Робърт Сойер
КК „Старплекс“ (11)

7.

Джаг и Риса взеха асансьора за командната зала и малко след това уалдахудиецът застана пред двете редици работни станции и заразказва на колегите си за фантастичното откритие.

— От много години битува метафората — излая той, — че видимата материя е само пяна от мастиления океан на тъмната или черна материя. Ние знаем за тъмната материя от гравитационните ефекти, но никога не сме я виждали… досега. Тези сфери там и мъглата от чакъл между тях са направени от тъмна материя.

Лиан подсвирна от изненада. Кийт повдигна вежда. Той, разбира се, знаете нещо за тъмната материя. Още през 1933 година калифорнийският астроном Фриц Цвики чрез наблюдения на галактиките в купа Вирго беше стигнал до извода за нейното съществуване. Тези галактики се въртяха така бързо една около друга, че ако видимите звезди бяха единственият съществуващ източник на маса, всичко трябваше да се е разлетяло много отдавна. Последващите изследвания бяха показали, че почти всяка голяма структура във Вселената — включително галактиката на Млечния път — се държи така, сякаш има много повече маса, отколкото може да й се припише от слънцата и всякакъв разумен брой съпровождащи ги планети. 90 процента от гравитацията на Вселената се дължеше на някаква неоткрита дотогава материя, наречена „тъмна“, защото очевидно не беше нито светеща, нито силно отразяваща.

Както обикновено Торалд Магнор беше вдигнал огромните си крака върху пулта, преплел дебелите си пръсти в червената коса на тила си.

— Мислех, че вече сме разкрили какво представлява тъмната материя — каза той.

— Само частично — каза Джаг и вдигна четирите си ръце. — Ние отдавна знаем, че на барионната материя… материята, съставена от протони и неутрони… се пада по-малко от десет процента от масата във Вселената. През 2037 година установихме, че вездесъщото тау-неутрино има много малка маса… около седем електронволта. Открихме също, че мюон-неутриното има незначителна маса, около три хилядни електронволта. Тъй като във Вселената тези два типа неутрино изобилстват, на тях се пада около три или четири пъти повече маса, отколкото на всички бариони. Но въпреки това около две трети от масата на Вселената остава необяснена.

— Което ни дава основание да смятаме, че веществото там е тъмна материя, така ли? — попита Кийт.

— Във всеки случай е сигурно, че не е обикновена материя — каза Джаг. Макар че се опитваше да го скрие, той се държеше с една ръка за скосения край на пулта на Тор, за да не падне от умора на четири крака. На „Старплекс“ се работеше на четири смени заради уалдахудийците, които идваха от свят с по-къс ден, но Джаг работеше извънредно. — В ранните изследвания на тъмната материя имаше два кандидата за съставящи тази материя, наречени от астрономите СВМЧ и МКОО. СВМЧ са слабо взаимодействащи си масивни частици… виждате ли неразбрания език, натрапен ни в изследването от тези глупави съкращения? Във всеки случай неутриното тау и мюон се оказаха СВМЧ.

— А МКОО? — попита Кийт.

— МКОО значи масивни компактни обекти с ореол — каза Джаг. — „Ореолът“ е сфера от тъмна материя, в центъра на която има галактика. Смяташе се, че „масивните компактни обекти“ представляват милиарди тела с размерите на Юпитер, несвързани с никоя конкретна звезда… мъгла от газообразни светове, през която се движи светлата материя на галактиката.

— Но ако Вселената наистина е изпълнена с… с МКОО — попита Лиан, — не трябваше ли досега да сме я открили?

Джаг се обърна към нея.

— В космическите мащаби дори обекти с големината на Юпитер са незначителни. И тъй като МКОО не светят, единственият начин да ги видим е те да се движат пред звезда, която наблюдаваме. И въпреки това ефектът би бил незначителен: просто малка гравитационна лупа, предизвикваща временно засилване на яркостта на звездата. Такива явления от време на време са виждани. Най-старото записано от хора астрономи е от 1993 година. Но дори космосът да е тъпкан с МКОО… толкова, че те да съставят две трети от цялата материя във Вселената… само една от пет милиона звезди, които биха могли да се наблюдават във всеки даден момент, може да има пред себе си такава гравитационна леща. — Той посочи трепкащата част от звездното поле. — Тук виждаме само грубите ефекти, и то защото сме съвсем близко до полето на тъмната материя и защото самата тъмна материя е прозрачна. Всъщност това, което виждаме, е обикновен космически прах, разпръснат в обектите от тъмна материя.

