Луиз Бегшоу
Филмът (36)

Тридесет и шеста глава

— Да. Добре — примирено отвърна Голдмън, погледна към Елинор и поклати глава. — Две седмици. Щом това е най-доброто, което можеш да направиш… да, знам. Благодаря, Джанис.

Остави слушалката.

— Колко получихме в Сиатъл? Две седмици ли? — разочаровано попита Елинор. — Надявах се на малко повече. Нали се предполага, че това е световната столица на поколението Х. Човек би си помислил, че само имената на Зак и Флореску ще са достатъчни, за да гарантират солидни приходи там.

Том сви рамене.

— Какво да ти кажа? Предполагам, че всички се дърпат заради скандала с Роксана.

— Не, не е заради него. Такъв скандал си е чиста реклама. Предполагам, че са виновни Джейк Келър и Дейвид Тобър.

Том Голдмън и Елинор Маршал седяха в кабинета му в сградата на „Артемис“, заобиколени от телефони, купища бележки и каквото бе останало върху таблата от кафето и кифличките. Беше седем вечерта и слънцето тъкмо бе започнало да потъва в розовия хоризонт, който се виждаше от широките прозорци на Голдмън. Замърсяването на атмосферата над Лос Анджелис превръщаше светлината му във фантастични алени и медночервеникави лъчи. Човек трябваше да отдаде дължимото на смога: заради него имаше разкошни залези. Но днес никой от двамата нямаше време да оцени красотата на природата.

Бяха прекарали целия ден в опити да убедят разпространителите да покажат „Виж светлината“; тази сутрин изглеждаше, че филмът ще бъде показан в два арт киносалона в Минесота и един голям киноцентър в Тусон, а после да загине безславно и да продължи разпространението си направо на видео. Никой не искаше да го пипне и с триметров дезинфектиран прът. Говореше се, че „Виж светлината“ ще се окаже за Фред Флореску същото като „Последният екшън герой“; дори и Стивън Спилбърг се бе провалил с „1941“, а сега бе ред на Флореску. В маркетинговия отдел на „Артемис“ бяха получили безброй пъти едно и също съобщение: този филм е пълен провал, абсолютно неспасяем, как можете изобщо да ни молите да разпространяваме филм, който на практика води студията ви към банкрут?

На Том и Елинор им бе нужен цял ден, за да се опитат да осигурят, макар и минимално начално разпространение за филма. И двамата бяха изчерпали всичките си запаси от благоразположение и лични връзки за тази цел, позовавайки се на различни услуги, които бяха правили петнайсет години, но дори и така бяха успели да постигнат само един нищожен старт. Но това бе максималното, което можеха да изтръгнат от пазара. Хората просто не искаха и да чуят за филма.

— Тобър и Келър ли? — замисли се Том.

— Знаеш, че съм права. След като Сам Кендрик приключи саморазправата си с Дейвид Тобър, никоя друга агенция в града не искаше и да го погледне, и накрая се озова на работа при някакъв мошеник, с една телефонна линия и пощенска кутия някъде в Западен Холивуд, където се занимава с реклами на кучешки храни. — Том се ухили. — Колкото до Келър, когато ти разпространи новината, с него бе напълно свършено и той…

— Осъществява детската си мечта да работи като независим продуцент — засмя се Голдмън.

— Точно така. Затова мисля, че можем да приемем за даденост, че никой от двамата не желае доброто на този филм. Дейвид Тобър беше на снимачната площадка, а Джейк Келър разполага с много доклади, в които подробно са описани всички проблеми. Трябвало е само да подшушнат нещичко тук-там — нали знаеш, как Флореску не позволявал на никого да види необработения материал, как „Артемис“ се намират пред отчайващ художествен и търговски провал, как Роксана Феликс може да играе не по-добре от дървена кукла… Много е просто да се постигне, а онези негодници искат отмъщение.

Том кимна бавно.

— Имаш право. Освен това да не забравяме, че всички в киноиндустрията знаят, че двамата запазихме постовете си до излизането на екран на „Виж светлината“ само защото имаме отлични адвокати. Веднага щом филмът излезе на бял свят и ние сме бита карта. Хауърд и останалите ясно го показват. Така че никой не го е грижа дали ще ни засегне, ако пренебрегне този филм. И защо не? С нас почти е свършено.

Елинор се усмихна нежно на Том и кимна към тениската и джинсите му.

— Е, поне не ти се налага да се докарваш за работа.

