Луиз Бегшоу
Филмът (24)

Двадесет и четвърта глава

— Вълшебство — каза Фред Флореску.

Двамата седяха заедно на терасата на хотел „Меридиан“ и се любуваха на залеза над Индийския океан. На запад морето отвъд плажа Анс Полит нежно се плискаше в брега, а във вътрешността му се бе очертало огромно пурпурно сърце от светлина, което постоянно трептеше и се вълнуваше, докато вълните отразяваха умиращите лъчи на слънцето. Върху ситния пясък, който през деня щеше да е бял като на картичка, горяха няколко открити огньове и хвърляха искри в сумрака, а около тях смехът на туристите се смесваше с виковете на децата, които си крещяха едно на друго на местния креолски диалект. На изток хълмовете на планините, покрити с палми, дива канела и гъста зеленина, се извисяваха в притъмнялото небе зад тях. Мегън забеляза ято тъмни сенки, които се издигнаха над билото на близкия хълм и се понесоха наляво, като пърхаха с крила; нямаше никаква представа дали бяха птици или прилепи.

— Наистина — съгласи се тя.

— Надявам се, че нямаш нищо против да пийнем по едно заедно — каза режисьорът и посегна да напълни отново чашата й с местния специалитет от натрошен лед и зелен лимон, поръсен със сол. Тръпчиво киселият му вкус бе много приятен след сладкото ястие на вечеря: октопод, задушен в кокосово мляко, печени резенчета от плода на хлебното дърво и сироп, приготвен от екзотични местни плодове. Дейвид бе настоял за пиле на скара и ориз; доколкото Мегън можеше да прецени, той никога не изневеряваше на фитнес режима си. Но тя се бе разбунтувала срещу опитите му да я принуди да направи същото; екзотичните пътувания може и да бяха нещо обичайно за него, но Мегън никога преди не бе напускала Съединените щати и отказваше да се преструва, че е още в родината си.

— Разбира се, че не — отговори тя.

Беше много поласкана, че е в компанията на господин Флореску. Не че имаше някакъв избор: думата му бе закон на снимачната площадка и една покана за питие с него бе като покана за чай с кралицата на Англия. Човек просто не можеше да откаже. Но пък кой би искал да откаже? Този човек сега бе нещо като крал на филма, бе един от най-добрите режисьори в света и всички на снимачната площадка се бореха за миг внимание от негова страна: Мери Холмс, Джак Ричардс, Робърт Фин, Сет Вайс и останалите актьори; Том Лили, изпълнителният продуцент от страна на „Артемис“ и протеже на Джейк Келър, който непрекъснато се мотаеше на снимачната площадка и си водеше записки; Дейвид, чието най-горещо желание, изглежда, бе да е близо до него; Питър, Стивън и Рик, тримата асистент-режисьори, обикновени помощници с голяма титла, които угоднически ловяха всяка дума на господаря си; и най-вече, Роксана Феликс, която бе започнала да се държи като ужасно капризна примадона в мига, в който включиха камерите.

Дейвид бе казал на Мегън да стои настрани от Фред. Тя бе само сценарист, което означавало, че е само едно стъпало над хората от обслужващия персонал, бе й обяснил той. Освен ако изрично нямат нужда от нея, тя не бивало да притеснява господин Флореску.

Мегън се подразни от тона му — не беше дете, — но последва съвета му. Все пак той беше неин агент и знаеше най-добре. А и като стоеше в периферията на снимачната площадка избягваше срещи отблизо с Роксана Феликс, която използваше всяка възможност да я обиди или засегне, както и Зак Мейсън, който в такива случаи я удостояваше с презрителен поглед, но иначе я пренебрегваше напълно.

— Исках да те опозная по-добре — каза Флореску. — Човек не може да те види наоколо, освен в компанията на Дейвид. Задължително ли е да те придружава навсякъде?

Мегън се изчерви. И тя си бе мислила същото и сега се почувства нелоялна към Дейвид. Все пак именно той бе причината тя да е тук и да пие изстуден лимон на тропически остров, вместо да сервира мазно пилешко на разни тъпаци. Нали така?

— Той направи много за мен — защити го тя.

— Прави го за всичките си клиенти — изсумтя Флореску. — Написала си страхотен сценарий, а и изглеждаш прекрасно. Трябвало е само някой агент да прочете ръкописа ти и е щял да ти предложи договор. Фактът, че го е прочел пръв, е просто щастлива случайност за него, а не за теб. Надявам се, че съзнаваш това.

