тъмната материя се приближаваше към „Старплекс“ от три страни като юмрук, затварящ се около буболечка.

— Надявам се, че има начин да се измъкнем оттук… ако това нещо не ни убие.

Звездното поле се разтвори и Джаг влезе. За първи път Кийт видя върху уалдахудийско лице израз на унижение. Джаг вероятно беше наблюдавал космическата битка и бе видял как съотечествениците му бяха захвърлени в смарагдовата звезда. Но гледаше Кийт подозрително и в гласа му още се чувстваше старото предизвикателство.

— Какво искаш?

— Искам — отговори Кийт спокойно — да прекараш „Старплекс“ покрай зелената звезда и да влезем в портала откъм далечната страна.

— Боже Господи! — възкликна Тор.

Джаг излая подобно възклицание на своя език.

— Може ли да стане? — попита Кийт. — Ще успеем ли?

— Не зная — отговори Джаг. — Нормално за такова нещо ми трябват няколко часа за изчисления.

— Нямаш часове… имаш минути. Ще стане ли?

— Аз не… да. Може би.

— Мелондент — каза Кийт, — прехвърли пулта за управление на станцията на Джаг.

— Слушам — отговори делфинът.

Джаг зае обичайното си място.

— Централен компютър — излая той, — покажи върху този монитор траекторията на нашия кораб.

— На теб ти е забранено да издаваш такива команди — каза ФАНТОМ.

— Забраната се отменя! — озъби се Кийт. — Арестът на Джаг се прекратява до второ нареждане.

Появи се исканото изображение. Джаг го загледа внимателно.

— Магнор?

— Да? — отвърна Тор.

— След десет минути може би ще бъдем погълнати. Ще трябва да включиш всичките ни коремни ракетни двигатели. Използвай моя шести монитор като екран в сензорен режим.

Тор натисна клавишите.

— Готово.

Джаг описа с плоския си пръст дъга върху схемата.

— Можеш ли да изпълниш такъв курс?

— Искаш да кажеш на ръчно управление?

— Да, на ръчно управление. Нямаме време да го програмираме.

— Да, мога.

— Изпълнявай! Веднага!

— Директоре?

— След колко време „Ръм рънър“ ще акостира на „Старплекс“?

— След четири минути — отговори Ромбъс.

— Нямаме време да го чакаме толкова дълго — каза Джаг. Кийт отвори уста да възрази, но се спря и се обърна към персонала в командната зала.

— Други предложения?

— Мога да прикача тягов лъч към „Ръм рънър“ — каза Ромбъс. — Няма да мога да го изтегля тук преди да стигнем до портала, но ще го извлека до него заедно с нас, а след това се надявам, че Лонгботъл ще може да мине.

— Действай. Тор, измъквай ни оттук.

„Старплекс“ полетя към звездата под малък ъгъл.

— Двигатели на пълна мощ — съобщи Тор.

— Има още един проблем, който трябва да разрешим — каза Джаг и се обърна към Кийт. — Има голяма вероятност да закарам кораба до портала, но след като отидем там, няма да имаме време да намалим скоростта и да контролираме преминаването през определен ъгъл и тъй като хипертелескопите на седемдесета палуба са повредени, дори не мога да предскажа през кой изход ще изскочим. Може да се окажем навсякъде.

Зловещите пръсти на тъмната материя продължаваха да се протягат към „Старплекс“.

— След няколко минути всяко друго място ще бъде за предпочитане пред това — каза Кийт. — Просто ни изведи оттук.

Корабът започна да се накланя към звездата. Половината от холограмата в командната зала показваше зелената сфера, виждаха се подробности от нейната зърнеста повърхност и слънчевите петна с форма на гири. По-голямата част от останалата гледка беше облачна, пипалата от тъмна материя закриваха звездите.

— Ромбъс, имаш ли надеждна връзка с „Ръм рънър“?

— Още сме на четиристотин километра и излъчванията от тъмната материя ни пречат, но, да, хванах го.

Кийт въздъхна с облекчение.

— Браво. Успя ли да установиш контакт с Котешко око или някой друг дармат?

— Те продължават да не отговарят на нашите повиквания — каза Ромбъс.

— Не можем да се приближим до звездата толкова, колкото бих искал — каза Джаг. — В океанската палуба не е останала достатъчно вода, за да послужи като ефективен екран, а нашите силови екрани все още не са възстановени. Вероятността дарматите да ни пленят е тридесет процента.

Пулсът на Кийт се ускори. „Старплекс“ продължаваше да се върти около звездата в параболичен курс, пипалата все още бяха протегнати към него. „Ръм рънър“ беше изобразен на холографския балон като малък квадрат с вклинен в него жълт тягов лъч. Звездното поле на холографския балон се завъртя — Тор беше наклонил кораба, понеже леко бяха докоснали звездната атмосфера.