— Щом подобно облекло е достатъчно добро за Дейвид Гефен, става и за мен — без капка разкаяние каза Голдмън. — Трябваше да го направя още преди години. — Пресегна се през бюрото и взе ръката на Елинор, като я погали нежно. — Много неща трябваше да свърша още преди години.

Елинор се вгледа в тъмните очи, които не се отделяха от нея, и усети познатото горещо желание да плъзва по кожата й. Но беше прекалено рано. Трябваше да е сигурна, че той не търси просто заместител на Джордан, че наистина мисли сериозно онова, което й казва, че няма да изчака няколко месеца и после да я изостави заради поредната красавица на деня. Болката от загубата бе прекалено остра; просто не можеше да си позволи отново да рискува. Защото, ако той разбиеше сърцето й отново, Елинор Маршал усещаше, че това ще е завинаги.

Тя издърпа ръката си внимателно, но решително.

— Може би все пак ще стане хит. И може би ще успеем да спасим студията с този филм. И „Фокс“ бяха загазили, когато пуснаха „Междузвездни войни“, а никой не очакваше нищо добро и за този филм.

Том Голдмън преглътна разочарованието си. Елинор се нуждаеше от време, за да му се довери, разбираше това. Но му бе толкова трудно да бъде близо до нея, да знае, че тя носи детето им, и да не може да я прегръща и докосва.

— Елинор, трябва да разбереш нещо. Направихме както ти каза; постигнахме невъзможното и принудихме борда да ни позволи да останем и да довършим филма, убедихме Роксана да се върне на снимачната площадка и подготвихме някакъв начален старт на разпространението. Но това е филм за сто и двайсет милиона долара! Осъзнаваш ли какви продажби, какви пазарни чудеса или каквото и да е там трябва да се случат, за да си върнем парите обратно? „Междузвездни войни“ струваше седем милиона долара. Ти постъпи правилно от художествена гледна точка, но трябва да приемеш фактите. Филмът е провал, и то грандиозен провал.

— Възможно е да стане хит само с реклама от уста на уста.

— Хит за сто и трийсет милиона долара, който разчита само на слухове? Искаш да стане чудо.

Елинор Маршал помисли за бебето на Том, което растеше в утробата й.

— Аз вярвам в чудеса — каза тя. Том поклати глава.

— Ти просто не знаеш кога да спреш, нали, Елинор?

— Категорично не — съгласи се тя. — Е, ще дойдеш ли на партито за края на снимките в събота? Тази вечер ще си купя билет.

— Шегуваш ли се? — възкликна Голдмън. — След всичко, което преживяхме, за да видим този проклет филм готов, не бих го пропуснал, дори и двайсет мусона да се вихрят там.

Прощалното парти на „Виж светлината“ бе организирано на плажа под звездите. Когато Том и Елинор пристигнаха, в хотела вече цареше хаос, в който стотици служители от екипа и техници мъкнеха опаковани куфари по централното стълбище или задръстваха асансьора и трупаха багажа си във фоайето на големи разноцветни купчини от кожа и пластмаса, готови да бъдат закарани до летището на Сейшелските острови следващата сутрин. Атмосферата на партито се усещаше още преди да стигнат до плажа; режисьорът по осветлението залитна покрай Том с коса, полята с лепкаво кокосово мляко, а шефът на сценичните работници раздаваше на всеки, когото видеше, дебели, саморъчно свити цигари с марихуана. Облекчението изпълваше толкова осезаемо въздуха наоколо, че човек направо можеше да го подуши. А щом двамата стъпиха на мекия, бял пясък, попаднаха в истинска лудница.

— Това прощално парти ли е или карнавалът в Ню Орлиънс? — обърна се към Елинор Том, загледан в сцената на брега.

Огромни лагерни огньове бяха разпалени на плажа и пламъците се издигаха като огнени кули на фона на мастиленочерното небе, като очертаваха силуетите на танцуващите около тях, които подскачаха лудешки под звуците на изключително шумна рап музика, носеща се от мощни тонколони. Флореску бе наредил да приготвят голяма дървена маса, отрупана с ястия, чието ухание можеше да се усети от поне двеста метра: омари по креолски, къри с октопод, месо от акула с джинджифилов сос, крем супа от тропически риби. Щом се приближиха, някакво момиче от обслужващия персонал пъхна в ръцете им високи чаши с някаква цветна напитка.

— Какво е това? — предпазливо попита Голдмън и прегърна Елинор през кръста.

— Ла пюре — засмя се момичето. — Местен специалитет. Опитайте го!

Том отпи голяма глътка и остана без дъх, когато плодовото питие изгори гърлото му.

— Исусе Христе! Какво все пак е това?