Напълно объркана, Мегън промълви:

— Той ми е приятел.

— Разбира се. — Фред не изглеждаше убеден, но след като забеляза притеснението й, добави: — Дейвид е много умен. Стига ти да си щастлива с него.

— О! Да, разбира се — отвърна тя.

Режисьорът кимна към плажа и оградения район, в който снимаха.

— Може би ще имаме нужда от теб утре. Ще ми трябва резервен вариант за сцената, в която Морган се изправя срещу наркобароните, в случай че Роксана опита някой от тъпите си номера и ми се наложи да снимам без нея.

— Добре, няма проблем — незабавно се съгласи Мегън и мислено прехвърли диалога, за който говореше той. Щеше да е трудно да го промени, без това да се отрази на другите сцени във филма, но беше доволна, че има какво да прави.

— Роксана Феликс — разсеяно продължи Флореску — има голям проблем с поведението. Чела е прекалено много списания. Смята, че това да си главната актриса означава да се държиш като абсолютна кучка и да вдигаш скандали непрекъснато, и изобщо няма представа от актьорската работа.

Мегън отпи от чашата си и не каза нищо, заслушана в прибоя на океана. Не смееше да каже какво мисли за супермодела. Роксана бе клиент на Дейвид и ако той разбереше, че е говорила лошо за нея пред режисьора, щеше да я убие.

— Твоят Дейвид явно няма голямо влияние върху нея — продължи Флореску. — Преди няколко дни го помолих да поговори с нея и той каза, че е направил всичко по силите си, но… — Фред разпери ръце в жест на отчаяние. — Ако беше някой друг, досега да е уволнен. Всъщност още мога да го направя.

Мегън забеляза как очите му леко се разфокусират и той се зазяпа в пространството, сякаш виждаше нещо с вътрешния си поглед.

— Защо не го направиш? — попита тя. — Защото е супермодел ли?

Фред се засмя и Мегън усети как започва да го харесва като човек, харесваше свободното му държане, брадата му, липсата на всякакво високомерие.

— Мога да си намеря друг модел ей така. — Той щракна с пръсти. — Или още по-добре, красива актриса, която вече знае какво да прави на снимачната площадка. Или Анди Макдауъл — супермодел и актриса. Недей да се подвеждаш и да мислиш, че Роксана Феликс е толкова специална, колкото си въобразява, скъпа.

Мегън още повече го хареса.

— Всичко е заради това как изглежда до Зак. — Флореску въздъхна и Мегън почувства хладния вечерен бриз.

Не обичаше да мисли за Зак, да си спомня небрежното му отношение към нея напоследък — или я гледаше с презрение, или напълно я пренебрегваше. Явно не харесваше новия й външен вид, и какво от това? Той излизаше с Роксана Феликс. Беше негодник. А и тя имаше Дейвид в крайна сметка.

Винаги бе искала Дейвид, а не Зак.

Мегън си каза, че не я интересува.

— Никога не съм виждал по-силно сексуално привличане на екрана — каза Флореску. — Пробните снимки, както и любовните сцени, които заснехме досега — направо ме поразиха. Знам, че мога да си намеря професионална актриса, но ако мога да я накарам да работи малко повече, никоя друга не би била по-подходяща за този филм.

— Ти би направил всичко за филма — бавно пророни Мегън, която напълно го разбираше. — Това ли искаш да кажеш? Че ако Роксана Феликс е най-добрата Морган, тогава искаш нея, независимо от всичко?

— Точно така. — Младият режисьор се наведе към нея. — Мегън, това сега е моят филм. Всеки режисьор се чувства по същия начин или поне би трябвало. Ти си го написала, Зак играе в него, а Джо Фридмън отговаря за осветлението, но начинът, по който ще изглежда на екрана, целият проект, самият филм — това е моя отговорност. И трябва да се покрива с представата ми за него, доколкото това е възможно.

— А Роксана ще те доближи максимално до тази представа?

Флореску кимна.

— Тя и Зак. Те направо подпалват екрана. Хората ще си тръгнат от киното, ще се приберат у дома и ще се любят. И когато съчетаеш това с рокендрол атмосферата и шпионския ти сценарий — направо ще вземем ума на всички. Вярвай ми. Знам какво говоря.

Загледа се в плажа и остана така дълго.

— Не ми харесва да работя с Роксана, но ако това е нужно за филма, ще го приема.

— Защо не се обадиш на Сам? — предложи Мегън.

— Какво?