Кийт повдигна вежди и погледна Риса. Тя не възрази.

— Това откритие наистина изглежда забележително — каза директорът — и заслужава да се продължи…

— Прощавай, че те прекъсвам — намеси се Ромбъс, — но откривам тахионен импулс. — Ромбъс завъртя холограмата на звездното поле, обкръжила командната зала, за да докара портала отпред и в средата. Кийт усети в стомаха си същото чувство, което беше изпитал като ученик в планетариума, когато операторът се опита да демонстрира, че учението може да бъде удоволствие. Порталът представляваше малка зелена точка… цветът на онова, което идваше през него, заобиколена от обичайния пръстен виолетова Содерстромова радиация.

— Кораб на Общността ли е? — попита Кийт.

— Не — отвърна Ромбъс. — Няма никакъв транспондерен сигнал. — Зеленото петно продължи да расте. — Невероятно. Той е ярък… — ФАНТОМ преведе думите, които светеха върху наметалото на Ромбъс; Ибиецът беше прав. Порталът беше най-яркият обект на небето, по-ярък от звездата клас „A“.

 

 

— Нека му дадем достатъчно място — каза Кийт. — Тор, отдръпни ни назад.

— Слушам.

Кийт обърна глава наляво.

— Джаг, спектрален анализ.

Уалдахудиецът прочете изписаните върху един от неговите монитори данни и занарежда:

— Сканиране. Водород, хелий, въглерод, азот, кислород, неон, магнезий, силиций, желязо…

— Изглежда чисто зелено — отбеляза Кийт. — Възможно ли е да е лазер?

Джаг обърна двете си десни очи към директора, докато другите две оставаха съсредоточени върху уредите.

— Не. Светлината не е кохерентна.

Ярката зелена точица се разширяваше. Превърна се в ярък огнен кръг с диаметър няколко метра.

— Възможно ли е да е продукт от термоядрена реакция? — попита Лиан. — Да е кораб, който излиза от портала и намалява скоростта си?

Джаг разгледа показанията и на други уреди.

— Определено е следа от термоядрена реакция — каза той. — Трябва да е от много мощен двигател.

Кийт стана от пулта и застана зад Ромбъс.

— Някаква възможност за установяване на контакт?

Едно от манипулаторните въжета на Ромбъс се протегна напред да натисне един бутон.

— Прощавай, но с конвенционално радио не е възможно. Това нещо излъчва огромно количество електромагнитни смущения. Може би с хиперкосмическа радиокомуникация, но няма начин да разберем какво квантово ниво за комуникация използват те.

— Започни от най-ниското и постепенно го увеличавай — отвърна Кийт. — Стандартните последователности от прости числа.

Ново леко потупване на едно въже.

— Предавам. Ще ни трябва цяла вечност да излъчим сигнали на всички нива.

Кийт се обърна към Риса.

— Изглежда, най-после ще имаш възможност за твоя първи контакт. — Той отново погледна към портала. — Господи, колко е ярко! — Всички предмети в командната зала, които не бяха обгърнати от холограмата, бяха облени със зелена светлина. Макар че върху невидимия под нямаше никакви сенки, телата на членовете на командния състав хвърляха плътни сенки върху галерията зад работните станции.

— По-ярко е, отколкото изглежда — каза Джаг. — Камерата филтрира по-голяма част от светлината.

— Какво, по дяволите, може да е? — попита Кийт и погледна Джаг.

— Каквото и да е — отвърна Джаг, — излъчва много заредени частици… би могло да бъде лъчево оръжие. — Зеленият кръг продължи да се разширява. — Диаметърът сега е сто и десет метра — съобщи Джаг. — Сто и петдесет. — Лаят му ставаше все по-тих. — Двеста и петдесет. Петстотин. Километър. Два километра.

— Божичко — възкликна Кийт и вдигна ръка да закрие очите си.

Чу пляскането на въжетата на Ромбъс… писък на ибийски.

— Искрени извинения — каза ибиецът миг по-късно и дисплеят малко потъмня. — Автоматичните компенсатори не могат да коригират толкова ярък обект. Ще контролирам монитора директно.

