Робърт Сойер
КК „Старплекс“ (24)

18.

„Ръм рънър“ се откъсна от „Старплекс“ и Риса извика: — Какво стана?

Но Лонгботъл беше твърде зает, за да й отговори. Той се извиваше и въртеше в своя резервоар, мъчеше се да овладее кораба. На монитора си Риса видя зелената звезда да се издува пред тях, повърхността й бе развълнуван океан от огнен смарагд, нефрит и малахит.

Тя потисна надигащата бе паника и се опита да си обясни какво се е объркало. Нямаше начин Кийт да е прекъснал тяговия лъч, така че или Гост беше използвал някакво излъчване да прекъсне лъча, или имаше авария в захранването на „Старплекс“. Така или иначе, те бяха откъснати от кораба майка и се носеха директно към звездата. През прозрачната стена между нейната изпълнена с въздух каюта и пълната с вода на Лонгботъл Риса видя делфина силно да извива тялото си и да удря глава в насрещната стена, сякаш за да придаде допълнителна сила на кораба и да го насочи в желаната от него посока.

Риса погледна към монитора си и сърцето й прескочи един удар. Тя видя „Старплекс“ да изчезва през портала към… неизвестно къде. Прозорците на големия кораб бяха тъмни, потвърждавайки предположението за авария в захранването. Ако корабът наистина беше без захранване, дано да излезеше от портала в Ню Бейджин или Флатланд, където щяха да му помогнат. В противен случай той може би нямаше да може да се върне, още повече ако акумулаторите му се изтощяха и животоподдържащите системи престанеха да функционират.

Но Риса нямаше много време да мисли за съдбата на съпруга си и на останалите, защото „Ръм рънър“ продължаваше да лети към зелената звезда. Прозорецът на носа беше потъмнял, за да закрие зеления ад пред тях. Лонгботъл продължаваше да се бори с устройствата за управление на сондажния кораб, прикрепени към опашната и тръбната му перка. Неочаквано той се преметна презглава в резервоара и зелената звезда се изгуби — беше обърнал главните двигатели към звездата и те действаха като спирачки. Корабът се разтресе. Риса видя Лонгботъл да натиска с муцуна изключвателите.

— Акули! — изпищя Лонгботъл. Отначало Риса помисли, че това е просто обичайна за делфините ругатня, но после видя какво има предвид: половината от небето беше закрито от пипала на тъмна материя, сиви сфери в миазми от лъскав кварков чакъл като възли на камшик с девет върви.

Лонгботъл се изви надясно и корабът последва движението. Скоро гледката пред тях се закри от нещо черно.

— Корабът на Гост — каза Лонгботъл.

— По дяволите! — изруга Риса и хвана ръкохватките на геоложкия лазер. Нямаше да стреля, но ако той…

Върху корпуса на кораба на Гост светнаха рубинени точки и Риса натисна двата спусъка на лазера.

— Маневрени реактивни двигатели — обади се Лонгботъл. — Не са лазери. Гост също се опитва да избяга от дарматите.

Лонгботъл промени курса на „Ръм рънър“ и гледката в прозореца отново се промени. Зелената звезда отиде отзад, неприятелският кораб на левия борд, отгоре и отдолу на десния борд се виждаха приближаващите се дармати. Оставаше само един възможен курс и Лонгботъл натисна копчетата със зурла.

— Към портала! — извика той с пискливия си глас.

Риса натисна клавишите и на един от мониторите й се появи карта на хиперпространството с видим водовъртеж на тахиони около изходната точка.

— По-маневрени сме от „Старплекс“ — каза Лонгботъл. — Можем да изберем изход.

Риса помисли за половин секунда.

— Можеш ли да кажеш накъде са отишли Кийт и другите?

— Не. Порталът се върти. Мога да избера същия ъгъл на влизане, но няма време да пресметна дали това ще ни гарантира излизане на същото място като тях.

— Тогава… тогава карай към Ню Бейджин — каза Риса. — „Старплекс“ накрая ще отиде там на ремонт… ако може.

Лонгботъл се завъртя в резервоара, „Ръм рънър“ описа дъга нагоре, после надолу и се насочи към портала отгоре и отзад.

— Влизане след пет секунди — каза делфинът.

Риса задържа дъха си. На нейния монитор не се виждаше нищо. Абсолютно нищо…

Виолетов огън.

Различно звездно поле.

Масивен черен звезден кораб.

Горящ кораб от флотилията на Обединените нации.

Четири… не, пет!… мъртви корпуса се въртяха в нощта, заобиколени от облаци излязла от тях атмосфера.

Всичко беше окъпано в кървава светлина от червеното джудже, което наскоро се бе появило от портала.

Мерна се пред очите на Риса за част от секундата, думите бяха изписани като заглавие върху екрана на нечий бъдещ учебник…

Разгромът на Тау Кит.