— Сам Кендрик. Когато обсъждахме сценария на предварителните срещи, той се отбиваше често. Роксана повече говореше с него, отколкото с Дейвид, макар Дейвид да е неин агент.

— Така ли? Това поставя нещата в различна перспектива — сухо отбеляза Флореску. — Знам, знам, той ти е приятел, добре. Не ме гледай така, само се шегувах. Значи смяташ, че Сам може да има някакво влияние? Благодаря, Мегън, точно за такъв шанс се молех. Ще му се обадя и ще го извикам тук.

— Не казвай на Дейвид, че аз съм го предложила — побърза да добави Мегън. Изведнъж излита странното предчувствие, че любовникът й няма особено да се зарадва да види шефа си на снимачната площадка.

— Добре. Не се тревожи, ще си мълча. Може просто да ми се е приискало да видя моя агент — за разнообразие. Но ще съм ти длъжник. — Той се ухили. — Мислиш, че Сам може да провали дворцовия преврат? Може и да си права.

— Какво? — дръпна се леко Мегън.

— О, я стига, не се прави на толкова невинна — остро отвърна Флореску, като си взе резенче захаросана папая от чинията пред него. Мегън Силвър можеше да спи, с когото си пожелае, но не му харесваше да я вижда с първокласен хитрец като Дейвид Тобър. — Дейвид непрекъснато се опитва да ми влезе под кожата, подхвърля разни намеци за това, че той е на снимачната площадка и се грижи за клиентите си, докато Сам си стои в Лос Анджелис и се пече на слънце — сякаш Сам не е зает да ръководи агенцията си. Би трябвало да го попитам защо не е в Тексас с Колийн Макълъм, но предполагам, че тя е дребна риба на фона на Зак Мейсън. А и непрекъснато се увърта около Сет, Мери, Джак и Робърт — така им се кланя, че направо ще си счупи кръста.

— Не говори така за Дейвид — обади се Мегън.

Фред се изправи и й се усмихна без каквото и да било разкаяние.

— Хей, както искаш. Много е мило, че си толкова лоялна към него. Никоя от моите приятелки не е била такава — трябва да престана да спя с актриси, това е основният професионален риск при режисьорите. — Той й намигна. — Значи ще се видим на снимките утре, скъпа. — Обърна се да си върви, но после спря и добави: — Запомни какво ти казах за сценария всеки би го купил. Аз щях да го направя. И още нещо — направи услуга на приятеля си и му кажи да стои настрана от Зак Мейсън.

— Но той е агент на Зак — възрази Мегън.

Флореску сви рамене.

— Зак не го харесва. Само това знам — заяви той и си тръгна обратно към хотела.

Мегън остана на мястото си още малко. Отпиваше от студения лимонов сок и гледаше към плажа, където огньовете грееха ярко на фона на нощния мрак, след като последните слънчеви лъчи бяха потънали в океана. Отвъд пламъците, около които се мяркаха сенките на местните хлапета, можеше да види черните силуети на планината, мрачно извисила се към небето. В мрака хълмовете изглеждаха някак заплашителни; не като място за забавление от някоя туристическа брошура, покрито с палми и орхидеи, а като истинска джунгла, жива, непроходима и опасна.

На другата сутрин Мегън пристигна на снимачната площадка точно в осем, проправяйки си път между дебелите кабели на осветителите, между камерите и отразителните екрани, към мястото на Фред Флореску, който седеше с огромни пилотски слънчеви очила и бейзболна шапка на „Уайт Сокс“ и говореше със Зак Мейсън. Роксана Феликс стоеше леко встрани от тях, облечена в сценичен костюм, но очевидно без всякакво намерение да застане пред камера. Беше вперила поглед в земята, косата й се развяваше нежно около лицето, галена от тропическия бриз, а устните й бяха решително стиснати в непокорна гримаса.

Мегън усети как сърцето й се свива. Поредният работен ден.

— Хей, Мегън! Носиш ли сценария? — извика Флореску. — Ела насам. Трябва да направим нещо с тази сцена.

— Вече? — възкликна Мегън, като се стараеше да не поглежда към Зак. Колкото по-малко се разправяше с него, толкова по-добре. Щеше й се Дейвид да не бе настоявал толкова да приключи с лицевите си опори, преди да я последва тук; бе обещал да дойде веднага, но тя го искаше още сега. Предстоеше й да се разправя със Зак и Роксана.