Зеленият кръг продължи с голяма скорост да се разширява. Краищата му блестяха от виолетови електрически Содерстромови изпразвания — пиротехнически ореол около огромния зелен център. Централната част все още приличаше на плоска окръжност.

— Температурата е около дванадесет хиляди градуса по Келвин — съобщи Джаг.

— Доста е горещо — каза Риса. — Но какво, за Бога, представлява?

Зави аларма от редуващи се ниски и високи тонове.

— Радиационна тревога! — извика Лиан и се обърна към Кийт. — Препоръчано действие: преместване на „Старплекс“.

— Правилно — каза Кийт и изтича към командната си станция. — Тор, повиши скоростта. Премести ни още петдесет хиляди километра от портала. — Той погледна астрографските показания. — Курс двеста и десет градуса на четиридесет и пет градуса. Използувай само маневрени ракетни двигатели. Не искам да отидем в хиперпространството преди да сме разбрали какво е това нещо.

— Слушам, шефе — каза Тор и хвана командните лостове.

Видимото нарастване на зеления кръг стана по-бавно, но продължи. Неговата скорост на разширение надвишаваше маневрената скорост на „Старплекс“.

— Не знаех, че порталът може да става толкова широк — каза Ромбъс. — Джаг, какво точно излиза от него?

Джаг повдигна двата си чифта рамене.

— Неизвестно. Спектралният анализ е необичаен… много абсорбционни Фраунхоферови линии на тежки елементи. Не съответства на нищо в нашата база данни. Ако са продукти от ядрен двигател, корабът трябва да е гигантски.

— Изглежда абсолютно плосък — каза Риса. — Как може да продължава да се разширява като кръг?

— Видимото разширение се дължи на отварянето на портала — каза Джаг. — Порталите се отварят с крайна скорост, а когато бъдат докоснати от плоска повърхност, отворът приема кръгла форма, докато достигне до краищата на докосналия ги обект. — Той погледна с левите си очи към уредите. — Скоростта на разширяване на отвора нараства, макар да не е постоянна.

Виолетовият ореол, очертаващ краищата на портала, беше най-бледата граница около огромния кръг, като матова линия около модел на космически кораб от едновремешен научнофантастичен филм.

— Колко е голям сега? — попита Кийт.

На Джаг очевидно му беше омръзнало да отговаря на този въпрос, така че натисна няколко бутона на пулта си и върху зеления кръг се проектираха три цветни линии с различни мерни единици. Сега кръгът беше с диаметър 450 километра.

— Радиационното ниво бързо нараства — съобщи Лиан.

— Тор, удвои скоростта на отдалечаване — заповяда Кийт.

— Нашите силови екрани могат ли да ни предпазят?

Лиан се наведе над уредите си и поклати глава.

— Не, ако радиацията не спре да нараства.

Алармата продължаваше да свири.

— Изключи тази проклета сигнализация — каза Кийт и погледна уалдахудиеца. — Джаг?

— Плоско е — отвърна Джаг. — Като огнена стена. Диаметърът му сега е над хиляда километра. Хиляда и триста… Хиляда и седемстотин…

Зелената светлина покри цялото небе. Всички вдигнаха ръце да закрият очите си.

Изведнъж от стената изскочи дълга зелена огнена лента — като неонов камшик, — продължи да се удължава и достигна на петдесет хиляди километра от портала.

— Божичко… — извика Риса.

— И това ако не е оръжие! — възкликна Джаг, изправи се и кръстоса двата чифта ръце зад гърба си. — Ако не бяхме преместили кораба, досега да сме изгорели.

— Може ли да е… възможно ли е да са сламъри? — попита Лиан.

Зелената лента се задвижи към огромния светещ кръг на портала и се разпадна на огнени езици, всеки дълъг хиляди километри.

— Тор, бъди готов по моя команда да включиш хипердвигателя — каза Кийт.

— Всички станции да се приготвят за хипертяга — чу се гласът на Лиан по високоговорителите.

— Това някакъв вид силово поле ли е? — попита Риса.

— Едва ли — отвърна Джаг.

— Ако са продукти от ядрен двигател на кораб — каза Кийт, — това ще е най-голямата сензация в историята.

— Диаметърът е осем хиляди километра — съобщи Джаг. — Десет хиляди…

— Тор, тридесет секунди до включване на хипердвигателя!