Уалдахудийски сили, атакуващи земната колония, завладяващи единствения портал, обслужващ човешкия Космос, гигантски военен кръстосвач, унищожаващ мъничкия дипломатически съд, нормално стациониран тук…

Гигантски военен кръстосвач, всичките му силови екрани насочени напред, защитаващ се от ответния огън на корабите на Обединените нации…

Гигантски военен кръстосвач и непосредствено зад него „Ръм рънър“.

Риса никога не беше убивала, никога дори не беше наранявала, беше…

Разгромът на Тау Кит.

Тя стисна ръкохватките за насочване на лазера и натисна спусъците.

ФАНТОМ го нямаше да й покаже траекторията на лазерния лъч, а уалдахудийският боен кораб беше твърде далеч, за да може да види как червената точка се движи по неговия корпус…

Преместване върху резервоарите с гориво…

Пробиване…

Възпламеняване на горивото…

И тогава…

Огнено кълбо като супернова звезда.

Прозорецът на носа стана абсолютно черен…

Лонгботъл се изви в резервоара и измести „Ръм рънър“ от пътя на разширяващата се сфера от отломки.

Риса свали ръце от ръкохватките. Прозорецът отново просветля. Цялата трепереше. Колко уалдахудийци имаше на борда на такъв голям кораб? Сто? Хиляда? Ако бяха планирали да отидат на системата Сол и да нападнат Земята, Марс и Луната, можеше да са десет хиляди…

Всичките мъртви.

Мъртви.

В района имаше и други уалдахудийски кораби, но те бяха малки, едноместни съдове. Големият сигурно е бил корабът майка.

Риса шумно въздъхна.

— Постъпи правилно — каза тихо Лонгботъл. — Направи онова, което трябваше.

Тя не каза нищо.

Корабите на Обединените нации бяха влезли във вираж.

Ню Бейджин беше човешко-делфинова колония — и идваха да атакуват малките уалдахудийски изтребители. „Ръм рънър“ мина покрай изхвърлената от разрушения боен кораб атмосфера и леко се разтърси.

Пултът на Риса избибипка. Тя погледна мигащата червена индикаторна лампа — като капка кръв, — но не помръдна. Лонгботъл я погледна за момент, после видя такъв индикатор и в своя резервоар. От високоговорителите се чу женски глас:

— Лив Амундсен, командир на полицейските сили на Обединените нации на Тау Кит, до помощния екипаж на „Старплекс“. — Риса погледна мониторите си. Корабът на Амундсен беше все още на три светлинни минути. Нямаше смисъл да се опитва да води разговор с нея в реално време. — Идентифицирахме сигнала на вашия транспондер. Благодарим ви за навременното пристигане. Жертвите ни са големи… над двеста убити… но вие спасихте Ню Бейджин. Които и да сте на този кораб, можете да сте сигурни, че ще окачат медал на гърдите ви. Край.

„Медал — помисли си Риса. — Боже Господи, награждават ни с медали!“

— Риса? — обади се Лонгботъл. — Искаш ли аз да?…

Риса поклати глава.

— Говори доктор Клариса Сервантес от борда на „Ръм рънър“. Тук съм с един делфин пилот на име Лонгботъл. „Старплекс“ също беше атакуван от уалдахудийски сили. Той е минал през мрежата портали в неизвестна посока, но може да има нужда от авариен сух док. Можете ли да го приемете?

Наблюдаваше как прелитат звездите и чакаше нейният сигнал да достигне кораба на Амундсен и после да дойде отговорът.

„Уалдахудийските сили бяха отблъснати от Тау Кит“ — спомни си тя написаното в учебника по история. Но какво пишеше в следващата глава? Двеста души от Земята и нейните колонии загинали… Делфините не обичат отмъщението, но как ще погледнат на всичко станало хората? Беше ли това само една престрелка или началото на нова война?

— Не, доктор Сервантес — пристигна най-после гласът на Амундсен. — Уалдахудийците най-напред атакуваха доковете ни. — „Разбира се — помисли си Риса. — Пърл Харбър се повтаря.“ — Предлагам „Старплекс“ да потърси сухите докове на Флатланд, но да внимава, когато се движи през портала към него. Не забравяйте, от този портал неотдавна се появи гигант клас G. Можем обаче да предложим ремонтни услуги за малък кораб като вашия.

Риса погледна мониторите. Битката още не беше завършила. Полицейските кораби продължаваха да преследват няколко уалдахудийски съда, макар че някои от нашествениците, изглежда, се бяха предали и откачваха гондолите с двигателите.

— Нуждаем се от гориво — каза Лонгботъл на Риса. — И трябва да спрем двигателите да се охладят… много ги претоварих.

— Чудесно — каза Риса в микрофона. — Идваме. — Тя кимна на Лонгботъл, той се завъртя в резервоара и промени курса на кораба. Риса чувстваше как лудо тупка сърцето й. Затвори очи и се опита да не, мисли за онова, което беше направила.