Опита се да извика в ума си спомена за тялото на Дейвид, надвесено над нея, езика му, галещ нежно клитора й, докато тя бе потънала в поредица леки оргазми, които избухваха един след друг в тялото й като искрящи цветни мехурчета, а после той бе проникнал в нея, ритъмът му бе премерен и перфектен, докато накрая тя бе избухнала в един мощен оргазъм. Слабините й още бяха топли; бяха заедно в леглото само преди двайсет минути и бързият душ, който си бе взела след това, не бе успял да отмие усещането. Сексът с Дейвид винаги я задоволяваше физически, винаги стигаше до оргазъм поне веднъж, което не би могло да се каже за Рори в Сан Франциско, нито пък за някой от останалите мъже, с които бе спала. Не че бяха много. Но — може би ставаше алчна — все пак усещаше, че нещо й липсва. Мегън не знаеше точно какво. Може би всичко бе прекалено гладко… имаше ли такова нещо като да си прекалено добър в леглото? Чудеше се тя, а после поклати глава. Няма начин. Сега вече окончателно се е побъркала.

Само дето понякога й се струваше, че възбудата й е някак механична, просто физическа реакция на добре обиграни движения. Разбира се, знаеше, че Дейвид има богата практика, не беше девствен. Но защо имаше чувството, след като отшумеше страстта и възбудата, че е просто поредната бройка в дългия списък…

„Защо толкова бързо превключвам на друга вълна? — виновно се питаше Мегън. — Мисля си за нещо друго само миг след като съм свършила! Не правят ли така мъжете, или поне негодниците между тях, просто свършват, обръщат ти гръб и заспиват? Би трябвало да мисля за Дейвид, а не за сценария…“

— Май така става. — Гласът на режисьора я изтръгна от мислите й. — Роксана не иска героинята и да изглежда безхарактерна.

— Безхарактерна ли? — озадачи се Мегън. — Как така безхарактерна? Това е сцената, в която банда контрабандисти на кокаин я заплашват с мъчения!

— О, вижте. Нашият Шекспир най-сетне се появи на работа — злобно подхвърли Роксана Феликс, като се приближи към Мегън с иронична усмивка. — Какво има, скъпа, да не би да не си чула будилника си? Или може би завършилите колеж се нуждаят от повече сън от нас, които не сме интелектуалци. — Тя погледна към Зак Мейсън, но той отказа да срещне погледа й.

— Идвам точно навреме — измърмори Мегън, като се изчерви силно.

— Не смей да ми държиш такъв тон — надменно заяви Роксана. — Ти си само един сценарист и не бива да го забравяш. На снимачната площадка няма регламентирано работно време.

— Остави я — тихо се обади Зак.

Роксана го погледна, но притихна.

— Би било добре, ако все пак свършим нещо — въздъхна Флореску. — Роксана, обясни ми защо смяташ, че Морган изглежда безхарактерна тук.

— Не мисля, че трябва да бъде заловена, без да има битка.

— Мегън? — обърна се към нея Фред.

Тя сви рамене. Хиляди пъти бяха обсъждали тази сцена в Лос Анджелис и Роксана нито веднъж не бе възразила.

— Морган Майър е супермодел. Това е към края на филма и тъкмо е взета за заложник от петдесет закоравели наемници, въоръжени с автомати АК-47. Как би могла да се бие с тях?

— Може би владее кикбокс — предложи Роксана.

— Ти владееш ли кикбокс? — попита Зак Мейсън. Тонът му бе остър.

— Можем да използваме дубльорка.

— Не разполагам с дубльорка, която владее кикбокс — обясни Флореску с престорено търпение, — защото според сценария такава не ни беше необходима.

— Значи ще повикате такава от Лос Анджелис. — Лешниковите очи на Роксана бяха присвити от дива ярост, като на човек, който е свикнал заповедите му да се приемат безпрекословно.

— Каква полза от кикбокс срещу петдесет автомата? — логично изтъкна Мегън. — В това просто няма смисъл.

Роксана се нахвърли върху нея, а алените й устни бяха разтеглени в направо животинско озъбване.

— Никой не е искал мнението ти, кучко. Аз съм тази, която трябва да пресъздаде ролята, а не ти. И ако аз искам Морган да се бие, тя ще се бие.

— Знаете ли какво? — намеси се Фред Флореску, като поглеждаше от Роксана към засегнатата Мегън, която кипеше от гняв и унижение. Тонът му бе сдържан, но в него се прокрадваше стоманена нишка, която никой не би могъл да сбърка. — Смятам, че така няма да стигнем доникъде. Ще измислим нещо за Морган в тази сцена, но по-късно. Точно сега светлината е много подходяща, прекалено е добра, за да пропуснем момента, затова… ще снимаме нещо друго. Първата сцена на приближаването към базата на гангстерите.

