Луиз Бегшоу
Филмът (26)

Двадесет и шеста глава

Роксана Феликс крачеше боса по брега, усещаше как фините песъчинки потъват меки и сухи между пръстите й и се наслаждаваше на хладния вечерен бриз. Пред нея мастиленочерното море се надигаше и отдръпваше, после отново се надигаше и отдръпваше, и безкрайните му въздишки служеха за идеален фон на мислите й.

Плажът бе пуст, окъпан от сребристата светлина на тропическата луна, която висеше пълна ниско над хоризонта, и звездите, които бяха разпилени като безброй ледени диаманти на фона на черното небе. Не бе виждала такова небе от дете; неоновите реклами на Манхатън и искрящите нощни светлини на Лос Анджелис, Чикаго и Париж не оставяха никакъв шанс на истинските звезди.

Роксана погледна нагоре към небосвода.

„Блестят красиви, недосегаеми и далечни и се въртят по орбитите си високо над всички, които ги гледат — мислеше си тя. — Много подходяща метафора на всичко, за което работя“.

Освен това са студени и мъртви. Също като теб.

Рязко тръсна глава, отказвайки да се вслушва в натрапчивите гласове на своите демони. Никога не ги слушаше. Никога не ги допускаше да излязат наяве. Не можеше да им отдели дори и секунда от времето си, дори една от мислите си; Роксана го знаеше много добре. Защото, ако се поддадеше на спомените си, те щяха да я прекършат.

Не. Много по-добре бе да гледа нагоре към просеката в планината, където снимаха, и да мисли за това. Бяха изминали вече два месеца от началото на снимките и всичко вървеше по план — по нейния план тоест. За всички останали бе истински провал — от студията бе пристигнало оборудване, което не им трябваше; бяха построили декорите на снимачни площадки, които впоследствие се наложи да разглобяват в последния момент заради разпоредби на правителството на Сейшелските острови; нейните собствени номера за саботаж, които бяха много хитро скроени.

Роксана се усмихна доволно. След първата седмица се бе представяла ту като свръхкапризна примадона, ту като разкайваща се, скромна актриса и се преструваше, че се вслушва в думите на Сам Кендрик след пристигането му. Така бе успяла да се размине с уволнението; Роксана бе истински експерт в преценяването на това докъде може да си позволи да стигне. В резултат на което сега разполагаха с двумесечен филмов материал с Роксана в ролята на Морган — материал, който по финансови причини бе невъзможно да бъде заменен. Бе се постарала да стане незаменима и сега наистина бе започнала веселата част.

Свръхкапризната примадона се бе върнала и този път държеше камшик в ръка.

Роксана се усмихна, докато отброяваше всички останали проблеми на дългите си пръсти с идеално поддържан маникюр. Профсъюзи. Оборудване. Места за снимки. Актьорите в поддържащите роли — а това бе много лесно, прочиташе някоя реплика странно, за да озадачи Мери, подаваше не навреме реплика на Джак или просто демонстрираше провокативно тялото си пред Сет или Робърт, за да ги възбуди. Хитри трикове, които бе използвала хиляди пъти преди по отношение на колежките си модели навсякъде по света в онези отдавна забравени дни, когато Роксана действително се бе снимала с други модели.

Като се вземе предвид и тайният саботаж на Дейвид по отношение на битовите удобства на актьорите — като например разтворът за контактните лещи на Мери, който не можеше да се купи на острова и който се бе забавил с цели две седмици, или успокоителните факсове на Сам Кендрик, пълни с логични аргументи и здрав разум, които така и не стигаха до Джак, — и се добави към ежедневната й борба срещу това да се свърши нещо полезно и целесъобразно, в резултат качеството на играта на колегите й актьори бе спаднало драстично. Вече се бе наложило Фред да заснеме наново три сцени с Мери Холмс, защото, след като бе прегледал готовия материал, той не бе го харесал.

Изоставаха от графика с няколко седмици. Бюджетът вече изглеждаше отчайващо оптимистичен.

„Виж светлината“ бе затънал в големи неприятности. А това означаваше, че в същото положение е и Елинор Маршал, и Сам Кендрик. Спасителният за студията проект на Елинор се превръщаше в творчески и финансов провал. А голямата сделка пълен пакет на СКИ с всеки изминал ден изглеждаше все по-ненадеждна.

