Робърт Сойер
КК „Старплекс“ (16)

12.

Риса влезе в командната зала. Искаше да поговори с Кийт за Бокскар, но точно когато тръгна към неговата работна станция, заговори Ромбъс:

— Кийт, Джаг, Риса — каза той с твърдия си, хладен преведен глас. — Много се извинявам, че ви прекъсвам, но мисля, че бихте искали да видите това.

— Кое по-точно? — попита Кийт.

Върху холографския балон се появи синя рамка.

— Страхувам се, че не обърнах достатъчно внимание на тези сканирания, докато ги извършвах — каза ибиецът, — но преглеждах данните, които бяхме записали, и… е, вижте това. То е възпроизвеждане на записа с хиляда пъти по-голяма скорост. Онова, което ще видите през следващите шест минути, е записвано почти през цялото време, откакто сме тук.

На ограденото място имаше сфера от черна материя, гледана почти директно над екватора. Всъщност не беше идеална сфера, а някак издута на полюсите. Според мащабните линийки беше една от най-големите открити от тях сфери, с диаметър 172 000 километра.

— Почакай — каза Кийт. — Тя има облачни ленти, но, изглежда, въобще не се върти.

Паяжината на Ромбъс трепна.

— Надявам се истината да не се окаже смущаваща, уважаеми Кийт, но тя се върти по-бързо от всяка друга сфера, която сме наблюдавали. В този момент тя прави едно пълно завъртане около оста си за два часа и шестнадесет минути — почти пет пъти по-бързо от Юпитер. Скоростта е толкова голяма, че всяка нормална турбуленция в облаците е изгладена. А при това възпроизвеждане при висока скорост, което наблюдавате, едно пълно завъртане се извършва за осем секунди. — Ромбъс протегна едно въже и натисна един клавиш. — Сега компютърът ще постави на екватора една контролна точка. Виждате ли я? Оранжева точка. Тя ще ни служи като произволно избрана нулева географска дължина.

Оранжевата точка прелетя над екватора и бързо изчезна, след четири секунди се появи пак и отново пресече видимата повърхнина. След няколко цикъла Джаг излая:

— Повишаващ ли скоростта на възпроизвеждане?

— Не, уважаеми Джаг — отвърна Ромбъс. — Скоростта на възпроизвеждане е постоянна.

Джаг посочи цифровите часовници.

— Но тази твоя точка този път се завъртя само за седем секунди.

— Така е — каза Ромбъс. — Скоростта на въртене нараства.

— Как е възможно това? — попита Кийт. — Други тела ли взаимодействат със сферата?

— Да, всички други сфери оказват влияние… но влиянието им не е причина за това, което наблюдаваме — отговори Ромбъс. — Причината за повишаването на скоростта на въртене е вътрешна.

Джаг заби глава в пулта си и пусна няколко бързи компютърни модела.

— Скоростта на въртене не може да се повишава, ако в системата не се вкарва енергия. В сферата трябва да се извършват някакви сложни реакции, които в края на краищата се поддържат с енергия от външен източник и…

Той вдигна глава и излая пронизително, което ФАНТОМ преведе като израз на учудване.

Тъмният обект в оградената със синьо област беше започнал да се прищипва в екватора. Северната и южната половина вече не бяха идеални полукълба. Оранжевата точка се движеше все по-бързо по вече намаления екватор.

Скоростта на въртене на сферата продължи да нараства и прищипването стана още по-забележимо. Профилът на обекта скоро заприлича на цифрата осем.

Риса зяпна. Сега екваторът беше толкова тесен, че оранжевата точка го покриваше целия. Ромбъс натисна някакви клавиши и точката изчезна. Вместо нея се появиха оранжеви точки върху екваторите на двете съединени сфери.

Картината върху рамката изчезна.

— Моля да забравите това — каза Ромбъс. — Пред нашата зрителна линия застана друга сфера от тъмна материя и закри гледката. При възпроизвеждането с голяма скорост ние изгубихме картината за около четиринадесет секунди. Позволете ми просто да прескоча това място.

Въжетата докоснаха пулта на „Външни операции“. Когато образът се появи отново, двете сфери бяха съединени една с друга само с около една десета от първоначалния диаметър на глобуса. Всички наблюдаваха унесено, тишината се нарушаваше само от тихото жужене на кондиционера. Процесът достигна до неизбежното си развитие — двете сфери се откъснаха една от друга. Едната незабавно се насочи към дъното на кадъра. Другата пое към върха. Докато сферите се отдалечаваха една от друга, скоростта на движение на контролните оранжеви точки около екваторите все повече намаляваше — въртенето беше започнало да се забавя.