Това беше екшън сцена. Включваше само Зак, Сет и Робърт.

— Става ли така, скъпа? — спокойно попита Фред. — Ще поговоря с Мегън за онази сцена. Ти можеш да си починеш сутринта.

Роксана го изгледа продължително, после се завъртя на високите си токове и тръгна към караваната си.

— Исусе — възкликна режисьорът.

Дейвид се приближи към групичката им.

— Здравейте — любезно поздрави той.

Зак настръхна. Мегън го забеляза с изненада; значи Фред имаше право. Но защо Зак не харесваше Дейвид? Той сам го бе избрал. Всички са такива деца, ядоса се тя, като се мъчеше да сдържи сълзите на яд, които бяха заседнали като буца дълбоко в гърлото й. Така й се искаше да прати Роксана по дяволите, но не можеше, трябваше да стои и да преглъща всяка обида, която онази кучка й отправяше.

Защото Роксана бе звездата, а тя само сценарист. Това бе вярно. И когато бе продала сценария си за двеста и петдесет хиляди долара, осъзна Мегън, се бе простила и със себеуважението си като част от сделката.

Запита се дали си струва.

— Дейвид, радвам се да те видя. Ще направиш ли нещо за мен? — попита го Флореску.

— Само кажи — любезно се усмихна Тобър.

— Върни се в хотела и се обади в СКИ. Мислех си за онова, което каза за Сам, и може би имаш право, той трябва да е тук. Затова му се обади и го помоли да дойде.

— Искаш Сам Кендрик тук? — леко пребледня Дейвид.

— Така мисля — мило заяви Флореску.

Мегън зяпаше решително земята.

Тобър се поколеба само за миг, после каза:

— Добре. Чудесна идея. — И тръгна обратно към хотела.

Флореску направи знак на помощника си, който отговаряше за осветлението, и техниците се запрепъваха из пясъка, докато местеха тежките прожектори за новата сцена.

Зак бавно се приближи до Мегън.

— Благодаря ти, че я помоли да ме остави на мира — пророни тя.

Мейсън се направи, че не я е чул.

— Ами ако аз ти кажа, че искам тази сцена да се преработи, Мегън? Какво ще направиш? Обзалагам се, че веднага ще се заемеш.

— Ако режисьорът е съгласен с теб — отвърна тя, загледана в поразително красивите му сиви очи, докато вътрешно го мразеше заради присмеха, който съзираше там. — Аз съм сценаристът, тук съм, за да разрешавам проблемите, когато възникнат такива.

— Хубава реч. — Протегна ръка, докосна нежната златна звезда, която лежеше в ямката на шията й и леко я завъртя между пръстите си. — „Д“. Какво означава?

— Дейвид ми я подари — предизвикателно отвърна тя.

Мейсън само повдигна вежда и присви очи.

— Дал ти е висулка и е сложил върху нея собствения си инициал? Предполагам, че има логика. Белязал те е като негова собственост.

— Върви по дяволите — изтърва се Мегън, преди да прехапе езика си.

Зак й се усмихна, загледан право в очите й.

— Какво има, изгуби самоконтрол ли? Е, това е много повече кураж, отколкото Дейвид Тобър би показал в твоя защита. Разбира се, бих могъл да накарам да те уволнят за това. За разлика от Роксана Феликс, аз наистина съм незаменим. — Той се наведе напред. — И знаеш ли какво би било наистина забавно? Когато Дейвид се върне след малко, мога да му наредя той да ти съобщи новината. Пред всички. И той ще го направи, Мегън.

— Не, няма — възрази тя.

— О, да. — Мейсън я изгледа сериозно. — И ти го знаеш.

Наистина го знаеше, осъзна с горчивина Мегън. Точно така беше. Дейвид щеше да го направи, ако Зак му заповядаше. И вероятно нямаше да се поколебае даже и за миг.

Изведнъж усети силен студ въпреки жаркото слънце; студ и ужасна самота.

— Уволнена ли съм? — попита тя.

— Не — отвърна Мейсън. Сви рамене. — Харесва ми как пишеш.

— Зак, ела тук! — изрева Флореску. — Ще снимаме ли проклетия филм или не?

— Добре, идвам — извика в отговор Зак и закрачи към големите прожектори, като остави Мегън Силвър да стои на плажа, загледана в тях, сама.