Разбира се, в това бе красотата на замисъла, радваше се Роксана, вината щеше да падне точно върху тези, върху които тя искаше. Елинор Маршал и Сам Кендрик щяха да получат добър урок и да разберат, че не бива да се подиграват с нея; и двамата я бяха обидили, а сега стискаха в ръцете си еднопосочен билет за напускане на любимия им бизнес, в който тя, Роксана, на пръв поглед бе напълно неопитен играч. Тя се усмихна и устните й се извиха в хладнокръвна гримаса. Според нея имаше определени житейски уроци, които човек можеше да приложи навсякъде. Както скоро щяха да открият госпожица Маршал и господин Кендрик. И в края на одисеята тя, Роксана Феликс, щеше да се окаже утвърдена кинозвезда, истински влиятелна фигура, известна заради самата себе си, а не заради външността си, и поради това — приемана и обичана.

„Виж светлината“ щеше да унищожи всичките й врагове, но самият филм не бе отписан. Само леко боледуваше. И когато настъпеше моментът да се приложи лек, съучастниците й, които сама си бе избрала, Джейк Келър и Дейвид Тобър, щяха да са насреща, за да изиграят ролята на доктора, да спасят филма и да го върнат обратно в релсите по пътя към касовия успех.

Роксана вдиша дълбоко, поемайки благоуханния тропически въздух в дробовете си. Сега можеше да се върне в хотела и да потърси Сам, за да й предложи малко физически удоволствия. Имаше нещо много забавно в това да го гледа как затъва все по-дълбоко и по-дълбоко под властта й, а и в крайна сметка наистина предлагаше на тялото й невероятни наслади. Беше толкова добър, че дори успяваше да изличи от ума й спомена за необяснимия й провал със Зак. А и нямаше никаква опасност тя да започне да изпитва нещо към него, нали така?

Тя анализираше чувствата си, докато крачеше обратно по пустите пясъчни дюни, вглеждаше се в себе си и преценяваше собствените си емоции, сякаш бе непредубеден страничен наблюдател. Това бе единственият начин да оцелее, винаги бе постъпвала така; пазеше сърцевината на душата си скрита дълбоко и недосегаема, така че нищо да не може да я достигне, нищо да не може да я нарани. Някога бе страдала и нямаше да го допусне отново.

Роксана съзнаваше, че всъщност би трябвало да презира мъже като Келър и Тобър — те бяха чакали, безпринципни, алчни лешояди с огромно его, комбиниращи студена безскрупулност и хитрост, благодарение на което бяха спечелили всичко, което имаха. Сам, нейният Сам, не бе такъв.

Имаше принципи. Беше амбициозен и суров, но не безскрупулен. И бе силен и смел, играеше с открити карти. Човек можеше да му вярва. Тя не го презираше. Но го мразеше и искаше да си отмъсти… той я бе оскърбил публично, бе я принудил да му се подчини. Е, Роксана се надяваше, че се е насладил на краткото си господство. Защото то щеше да струва на Сам Кендрик много, много скъпо.

Не, мислеше си тя, докато прекосяваше ухаещите на плодове градини на хотела. Сърцето й оставаше непристъпна крепост. Сам Кендрик нямаше да срещне милост там.

— Има обяснение, Том, трябва да има.

— Не е достатъчно!

Голдмън удари с юмрук по бюрото си, а ядосаното му лице бе почервеняло от гняв.

— Ти си одобрила този проектобюджет, Елинор. Подписала си се под документите за три местоположения на снимките, които са се оказали неизползваеми. И си имала последната дума относно избора на актьори, които са се оказали безкрайно неподходящи. Разработихме този проект от нулата, което означава, че ти се нагърби с ролята на продуцент.

— Благодаря за обобщението — хладно отговори Елинор Маршал. Стоеше пред бюрото на шефа си, гордо изправена и безукорна както винаги в морскосин костюм с панталон на „Джордж Рех“, а платинената й брачна халка проблясваше на безименния пръст на лявата й ръка.

— „Виж светлината“ щеше да е филмът спасение за нас, а сега пропада с гръм и трясък! Презентацията ни в Ню Йорк за спасяването на тази проклета студия се основаваше на филма…

— Моята презентация.