— Всички станции да са готови — съобщи Лиан. — Хипертяга след двадесет и пет секунди.

От разширяващия се отвор изскочи друг зелен огнен език.

— Хйпертяга след петнадесет секунди — съобщи Лиан.

— Боже Господи! Колко е огромно! — ахна Риса.

— Хипертяга след пет секунди… включването на хипердвигателя отменено! Автоматично блокирано!

— Какво? Защо? — Кийт погледна двете компютърни очи, монтирани над неговата работна станция. — ФАНТОМ, какво става?

— Гравитационният кладенец е много стръмен за влизане в хиперпространството — отговори компютърът.

— Гравитационен кладенец?! Ние сме в открития Космос.

— О, богове! — възкликна Джаг. — То е достатъчно голямо, за да предизвика изкривяване на пространство-времето! — Джаг излезе иззад пулта си и изтича пред работните станции. — Намали яркостта на дисплея наполовина!

Ромбъс замахна с въжетата си. Гигантският зелен кръг потъмня, но все още блестеше прекалено силно.

— Намали го още наполовина — озъби се Джаг.

Образът стана още по-тъмен. Джаг се опита да погледне в него, но кръгът беше твърде ярък за очите, развили се под лъчите на бледото червено слънце на уалдахудийците.

— Още веднъж — каза той.

Образът потъмня още… и изведнъж на зелената повърхност се видя една подробност: по-светли и по-тъмни сенки.

— Това не е кораб — извика Джаг. Гласът му прозвуча едновременно с превода на ФАНТОМ като уалдахудийско лаене на изненада. — Това е звезда!

— Зелена звезда!? — възкликна изненадано Риса. — Няма такова нещо.

— Тор — извика остро Кийт, — пълна мощност… курс перпендикулярно на портала. Действай!

Алармата зазвуча отново.

— Предупреждение за радиационно ниво две! — извика Лиан.

— Силови екрани на максимум — изкомандва Кийт.

— Не може и двете, шефе — извика Тор. — Пълна мощност на ракетните двигатели не може да се комбинира с максимум на екраните.

— Тогава двигателите са с приоритет! Изведи ни оттук!

— Ако е звезда — каза Риса, — ние сме много близко до нея, нали? — Тя погледна Джаг, но той не каза нищо. — Нали? — повтори Риса.

Джаг вдигна горните си рамене и тихо отвърна:

— Много, много близко сме.

— Ако радиацията не ни изпече — каза Риса, — ще го направи топлината.

— Тор, не можеш ли да увеличиш скоростта? — попита Кийт.

— Не мога, шефе. Стръмността на локалния гравитационен кладенец нараства прекалено бързо.

— Няма ли да е по-добре да напуснем кораба? — попита Лиан. — Може би по-малките кораби ще могат да се измъкнат по-лесно.

— Извинявай, но няма да може — каза Ромбъс. — Освен факта, че нямаме достатъчно съдове за евакуиране на всички, само малко от тях са комплектувани с екрани за доближаване до звезди.

Наклонила глава на една страна, Лиан слушаше с имплантирания си микрофон частните съобщения.

— Целият кораб е обхванат от паника.

— Да се вземат стандартни предпазни мерки срещу радиация — озъби се Кийт.

— Няма да помогнат — каза тихо Джаг и пак седна пред работната си станция.

Кийт погледна Риса. На един от нейните монитори беше изобразен планът на „Старплекс“ — две взаимно перпендикулярни ромбовидни структури, пресичащи централния диск.

— Ами ако завъртим „Старплекс“ така, че океанският сектор да е под прав ъгъл спрямо траекторията на движението ни? — обади се Риса.

— Какво ще помогне това? — попита Кийт.

— Можем да използваме морската вода като радиационен екран. Океанът е напълнен до дълбочина двадесет и пет метра. Това е голяма изолация.

Светлините върху паяжината на Ромбъс затрепкаха.

— Това сигурно ще помогне… на всички, които не са в океана или под океанския сектор.

— Ако не направим нещо, всички ще изгорим — намеси се Лиан.

Кийт кимна.

— Тор, завърти „Старплекс“ както беше казано.

— Включвам двигателите на система за ориентиране.

— Лиан, изготви план за евакуиране на целия персонал от палуби тридесет и първа до седемдесета.

Лиан кимна.