— Ферментирал плодов алкохол. Доста силно питие — отвърна момичето.

— Съвсем вярно — съгласи се Том и остави чашата на масата.

— Имате ли нещо безалкохолно? — попита Елинор. — Бременна съм.

— Разбира се. — Подаде й пластмасова чаша цитронел, местен коктейл от минерална вода, мед и прясно изцеден лимон.

— И аз ще взема едно от тези — каза Том.

— Хей, здравейте и на двамата! Закъсняхте — обади се Флореску, който се приближи до тях и тупна Том по рамото.

— И аз се радвам да те видя, Фред — усмихна му се Том.

— Самолетът беше задържан в Сингапур — обясни Елинор. — Как си?

— Безкрайно щастлив и доволен от филма — увери я режисьорът. — Трябва да ви благодаря и на двамата, задето се борихте толкова самоотвержено, за да можем да го завършим. Направихме невероятен филм. Ще спечели „Златната палма“ в Кан догодина и ще счупи всички рекорди за касов успех.

— Сериозно? — възкликна Елинор.

— О, да, разбира се — измърмори Том.

Флореску го изгледа престорено строго.

— Ех, вие, неверници такива. Искате ли да се обзаложим? Залагам сто долара, че ще спечелите поне трийсет милиона от това бебче.

— Дадено. — Голдмън стисна ръката на младия мъж. — Господ ми е свидетел, че парите ми трябват.

— Оставаме без работа веднага щом „Виж светлината“ излезе по екраните — каза му Елинор.

— Нищо подобно. Можете да дойдете и да работите за мен — обади се Сам Кендрик, който се появи иззад един от искрящите огньове. — С „Артемис“ може и да е свършено, но не и с мен. След развода се заех за работа. Тъкмо тази сутрин сключихме много солидна сделка с „Юнивърсъл“ за Трой Савидж. Направо съм затрупан от задачи и ми е нужна помощ. Вие, пазачите, сега можете да станете ловци. Така ще се превърнете в по-хармонични човешки същества.

— Като станат агенти ли? Сигурно си прекалил с пиенето, Сам — подразни го Флореску. — Кендрик е просто една машина за печелене на пари с алчен, безскрупулен и еднопосочен ум. Именно затова имам договор с него.

— Всички режисьори са просто деца, чийто инстинкт да тормозят другите не е намерил достатъчно удовлетворение в боя над другарчетата им в основното училище — върна му го приятелски Сам.

— Какво правиш тук, Сам? Мислех, че вече не представляваш Роксана Феликс — полюбопитства Елинор.

Лицето на Кендрик помръкна и той извърна очи.

— Така е — отвърна той. — Но Фред, Зак и Мегън все още са мои клиенти, а също и всички актьори в поддържащите роли. Не бих пропуснал партито за нищо на света.

— Къде е Роксана? — попита Елинор. — Иска ми се да я видя.

— Ще я видиш. Съвсем скоро — каза Флореску. — Зак и Роксана ще държат речи. Сядайте.

Той ги прикани с жест към дървената маса и седнаха заедно, загледани в хората, които започнаха да се събират наоколо и да се настаняват направо на пясъка с кръстосани крака или на пейките до тях. Изведнъж всички избухнаха в ръкопляскания и подсвирквания, когато Роксана Феликс, зашеметяваща в прозрачната си бяла копринена рокля, с коса, заплетена на френска плитка, се покатери пъргаво върху няколко каси, които някой специално бе подредил за целта.

— Хей, те наистина я обичат — измърмори Том Голдмън.

— Ами, да. Тя се превърна от най-голямата кучка във вселената в истинска Майка Тереза — високо прошепна Флореску. — Идваше рано всяка сутрин, правеше кафе за момичетата от гардероба, питаше дали може да помогне за оборудването — каквото се сетите, Роксана е насреща да помогне. Всички от екипа бяха като ударени от гръм. Сега направо боготворят пръстта под краката й.

Елинор хвърли кос поглед към Сам Кендрик, но той бе свел очи и отказваше да погледне Роксана, когато тя започна речта си.

