Робърт Сойер
КК „Старплекс“ (26)

20.

— Пускам сонда — докладва Ромбъс.

На холографския балон Кийт видя как осветеният от прожекторите на корпуса на „Старплекс“ сребърнозелен цилиндър се отдалечава. Изглеждаше не на място на фона на неясните петна на далечните галактики. Малко след това сондата докосна портала и изчезна.

— Курсът може да продължи около пет минути — каза Ромбъс.

Кийт кимна. Опитваше се да се владее. Не знаеше кое желае повече: да получи съобщение от сондата, че е открит транспондерът на Риса — което щеше да означава, че „Ръм рънър“ е най-малкото незасегнат — или да не получи никакво съобщение, което щеше да означава, че сондажният кораб може да е преминал безопасно през портала.

Времето минаваше и Кийт ставаше все по-нервен.

Погледна трите часовника, плуващи над скритата врата.

— Колко време мина?

— Седем минути — отвърна Ромбъс.

— Сондата не трябваше ли вече да се е върнала?

По паяжината на ибиеца затрепкаха светлини.

— Защо я няма, по дяволите!

— Тахионен импулс! — съобщи Ромбъс. — Ето я, идва.

— Не я чакай да акостира — каза Кийт. — Приеми данните по радиото и ги покажи на дисплея.

— С удоволствие — съгласи се Ромбъс. — Започвам.

Скенерът на сондата беше с малка разделителна способност, а записът беше видео, не холографски. Върху балона в командната зала се появи синя рамка и в нея започнаха да се проектират записаните от сондата двуизмерни образи.

— Какво е това, по дяволите? — извика Кийт. — Ромбъс, верен ли е ъгълът на влизане на сондата?

— Да… с точност до части от градуса.

Джаг избълва една уалдахудийска ругатня. По инструкция ФАНТОМ не превеждаше ругатните, но на Кийт също му се искаше да изругае.

— Това не е мястото, от което дойдохме — каза той.

Козината на Джаг не помръдваше.

— Не — каза той. Картината на екрана изобразяваше плътно разположени червени звезди. — Бих казал, че не е от Млечния път. Прилича като от вътрешността на кълбовиден куп. Има дузина звезди, свързани с CGC 1008.

— Което означава…

— Което означава — отговори Тор, вдигайки ръце от пулта за управление, — че не можем да се върнем у дома. Нямаме правилния адрес.

— Координатните системи за широчина и дължина сигурно не са същите на такива големи разстояния — каза Лиан.

Кийт беше потиснат.

— Дори при максимална хиперскорост… — започна той.

— Дори при максимална хиперскорост за изминаването на разстояние шест милиарда светлинни години ще са необходими двеста и седемдесет милиона години — излая Джаг.

— Добре — каза Кийт. — Ще се опитаме със сонди по определена схема. Ромбъс, изпрати първата през северния полюс на тахионната сфера около портала, а следващите надолу през пет градуса широчина и пет градуса дължина. Ако наистина сме късметлии, в сканираните образи ще се натъкнем на нещо познато.

Ромбъс започна да пуска сонди, но скоро стана ясно, че всички те отиват или в кълбовидния куп; или в друга област на космоса, където на небето доминираше пръстеновидна мъглявина.

— От зрителния ъгъл на този портал има само два други активни портала — каза Ромбъс. — Трябва да се смятаме за щастливи, че първата ни сонда се върна… шансът за това е бил само едно към две.

— Изборът не е голям, нали? — каза Кийт-. — Тук, в близост до черна дупка в междугалактическото пространство, затворени в кълбовиден куп… вероятно пълен със стари, безжизнени звезди. Или извън него в онази пръстеновидна мъглявина.

— Не — отвърна Джаг.

— Какво не?

— Не можем да бъде ограничени до тези възможности.

Кийт въздъхна.

— Добре. И защо не можем да бъдем ограничени до тях?

— Защото богинята на алувиалните наноси е мой покровител — каза уалдахудиецът. — Тя няма да ме изостави.

Кийт понечи да изругае, но успя да се сдържи.

— Трябва да има начин за връщане — каза Джаг. — Ние дойдохме тук и следователно трябва да можем да се върнем. Само ако…

— Достигнем необходимата скорост! — извика Лиан.

Кийт я погледна.

— Да! — потвърди тя. — Ние преминахме през този портал при много висока скорост. Може би диапазонът от скорости, с които се влиза в портала, определя до кое друго семейство от портали има достъп. Винаги по-рано сме влизали с относително малки скорости, за да избегнем ударите. В края на краищата през портала човек преминава слепешката, без да знае със сигурност какво го очаква от другата страна. Но този път ние се мушнахме в него със скорост близка до скоростта на светлината и може би сме попаднали на друго ниво портали.

Кийт се обърна към Джаг. Той вдигна рамене.

— Това обяснение е толкова добро, колкото и всяко друго.

— Ромбъс, пусни друга сонда — нареди Кийт. — Изпрати я по дълга траектория, за да достигне същата скорост, с която минахме през този портал, и я насочи към широчина и дължина, отговарящи на мястото, от което дойдохме.

— С най-голямо удоволствие — отговори ибиецът. Ромбъс пусна сондата и когато достигна необходимата скорост, тя се гмурна в портала. Всички затаиха дъх. Дори помпата на Ромбъс, която работеше самостоятелно, очевидно усети, че става нещо важно, защото централната й дюза временно преустанови постоянния си цикъл на отваряне, разширяване, свиване и затваряне.

И после сондата се върна. Въжетата на Ромбъс заиграха по пулта, оградената с рамка площ се изпълни със записани от сондата картини.

Тор разтвори уста в широка усмивка.

— Никога не съм мислил, че ще имам щастието да видя отново това — каза той и посочи с пръст образа на зелената звезда.

Кийт въздъхна с облекчение.

— Благодаря… благодаря на богинята на алувиалните наноси.

— Според хипертелескопа на сондата дарматите са се отдалечили доста от изходната точка — каза Ромбъс.

— Чудесно. Тор, връщай ни обратно. Искам да си поговоря с Котешко око.