— О, да. Твоята презентация, точно така. И твоят филм, твоят подбор на актьорския състав и твоите грешки!

— Изборът на Роксана Феликс не беше мое решение, Том, ако си спомняш.

— Спомням си, че твоят подпис стои върху документа, с който се потвърждава включването й в актьорския състав.

Елинор отстъпи крачка назад и лицето й помръкна.

— Ще отречеш своята отговорност за това, нали, Том? Това ли ми казваш?

Голдмън замълча за миг, пое си дълбоко въздух.

— Виж, Елинор. Бордът на директорите е наясно с проблемите ни на снимачната площадка. Не ме гледай така, знам, че това би трябвало да е суперсекретна информация. Но Хауърд Торн е разбрал и сега ми диша във врата…

Елинор усети как страхът я сграбчва в пипалата си. Свети боже, защо точно Хауърд Торн? Торн бе един от най-важните акционери, който притежаваше петнайсет процента от компанията. И вероятно бе човекът, който най-силно щеше да настоява за разправа, ако всичко се объркаше. И чия кръв щеше да се пролее? Очевидно не тази на Том Голдмън. И преди бе виждала да става така. Колкото и да копнееше да се окичи със славата на един касов хит, Том сега панически се стремеше да се дистанцира от евентуална бюджетна катастрофа. И ако това означаваше, че смята да й прехвърли вината за Роксана Феликс, така да бъде.

Моментът, от който се бе опасявала, бе настъпил. Том Голдмън щеше да бъде отговорен за уволнението й или за пощадяването й, а вероятно и собственият му пост бе заложен на карта.

„Може би всички приятелства в Холивуд свършват по този начин, когато се стигне дотам — мислеше си тя. — Отъпкани в калта в битката за оцеляване“. Това ли означаваха за Голдмън петнайсетте им години на приятелство? Смажи другия, за да не бъдеш смазан?

— Значи твърдиш — бавно повтори тя, — че би излъгал за ролята, която изигра в избора на Роксана Феликс?

Том Голдмън я изгледа втренчено.

— Онова, което твърдя, скъпа госпожо, е, че ако искаш да останеш президент на тази студия, трябва да намериш най-добрия начин да оправиш тази каша, и при това много бързо.

Елинор се завъртя на пети и излезе от кабинета му, без да каже и дума повече.

Том Голдмън я проследи с поглед. Когато тя се скри в коридора, той се отпусна назад в удобното си кожено кресло, разтърсен от отчаяние. Беше суров с Елинор, толкова суров, колкото му бе възможно.

Това бе единственият начин да успее да прикрие чувствата си към нея, а непременно трябваше да го направи. Защото тя принадлежеше на Пол Халфин. Защото той очакваше дете от една жена, която сега осъзнаваше, че не обича, която може би дори не харесва, но която щеше да бъде майка на детето, за което той бе отговорен.

Онази нощ в Ню Йорк му бе разкрила какво означава истинската любов, какво представлява истинската страст. Сега му бе трудно дори да се възбуди от Джордан. Преструваше се, че е заради бременността й, но не бе сигурен, че тя му вярва… а междувременно студията и филмът, който бе голямата им надежда за спасение, затъваха все по-дълбоко.

Всичко се превръщаше в пепел, целият му живот се сриваше до основи пред очите му. И положението бе особено тежко най-вече заради това, че за няколко безценни часа бе успял да види всичко ясно, бе имал всичко…

Прекалено късно, Том. Ужасно си закъснял.

— Уволни я. — Раздразненият глас на Фред Флореску наруши вглъбеността на Сам Кендрик. — Ти си по-старши, Сам, за бога. Обади се на Елинор Маршал и я накарай тя да я уволни.

— Би струвало прекалено скъпо на този етап — отвърна Кендрик, все още вперил очи в екрана на прожекционната зала. Бе видял необработения филмов материал, всички кадри, и знаеше, че филмът може да бъде спасен — на косъм.

Ако нещо друго не се объркаше.

Ако можеше да убеди Роксана да си свърши работата.

Ако актьорите в поддържащите роли се стегнеха.