— От името на актьорския състав искам да благодаря на целия екип, който работи толкова всеотдайно, за да направим този филм — започна Роксана под шумните аплодисменти на актьорите в поддържащите роли, които тропаха по масите и подвикваха одобрително. — Вие, момчета, бяхте изправени срещу разглезените модели, законите на Мърфи, политическите игри в студията и природните стихии — така че естествено битката бе предрешена. — Последва гръмогласен смях. — Трябва също така да благодаря на Мегън Силвър, която с перото си ни измъкна от безброй задънени улици и безизходни ситуации — бурни аплодисменти и подсвирквания, — и на Зак Мейсън, който бе така любезен да се върне жив и здрав, така че да не се налага да играя любовните сцени с труп. Макар че като се замисля, може би щеше да е за предпочитане… и накрая, нека ви призная, че винаги съм мечтала да работя с най-талантливия млад режисьор в Америка. — Пауза. — Затова, когато се прибера у дома, веднага ще се обадя на Куентин Тарантино и ще го помоля да ми направи пробни снимки.

Събраното множество избухна в смях и овации, Роксана се поклони и седна, като преди това отправи въздушна целувка на Флореску.

— Кучка — извика той ухилен.

Мястото й бе заето от високата, мускулеста фигура на Зак Мейсън, чиято дълга черна коса се разпиляваше по голите му рамене, а широкият му гръден кош се очертаваше на фона на огъня.

— Господи, изглежда страхотно — отбеляза Елинор.

— Човекът вдига тежести като луд, откакто излезе от болницата — обясни Фред. — Казва, че ще се връща към турнетата и трябва да е във форма. Или е това, или е просто любов. Двамата с Мегън Силвър са неразделни, откакто ги намерихме в джунглата.

— Ооо, колко романтично — измърмори Елинор, а Том затегна леко прегръдката си около талията й, като я притисна нежно към себе си. Тя се поколеба за миг, после се отпусна и се намести по-удобно. Беше й толкова хубаво тук с Том в мрака, мислеше си тя. Щом това бе последният им публичен реверанс, беше напълно уместно да го направят заедно.

„Няма да се дърпам — каза си тя. — Поне не и тази вечер“.

— Казват, че красотата е истинска наслада — започна Зак Мейсън, — макар че в случая с Роксана, мисля, че изразявам общото мнение, когато казвам, че през повечето време красотата е нещо като трън в задника.

— Амин — извика Флореску и предизвика нови смехове.

— Сега сериозно — продължи Мейсън, като вдигна ръка, за да призове към малко тишина, — трябва да благодаря на Рокси, Сет, Мери, Джак, Робърт, Фред и на всички от екипа за това, че ми позволиха да разбера какво значи да правиш филм. Следващия път, когато реша да се заема с нещо по-малко стресиращо, ще отида да скачам над Гранд Каньон без парашут. — Изчака смехът да утихне, после протегна ръка. — Мегън, ела тук.

Елинор се загледа мълчаливо, докато Мегън Силвър, елегантна и стройна, в къса рокля на „Дона Карън“ и леки сандали, се покатери до Зак и се сгуши в него, пъхнала дребната си ръка в неговата. Изглеждаше прекрасно — самоуверена и сияеща от щастие.

— Това Мегън ли е? — прошепна Том, зяпнал невярващо. — Какво е станало с онова невзрачно момиче, с което се запознах преди шест месеца?

— Тя направи този филм — отвърна Елинор, усетила как в гърлото й напират сълзи. — Той промени всички ни.

— Имам за вас две съобщения — каза Зак. — Първото е, че наистина съм щастлив, че получих възможността да опитам какво е да си актьор, особено в такъв велик филм, какъвто стана нашият, защото няма да имам друг шанс. Говорих с момчетата от „Дарк Ейнджъл“ и новината е, че отново се събираме да свирим заедно. Филмите са забавни, но музиката е моят живот.

Последваха оглушителни аплодисменти.

— Благодаря — каза Зак. — И като стана дума за живота ми, второто, което имам да ви казвам, запазвайки най-хубавото за накрая… — Той погледна нежно към Мегън и й се усмихна с очи. — … е, че тази сутрин помолих Мегън Силвър да се омъжи за мен и тя се съгласи.

Дори и да бе искал да добави нещо, то потъна във всеобщия хаос, който настана, когато актьорите и всички от екипа започнаха да ги поздравяват, всички крещяха, свиркаха и тропаха с крака, а Мегън и Зак бяха смъкнати долу и заобиколени от хората, които се тълпяха да им стиснат ръка. Елинор видя Роксана да прегръща Мегън, а после и Зак.

— Ти няма ли да кажеш нещо? — обърна се Том към Флореску.

— След това? Шегуваш ли се? Би било истинско безумие от моя страна — иронично каза Флореску. — Не. Поговорих с екипа, когато заснехме последния дубъл на последната сцена. Това е достатъчно. — Преметна крак през пейката и се изправи. — Извинете ме за секунда. Трябва да ги поздравя.

— Аз също — обади се Сам Кендрик и последва клиента си. — Ще се видим с вас по-късно.