— ФАНТОМ, включи интеркома.

— Интеркомът е включен — докладва ФАНТОМ.

— До всички. Говори директор Лансинг. В изпълнение нарежданията на ръководителя на секция „Вътрешни операции“ Карендотър да се евакуират палуби тридесет и първа до седемдесета. Всички от техническия сектор, от доковете за акостиране, от товарните трюмове и от четирите долни модула с естествена среда да се изтеглят в горните модули. Всички делфини… или да излязат от океанския сектор, или да плуват близко до горната повърхност на океана и да останат там. Преместването да стане организирано… Изпълнявайте!

На холографския дисплей повърхността на звездата се подаваше от кръговия отвор на портала.

— Скоростта на разширяване на отвора на портала бързо нараства — каза Джаг. — В началото звездата беше по същество плоска и изглеждаше, че ще мине доста време докато излезе, но сега повърхността й започна да се изкривява и тя се измъква по-бързо. В момента диаметърът й е сто и десет хиляди километра.

— С преминаване на повърхността през отвора радиацията бързо нараства — каза Лиан. — Ако изстреля към нас друг език, ще ни овъгли.

— Състояние на евакуацията! — извика Кийт.

Лиан натисна клавишите и се появиха двадесет и четири квадратни образа, всеки закриващ част от звездния пейзаж върху холографския балон. Всеки показваше различна гледка, виждана през очите на ФАНТОМ. Картините бързо се променяха — отразяваха приетото от различните камери на компютъра.

Коридор… ниво петдесет и осем: шестима ибийци бързо се търкалят напред.

Пресечка: три жени в спортни екипи бързат към камерата от една посока и двама уалдахудийци и един мъж тичат от друга.

Централна шахта, участъкът с нулева гравитация: хората се качват нагоре.

Вертикален канал за вода с три делфина, плуващи нагоре.

Асансьорна кабина: уалдахудиец държи вратата отворена с една ръка, с другите три бута пътниците вътре.

Друга асансьорна кабина с един ибиец, заобиколен от десетина хора.

— Дори всички да са над океанския дек — каза Лиан, не вярвам, че радиационната ни защита ще е достатъчна.

— Чакай! — извика Тор. — Ами ако минем зад портала?

— А? — възкликна Ромбъс… или ФАНТОМ преведе така малките трепвания на светлините, които се появиха на наметалото му.

— Порталът е кръгъл отвор — каза Тор и погледна над рамене на Ромбъс към Кийт. — От него се появява звездата. Задната му част е плосък, празен кръг… черно празно пространство с формата на онова, което преминава през него. Ако се намираме зад портала, ще бъдем защитени… поне за известно време.

Джаг удари четирите си ръце в пулта.

— Тъй е прав!

Кийт кимна.

— Направи го, Тор. Промени курса и ни откарай в подветрената страна на портала, обърни дъното на океанския дек към появяващата се звезда.

— Слушам — докладва Тор. — Но докато стигнем там, ще мине известно време. — Докато извършваше маневрата, блестящият кръгов профил на звездата на сферичния холографски дисплей, обгръщащ командната зала, бавно се превърна в зелен купол.

— Талдорсал до Лансинг! — прозвуча глас по интеркома.

— Лансинг слуша.

— Тор не движи кораба по права линия. В океана се получават вълни.

— Лиан? — извика Кийт и двадесет и четирите образа с евакуацията се смениха с картини от различни ъгли на океана. Морската вода се плискаше нагоре към холографския таван, истинските вълни достигаха до фалшивите облаци и прогонваха всички делфини към десния борд, за да могат да дишат.

— По дяволите! — изруга Тор. — Не помислих за това. Ще завъртя кораба около оста му. С малко късмет ще можем да поддържаме балансирани всички сили. Съжалявам!

„Старплекс“ продължи да се движи, изпъкналият купол на зелената звезда видимо се закриваше от безличната черна кръгова задна страна на портала. После — най-после — зеленото изчезна. „Старплекс“ беше в подветрената страна. Единственото свидетелство за появяващата се звезда беше смарагдовият оттенък върху полето от тъмна материя зад него. Не се виждаше дори пръстенът от Содерстромовата радиация. Той, в края на краищата, беше предизвикан от тахионен поток от портала, насочен в обратна посока. Черният кръг обаче продължи да расте, закривайки все повече звездната панорама. Сега диаметърът му беше 800 000 километра.