Риса се обърна към Кийт. Очите й бяха широко отворени.

— Също като при жива клетка — каза тя. — Клетка, която извършва митоза.

— Точно така — съгласи се Ромбъс. — Само че в този случай клетката майка е с диаметър около сто и седемдесет хиляди километра. Или най-малкото беше преди да започне този процес.

Кийт се прокашля и каза:

— Извинявай, но да не би да искаш да кажеш, че тези неща там са живи? Че са живи клетки?

— Най-после разбрах видеозаписите, направени от атмосферната сонда на Джаг — каза Риса. — Спомняте ли си приличния на малък дирижабъл обект, който той е видял, когато е влизал в атмосферата? Тогава си помислих, че може да е индивидуална форма на живот… газообразно същество, което плува в облаците. През 1960-те години учените от Земята допуснали съществуването на такива форми на живот на Юпитер. Но тези прилични на малки дирижабли тела могат също да бъдат органели… дискретни компоненти в една по-голяма клетка.

— Живи същества! — възкликна невярващо Кийт. — Живи същества големи почти двеста хиляди километра?

Гласът на Риса беше изпълнен със страх.

— Може би. И ако е така, ние току-що видяхме как едно от тях се размножи.

— Невероятно — каза Кийт и поклати глава. — Искам да кажа, че ние не говорим просто за гигантски същества. Не говорим за форми на живот, съществуващи самостоятелно в открития космос. Говорим за живи същества от тъмна материя. — Той се обърна наляво. — Джаг, възможно ли е това?

— Възможно ли е тази тъмна материя… или част от нея… да е жива? — Уалдахудиецът вдигна и четирите си рамене. — Много от нашите науки и философски системи казват, че Вселената гъмжи от живот. И все пак досега сме открили само три свята, на които е възникнал живот. Може би просто не сме търсили където трябва. Нито доктор Делакорт, нито аз сме се занимавали задълбочено с метахимията на тъмната материя, но в тези сфери наистина има много сложни съединения.

Кийт разпери ръце в молба за проява на здрав разум и огледа командната зала с надеждата да намери помощ.

И изведнъж му хрумна по-добра мисъл и той се пресегна към комуникационния панел, избра общия канал и каза:

— Хек?

На второ оградено с рамка място върху звездния пейзаж се появи холограма на главата на Хек.

— Хек слуша.

— Успяхте ли да установите мястото на източника на онези радиоемисии?

Кийт си представи как долните рамене на уалдахудиеца се движат — бяха извън зрителното поле на камерата.

— Още не.

— Ти каза, че сте намерили видими интелигентни сигнали на над двеста отделни честоти.

— Точно така.

— Колко? Точно колко?

Хек се обърна за справка към един монитор, на екрана се появи профилът на издадената му напред зурла.

— Двеста и седемнадесет — съобщи той. — Макар че някои са по-активни от другите.

Джаг пак излая учудено.

— Значи имаме — бавно каза Кийт — двеста и седемнадесет отделни обекта, големи колкото Юпитер. — Той замълча, връщайки се към някакво собствено заключение. — Разбира се, газовите гигантски светове като Юпитер често са източници на радиоемисии.

— Но това са сфери от тъмна материя — каза Лиан. — Те са електронеутрални.

— Те не са само от тъмна материя — възрази Джаг. — В тях има частици от обикновена материя. Тъмната материя може да взаимодейства с протони в обикновената материя посредством силна ядрена сила и по този начин да генерира електромагнитни сигнали.

— Това наистина може да е така — каза Хек и повдигна горните си рамене. — Но всяка сфера предава на своя отделна честота почти като… — Гласът му заглъхна.

Кийт погледна Риса и разбра, че тя мисли същото.

— Почти като отделен глас — каза Кийт, завършвайки мисълта на Хек.

— Но обектите вече не са двеста и седемнадесет — каза Тор и се обърна. — Сега са двеста и осемнадесет.

Кийт кимна.

— Хек, направи нова проверка на сигналите. Виж дали има нов на честота над или под спектъра от честоти, които идентифицира като активни.

Хек наведе глава и включи уредите на първи дек.

— Секунда — каза той. — Само секунда. О, богове на тинята и на луните, да! Да, има!

Кийт се обърна към Риса и се усмихна.

— Как мислиш, какви ли са първите думи на новороденото бебе?