— Хайде, Том — подкани го Елинор. — Да вървим.

— След минутка.

Той се премести по-близо до нея на пейката и хвана двете й ръце, стисна ги здраво в мрака, загледан в нея на фона на потрепващата светлина от огъня, докато хората около тях бързаха към Зак и Мегън, продължавайки да се веселят шумно, без да им обръщат внимание, оставяйки ги насаме в края на масата.

— Не сега — прошепна Елинор.

Нещо в погледа на Голдмън я караше да потръпва нервно. Блестящите му черни очи се взираха в нея, оглеждаше лицето й така, сякаш искаше да го запечата в съзнанието си завинаги, сякаш никога повече нямаше да откъсне поглед от нея.

— Да, сега — настоя Том. — Сега. Трябва да го кажа, Елинор. Не мога да чакам повече.

Тя замълча.

Том протегна ръка и погали бузата й, нежно, внимателно, докосвайки меката й кожа с грубата си длан.

— Обичам те — каза той. — Обичам те от деня, в който те срещнах. Може би и ти си чувствала същото, а може би при теб е дошло малко по-късно, но знам, че изпитваш нещо към мен. Ню Йорк го доказа и на двама ни. — Той си пое дъх, мъчейки се да намери точните думи. — Предполагам, че и двамата сме били прекалено плахи или сдържани, или прекалено срамежливи, но никой от нас не каза нищо, докато не се оказа прекалено късно. Не бе минало много време след сватбата ми с Джордан, когато разбрах какъв глупак съм бил. Мислех за теб непрекъснато. Мислех за теб дори когато бях с нея. Опитвах се да се боря с това, но не можех. А нощта, която прекарахме заедно, бе най-пълното сливане, което съм постигал с друго човешко същество през живота си.

Елинор Маршал седеше и го слушаше, а в очите й напираха сълзи и бавно се търкаляха по бузите й.

— На другия ден, когато Джордан пристигна и ми съобщи, че е бременна… аз се оказах в капан. Беше прекалено късно. И осъзнах отчайващите дълбини на падението си, когато те видях да се омъжваш за Пол. Бог ми е свидетел, Елинор, исках да го убия. Да хукна към теб и да те отвлека насила. Но не можех да направя нищо. — Докосна с пръст една от сълзите й и я избърса. — Елинор, знам, че те нараних. Знам, че сега си уплашена. Но кълна ти се, обичам те с цялото си сърце. — Гласът му бе дрезгав от силните чувства, които изпитваше. — Погледни ме. Знаеш, че говоря истината. Обичам теб и нашето дете с цялото си сърце. Господ ни дава втори шанс, Елинор. Нека не пропиляваме и останалата част от живота си.

— О, Том! — прошепна тя.

Той се смъкна от пейката и падна на колене пред нея на пясъка, стиснал здраво ръцете й.

— Обичам те повече от живота си — каза той. — Бог ми е свидетел, че не искам да живея без теб. Елинор, ще се омъжиш ли за мен?

Тя се вгледа в него продължително. После склони глава и го целуна нежно и страстно.

— Мислех, че никога няма да ми предложиш — отвърна тя.

В мрака Роксана Феликс се отдръпна от останалите, които се тълпяха около Мегън и Зак, поздравяваха ги шумно и се шегуваха на висок глас. Наистина се радваше за тях двамата. След онази нощ, когато бе говорила пред екипа, и двамата бяха безкрайно състрадателни и дружелюбни с нея. Особено Зак правеше всичко по силите си, за да я зарадва с някакъв жест; Роксана знаеше, че той разбира по-добре от всеки друг какво е да живееш под светлината на прожекторите, където никой не е искрен с теб и всички вече имат готово мнение за теб още при първата ви среща. Миналата нощ й бе казал, че се е превърнала от най-самотното дете на света в най-желаната жена на планетата и бе добавил: „Може би сега ще имаш възможност да бъдеш нормална, Рокси. Искрено се надявам“.

„Господи, и аз се надявам“, притеснено си помисли Роксана, докато следеше с очи фигурата, която се откъсна от тълпата.

Сам Кендрик.

Бе пристигнал вчера и бе отказал да се види с нея. Не пожела да говори с нея и й затвори телефона, когато се обади в хотелската му стая. Не получи отговор и на бележката, която му изпрати, с молба да й отдели пет минутки от времето си. Сам Кендрик не се интересуваше от нея й го показваше болезнено ясно.

Роксана усети как сърцето й се блъска в гърдите. Толкова бе нервна, струваше й се, че цялата се облива в студена пот. Но трябваше да го направи; трябваше да говори с него.