Имаше прекалено много ако, съзнаваше Кендрик. Но просто не можеше, не искаше да приеме алтернативата. Тя бе като наркотик и той бе пристрастен.

— Може би трябва да уволним Мери или Сет, или и двамата — предложи агентът. — Знам, че са мои клиенти, но играта им е незадоволителна. Онова, което си снимал с Роксана, всъщност е страхотно.

— Да, онова, което съм заснел — беснееше Флореску, докато триеше чело с ръка. — Но то не е достатъчно, по дяволите! Отначало бях готов да сменя тази кучка, после тя взе, че свърши малко работа, а сега, когато сме прекалено вътре, за да правим каквито и да било промени, тя отново започна да се държи безобразно.

— Мери и Сет правят всичко по силите си — обади се тихо откъм ъгъла Зак Мейсън. — Тя нарочно ги обърква. Саботира играта им. Виждам го непрекъснато на снимачната площадка.

— Да ги саботира! Не мислиш ли, че това е прекалено мелодраматично, момко? — каза Сам. — Това е филм, а не заговорът срещу Кенеди в Далас.

Мейсън сви рамене.

— Така го виждам, Сам.

— Ще помоля Дейвид отново да поговори с нея — каза накрая Кендрик, като стана от мястото си. — А аз ще си поприказвам със Сет, Мери и Джак. Всички са мои клиенти, така че може би ще успея да ги стресна малко. Надявам се да ти помогна за проблемите с персонажа.

Но още докато изричаше успокояващите думи, Кендрик настръхна вътрешно от лъжата. Проблемът с персонажа спеше с него и той го знаеше.

Омагьосан.

Думата витаеше в ума му, изплуваше на повърхността на съзнанието му над дълбокото щастие и чувствена нирвана, която направо го бе хипнотизирала. Сам Кендрик лежеше върху двойното легло в хотелския апартамент на Роксана и се чувстваше сексуално задоволен, както не се бе усещал от години. Бе започнал да се люби с нея, отначало бавно, като все повече се възбуждаше от начина, по който тя плъзгаше копринената си кожа по тялото му, галеше с връхчетата на лъскавата си и черна като катран коса пениса му, отъркваше настръхналите си зърна в сухите му и парещи устни, обгръщаше с топлите си ръце тестисите му и ги масажираше с безкрайно нежни и изключително възбуждащи докосвания, докато го доведе до тази безкрайна възбуда, и пенисът му запулсира от болезнена нужда.

И после тя се бе отдръпнала, бе застанала на крехките си колене и го бе поела в уста, прекрасните й червени устни се плъзгаха нагоре и надолу в божествен ритъм, след това бе спряла само за миг, преди удоволствието да стане прекалено силно, и бе погалила с език върха на пениса му, а после го пое целия чак до основата, докато пръстите й нежно галеха тестисите му и в този миг той бе помислил, че ще полудее, и тогава най-сетне бе видял как красивото й лице се озарява от лукава усмивка. Той направо бе изръмжал от удоволствие и нетърпение, бе сграбчил малката хитруша за раменете и я бе положил върху леглото по корем, след което бе проникнал безкрайно бавно, сантиметър по сантиметър, щастлив, че тя бе невероятно влажна от страст, и бе започнал да я дразни, пенисът му пулсираше вътре в нея, пръстите му се плъзгаха във влажната плът между краката й, галеха клитора й, довеждаха я до ръба и после я спираха, и така няколко пъти, докато накрая тя направо хлипаше, безсилно целуваше ръцете му и го молеше да не спира, молеше го да й позволи да свърши.

И с невероятното усещане за мъжка сила, което пулсираше във вените му, Кендрик я бе послушал и бе потънал още по-дълбоко в кадифената й плът, довеждайки и двамата отвъд границата, до бурен оргазъм, който го бе разтърсил, сякаш бе седемнайсетгодишен юноша, и който бе разлюлял слабото тяло на партньорката му, докато стомахът й се свиваше в спазми под него. Сега тя бе сгушена в ръцете му, гола и свита на кълбо като коте, дребното й съвършено тяло си почиваше до неговото, главата й бе отпусната върху свивката на лакътя му и той направо бе останал без дъх от обожанието и стремежа да я защитава, който го сграбчваше всеки път, щом погледнеше към нея.