— Като изхождаш от кривината, която наблюдаваме на другата страна, можеш ли да екстраполираш колко голяма ще стане звездата? — обърна се Кийт към Джаг.

— Не е минала още половината — отвърна Джаг, — пък и от високата скорост на въртене на полюсите е сплесната. Най-доброто предположение, което мога да направя, е едно точка пет милиона километра.

— Тор, възможно ли е вече включването на хипердвигателя? — попита Кийт.

— Още не — отговори Тор на холограмата на Кийт, плуваща над ръба на неговия пулт. — Трябва да бъдем най-малко на седемдесет милиона километра от центъра на звездата преди пространството да стане достатъчно плоско, за да преминем на хипертяга. Според моите изчисления това разстояние ще достигнем след единадесет часа.

— Единадесет часа! След колко време ще премине екваторът на звездата през портала?

— Може би след пет минути — отговори Джаг.

— Как върви евакуирането?

— Сто й деветдесет души са все още под океанския сектор — отговори Лиан.

Ще успеем ли?

— Не съм…

— Червена светлина на двигател номер шест — извика Тор. — Прегрява.

— Ужасно! — възкликна Кийт. — Трябва ли да го изключиш?

— Още не — отвърна Тор. — Изпращам нанотехници във вътрешните му охладители. Те може би ще могат да решат проблема.

— Екваторът на зелената светлина минава през портала — каза Джаг.

Част от холографското изображение се промени в схематично представяне на онова, което ставаше. Вляво беше изпъкналата полусфера на вече преминалата през портала част от звездата. Самият портал се виждаше отстрани като вертикална линия. Зад нея и отдалечаващ се от нея беше профилът на „Старплекс“. Когато екваторът на звездата премина, отворът на портала започна да се свива и протоните и заредените частици от звездата започнаха да се отразяват. Краищата на отразената радиация приличаха на часовникови стрелки, тръгващи от дванадесет и от шест и движещи се към три часа.

Тор придвижи „Старплекс“ максимално напред. Кийт виждаше съзвездията от жълти предупреждаващи индикаторни светлини на пилотския пулт. Корабът продължаваше да се измъква от гравитационната яма на звездата, тунелът за измъкване се стесняваше с намаляване на размера на портала.

— Лансинг! — извика Джаг. — Полето на тъмната материя се движи… отдалечава се от звездата.

— Възможно ли е да се дължи на силата на отблъскване, за която спомена?

Джаг вдигна и четирите си рамене.

— Не прилича на предсказания от мен ефект, но…

— Евакуацията на долния сектор завършена — докладва Лиан, полюшвайки се пред лицето на директора.

— Въпреки това — каза Тор, — когато отражението попадне директно върху нас, ще получим адски голямо облъчване…

Накрая звездата се измъкна и порталът изчезна. В този момент Тор превключи цялата мощ от двигателите към силовите екрани, опитвайки се да отклони колкото се може по-голяма част от идващата към тях радиация. „Старплекс“ продължи да се движи по инерция. Радиационната аларма отново започна да вие.

— Достатъчно далеч ли сме? — попита Кийт. Тор беше зает с контролните уреди и не отговори. — Попитах дали сме достатъчно далеч? — повтори Кийт.

Джаг направи някакви изчисления и каза:

— Мисля, че да. Но само защото използваме океанския сектор като екран. Иначе всички ще получим смъртоносно облъчване.

— Добре — каза Кийт. — Да продължим докато достигнем безопасно разстояние. Лиан, състави ново разписание на дежурствата, с минимално участие на делфини, а онези от тях, чиито задачи са маловажни, остави в медицинска почивка до подмяна на водата в океана. При скоростта, с която звездата се отдалечава от портала, ще минат дни преди да можем да се приближим на безопасно разстояние. — Той помълча малко, после добави: — Успешна работа на всички. Ромбъс, какво е положението на доковете?

— Все още са използваеми. Стените им са добре екранирани срещу радиационна утечка в случай че някой кораб се удари в тях или се взриви.

— Добре — каза Кийт. — Тор, съобщи ми когато се отдалечим на приемливо разстояние от звездата! — После се обърна към уалдахудиеца. — Джаг, ти ще трябва да отидеш и да я разгледаш отблизо. Искам да зная откъде точно е дошла и защо е тук.