Сам Кендрик бе единственият човек, който бе успял да стигне до нея, чийто ласки я бяха възбуждали наистина, единственият мъж, за чието докосване някога бе копняла. О, можеше да се залъгва, че е искала Зак, но за нея Зак Мейсън бе само поредната брънка от веригата на големия й план. Бе започнала всичко с идеята да използва Сам Кендрик, да си отмъсти за някаква незначителна обида, а после… а после се бе влюбила в него.

Разбира се, бе се опитала да заблуди самата себе си. Колкото повече мислеше за него, толкова повече си повтаряше, че ненавижда този мъж, толкова по-яростно се стараеше да го пречупи. Сякаш искаше да докаже нещо на себе си.

А когато онзи злокобен телефонен звън я бе събудил и подигравателният глас на Изабел бе срутил ледената й крепост, Сам бе единственият, който бе дошъл да я види, който не я бе заклеймил, а бе застанал до нея и бе заявил, че я обича. И тогава, ужасена от чувствата, които предизвикваше у нея и които тя считаше за чиста слабост, в отчаянието си тя се бе нахвърлила върху него като ранен звяр, бе го наранила дълбоко и страшно, както само тя можеше.

Едва когато по-късно бе дошла Елинор, за да й предложи втори шанс, Роксана бе посмяла да свали защитните си прегради. Докато плачеше в нейните прегръдки, прекалено уморена да се бори с целия свят, тя бе открила, че поне още един човек се интересува от нея. А после хората от екипа я бяха приели отново в редиците си, с пълна прошка и разбиране, и докато работеше на предела на силите си, за да довърши „Виж светлината“, бе получила шанс за изкупление; имаше възможност да работи с други хора и да бъде смятана поне сега просто за актриса, за самата себе си. След като Флореску бе извикал „Стоп! — и край!“ под радостните възгласи на екипа, той бе дошъл до нея и й бе казал, че иска отново да работи с нея. Може би за другите не бе чак такова голямо събитие, но в този миг за нея това бе по-ценно от най-разкошния комплимент, който някога бе получавала.

Докато довършваха снимките, тя бе имала малко време, за да прецени собствените си чувства към Сам Кендрик; да си признае, че се е влюбила. Наблюдаваше Мегън Силвър, която ходеше навсякъде, стиснала Зак за ръка, и знаеше, че и тя иска същото, копнееше за онази проста и дълбока обич, за истинската връзка и любов между двама души, която Сам й бе предложил. Беше й ядосан и имаше пълното право. Тя го знаеше. Но разбираше също, докато стоеше на брега и гледаше как Сам Кендрик се прибира в хотела, крачещ самотен по плажа, че трябва да се опита да стигне до него. Поне да опита. Иначе той щеше да изчезне от живота й завинаги.

Това бе единственият й шанс.

Роксана изтича от сенките, хукна по брега към вълните и докосна Сам Кендрик по рамото.

Той се обърна усмихнат, но усмивката му замръзна и лицето му помръкна, когато видя кой е.

— Какво искаш, по дяволите? — остро попита той. — Не можеш ли да ме оставиш на мира, Роксана? Какво още искаш от мен?

— Сам, моля те — промълви тя. — Дай ми още един шанс. Просто искам да ти се извиня. Наистина съжалявам.

Очите му бяха студени. Роксана опита отново.

— Промених се, Сам. Наистина. Не можем ли да започнем отначало?

Кендрик остана на мястото си, загледа се в нея и бавно поклати глава.

— Не мисля, Роксана. Приемам извинението ти, ясно? Да оставим нещата така.

Тя отстъпи крачка назад в мокрия пясък. Решимостта в гласа му бе ужасяваща.

— Знам, че е прекалено късно — прошепна тя. — Но ако това изобщо означава нещо за теб — обичам те.

За миг й се стори, че в очите му пламва искра, но после Кендрик извърна поглед и моментът отмина.

— Права си — каза той. — Прекалено късно е.

И докато Роксана Феликс стоеше там, загледана в него, Сам Кендрик й обърна гръб и се отдалечи.

Филмовият екип отлетя обратно на следващата сутрин заедно със Сам Кендрик и по-голямата част от поддържащите актьори. Том бе уредил Зак, Мегън, Фред и Роксана да пътуват с частния самолет на Хауърд Торн същия следобед заедно с него и Елинор.

— Привилегия на властта — обясни той, докато се издигаха в омайното синьо небе над Индийския океан. — И тъй като това е последната възможност да се порадваме на подобен лукс, нека да се възползваме максимално.