— Мисля, че Изабел е най-щастливата жена на света — измърмори Роксана.

Сам се засмя.

— Двамата с нея не спим заедно от години.

— О, стига. Говориш така само заради мен. — Тя се сгуши в него.

— Кълна ти се! Тя не се интересува от такива неща. Изабел обича да организира приеми, харесва й светският живот. — Кендрик сви рамене. — Устройва ни идеално; никога не се караме за нищо. Мисля, че много бракове оцеляват по този начин.

— Не звучи особено добре, Сам. Навярно сте самотни.

Думите й се забиха като ледени кинжали в най-уязвимите кътчета на сърцето му. Докато не бе започнал да се среща с Роксана, не се бе замислял — не бе съзнавал, — че нещо липсва в живота му. Бе обзет от стремежа да стигне до върха и да се задържи там, а и винаги разполагаше с елитни проститутки, които му осигуряваха секса, който Изабел не му даваше, но за сметка на това му осигуряваше социални контакти. Колкото до любовта… Ами обича децата си, които вече бяха тийнейджъри и съответно и двамата бяха в английски училища с пансиони. Най-добрите, които съществуваха, и Изабел много бе настоявала за тях. Другият вид любов, онова чувство, което някога бе изпитвал към Изабел, бе залиняло с годините и бе замлъкнало толкова постепенно, че той нито бе усетил кога е изчезнало, нито му липсваше.

— Ти никога ли не си се чувствала самотна?

Думите се отрониха от устните му, преди да може да ги спре. Не му се искаше тя да знае колко силни чувства бе започнал да изпитва към нея, не искаше да я плаши. Колко ли мъже бе отхвърлила звезда като нея? Колко ли любовници бе прекършила ледената й красота? Сам не искаше да мисли за това. Но също така не искаше и да я загуби.

— Самотна съм през цялото време. Самотна съм и в този филм — отговори му Роксана, шепнешком. — Трудно ми е, Сам, много ми е трудно. Всички обвиняват мен. — Гласът й заглъхна, изпълнен с болка. — Не си прави труда да отричаш, знам, че е така… Сет и Мери, и Джак, всички играят толкова добре, а моите сцени вероятно не изглеждат много добре на екрана…

— Изпълнението ти е чудесно, съкровище.

Тя стисна ръката му от благодарност.

— Много си нежен с мен, скъпи. Но другите ми го връщат тъпкано. Откакто заявих на Зак Мейсън, че не желая връзка с него, той направо се държи невъзможно, а и Фред е безпощаден с мен… но най-лоша е Мегън Силвър.

— Мегън?

— Непрекъснато редактира всички сцени и променя ролята ми! Старая се да я играя добре, Сам, но понякога просто не мога… Помолих Дейвид да говори с нея, тъй като е негова клиентка, и той опита, но без резултат. Просто не знам какво още мога да направя — Фред направо я обожава.

— Защо редактира сцените сега? — попита Сам, озадачен и ядосан. Болката в гласа на Роксана късаше сърцето му.

— О, предполагам, че се налага. Заради всички проблеми, на които се натъкваме, нали знаеш? Трябва да се променят заради новите снимачни терени и други такива неща, но тя го използва като претекст да осакати ролята ми и никой не я спира…

— С нея е свършено — мрачно заяви Сам.

— О, не, Сам. Тя беше много мила преди няколко месеца в Лос Анджелис. Но после се преобрази, изруси си косата, купи си скъпи тоалети…

— Наистина се промени — съгласи се Сам, като си спомни последния път, когато бе видял Мегън Силвър и когато му се бе сторила добро хлапе, може би леко наивна, някак симпатична с кестенявата си коса и джинси. Елегантната и сексапилна дама, която бе заварил тук и която непрекъснато пишеше по сценария, бе съвсем друг човек — лесно избухлива и прекалено самоуверена. И очевидно ново попълнение в набъбналите редици на коварните холивудски красавици.

— С нея е свършено, Роксана. Забрави я. Просто дай най-доброто от себе си — посъветва я той и я целуна по главата.

— Разбира се, Сам — обеща тя. Тънка, потайна усмивка изкриви рубинените й устни. — Не се тревожи, ще се постарая.