Накрая „Старплекс“ достигна върха на параболата и набрал огромна скорост от заобикалянето около звездата, се отправи към портала. На холографския балон ФАНТОМ засили яркостта на жълтата анимация на тяговия лъч.

— Две минути до контакта с портала — съобщи Ромбъс.

— Никога не сме минавали през портал толкова бързо… никой не е минавал — каза Джаг. — Хората да се завържат или най-малкото да се държат за нещо.

— Лиан, предай това на всички на борда — каза Кийт.

— Всички да се завържат за евентуални разтърсвания — чу се гласът на Лиан по високоговорителите.

Неочаквано голям неправилен предмет закри част от гледката.

— Корабът на Гост — каза Лиан. — Оттласнал се е от нашия корпус. Може би мисли, че сме полудели.

— Мога да го хвана с друг тягов лъч — каза Ромбъс.

Кийт се усмихна.

— Пусни го да си върви. Това ще му бъде наказанието задето мисли, че шансовете му с дарматите са по-добри от нашите.

— Осемдесет секунди — съобщи Ромбъс. От невидимия под се издигнаха оранжеви щипки и закрепиха колелата му.

— Едно точка четири градуса към отвора, Магнор — съобщи Джаг. — Ще изпуснем портала.

— Коригирам курса.

— Шестдесет секунди.

— Всички да се хванат — предупреди Лиан. — Корабът… Тъмнина. Безтегловност.

— По дяволите! — изруга Тор.

Лай. Говореше Джаг. Никакъв превод от ФАНТОМ.

Трепкащи светлини — единственото осветление в залата. Ромбъс казваше нещо.

— Авария в захранването! — изкрещя Тор.

Появиха се червени аварийни светлини, както и аварийна гравитация — заради ибийците. От двете страни на залата достигна шум от плискане. При нулевата гравитация водата в работните станции на делфините се беше издула на големи куполи. С връщането на гравитацията куполите рухнаха и изпръскаха всичко наоколо.

Командната зала не беше оградена от холографски балон. Вместо неговата сиво-синя форма се виждаха стени. Кийт седеше неподвижен в стола си, но Джаг беше на пода, очевидно загубил равновесие по време на краткия период с нулева гравитация.

Трите пулта на първия ред — „Вътрешни операции“, „Навигация“ и „Външни операции“ — отново оживяха. Задният ред станции бяха по-малко критични и останаха изключени за икономия на батерийната енергия.

— Изгубихме „Ръм рънър“ — каза Ромбъс. — Откъсна се при прекъсването на тяговия лъч.

— Отменям влизането в портала! — изрева Кийт.

— Много е късно — отвърна Тор. — Движим се към него по инерция.

Кийт затвори очи.

— По кой път е тръгнал „Ръм рънър“?

— Няма начин да се каже, докато отново не включа скенерите — отвърна Ромбъс, — но… ние го влачехме със себе си, което означава, че чак до зелената звезда той се е движил по нашата траектория…

— Генератор номер едно изгърмя — прекъсна ги Лиан, загледана в показанията на уредите. — Повреда от битката. Включвам аварийните генератори.

— Въз-ста-но-вя-ва-не — прозвуча гласът на ФАНТОМ.

Около тях се появи холографският балон — отначало съвсем бял, след това с картината отпреди прекъсването. Доминираше зелената звезда, останалото бе засенчено от преследващите ги пипала на тъмната материя. Кийт напразно се мъчеше да открие някакви следи от „Ръм рънър“.

— Готови за влизане в портала — предупреди Тор. — Девет. Осем.

От високоговорителите за съобщения го заглуши гласът на Лиан:

— След шестдесет секунди трябва да имаме отново пълна мощност. Пригответе…

— Две. Една. Допир! — Червената аварийна светлина примигва. Безкрайно малката точка започна да се разширява, превърна се във виолетов пръстен, готов да погълне големия кораб.

Всичко до пръстена беше познато — зелената светлина и преследващата ги черна материя. Отвъд пръстена се простираше почти абсолютно синьо небе. Преминаването през портала продължи само няколко мига, тъй като „Старплекс“ се гмурна в него с главоломна скорост.

Кийт потрепери. Светлините на Ромбъс се въртяха във фигури на изненада. Лиан тихо ахна. Джаг замислено гладеше козината си.

Всичко наоколо беше черна празнота с изключение на един неясен бял овал и три по-малки бели петна високо над главите, им. Имаше няколко белезникави зацапани петна, разпръснати безразборно по небето.

Бяха изскочили в празната кухина на междугалактическото пространство. Белите петна не бяха звезди. Бяха цели галактики.

И нито една от тях не приличаше на Млечния път.