— Мислите ли да приемете предложението на Сам? — обърна се Фред към Елинор, която се бе настанила на удобния кожен диван, сгушена в Том.

— И да стана агент? Никога — отвърна Голдмън.

— Говори за себе си. Аз може и да опитам — отвърна Елинор и смуши Том в ребрата.

Той стисна ръката й и я целуна.

— Елинор Маршал Голдмън. Какво мислиш?

— Звучи страхотно. Особено добавката Голдмън — засмя се Елинор.

— И вие ли? — престорено се ужаси Фред, като погледна към Зак и Мегън. — Господи. Надявам се, че не е заразно.

Зак се засмя.

— Фред, ти си прекалено голям мъжкар, за да те засегне.

— Тук си прав — увери го режисьорът и намигна на Роксана. — Е, къде ще бъдете, когато филмът излезе на екран?

— В Бел Еър. Ще наемем апартамент там, докато си търсим нов дом — отвърна Елинор. — Всъщност, надявам се, че всички ще ми оставите телефон за връзка, за да мога да ви държа в течение.

— Роксана, „Парамаунт“ искат да направя нова версия на „Закуска в Тифани“ — каза Флореску. — Интересува ли те?

Тя кимна, очарована.

— Сериозно ли говориш?

— Абсолютно. Ти си страхотна актриса — заяви Флореску и добави закачливо, — освен това си и невероятно красива, което изобщо не вреди.

Тя го замери с една възглавничка. Любезните стюардеси се суетяха около тях и пълнеха шампанско в кристалните чаши.

— Мисля, че трябва да вдигнем тост за филма — каза Флореску, като вдигна чашата си. — Защото след него нищо вече няма да ни се струва трудно.

Самолетът се огласи от смеха им, когато всички вдигнаха наздравица.

В събота следобед Зак Мейсън и Мегън Силвър лежаха заедно в леглото, прегърнати.

— Престани да гледаш телефона — подразни я Зак.

— Не гледам телефона.

— Напротив. Чакаш го да звънне цял ден. Когато Йоланда се обади сутринта, подскочи цял метър.

— Не е вярно — възмути се Мегън, после се усмихна свенливо. — Само половин метър беше.

Мейсън се засмя, обхвана гърдите и с длани и целуна връхчетата на зърната й.

— Имаш много еднопосочен ум. Няма ли да престанеш? Цял ден не сме правили друго, освен да се любим.

— Имаш ли по-добро предложение?

— Може би не — отвърна тя и посегна надолу към тялото му.

Целунаха се нежно.

— Деклан беше направо на седмото небе, когато му се обади — каза Мегън. — Той си мисли, че съм Пепеляшка, която е попаднала във вълшебното царство и се е озовала при прекрасния принц.

— Ами така си е — увери я Зак и я погали по гърба.

— Шегуваш ли се? Озовах се при жабока — засмя се тя и се опита да се измъкне от ръцете му. — Не мога да повярвам, че ще прекарам остатъка от живота си в автобус за турне.

— И ще пишеш книги. Изборът беше твой, скъпа — напомни й Зак.

— Престани да сменяш темата — подразни го Мегън.

Телефонът звънна. И двамата подскочиха.

— Ти го вдигни — промълви Мегън, останала без дъх. — Сигурно е за теб.

Той поклати глава.

— Няма начин, миличка. Ти написа проклетия сценарий. Ти го вдигни.

— Вдигни проклетия телефон, Зак! — изпищя Мегън.

Той взе слушалката.

— Зак Мейсън. О, здрасти, Том. Да, и тя е тук…

Роксана седеше сама в елегантния си апартамент в Сенчъри Сити, свита на любимия си фотьойл, четеше последния сценарий на Флореску и се опитваше да не мисли за филма. След пресконференцията, която даде при завръщането си в Съединените щати, животът й бе станал значително по-лесен. Не бе забравила нищо, но освен това бе открила фундаменталната истина, че демоните се вкаменяват, когато се извадят на дневна светлина. Хората от козметичния бизнес се бяха върнали пълзешком при нея, дори и онзи жалък мухльо Боб Алтън се бе опитал да й се подмазва, но тя просто отказваше да го чуе. Да си жена, означаваше много повече от физическата красота, от случайната комбинация на гените и закодираното в атомите на тялото й временно състояние.

Елинор Маршал и Фред Флореску й бяха показали, че в нея има нещо, което си заслужава да развива; истински талант, който щеше да расте и да разцъфти с годините и натрупания опит, вместо да повехне и избледнее. Това бе нещо, с което можеше да се гордее. Опитваше се да се съсредоточи върху него, а не да се побърква от тревоги за „Виж светлината“ и телефона, който упорито отказваше да звънне. Беше по-зрял човек.

Телефонът звънна.

Роксана скочи от фотьойла и се хвърли към него, преди да е успял да звънне втори път.

— Елинор? — възкликна тя.

— Не е тя, за съжаление — чу дълбок глас от другата страна на линията.

Сърцето й престана да бие.

— Обажда се Сам Кендрик.

— Здравей — успя да промълви Роксана.

— Съжалявам, забравих. Днес се очакват резултатите от премиерата на филма. Трябваше да се досетя.

— По дяволите филмът! — грубо отвърна Роксана. Едва си поемаше дъх.

Сам се засмя.

— Исках да те питам дали имаш кавалер за европейската премиера на филма.

— О, Сам! — прошепна тя.

— Гледах пресконференцията — каза той, после замълча. — Едва събрах кураж да ти се обадя, защото се опасявах, че ще ми затвориш телефона. Съжалявам, че бях толкова груб с теб, Роксана.

— Няма значение — отвърна тя и усети как сърцето отново започва да бие в гърдите й. О, господи, щеше ли да има още един шанс? Възможно ли беше?

Постара се гласът й да прозвучи спокойно.

— Ти имаше пълно право да се държиш по този начин.

— Знаеш ли, че двамата с Изабел наистина се развеждаме?

— Да. Чух. Съжалявам — излъга от учтивост тя.

— А аз не — мрачно отвърна Кендрик.

Последва дълго мълчание. Роксана усети, че буквално е спряла да диша.

— Хм… слушай. Питах се дали не можем да пием кафе заедно, да се опознаем един друг…

— Да започнем отначало? — прошепна тя.

— Нещо такова — призна Сам. Тя си представи усмивката му, докато стискаше слушалката. — Ще караме бавно, да видим какво ще излезе.

— Чудесна идея — сдържано отвърна тя, а после изгуби контрол и побърза да добави: — Свободен ли си в момента? Имам страхотен сладкиш за кафе във фурната.

— Тръгвам веднага — каза Сам и затвори.

Роксана целуна слушалката, преди да я остави върху апарата, и затанцува из стаята, като подскачаше като десетгодишно хлапе.

Телефонът звънна отново и тя го грабна нетърпеливо.

— Обичам те, обичам те, обичам те! — изтананика тя.

— Роксана? Добре ли си? — попита Елинор Маршал.

Том Голдмън седеше в хотелския си апартамент и четеше книга, когато дойде обаждането от „Артемис“; Елинор се бе излегнала на дивана и похапваше ягоди. Тя се изправи рязко и внимателно се взираше в него, докато той кимаше безизразно, записваше някакви цифри на лист хартия и от време на време промърморваше: „Да, добре“, а после: „Разбирам“.

Той остави слушалката на мястото й.

— Е? Господи, Том, не си играй с мен точно сега — примоли се Елинор, кършейки пръсти. — Кажи нещо, за бога! Иначе ще получа инфаркт!

Голдмън я остави да се мъчи още секунда, после се усмихна бавно.

— Е — каза той най-сетне. — Изглежда, дължа на онзи хлапак Флореску сто долара.

Тя се облегна на дивана, затаила дъх.

— Пред всеки киносалон, в който има прожекции, се извиват километрични опашки — каза Том. — Билетите са продадени до последния. В Ню Йорк е имало безредици, когато са свършили. Наложило се е да извикат полиция.

Елинор Маршал го гледаше, без да мигне, и от очите й бликаха сълзи.

— Студията е затрупана от молби за показване на филма — продължи Голдмън, докато се приближаваше към нея. — Казаха ми, че някои киносалони дори са готови да се явят на съд, за да получат нов шанс. По CBS тази вечер в новините ще излъчат репортаж за младежите в Сиатъл, които са се приготвили да прекарат нощта в спални чували на тротоара, за да могат да го гледат утре… Хауърд Торн явно отчаяно се мъчи да се свърже с нас. Изглежда, искат да ни предложат отново да се върнем на работа… акциите са скочили до небесата…

— Това е нашето чудо — прошепна Елинор.

Том Голдмън поклати глава.

— Какво чудо? Знаех си, че ще стане така в мига, в който прочетох сценария. Винаги съм имал пълна и безусловна вяра — заяви той.

— Вяра в мен? — целуна го Елинор.

— Във филма — отвърна Том и двамата, усмихнати, потънаха в прегръдките си.